Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
14.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на шестнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: СнежинаЧолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова
и с участие на прокурор П.Вълчев
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №193 по описа
за 2022г. на Административен
съд – град Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Н.Н.Н. ***, срещу Решение № 318 от 30.09.2022г., постановено
по АНД № 20223630200911 по описа за 2022г. на Районен съд – гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-003869
от 31.12.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен, с което на Н.Н.Н. ***, на основание
чл. 175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/
месеца.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение
на материалния закон и на процесуалните
правила. Сочи се, че касаторът не е собственик на МПС, с което е извършено административното
нарушение и не е знаел, че регистрацията
му е прекратена, поради което не е доказана съставомерността на деятелността му по приложения административнонаказателен
състав поради липса на доказателства за виновно
извършване на нарушението. По
изложените в жалбата съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, отправяйки искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
В съдебно заседание Н.Н.Н., редовно
и своевременно призован, се явява
лично и поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответникът – Началник
на сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – град Шумен, редовно и своевременно призован,
не се явява лично. Същият
се представлява от главен юрисконсулт И.С., която застъпва тезата за неоснователност на касационното оспорване.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че решението
на въззивния съд е постановено при правилно
приложение на материалния закон, поради
което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което
същата е допустима. Съгласно
чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящото касационно
производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол
във въззивното производство
е Наказателно
постановление № 21-0869-003869 от 31.12.2021г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен, с което на Н.Н.Н. ***, на основание чл. 175, ал.3, предл.първо
от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, а именно за това, че 20.08.2021г. около 10.55
часа в гр.Шумен, на ул.Дедеагач,
до ПГОХХТ, в посока бул.Симеон
Велики, управлявал л.а. «***»
с рег.№ ***, с предстоящ собственик
«Г Е»ЕООД с ЕИК **********, чиято регистрация била служебно прекратена на
15.06.2021г. на основание чл.143, ал.15 от . Въз основа на констатациите за
управление на лек автомобил, който
не е регистриран по надлежния
ред, започнала проверка по преписка вх.№ 4984/2021г. по описа на ШРП за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 15.12.2021г. на прокурор при ШРП, поради липса на субективния елемент от състава на престъплението по горепосочения престъпен състав. Със същото постановление материалите по преписката били изпратени на ОДМВР – град Шумен, сектор «Пътна полиция», за преценка от
страна на административнонаказващия орган дали осъщественото представлява
административно нарушение. Въз основа на материалите по преписка вх.№ 4984/2021г. по описа на ШРП
и постановлението за отказ да се образува
наказателно производство, било издадено
процесното наказателно
постановление.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянието на Н.Н. съставлява административно
нарушение по приложения административнонаказателен
състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че деецът е нарушил
чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя
правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и, че същото не представлява маловажен
случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП
нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен
начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е
проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения
материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Въз основа
на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по
надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на
деянието, така и за правната му квалификация.
На първо място, обосновано
районният съд е приел, че Н.Н. е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, а от събраните по делото доказателства се установява, че
той е управлявал МПС, чиято регистрация към датата на управлението му е била
прекратена. Обосновано районният съд е отхвърлил доводите на нарушителя, че не
е бил наясно с това обстоятелство, доколкото в качеството си на водач на лекия
автомобил същият е могъл и е бил длъжен да знае, че МПС е с прекратена
регистрация, явяващо се пречка за управлението му по пътищата, отворени за
обществено ползване. Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви защо
счита, че касаторът е осъществил вмененото му
административно нарушение от обективна и субективна страна, към които
касационната инстанция препраща по реда на чл.221, ал.2 от АПК и не следва да
ги преповтаря. Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че в разрез с
принципа в наказателното право, че непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи (чл.11, ал.4 от НК), по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично
предвидените случаи, от което следва, че същите са наказуеми на общо основание,
освен в изрично предвидени изключения. Такова изключение в случая не е налице,
поради което и не може да се приеме, че извършването на нарушението при
условията на непредпазливост обуславя неговата несъставомерност.
Напълно се споделят и доводите на
въззивния съд, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал наложените административни наказания, доколкото ги е определил
в минималния предвиден от законодателя размер и срок, при липса на каквито и да
било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. С оглед на
това обоснован е изводът на предходната инстанция, че административните
наказания са определени при съблюдаване на правилата за тяхната
индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същите,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
В обобщение на гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при
липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – гр.Шумен - правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на
ответника на основание чл. 63д, ал.
4 от
ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по
делото пред Административен съд – гр.Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от
АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 318 от 30.09.2022г., постановено по АНД № 20223630200911
по описа за 2022г. на Районен съд - гр. Шумен.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, да заплати
на ОД на МВР – гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................
ЧЛЕНОВЕ: 1...............................
2...............................