Р Е Ш Е Н И
Е
№ 36
гр.Пазарджик , 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд,Търговско отделение,в открито заседание ,проведено на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при
участието на секретаря ПБ,като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№24 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова
молба от Е.С.Т.,ЕГН-**********,***,
действащ лично и съгласието на своя баща С.А.Т., ЕГН -*********,живущ на същия
адрес ***" АД, ЕИК *********, гр. София бул. „Джеймс Баучер"
№87,представлявано от С. С П и К Д. К - изп. Директори,в която се твърди,че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на,реализирано от застрахован при
ответника водач, са причинени телесни повреди на Е.С. Т.,вследствие
на което ищецът търпи неимуществени вреди.
Излагат се обстоятелства в смисъл,че на В.М.В.
управлявал т.а. марка „", модел „" с д.к. № по АМ-. На км., посока
гр. , поради липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС и
несъобразяване при избиране на скоростта за движение на водача с конкретните
пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
превозното средство,В. загубил контрол над автомобила, който се отклонил
надясно и се блъснал в спрелия в аварийната лента л.а. марка „", модел „",
с д.к. № с водач Д.Ф.Г..Вследствие на ПТП са причинени телесни увреждания на
пътника в л а „" Е.С.Т..
Във връзка с ПТП са образувани д.п.№ 75/2018г. по
описа на ОД на МВР - и пр.пр. № 7261/2018г. по описа на РП - .Твърди се,че водачът
В. е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл.5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП като създал опасност за живота и здравето на
участниците в движението;чл.20, ал. 1 от ЗДвП като не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал;чл.20, ал.
2 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретнатa пътна
обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, и с конкретните условия на видимост и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена със законови
ограничения.
Твърди се,че
деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост и претърпените от ищеца увреждания са в пряка връзка с
него.
Непосредствено след ПТП-то пострадалият Е.С.Т. бил
транспортиран в УМ БАЛ „" ЕАД - гр., където лекарите установили травми в
областта на гръдния кош, корема и главата. Още на същия ден, след като Е. бива
подложен на рентгенография, са установени суспекции за лекостепенна
симфизиолиза и травми на други интраабдоминални органи.
Първите дни след катастрофата ищецът страдал от
постоянни болки, главоболие,непрекъснато приемал обезболяващи и лекарства за сън,които
да облекчат болката и да му дадат възможност да отпочине.Не по-малка е и
психологическата травма за пострадалия,който бил едва на. Състоянието му се
характеризира с чувство на обърканост и безсилие,ясно изразена нервност,
съпътствана с постоянни оплаквания от главоболие и усещане за дискомфорт в
областта на корема, таза и гръдния кош. Инцидентът е оставил трайна следа от
страх и паника в съзнанието на ищеца.
Твърди се,че след претърпения инцидент Е. не е същото
жизнерадостно момче,той чувства постоянна тревога и страх като излиза навън и
му се налага да участва в движението по пътищата. Станал е по-плах, по-затворен
и по-мълчалив, което за едно дете на неговата възраст може да окаже сериозно
неблагоприятно влияние върху бъдещото му развитие.
Предвид изложеното,ищецът счита, че за претърпените
болки и страдания би било справедливо обезщетение в размер на 100 000 /сто
хиляди/лева.
Твърди,че товарния автомобил,при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то,има сключена застраховка „ГО" в ЗД „Бул
Инс" АД,полица №,валидна от 22.09.2017г.до 21.09.2018г.,което ангажира
отговорността на ответното дружество за обезщетяване на причинените при ПТП
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът предявил пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение,но по образуваната преписка по щета № ответникът отказал, тъй като няма влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача,въпреки че съгласно чл.490, ал.3 т.1 от КЗ не може да откаже когато за удостоверяването
на пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие.В случая се твърди,че такъв е представен на г.както
и банкова сметка, *** на молителя. Към настоящият момент застрахователят все
още не е определил и изплатил обезщетение на пострадалия, което поражда за
ищеца правен интерес от предявяването на настоящия иск ведно с лихва за забава.
С оглед на
горното съда е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди ответника
ЗД „Бул Инс" АД да заплати на ищеца Е.С.Т. сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, частично от дължимите 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания,вследствие телесни увреждания, причинени му от водач на т. а. марка
„", модел „" с д. к. № , с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност" по полица №, валидна от 22.09.2017 г. до
21.09.2018Г., при ПТП от., настъпило по АМ -, на км.посока гр.,ведно с лихва за
забава от деня на увреждането - - до
окончателното изплащане на обезщетението,както и да бъдат присъдени разноски по
делото.
Представени са
писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания за допускане до
разпит на свидетели и съдебни експертизи.Направено е искане за издаване на
съдебно удостоверение ,което да послужи пред Районна прокуратура - за снабдяване
с документи по пр.пр. № 7261/2018г.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът на първо място заявява,че исковата молба е
нередовна - не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т. 4 и т. 5 и ал. 4 ГПК.
Изразено е становище,че предявения иск е недопустим,по
който въпрос съдът се е произнесъл с определението си за насрочване на
делото, и неоснователен.
Оспорва да е причинен деликт от В.М.В., водач на
товарен автомобил марка „" с per. № ,противоправността на деянието, виновността на
дееца, причинна връзка и настъпилите вреди.
Оспорва законосъобразността на издадения на.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №. Намира , че същия е издаден в
нарушение на материалния закон. Редът за съставянето на протоколи за ПТП е
строго уреден в Наредба № Із - 41 от 12.01.2009год. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (загл. Изменено ДВ, бр. 19 от 2017год.). В чл. 2, ал. 1 от
Наредбата лимитативно са изброени видовете протоколи, които се съставят за
настъпило ПТП: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за
ПТП с материални щети и 3. двустранен констативен протокол за ПТП. Отделно от
посоченото изчерпателно изброяване на протоколите за ПТП, очевидно съвсем не
случайно, законодателят е предвидил и специална норма, уреждаща съставянето на
протоколи, при които има пострадали лица. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е
регламентирано, че „При ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол
за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план - схема на ПТП от органите
на "Пътна полиция" - МВР". В настоящият случай подобна план-схема
на ПТП липсва,следователно констативният протокол е незаконосъобразен, тъй като
не отговоря на конкретните изисквания на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з - 41 от
12.01.2009год.
В тази връзка заявява,че оспорва и верността на
представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №., в частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо
описания механизъм на настъпване на ПТП, сочените в него обстоятелства и
причини за ПТП, както и посоченото в графа-пострадали лица.Констативния
протокол издаден от органите на КАТ е официален свидетелстващ документ и има
обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице.Пътнотранспортното произшествие не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице,поради което протоколът не се
ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП. Не
са налице данни и доказателства процесното ПТП да е станало в присъстивето на
съставителя на констативния протокол и затова обстоятелствата в него не следва
да се имат предвид.
От него не може да се установи механизма на настъпване
на процесното ПТП, като за изясняване на обстоятелствата и причините за ПТП е
образуваното ДП № 75/2018г.по описа на ОД на МВР-пр.пр.№7261/2018г. по описа на
РП-. Не е ясно и дали и как е приключило посоченото производство, на какъв етап
е същото, дали е повдигнато обвинение на конкретно лице,в който случай счита,че
производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание
чл.229,ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Твърди, че
автомобилът застрахован в ответното дружество не е имал техническа възможност
да избегне сблъсъка с неправомерно спрелия лек автомобил марка „" с per. №
. Твърди, че вина за настъпилия пътен инцидент има водача на другия автомобил
марка „" с peг.№ поради спиране на
пътното превозно средство за престой извън специално обозначените за това
места,без обозначена сигнализация и включени аварийни светлини,спиране или
движение на пътно превозно средство в лентата за принудително спиране не по
предвидените в закона причини спиране /чл. 58, ал. 1, т. 1 и т.З от ЗДвП, чл.
59 от ЗДвП /.Твърди, че автомобил марка „"
не е бил спрял в аварийната лента, а ако е бил спрял, то това е било в
извън специално обозначените за това места, алтернативно, е спрял в лентата за
аварийно спиране, без да е била налице повреда на пътното превозно средство,
нито здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.Счита
това поведение за противоправно и в пряко-причинна следствена връзка с
настъпилото ПТП и причинените евентуално вследствие на него телесни увреждания
на ищеца.В условията на евнтуалност с това си поведение той безспорно е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като ако не беше спрял в
лентата за принудително спиране, ударът нямаше да настъпи.При определяне на
обезщетението следва да бъде оценен приноса за настъпването на всеки един от
участниците в ПТП.С оглед горното поддържа, че травмите на ищеца са настъпили
като резултат от виновно поведение на другия водач на МПС участвал в процесното
ПТП,осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми.
Твърди,че причината за внезапното влизане на автомобил
марка „" в лентата за принудително
спиране е неправилна маневра от друго МПС, което е принудило водача да напусне
дясната лента,в която се е движил. Тъй като автомобилът е бил прекалено близо
до неправилно спрелия в аварийната лента автомобил, то спирачният път е бил
недостатъчен да се предотврати процесното ПТП.
Алтернативно твърди, че водачът на товарен автомобил марка „" е получил
внезапно неразположение от медицински характер,което е довело до невъзможност
да контролира управлявания от него автомобил. Вредите са настъпили в резултат
на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на
водач на товарен автомобил марка „" с per. №.
Алтернативно твърди, че причина за настъпилото
произшествие е неравност по пътното платно в дясната активна лента за движение,
което е изхвърлило водач на товарен автомобил марка „" с peг.№, надясно
към аварийната лента,но поради недостатъчното разстояние,на което се е намирал
в този момент водач на товарен автомобил марка „" от спрелия в лентата за
принудително спиране тежкотоварен автомобил е настъпилото конкретното ПТП.
Изрично
оспорва твърдението ,че транспортният
инцидент да се е осъществил по причина от действията на В.М.В..
Твърди,че е налице принос на пострадалия,който
прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач
и настъпване на събитието.Твърди, че причина за настъпване на твърдените увреди
се корени във факта и че лицето е било без поставен предпазен колан.
Алтернативно твърди, че ищецът се е намирал неправомерно на пътното платно в
нарушение на разпоредбата на чл. 101 и чл. 108 от ЗДвП. Счита, че е налице
безспорно самоувреждане на лицето. В настоящия случай е налице и изключителен принос
на пострадалия, който изключва вината и прекъсва причинно-следствената връзка
между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.
Дори да се приеме,че вредите са настъпили
вследствие на твърдялото ПТП, то същото
не представлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а случайно деяние според дадената в чл. 15 от НК дефиниция.
Оспорва размера
на иска като прекомерен и в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Е.С.Т. като поддържа, че
причина за настъпване на телесните увреждания е в резултат на неговото
собствено виновно поведение-непоставен предпазен колан и неправомерно
пребиваване на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл. 55, чл. 101 и
чл. 108 от ЗДвП.
Оспорва изцяло
иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове.
Възразява и счита
за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство
за присъждане на законна лихва от датата на ПТП
.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.
В допълнителната искова молба ищеца поддържа заявената
претенция.Твърди,че възраженията на ответната страна по допустимостта и
основателността на иска,в т.ч.и за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия са неоснователни. Поддържа
доказателствените си искания формулирани в исковата молба.
Ответникът депозира допълнителен отговор на исковата
молба,в който поддържа направените възражения и доказателствени искания.
От събраните по
делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на
чл. 380. В чл.432,ал.1 от КЗ е признато
право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по разглеждания
вид застраховка е отговорен по правилата на чл. 45 и сл.от ЗЗД,да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя.Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован,спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е
причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между последното и причинената вреда.
По делото не се спори,че на е настъпило ПТП,при
което В.М.В. ,управляващ т.а. марка „",
модел „" с д.к. № по АМ-,на км.,
посока гр. ,отклонявайки се надясно по посоката на движение се блъснал в
спрелия в аварийната лента л.а. марка „", модел „", с д.к. № с водач Д.Ф.Г..Не
се спори,че за товарния автомобил към въпросната дата има сключен и действащ
застрахователен договор с ответната страна с предмет „Гражданска
отговорност на автомобилистите" – застрахователна полица №,валидна от
22.09.2017г. до 21.09.2018г.
Не се спори,че вследствие на са причинени телесни
увреждания на ищеца като пътник в лекия автомобил „" .
От приетото като доказателство по делото съдебно
медицинско заключение изготвено от в.л.д-р П.М. се установява,че след инцидента
ищеца е бил откаран в УМБАЛ „“ гр.в,откъдето е изписан за домашно лечение на. без
предписани медикаменти.При извършените прегледи и изследвания не се установили
коремни гръдни травми и фрактури на
крайниците.Установено е при рентгерография на таз наличие на суспекции
/предположения/ за лекостепенна симфизиолиза.Констатирано е наличие на разкъсно
контузна рана на дясната пета.Още по време на престоя в болницата предвид
проведеното консервативно лечение
състоянието му се подобрило и оплакванията отшумели.Експерта е
категоричен,че е налице пряка причинна връзка между ПТП и получените от ищеца
увреждания.Установява се,че болките от получените травми са били интензивни до
приемането на ищеца в болничното заведение,след което са били повлияни от
болкоуспокояващи средства и постепенно са отшумели в рамките на период от около
20-25дни.Ищеца е изпитвал неудобства при предвижването си вследствие раната в
дясната пета,която е била обработена и шинирана с цел заздравяване на
повърхностната рана.Болките по тялото са затруднявали ставането от леглото и
обръщането на тялото по време на сън.
Съдейки по получените увреждания вещото лице
заключава,че ищеца не е бил с поставен предпазен колан .Травмите са получени при инерционното
движение на тялото назад вследствие на удара-увреждания на гърба и дясната
пета, и последващото му връщане напред –нараняване на долните крайници от удара
в предната седалка,както и гърдите и корема.При правилно поставен предпазен
колан ищеца би имал наранявания в
областта на гърдите,корема и таза в по-лека степен.Поставянето на предпазния
колан няма отношение към раната на дясната пета,която е причинена от
деформацията на пода на автомобила.Раната ,на мястото където си намира,би се
пол,учила без оглед на това дали ищеца е бил бос или с обувки. Към момента
същия е напълно възстановен ,а описаните увреждания не са налагали ищеца да
спазва постелен режим,да има нужда от чужда помощ и да ползва инвалидна количка
или подлога.
Съдебния лекар установява,че не са налице данни за
здравословни проблеми на водача на товарния автомобил.
От заключението на в.л.Ф. ,прието като доказтелство по
делото се изяснява механизма на ПТП-то.Удара е настъпил в светлата част на
денонощието,при суха и частта асфалтова настилка ,в хоризонтален пътен участък
без ограничения във видимостта ,по магистрала .Непосредствено преди товарния
автомобил се движи в средната лента за движение със скорост от около 68км./ч.при максимално разрешена такава за
този вид МПС от 100 км.ч.в този участък,а
лекия автомобил,в който на задната лява седалка пътувал ищеца е спрял в
дясната аварийна лента на място неозначено за спиране и паркиране .Липсват
следи от спирачен път на товарния автомобил.Предната част на товарния автомобил
удря задната лява част на лекия автомобил.Вследствие на удара и зацепването на
контактните повърхности на двете МПС ,същите се изместват напред и напускат
аварийната лента за движение като се ситуират върху банкета на пътя.Не са
налице данни за неизправност на товарния автомобил ,а по отношение на лекия –
водача съобщава на необходимост от доливане на вода поради загряване на
системата.Експерта посочва,че причината за ПТП е от субективен характер -
навлизане на т.а.““ в аварийната лента за движение където е спрял другия
автомобил.
Като свидетел по делото на
ищцовата страна е разпитана майката на ищеца Н В.Свидетелката била при сина си
първата вечер в болницата.Установява,че сина й имал болки в главата, гърба,
корема ,както и рана на дясната пета. крак на петата, беше
разцепена и течеше кръв, имаше превръзка. Имал драскотини по тялото и по
главата, които не били дълбоки. Раната на петата му пречела да ходи . Две седмици бил с
превръзки на петата и не можел да стане. В къщи лежал десетина дни като се оплаквал от
болки в крака и гърба .В началото на учебната годината отишъл на училище.Не можел да ходи сам на
училище и братовчедите му били с него в продължение на два месеца . Свидетелката
установява,че сега като започне да цепи или да носи дърва го боли кръста. Имал увреждане
на кръста, целият бил син. Още изпитва болки при
физическа работа в областта на кръста и гърдите. Свидетелката
установява,че след инцидента Е. не можел
да се обслужва сам - да ходи до тоалетна и да се храни ,в продължени на около
две седмици.След това започнал с патерици да се движи. Този инцидент се отразил зле на
самочувствието и настроението му. Сега
като се качва в кола и трепери.Избягвал връстниците си, все искал в къщи да си стои.
Уплашен е, още е така. Той в момента
учи. Като вземе да тича и почва да куца.
Разпитан като
свидетел на ищцовата страна е водача на лекия автомобил,в който е пътувал
ищеца- Д.Ф.Г. .Същият установява,че по
време на движение видял, че колата загрява и влязъл в аварийната лента ,за да
спре и долее вода. Спрял ,пуснал аварийните, изгасил колата и
погледнал в огледалото и видял идващия камион. Никой от пътниците не бил слязъл от буса, и той самия не могъл да слезе. На пътя нямало
други коли . След удара свидетеля отишъл при момчето /шофьора
на камиона/ и го попитал „“. Той казал „“.
Като свидетел на ответната страна е разпитан
водача на товарния автомобил „“-В.В.. Същият установява,че
пътувал в по магистрала в в дясната лента,до аварийната. Автобусът бил спрял в
дясно в аварийната лента. Нямало никакви обозначения, че автобусът е спрял- триъгълник или аварийни светлини. Движел се с
80 километра в час. Било светло,а времето
-топло, ясно, сухо. Движението било натоварено. Нямало особености на пътното платно.
Карал направо . Разсеял се само за секунда, погледнал наляво и се ударил.
Погледнал наляво, от другата страна на мантинелата,тъй като в обратната посока минал друг хубав камион. Не си спомня да е имало някакви неравности по асфалтовата
настилка на това място. Разсеял се за секунда,поглеждайки вляво и след това усетих, че настъпил ударът. Той
установява,че не гледал към буса в момента на удара. Не бил забелязал
буса преди удара, видях го в момента на удара. Преди това видях контурите на нещо, но че е
бус разбрах едва в момента на удара. Ударил го отстрани в задна лява част.
При така установената по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът приема,че са установени елементите от фактическия състав
на чл.432, ал.1 от КЗ. Ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания от причинените му телесни увреждания
.Вредите са причинени виновно,в резултат на противоправното поведение на В.В.
,който при управление на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП
като е отвлякъл вниманието си и реално е изгубил контрол върху управляваното от
него превозно средство.Единствено поради тази причина управлявания от В.
автомобил се е насочил от средната лента на движение към аварийната
такава,влязъл е в нея и е ударил спрелия там бус ,в който на задната лява
седалка е пътувал ищеца.Липсват данни оборващи презумпцията за вина в
поведението на ищеца .Недоказани останаха твърденията на ответната страна,че
предприетата от товарния автомобил маневра-навлизане в аварийната лента, е станало в резултат въздействие на друг
участник в движението,неравност на пътя или внезапно влошено здравословно
състояние на водача.
При това положение съдът приема,че извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по категоричен
начин.Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинените
вреди.Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя,обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" – застрахователна полица №,валидна от 22.09.2017г. до 21.09.2018г.
Спорно в
настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди и основанията за намаляването
му поради съпричиняване на увреждането
от страна на пострадалия.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.
432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице,но и на всички онези
неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които съпътстват
същите.В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид
и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация
и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото като доказателство по
делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, която, като компетентно изготвена
и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищецът е
претърпял увреждания в областта на таза ,натъртвания в областта на гърдите,корема и разкъсно -контузна рана на
дясната пета.Св.В установява,че ищеца е имал леки драскотини в областта на
главата и цялото тяло.Травмите на ищеца не са били тежки-болничния престой е
продължил само 4 дни,като е проведено консервативно лечение и е изписан без
предписано такова в домашни условия,което мотивира съда да приеме,че към
момента на изписването интензитета на болките вече е бил значително
намалял.Експертизата установява,че болките са отшумяли напълно след около месец
и към настоящия момент ищеца,който е млад човек – на,е напълно възстановен.В
тази връзка съдът не кредитира показанията на св.Б,която установява,че ищеца
има силни болки в областта на гърба,кръста и краката.Показанията на
свидетелката в тази част противоречат на останалите събрани
доказателства,включително и на показанията на майката на ищеца,която не
установява същия да има болки към момента,а още по-малко в кръста,където не е
установено да е имал увреждане от процесния пътен инцидент,а само ,че все още
не може да извършва тежък физически труд.Съдът не кредитира показанията на майката на ищеца,която установява,че в период от
около две седмици той не можел да се обслужва сам,което наложило тя да стои в
къщи до него и да полага грижи за битовото му обслужване.Вещото лице е
категорично,че състоянието на ищеца не е налагало същият да спазва постелен
режим,напротив можел е да се движи без болки в областта на таза,а предвижването
му е било затруднено единствено от находящата се на дясната пета разкъсно
контузна рана за време от около две
седмици.
Съдът приема,че ищеца е изпитал уплах от случилото се
като негативните психически и емоционални изживявания не са преодолени в пълна
степен ,тъй като все още изпитва страх при пътуване в автомобил.
Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта
на ищеца –на шестнадесет години към момента на инцидента и отражението на същия
върху психиката на непълнолетното
дете,съдът счита ,че следва да присъди обезщетение в негова полза в размер на
10000,00лв.Над тази сума до претендирания размер на обезщетението от
100000,00лв.иска е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира
възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД, за неоснователно.Твърденията на ответната страна в тази насока са,че
ищецът е пътувал в автомобила си без поставен предпазен колан и в моторно
превозно средство ,което се е намирало на място където не е имало право да
спира и паркира.
Действително ищецът е бил без предпазен колан в
момента на удара,но в този момент буса е бил спрял,а пътниците имат задължение
да бъдат обезопасени с поставяне на предпазен колан по време на движение на МПС-чл.
137а. ал.1 от ЗДвП, поради които с оглед конкретната ситуация не
би могло да се очаква пътниците в спрелия бус да са предпазни колани.
Относно другото изтъкнато от ответната страна
обстоятелство за съпричиняване – необозначеното за спиране място,на което буса
е спрял,също не може да обоснове извод за съпричиняване от страна на
ищеца,което единствено би било основание за намаляване на дължимото
обезщетение.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване,
като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на самия пострадали
и настъпилия вредоносен резултат, без да
е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице
да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че
увреденото лице е пътувало в буса, участвал в пътно- транспортното
произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката.
Приносът на водача на лекия автомобил за настъпването на пътно- транспортното
произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на пътуващите в него
лица. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на
правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди действия в
хипотеза, която е извън законово регламентираните.В този смисъл и изразеното от
състав на ВКС становище в Решение № 93/ 05.07.2012 г. по т. дело № 373 по описа
за 2011г.При това положение ,без значение за изхода на делото е да бъдат
предмет на обсъждане действията на водача на мекия автомобил – дали същите са
противопрвани или не:дали е имал право и при какви условия да спре в аварийната
лента и дали е бил длъжен да постави светлоотразителен триъгълник или не в
контекста на разпоредбите на чл.58,чл.59 и чл.59а от ЗДвП.
Обезщетението
следва да се присъди в полза на ищеца ведно със лихвата за забава,считано от 05.02.2019г.-датата
,на която изтича три месечния срок по чл.496 от КЗ във вр.с чл.479 ал.1 т.2 от
същия кодекс,до окончателното изплащане на главницата.За периода от
02.08.2018г.до 05.02.2019г.искането на ищеца за осъждане на ответника да
заплати лихва за забава е неоснователно.
Представен е договор за правна защита и съдействие
сключен между ищеца и адв.К.Т. ,в който е уговорено ,че на ищеца ще бъде
предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Адв.К.Т.
претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК
в размер на 3530,00лв .
Ответната страна претендира разноски посочени в списък
по чл.80 от ГПК в размер на 3980,20блв.и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв.Т..Възражението е неоснователно предвид ,че
същото е равно на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2
т.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото в полза на адв.Т. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 353,00лв.
Ответника има право на разноски в размер на 3582,18лв.,
които ищеца следва да бъде осъден да заплати.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по
делото в размер на 400,00лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София бул.
„Джеймс Баучер" №87,представлявано от С. С П и К Д. К - изп. Директори на основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с
чл.52 от ЗЗД да заплати в полза на ищеца Е.С.Т. ,ЕГН-**********,***,
действащ лично и съгласието на своя баща С.А.Т., ЕГН -********* сумата от 10 000,00
/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие телесни
увреждания, причинени му от водач на т.а.марка „", модел „" с д.к.№,
с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност" по
полица №,валидна от 22.09.2017г.до 21.09.2018г.,при ПТП от.,настъпило по АМ-,на
.посока гр.,ведно с лихва за забава от 05.02.2019г.-до окончателното изплащане
на обезщетението като за разликата над 10
000,00лв.до претендирания размер на обезщетението от 100 000,00лв.,или за 90 000,00лв.,както
и за периода от 02.08.2018г.до 05.02.2019г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница и съответно за лихва като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ЗД Бул
Инс" АД, ЕИК ********* на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв. К.И.Т.,член
на САК, личен номер ********** адвокатско
възнаграждение за оказана от нея безплатна правна помощ на ищеца в размер на 353,00лв.съобразно уважената част от заявената
претенция.
ОСЪЖДА „ЗД Бул
Инс" АД, ЕИК ********* да заплати ДТ по делото в размер на 400,00лв.
ОСЪЖДА Е.С.Т. ,ЕГН-**********,***, действащ лично и
съгласието на своя баща С.А.Т., ЕГН -********* ***" АД, ЕИК ********* съобразно
отхвърлената част от заявената претенция деловодни разноски в размер на 3582,18
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: