Присъда по дело №111/2022 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 11/22.02.2022г. по ВНОХД 111/2022г. по
описа на Пловдивския окръжен съд

С Присъда № 133 от 20.12.2021г. по НОХД № 5372/2021г. районен съд
– Пловдив, 24 н.с. е признал подсъдимия Е.М.О. за виновен в това, че за
времето от 10 септември 2018 г. до 10 май 2021 г. в гр. Пловдив, след като е
бил осъден с влязло в сила съдебно решение - Определение № 6757 по гр.
дело № 12656/2016 г. на V брачен състав на Районен съд гр. Пловдив влязло в
законна сила на 10.07.2017 г., да издържа свой низходящ - сина си Р.О.М.Е.
ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски в размер на 250
лв., всичко на обща стойност 8 000 лева, поради което и на основание чл.183,
ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година пробация, включваща
следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК -задължителна
регистрация по настоящ адрес: в гр. С., ул. „***“ № *** за срок от една
година, с периодичност два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Присъдата е обжалвана в срок от адв. А.А., в качеството му на защитник
на подс. Е.М.О. с искане за нейната отмяна, като се твърди, че същата е
неправилна и необоснована, постановена при неправилно тълкуване на
събраните доказателства. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението.
В този смисъл се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с невръчване на
обвинителния акт нито на подсъдимия, нито на неговия защитник при
провеждане на задочно производство. Тези доводи се поддържат и в съдебно
заседание.
Подсъдимия Е.М.О. не се яви и пред въззивната инстанция. Спрямо
същия производството е протекло задочно.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от посочените от страните основания, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
От събраните по делото доказателства, се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.М.О./ Е.М.О./ ЛНЧ: ********** ЕГН: ********** е
роден на 04.09.1985 год. в Н., постоянен адрес в гр.С., ул. „***“ № *** ***,
*** гражданин, средно образование, безработен, разведен, осъждан.
През 2009 год. свид. Р.С.Н. и подс. Е.М.О. /Е.М.О./ заживели на
семейни начала в гр.С., като по време съжителството им на 08.07.2010 год. в
гр.С. се родило детето им Р.О.М.Е., което било припознато от подс. Е.М.О..
През 2016 год. двамата родители – свид. Р.Н. и подс. Е.О. се разделили, като
свид. Р.Н. и детето – Р.Е. заживели в гр.П., където живеят и към момента. С
1

Определение на Районен съд – гр.Пловдив № 6757 постановено по гр. дело №
12656/2016г. на 5 бр. с-в/, влязло в законна сила на 10.07.2017г./
упражняването на родителските права било предоставено на майката – свид.
Р.Н., а бащата – подс. Е.М.О. бил осъден да заплаща издръжка в размер на
250 лева месечно. Подс. Е.М.О. първоначално заплащал месечната издръжка,
но впоследствие, от месец септември 2018 г. преустановил плащането, като за
времето от 10.09.2018 г. до 10 май 2021 г. не заплатил нито една пълна
месечна издръжка, чрез законния представител на детето и негова майка.
През месец септември 2018г той заплатил сумата от 100.00 лева, октомври
2018г. не е заплатил издръжка, а е изпратил дрехи, ноември 2018г. е заплатил
сумата от 100.00 лева, декември 2018г. не е заплатил издръжка, а е изпратил
подарък – слушалки, януари 2019г. не е заплатил издръжка, февруари 2019г е
заплатил сумата от 200.00 лева, март 2019г не е заплатил издръжка, април
2019г. е заплатил сумата от 120.00 лева, май 2019г. е заплатил сумата от
150.00 лева, юни 2019г. е заплатил сумата от 150.00 лева, юли 2019г. е
заплатил сумата от 200.00 лева, август 2019г. е заплатил сумата от 160.00
лева, септември 2019г. не е заплатил издръжка, а изпратил подарък раница,
анцуг, летен футболен екип, октомври, ноември и декември 2019г не е
заплащал издръжка, януари 2020г. е заплатил сумата от 300.00 лева, като не е
посочил период или основание за това, февруари 2020г. е заплатил сумата от
200.00 лева, март 2020 е заплатил сумата от 150.00 лева, април 2020г. не е
заплащал издръжка, май 2020г. е заплатил 150.00 лева, юни и юли 2020г. по
150.00 лева, август 2020 – 200 лева, септември 2020- 200, лева, октомври
2020- 100 лева, ноември 2020- 100 лева, декември 2020 не е заплащал, януари
2020 не е заплащал, февруари 2021г- 100.00 лева, март 2021г- 200 лева, април
2021- 100 лева, май 2021г.- не е заплащал. Месечните вноски за присъдената и
неизплатена издръжка били 32 (тридесет и две) в размер на 250.00 (двеста и
петдесет) лева, на обща 2 стойност от 8000.00 (осем хиляди) лева.
Неизпълнението на това задължение от страна на подсъдимия към
низходящия му, било съзнателно, тъй като същият знаел за влезлия в сила
съдебен акт, с който то било присъдено, знаел адреса на детето и неговия
законен представител в гр.Пловдив, където следвало да изпълни
задължението си. Именно чрез бездействието си по непрестиране на
присъденото парично задължение подсъдимият не изпълнил задължението си
да заплаща издръжка на детето си – Р.Е. за посочения период. Свид. Р.Н.
подала тъжба до Районна прокуратура – Пловдив за неплатената издръжка и
впоследствие било образувано настоящото досъдебно производство.
Междувременно подсъдимият открил сметка в ДЗИ „Животозастраховане“,
по която превеждал суми, като общият размер на събраната сума била 850.00
евро.
Анализирайки всички събрани по делото доказателства ПРС е
достигнал до правния извод, че с действията си подсъдимият *** е
осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК. ПРС е приел, че деянието е извършено с пряк умисъл, тъй
2

като подсъдимият е знаел за влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдена
издръжката за детето му, но въпреки това съзнателно не е заплатил същата
през инкриминирания период чрез законния представител на низходящия му.
Определяйки наложеното наказание, ПРС е анализирал наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Е. обстоятелства.
Въззивният съд изцяло възприема установената от РС – Пловдив
фактическа обстановка, но не и неговите правни изводи. При внимателен
прочит на събраните по делото доказателства се установява, че в периода
2017г. – 2018г. подс. Е.М.О. е изтърпявал две наказания лишаване от свобода
– по НОХД № 749/2016г. по описа на РС – Несебър /приведено в изпълнение
по реда на чл. 68, ал. 1 от НК с протокол от 26.09.2017г. на РС – Несебър/ и по
НОХД № 2188/2017г. по описа на РС – Несебър. В този период подс. Е.М.О.
не е могъл да работи по трудов договор, за да реализира доходи и да заплаща
дължимата издръжка. На следващо място, видно и от приетата от ПРС
фактическа обстановка, подс. Е.М.О. именно през инкриминирания период е
заплащал многократно суми за издръжката на детето си: през месец
септември 2018г. той заплатил сумата от 100.00 лева, октомври 2018г. не е
заплатил издръжка, а е изпратил дрехи, ноември 2018г. е заплатил сумата от
100.00 лева, декември 2018г. не е заплатил издръжка, а е изпратил подарък –
слушалки, февруари 2019г. е заплатил сумата от 200.00 лева, март 2019г. не е
заплатил издръжка, април 2019г. е заплатил сумата от 120.00 лева, май 2019г.
е заплатил сумата от 150.00 лева, юни 2019г. е заплатил сумата от 150.00
лева, юли 2019г. е заплатил сумата от 200.00 лева, август 2019г. е заплатил
сумата от 160.00 лева, септември 2019г. не е заплатил издръжка, а изпратил
подарък раница, анцуг, летен футболен екип, октомври, ноември и декември
2019г. не е заплащал издръжка, януари 2020г. е заплатил сумата от 300.00
лева, като не е посочил период или основание за това, февруари 2020г. е
заплатил сумата от 200.00 лева, март 2020 е заплатил сумата от 150.00 лева,
април 2020г. не е заплащал издръжка, май 2020г. е заплатил 150.00 лева, юни
и юли 2020г. по 150.00 лева, август 2020г. – 200 лева, септември 2020г. – 200
лева, октомври 2020г. – 100 лева, ноември 2020г. – 100 лева, декември 2020г.
не е заплащал, януари 2020г. не е заплащал, февруари 2021г. – 100.00 лева,
март 2021г. – 200 лева, април 2021г. – 100 лева. Не може да бъде прието
заявеното от ПРС при анализа на обясненията на подс. Е. на д.п. /приобщени
по надлежния ред/, че не става ясно дали заплащаната от него сума е била
предназначена за издръжката на сина му, в изпълнение на влязлото в законна
сила съдебно решение, с което той е осъден да издържа и изплаща издръжка
на сина си, чрез неговата майка и законен представител или е на друго
основание. По делото не е установено друго основание, на което подсъдимия
да превежда многократно парични суми на майката на детето си. Ето защо и
следва да се приеме като житейски логично, че превежданите от подс. Е. суми
са били именно за заплащане на дължимата издръжка. Изпращаните вещи за
детето не отменят задължението за заплащане на издръжка, но имат
отношение към обществената опасност на деянието и дееца. Не става ясно
3

защо ПРС от една страна е приел във фактическата обстановка, че
подсъдимия е превел за издръжката на детето си общо 3130лева през
инкриминирания период, както и 850 евро с левова равностойност 1662,45
лева /общо 4792,45 лева/, а от друга страна не го е оправдал в неплащането на
издръжка за тази сума със съответния период. След като подсъдимия е
заплатил повече от половината от дължимата издръжка и то по времето,
когато я е дължал, той е следвало да бъде оправдан за неплащането й през
инкриминирания период. За останалия период и за сумата от 3207,55 лева
същата действително не е била заплатена и деянието е съставомерно от
обективна страна. За да оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му
обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, въззивният състав прие, че обществената
опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Принципно неплатената издръжка от 3207,55 лева е в немалък размер, но
съдът е длъжен да отчете спецификите на конкретния казус. Касае се за
гражданин на Н., на който е било отнето правото на постоянно пребиваване в
България от дирекция „Миграция“ при МВР /л. 30 от първоинстанционното
дело/. На същия е било отказано предоставяне на международна закрила от
Държавната агенция за бежанците при МС /л. 24 от първоинстанционното
дело/. По време на престоя си в Р. България същият е изтърпявал два пъти
наказание „лишаване от свобода“ и е бил в обективна невъзможност да
реализира доходи работейки. Въпреки това той е успял да заплати по-
голямата част от дължимата издръжка, включително и след като е заминал за
чужбина. Наред с това подсъдимия е изпращал многократно и подаръци на
детето си. Всичко това според настоящия съдебен състав разкрива една по-
ниска степен на обществена опасност и мотивира съда, че е справедливо да
приеме наличието на малозначителна степен на обществена опасност на
деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСК и да оправдае подс. Е. по
повдигнатото му обвинение.
Основателно е възражението на защитника на подсъдимия, че
невръчването на обвинителния акт на подсъдимия и дори на неговия
защитник /делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия/ е процесуално
нарушение, но доколкото с оправдаването на подсъдимия, същият получава в
най-голяма степен защита на правата си, е безпредметна отмяната на
присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
По делото няма разноски и веществени доказателства, по които да се
дължи произнасяне от въззивната инстанция.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови въззивния
акт.
4

Номер на акта:	11
Дата:	22 февруари 2022 г.
Съдия:	Петко Иванов Минев

Дело:	20225300600111
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 януари 2022 г.

Присъда по дело №111/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите