№ 12511
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110106678 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.08.2024 г. на И. Д. П.
срещу „...“ АД за признаване на установено в отношенията между страните, че И. Д.
П. не дължи на „...“ АД сумата от 3271,27 лева, начислена с фактура № ********** за
периода 15.12.2023 г. – 12.01.2024 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е собственик на имот,
находящ се в гр. ..., който представлява самостоятелен обект и притежава клиентски
номер № .... На 16.01.2023 г. ищецът И. П. получил фактура с нанесено старо салдо в
нея в размер на 3257,29 лева, в която не се съдържала информация как е формирано
това старо салдо, за какъв период е и защо се дължи изобщо такава сума при
положение, че ищецът заплаща задълженията си към ответното дружество регулярно.
Твърди, че е направил запитване към „...“ АД, но случаят не бил изяснен. Поддържа,
че е заплатил сумата и не дължи нейното повторно заплащане. Излага доводи, че е
възможно да е допусната грешка при отчитането на водомера от служители на „...“ АД.
Поради това, поддържа, че не дължи сумата от 3271,27 лева. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „...“ АД, с който предявения иск се оспорва. Твърди, че до
15.12.2023 г. отчитането и заплащането на изразходваните количества питейна вода на
адрес ул. ... се определят по показанията на монтирания на сградното водопроводно
отклонение водомер с фабричен № ... (партида с клиентски № ********** и титуляр
М. И. Д.), след приспадане на количествата по контролен измервателен уред с
фабричен № ... (договорна сметка ... към партида № ... с титуляр И. П. на адрес ул. ...,
ет. 2, ап. ляво) и контролен измервателен уред с фабричен № ... (партида № ... с
титуляр Е. Г. И. на адрес ул. ..., ет. 1, ап. дясно - със закрити услуги в периода
11.11.2019 - 15.12.2023г.). При извършена на 15.12.2023 г. проверка на място са снети
следните показания по двете измервателни средства в имота: по водомер с фабричен
№ ... - ..; по контролен водомер с фабричен № ... – .. и по контролен водомер с
фабричен № ... - закрити услуги. При направената на същия ден проверка е установено,
че в помещение „таван“ няма монтиран водомер, за което е издадено предписание,
1
включително за открИ.е партида на имота. Тъй като предписанието не е изпълнено,
след направена служебно справка в Имотен регистър е открита договорна сметка № ..
на името на И. П. за тавана и салдото от 3257,29 лв. е прехвърлено служебно по нея.
Същото е отразено в първата издадена фактура № ********** от 15.01.2024 г. като
„старо салдо“. За служебно създадената договорна сметка № .., към клиентски № ...,
няма извършени плащания. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
По така предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да
докаже, че през процесния период ответникът е доставил количество питейна вода и
ВиК услуги в процесния имот и стойността на същите, тяхната изискуемост, липса на
монтиран индивидуален водомер в имот на ищеца; че размерът на задължението на
ищеца е правилно определен.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане
на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение №
43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение
№ 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която
ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е получил фактура №
********** за периода 15.12.2023 г. – 12.01.2024 г., издадена от ответника на стойност
3271,27 лева.
Освен безспорния му характер, обстоятелството се установява от приетата и
неоспорена процесна фактура. С оглед безспорното начисляване от страна на
ответника на процесната сума по посочената фактура, за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за нейната недължимост.
Безспорно между страните е, че ищецът като собственик на имот, находящ се в
гр. ..., е абонат на ответника, за който имот е определен клиентски номер № ....
На основание разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, както по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, дава качеството потребител на ВиК услуги на ищеца като
носител на вещни права върху имота и съответно при наличие на валидна
облигационна връзка за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди. В това си качество той се явява клиент на дружеството и
страна по продажбеното правоотношение с ответника с предмет - доставка на ВиК
услуги, тоест дължи заплащане на цената на доставените услуги. Следователно
ирелевантно се явява дали ищецът лично е консумирал фактурираното количество
2
вода.
На следващо място, предмет на отрицателния установителен иск в настоящата
хипотеза е установяване на доставката на ВиК услуги в процесното количество на
претендираната от ответното дружество стойност, липсата на монтиран индивидуален
водомер в имот на ищеца, съответно правилно определяне на размера на
задължението.
По делото е била назначена комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, заключенията по която (доколкото изводите са обективирани в две отделни
части под формата на отделни заключения) съдът кредитира като неразривно свързани
и компетентно изготвени от експерти в съответната област след запознаване с
материалите по делото. От изводите по счетоводните въпроси се установява, че към
15.01.2024 г. дължимите суми за процесния период 06.04.2020г.-05.01.2024 г. (съгласно
приложената справка)за консумирана вода за партида ... възлизат на сумата 3271,27
лв., като няма постъпил плащания. Видно от приложената таблица към изготвената
експертиза към 05.01.2024г. е налично старо салдо от 3257,29 лв.. При закрИ.е на
партида с кл. № ********** задължението в размер на 3257,29 лв. е прехвърлено като
дължима сума по договорна сметка № .. (таван) с кл. № ... с титуляр И. Д. П., отразена
на реда старо салдо на първата издадена фактура. В същата е отразена и консумация
„на база“ в размер на 13,98 лв. Или общото задължение по фактура №
*********/16.01.2024 г. възлиза на 3271,27 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. изразходваното
количество вода следва да се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Това
количество пак по смисъла на Наредбата се разпределя между потребителите в сграда-
етажна собственост въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на
вода в сградната водопроводна инсталация. По смисъла на чл. 32, ал. 2 от Наредбата в
сградите - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един
потребител, изразходваното количество вода следва да се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период време, като е изчерпателно посочен редът на отчитането на
водомерите – извършва се като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се
отчитат индивидуалните водомери.
Относно доставката на фактурираните ВиК услуги, това обстоятелство се
установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено. Видно от същото до 15.12.2023 г. предоставените от ВиК
оператора услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води, са отчитани и заплащани по показанията на общия водомер за имота с фабричен
№ ... (партида с клиентски №********** - титуляр М. И. Д.), след приспадане на
количествата от контролните водомери, както следва: 1-ви етаж - партер - .., партида с
клиентски e №..., титуляр Курсове за шофьори. На основание издаден Акт за
прекъсване на водоснабдяването №.., считано от 04.03.2010 г. преустановено
издаването на сметки за питейна вода по тази партида; 2-ри етаж вдясно - апартамент,
партида с клиентски №..., титуляр Е. Г. И., контролен водомер фабричен № ..., със
закрити услуги в периода 11.11.2019 - 15.12.2023 г.; 2-ри етаж вляво - апартамент,
партида с клиентски №..., титуляр И. Д. П., контролен водомер фабричен №...; 3-ти
етаж - таван, за който няма монтиран водомер (Контролен лист №0290941/15.12.2023
г., Контролен лист № 0296233/19.03.2024 г.).
От експертните изводи по техническите въпроси се установява, че в имота на
И. П. има един водомер с фабричен №..., показание 331 м³, като измервателният уред
не е пломбиран. Не е спирано водоподаването в имота. Съответно на тавана, находящ
се на ет. 3 няма монтиран водомер по данни на самия ищец. За периода на консумация
3
от 06.04.2020 г. до 05.01.2024 г., количеството на потребената вода за апартамента на
И. П. е определяно по контролния водомер с фабричен № ..., а за тавана е начислявана
разликата от показанията на общия водомер и контролния водомер.
Предвид това съдът счита, че по делото се установява, че ответникът е провел
пълно и главно доказване, че ищецът е задължен за сумата в посочения размер,
доколкото фактурираната сума отговаря на потребеното количество вода, начислявана
по партидата на ищеца, в това число и за тавана. Ищецът не оспорва твърдението на
ответника, че е собственик на тавана, а последното се установява и от ангажираните
по делото доказателства, неоспорени от И. П.. Видно от експертизата и от
ангажираните доказателства в сградата, в която се намира собствения на ищеца имот
се състои от четири обекта – .. на първи (партерен) етаж, на етаж втори – два
апартамента и таван, за които са открити партиди. Установява се, че обект .. е с
прекъснато водоподаване, обект – апартамент ет. втори – дясно е с титуляр на
партидата Е. И. е със закрити услуги за периода 11.11.2019г. – 15.12.2023 г., за който
също е монтиран контролен водомер, но не се фактурира, съгласно приложената
справка но СТЕ. В този случай за фактуриране на сумите за потребеното количество
питейна вода по общия водомер с титуляр М. И. Д., макар да е отчетено общото
количество вода за цялата сграда, правилно са приспаднати само количествата,
отчетени от контролния водомер, монтиран на втория етаж – лява част, доколкото
обект .. е с прекъснато водоподаване, съответно обект апартамент втори етаж вдясно е
със закрити услуги за отчетния период, а в обект таван няма монтиран контролен
водомер, с оглед на което са и дадени предписания до ищеца П.. Следователно
отчетеното и потребеното количество питейна вода се отнася за имота собственост на
ищеца, в това число и за тавана и начислено като старо салдо в процесната фактура,
доколкото видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми не са
заплащани.
С оглед на горното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника. Същият е сторил
разноски за депозит за съдебно-счетоводна и съдебно –техническа експертиза в общ
размер на 650 лв., и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минимален размер то 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. П., ЕГН ********** срещу „...“ АД, ЕИК .. за
признаване на установено в отношенията между страните, че И. Д. П. не дължи на „...“
АД сумата от 3271,27 лева, начислена с фактура № ********** за периода 15.12.2023 г.
– 12.01.2024 г.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „...“ АД, ЕИК: .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4