Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,17. 06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9982
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ ЕАД ,
ответник пред СРС, срещу решение № 119384 от 20.05.2019 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 85 с-в по гр.д.№ 62163 по описа за 2018 г., с което е уважен
предявеният от П.В.И. срещу „Ч.Е.Б.“ ЕАД,
отрицателен установителен иск п чл.124 ГПК, за сумата в размер на 873,96 лв.,
представляваща стойност на ел. енергия за периода от м.05.2010 г. до 13.08.2018
г. за клиентски номер 200230442435, аб.№ ********** за електромер № 2153738. В
тежест на въззивника са възложени разноските в размер на 350 лв.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон. Счита, че изводите на съда не съответстват
на събраните по делото доказателства и по-конкретно, че новият собственик на
имота бил подал заявление за закриване на партидата с клиентски номер 200230442435
с трифазен електромер за достъп до разпределителна мрежа и доставка на
ел.енергия до селско-стопанска сграда. Неправилно СРС бил приел, че не е
доказано ищецът да е титуляр на вещно право на ползване. Доказано било, че
повече от 15 години ищецът потребява ел.енергия за този имот и плащал фактурите
си именно за този обект. Сочи, че съгласно указанията на КЕВР по отношение на
легалната дефиниция на понятието клиент не било задължително лицето да
притежава вещни права върху имота, за да е потребител на ел.енергия. Счита, че
облигационната връзка между страните възниквала на база ОУ на дружеството.
Договорът бил безсрочен граждански договор. В случая ищцата не била отправяла
волеизявление за прекратяването му. Това не било сторено дори след предявяване
на исковата молба. Промяната в собствеността на имота не водела до прекратяване
на договорното правоотношение като се позовава на съдебна практика на СГС.
Затова ирелевантно по делото било, че ищцата е продала процесната
селскостопанска постройка. Въззивникът бил за първи път уведомен за това
прехвърляне, както и че ищецът не иска достъп до разпределителната мрежа или че
иска закриване на процесната партида, което било станало години след издаването
на процесните фактури. Сочи, че по делото било доказано по безспорен начин, че
ищеца е потребил ел.енергия, която била правилно определена по стойност. Затова
и сумата била дължима.
Иска се от съда да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да
се отхвърли като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба, ищец пред СРС –П.В.И. е депозирала отговор по въззивната жалба, в който се излага становище за нейната
неоснователност и правилност на така постановеното съдебно решение. Сочи се, че
никъде в мотивите си СРС не бил се позовал на автоматично прекратяване на
правоотношението между страните по спора. Ясно било посочено, че съдът е приел
за доказано, че на 20.09.2007 г. приобретателите на имота са подали заявление за
прехвърляне на партидата за многофазен ток и закриване на партидата за трифазен
ток. Това означавало, че ответното дружество е било уведомено за настъпилата
промяна в собствеността и от този момент следвало да прекрати доставката на
ел.енергия на ищцата. В хода на делото от ищцата било поискано ответникът да
представи това заявление за промяна на партидата, което не било сторено от
ответника. Твърди, че с въззивната жалба се въвеждало понятието
„селскостопанска сграда“, т.е. небитов клиент; в нот. акт било посочено
„второстепенна сграда“. Твърди, че в случая се касаело за „битов клиент“. В
случая ответникът бил начислил стойност на потребена ел.енергия за стопански
нужди, считано от 01.05.2010 г., т.е. три години след прехвърлянето на имота и
след заявлението на новия собственик. С оглед разпоредбата на пар.1,т.43 от ЗЕ,
действала за периода, при доставка на ел.енергия за стопански нужди било
необходимо сключване на писмен договор. Такъв по делото не бил представен.
Счита, че дефинициите на КЕВР не могат да имат превес пред ЗЕ. Сочи, че СРС не
бил допуснал твърдените във въззивната жалба нарушения на материалния закон. По
делото се установило, че за процесния период трифазен ток не бил ползван.
Цитираната съдебна практика на СГС била неотносима в конкретния случай. Налице
било волеизявление на новия собственик. Освен това съгласно чл.47, т.1 ОУ ответното
дружество следвало да прекрати договорните правоотношения по продажба на
ел.енергия на клиента, когато същият престанел да отговаря на условията да бъде
потребител. Затова и ищцата не дължала плащане на цената за доставена и
ползвана в имота ел.енергия. Счита, че неизпълнение на задължението по чл.13 ОУ
за уведомяване на дружеството за промяна в собствеността, не създавало задължение
за прехвърлителя на имота за заплащане на стойността на ел.енергията по
представените фактури. Това задължение било в тежест на новия собственик.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 28.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 11. 06. 2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва е
уважен срещу ответника, въззивник, предявеният по реда на чл.124 ГПК, иск.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и
е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищцата се е разпоредила с имота на
20.09.2007 г., а новият собственик е подал заявление за прехвърляне на
партидата за многофазен ток и закриване на партидата за трифазен ток. От тук
следвал извода, че ответното дружество е уведомено за промяната в
собствеността. От момента на уведомяването, ответното дружество следвало да
прекрати договорното отношение с ищцата, защото тя вече не отговаряла на
условията за потребител, съгласно ОУ. При това положение начислената сума за
доставена ел.енергия за периода 01.05.2010 г.- 13.08.2018 г. за клиентски номер
*****, аб.№ ******** за електромер № 2153738, била начислена без основание- при
липса на договорено отношение между страните; същата се явявала недължима.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното за установено от
фактическа и правна страна на спора:
Ищцата е предявила иск за
установяване недължимост на суми за доставена ел.енергия в размер на 873,96 лв.
След извършена от нея справка на сайта на дружеството-ответник, установила, че
е отразено нейно задължение за периода 01.05.2010 г. до 13.08.2018 г. на същата
стойност. В обстоятелствената част на исковата молба е посочила, че не е
потребител по смисъла на чл.4, ал.2 от ОУ на дружеството, защото се била
разпоредила с имота, за който била начислена потребената ел.енергия. Съгласно
чл.47, ал.1, предл.1 от ОУ, продавачът следвало да прекрати продажбата на ел.
енергия, считано от 20.09.2007 г.
Не се спори по делото, а и от
представения с исковата молба нот.акт № 144 от 20.09.2007 г. се установява, че
ищцата се е разпоредила с недвижимия имот, представляващ жилищна сграда и
второстепенна сграда, находящи се в землището на с.Върбешница, община Мездра.
Видно от отговора по исковата
молба, ответникът е посочил, че страните са обвързани от договорно правоотношение,
възникнало по силата на ОУ. За да се прекратяло това правоотношение било
необходимо изявление на потребителя на ел.енергия, каквото в случая не било
отправено. Затова ищцата дължала заплащане стойността на доставената
ел.енергия. Налице било виновно неизпълнение от страна на ищцата да уведоми
ответника за прехвърлянето на собствеността.
С оглед изявлението на ответника в
първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание, че ищцата е небитов
клиент, са дадени указания за ангажиране на доказателства за изясняване на
обстоятелството дали ищцата е битов или небитов клиент.
От показанията на свидетелите,
приобретатели на процесния имот, се установява, че се касае до вилна сграда. От
същите показания се установява, че ответника е уведомил „ЧЕЗ“, поделение Враца,
за смяната на собствеността, където са били попълнени документите за
прехвърляне на партидата. По отношение на трифазния ток са заявили, че не искат
да го ползват и поискали тази партида да бъде закрита. Представили нот.акт,
който бил преснет от служителите на ответното дружество. По нататък
приобретателите продължили да плащат многофазен ток; трифазен никога не били
ползвали, нито били плащали. Клиентският номер на многофазния ток е
310199648380. По отношение на последната партида, пълномощникът на ответника е
признал, че е уведомен от свидетеля Г.. В о.с.з. на 25.04.2019 г. пълномощникът
на ответника е признала, че съществува договорно отношение с новия собственик –
свидетеля Г.. Представени са от ищцата и доказателства за извършени плащания по
клиентски номер 310199648380,л.56-63. Плащанията касаят периода м.07.2012 г. до
м.05.2019 г. , а партидата е на името на приобретателката Г.а. На л.49 по
делото от ищцата е представена справка за клиентски № 200230442435, в която е
посочено като общо неплатена сума „0“ /нула/ лева.
Ответникът е продължил да твърди,
че в процесния случай страните били обвързани с договор за трифазен електромер,
както и, че се касае до достъп до ел.енергия за небитов клиент. Въпреки
дадената от съда възможност /неколкократно/ от ответника такъв договор не е бил
представен. Наред с това от ответника комуто е разпределена доказателствената
тежест, не са ангажирани доказателства по смисъла на пар.1,т.33 а от ДР на ЗЕ
за придобиване на качеството „небитов клиент“ по отношение на ищцата.
След като ответното дружество не
е установило договор с ищеца, както и че същата се явява лице - собственик или
ползвател на имот, чийто обект
е присъединен към разпределителната мрежа и което ползва електрическа
енергия за стопански нужди (
вж. § 1, т.42 и т.43 ДР на ЗЕ ; чл.4, ал.2, ал.4
– дефиниращи понятието потребител по см. на ОУ; чл.8, ал.2, ал.3, т.5 от ОУ от
26.11.2007г., изискващи заявление за продажба на електрическа енергия с приложения относно правния статут на заявителя и съгласие за приемане на
ОУ, съотв. предложение за различни условия; т.6 ДР от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи), то искът по чл.124, ал.1 ГПК, с който е бил сезиран СРС, се явява
основателен.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски
и такива са сторени в размер на 350 лв.- за адв.възнаграждение.
По направеното възражение по
чл.78, ал.5 ГПК:
Разходът е направен преди
изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, обн.ДВ. бр.45 от 15.05.2020 г. Съгласно предходната
редакция на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, минималният размер на
адв.възнаграждение при интерес до 1 000 лв., е 300 лв. В случая
материалния интерес е 873,96 лв.
Налага се извод, че възражението
е основателно, поради което в полза на
въззиваемата ще бъде присъдено адв.възнаграждение
в размер на 300 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119384 от
20.05.2019 г., постановено от СРС, Трето ГО, 85 с-в по гр.д.№ 62163 по описа за
2018 г.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, да заплати
на П.В.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.П., сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: