№ 14332
гр. С, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110164834 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.
Образувано е по заявление на ЮБ АД срещу длъжника М. Д. К. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, УЛ.ПФН 41, ет.3, ап.6 за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводни книги,
за сумата 973,31 лева (деветстотин седемдесет и три лева и 31 стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит Номер: VC271732 от 08.06.2018 г. за периода от 04.02.2021
г. до 09.11.2022 г., ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 340,34 лева (триста и четиридесет лева и 34 стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. до 07.10.2022 г., сумата 1100,49 лева
(хиляда и сто лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 04.02.2021
г. до 09.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 48,28 лева (четиридесет и осем лева
и 28 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 504,85 лева (петстотин и четири
лева и 85 стотинки).
За да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в чл.
417 от ГПК, който документ съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК трябва да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
Като съобрази депозираното заявление и уточнителната молба на заявителя, съдът
намира, че не следва да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК в частта относно претенцията за сумата в размер на 1100,49
лева (хиляда и сто лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
04.02.2021 г. до 09.11.2022 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
1
само на лихва върху неплатената в срок за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника
за връщане на усвоената главница и плащане на уговорената възнаградителна лихва в негова
полза да е възникнало и вземане за лихва за забава върху тези суми, съставляваща по
същество неустойка за забава в размер на 18,90 % годишно с оглед основаването на
претенцията на договорна уговорка в Общите условия според твърденията в уточнителната
молба от 23.01.2023 г. .
На първо място следва да се посочи, че уговорка за дължимост на подобна неустойка
не се установява от представените от заявителя документи, като видно от Приложение №1
към Общи условия на „ЮБ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA,
MASTERCARD и AMERICAN EXPRESS обезщетението за просрочие , изчислено върху
дължимите плащания на годишна база, е в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс
десет пункта, а не в размер на 18,9 % както твърди заявителят.
На следващо място претенция за неустойка за забава в размер на 18,9 % противоречи
на императивната правна норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, като очевидно в случая претендираното
вземане за сумата 1100,49 лева за периода от 04.02.2021 г. до 09.11.2022 г лева, съставлява
претенция за последиците от забавата на длъжника в пъти над законната лихва върху
посочените в уточнителната молба на заявителя главници на обща стойност 1313,65 лева,
тъй като законната лихва, изчислена върху такъв размер главно задължение за този период,
възлиза на 235 лева, т.е. повече от четири пъти по-малко от претенцията на кредитора.
Следователно очевидно е, че претендираната от заявителя сума не е законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. По този начин претенцията за сумата от
1100,49 лева съдът намира да е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33
ЗПК, поради което и за нея не следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК подаденото от ЮБ АД заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу длъжника М. Д. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, УЛ.ПФН 41, ет.3, ап.6
в частта за сумата 1100,49 лева (хиляда и сто лева и 49 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 04.02.2021 г. до 09.11.2022 г. за забава плащането на сумата
973,31 лева- главница за периода от 04.02.2021 г. до 09.11.2022 г. и на сумата 340,34 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. до 07.10.2022 г. по Договор за
кредит Номер: VC271732 от 08.06.2018 г., както и в частта за разноските за държавна такса
за разликата над 26,27 лева до пълния размер - 48,28 лева и за адвокатско възнаграждение
2
за разликата над 274,71 лева до пълния размер - 504,85 лева.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от съобщаването му на заявителя.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3