№ 7037
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110145771
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против Н. В. В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2282.96лв. – доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., за жилище с
абонатен № 178057, представляващо ап. № 28, находящ се в гр. София, на /адрес/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 454.47лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018г. – 29.04.2021г., 28.31лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.04.2018г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2021г. до окончателно изплащане
на сумата и 6.91лв. – мораторна лихва за периода 31.05.2018г. – 29.04.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29015/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството /фирма/, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се прави
възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Оспорва се
качеството потребител на ответника, като изрично се оспорва искането за допускане на
експертизи, като се сочи, че не оспорва фактите и обстоятелствата, за установяването
на които се иска допускането им.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От представените на л. 32 копие на Нотариален акт за собственост върху
2
недвижим имот придобит по давност № 18, том II, рег. № 5115, дело № 183 от 2017г.,
по описа на Нотариус Валентина Г. се установява, че през исковия период ответникът
Н.В. е била собственик на процесното жилище с абонатен № 178057, представляващо
ап. № 28, находящ се в гр. София, на /адрес/.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът
е имал качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на жилището.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че през
исковия период процесното жилище, представляващо ап. № 28, находящ се в гр.
София, на /адрес/, с абонатен № 178057, е било топлофицирано, че сградата, в която се
намира топлоснабдения имот е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
през исковия период е доставена топлинна енергия в количество и качество, посочено
в исковата молба на стойност 2282.96лв., че евентуално дължимият се размер на
мораторна лихва върху тази сума е 454.47лв. за периода 15.09.2018г. – 29.04.2021г., че
е извършена услуга дялово разпределение на стойност 28.31лв. –за периода м.04.2018г.
– м.04.2019г., както и че евентуално дължимият се размер на мораторната лихва върху
стойността на дяловото разпределение е 6.91лв. –за периода 31.05.2018г. –
29.04.2021г., както и че за тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29015/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти
състав.
Изложеното обуславя извода за основателност на претенциите, респективно
следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 25.05.2021г.,
респективно всички вземания станали изискуеми преди 25.05.2018г. са погасени по
3
давност, в случая погасено по давност е вземането за топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м. 03.2018г.
За останалата част от периода м.04.2018г. – 30.04.2019г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, непогасената част на задължението за топлинна енергия
е в размер на 1281.62лв., а размерът на дължимото се възнаграждение за извършената
услуга дялово разпределение е 28.31лв.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
претенцията за топлинна енергия, като същата следва да бъде уважена за сумата от
1281.62лв., като над тази сума до максимално претендирания размер или за разликата
от 1001.34лв. искът се явява неоснователен. Искът за претендираната стойност на
услугата дялово разпределение се явява изцяло основателен за сумата от 28.31лв.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период 15.09.2018г. – 29.04.2021г., върху
задължението за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2018г. –
30.04.2019г. е 206.47лв. , за която част акцесорната претенция следва да бъде уважена,
като над тази сума до максимално претендирания размер или за разликата от 248.00лв.
претенцията се явява неоснователна
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 6.91лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределение разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 2772.65лв., уважената част е в размер на
1516.40лв., респективно отхвърлената част е в размер на 1256.25лв.
На ищеца следва да се признаят разноски както следва: 55.45лв. – държавна
такса заповедното производство, 300.00лв. – депозит вещо лице и 185.85лв. – държавна
такса в исковото производство, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се
признаят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. за
заповедното производство и 100.00лв. за исковото производство.
Общият размер на разноските на ищеца е 691.30лв. С оглед уважената част на
претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 378.08лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500.00лв., като в приложения на л. 165 договор за правна защита и съдействие е
отразено, че сумата е заплатена в брой, респективно по аргумент от т. 1 на
Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази му част договорът има характер на разписка,
4
удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част на претенциите,
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 226.54лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. В. В.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 1281.62лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2018г. – 30.04.2019г., за имот с
абонатен № 178057, представляващо ап. № 28, находящ се в гр. София, на /адрес/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 206.47лв. – мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 29.04.2021г. и
28.31лв. - стойността на услуга дялово разпределение за периода м.04.2018г. –
м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 25.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
29015/2021г., по описа на СРСIIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – м.03.2018г., в
частта, за сумата от 1001.34лв. / разликата над уважената част до максимално
претендирания размер /, иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 248.00лв.,
както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва върху дяловото
разпределение в размер на 6.91лв. за периода 31.05.2018г. – 29.04.2021г., една част
като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, разноски в размер на 378.08лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Н. В. В., ЕГН **********, разноски в размер на 226.54лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5