Решение по дело №2791/2019 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                          22.07.2020 год.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2791 по описа за 2019 г. и като обсъди:

            Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 232 от ЗЗД.     

          Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между “Банка ДСК” ЕАД и ответника С.К.Г. е сключен договор за стоков кредит № 351322 от 15.05.2018 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 1700.80 лева /за закупуване на стоки/, а той се е задължил да я върне в срок до 15.05.2020 г., на 24 месечни погасителни вноски по 101.49 лв., в които е включена главница, такса за разглеждане на кредита, застрахователна премия и договорна/възнаградителна лихва. Ответникът не е изпълнила задължението си по договора за връщане на посочените суми в уговорения срок, от сключване на договора не е заплатил нито една вноска, поради което  договорът е станал предсрочно изискуем – за което ответникът е уведомен. С договор за цесия от 11.04.2018 г. вземанията са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен. За събирането им е издадена заповед за изпълнение № 792/04.07.2019 г. по ч.гр.дело № 1394/2019 г. по описа на РС Асеновград, срещу нея не е подадено възражение, а същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1 700.80 лв. неизплатена главница по договора, 414.43 лв. договорна-възнаградителна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 11.01.2019 г., 92.53 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за посочените суми. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство. Моли да се допусне ССчЕ, с конкретно посочени въпроси, ако ответникът оспори иска.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника С.К.Г.. Същия не се явява в съдебно заседание – редовно уведомен, не ангажира доказателства.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1394/2019 г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, както и че срещу нея не е подадено възражение от длъжника С.К.Г., същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него. На страната са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание, чрез редовно връчена призовка за същото. Освен това с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства – договор за стоков кредит, погасителен план, общи условия и договори за цесия, предявеният иск е вероятно основателен. При това положение са налице предпоставките предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените по делото разноски общо в размер на 394.16 лева, от които: 44.16 лева внесена държавна такса и 350 лева юристконсултско възнаграждение, както и тези в заповедното – 94.16 лева за внесена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

По делото е внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лв., които не е използван – поради което същия следва да се върне на ищеца, по посочената от него банкова сметка ***.06.2020 г.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                  

ПРИЗНАВА за установено, че С.К.Г., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин“ 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, сумата от 1 700.80 лева (хиляда и седемстотин лева и осемдесет стотинки) главница – представляваща неплатени погасителни месечни вноски за периода от 15.06.2018 г. до 15.05.2020 г., сумата 414.43 лева (четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки) договорна-възнаградителна лихва за забава  в/у главницата за периода от 15.06.2018 г. до 11.01.2019 г., дължими по Договор за стоков кредит № 351322 от 15.05.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на 92.53 лева (деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки) за периода от 15.06.2018 г. до датата на подаване на ИМ в съда 12.12.2019 г. и в размер на законната лихва от тази дата – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 792 от 04.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 1394/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

 

ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин“ 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, сумата от 394.16 лева (триста деветдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), направени по производството разноски и сумата от 94.16 лева (деветдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), разноски в заповедното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Ответникът разполага със защита съгл.чл.240 от ГПК. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му да бъде отменено, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: