Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. ЛОВЕЧ, 04.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав, в открито заседание на шестнадесети септември,   през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА

 

при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА  като изслуша докладваното от съдията  гр. дело N: 2303, по описа на ЛРС за 2019 г., СЪОБРАЗИ:

 

_{обективно  и субективно съединени искове: искове по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съединени с искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД и иск по чл. 45 от ЗЗД}

 

Подадена е искова молба от  Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и С.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез: адв. Р.А.Х. - САК, л.н. ********** и адв. М.М. Д. - САК, л.н. **********, и двете със служебен адрес: ГР.С., подземен етаж, срещу: „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, р-н „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я.и прокуриста М.И.Вс оглед настъпилото универсално правоприемство чрез вливане на „Банка Пиреос България" АД в „Юробанк България" АД, ЕИК ********* като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК ********* /със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 115Е, представлявано от И.К.- Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор, Е.А.А.- Главен изпълнителен директор и Л.И.П.- Изпълнителен директор, Съдебен адрес:***.

  Пълномощниците твърдят, че на 06.10.2008 г. между ответника „Банка Пиреос България" АД (по-долу наричано „Банката") като „кредитор", ищеца Г.Е.Д. като „кредитополучател", ищеца С.К.Д. като „солидарен длъжник", Иван Илиев Петранов и Н.Т.Н.като „солидарни длъжници", е сключен Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. (по-долу наричан „Договорът за кредит" или „Договорът" - „Доказателство № 1"). Съгласно чл. 1 от Договора, Банката е предоставила кредит в полза на ищеца Г.Е.Д. в размер на 100 000 CHF (сто хиляди швейцарски франка). Кредитът е бил използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на покупка/ремонт на следния недвижим имот: Апартамент № A3 в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев" № 26, ет. 4, със ЗП 69.71 кв.м., изба № 15 със ЗП 4.71 кв.м., заедно с 5.9461 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 12 кв.м. ид.ч. от дворното място - УПИ № X-I, с площ от 243.58 кв.м., квартал 299, 9-ти м.р. на гр. Варна като във връзка с Договора за кредит страните са сключили Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Тодор Велев, peг. № 479 на НК, РД - PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29366, акт № 50, том XXV, дело № 23241 от 10.10.2008 г. (Доказателство № 1.1). Отпуснатата от Банката сума по Договора за кредит е преведена по сметка, посочена от продавача в евро, видно от Преводно нареждане за сметки в различни валути от 16.10.2008 г. (Доказателство № 2). От платежното нареждане е видно, че преведената на продавача сума в размер на 98 579.20 CHF се равнява на 64 000 EUR. Тоест към този момент курсът EUR-CHF е бил 0.6492. Тъй като към този момент курсът на еврото към лева е бил 1.95583, следва, че 64 000 EUR се равняват на 125 173.12 BGN или иначе казано, 98 579.20 CHF са равни на 125 173.12 BGN, откъдето следва, че курсът на лева към франка към датата на усвояване на кредита - 16.10.2008 г., определен от Банката, е бил 1.26977. За допълнение отбелязва, че към датата на сключване на договора за кредит - 06.10.2018 г., видно от извадка от онлайн валутен калкулатор (Доказателство № 3), валутните курсове на швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев е, както следва:

1 CHF = 0.643747 EUR;       1 EUR= 1.95583 BGN.

Към настоящия момент - 14.06.2019 г., валутните курсове на швейцарския франк към евро и респ. на еврото към българския лев (Доказателство № 4) е, както следва:

1 CHF = 0.888733 EUR;   1EUR= 1.95583 BGN. Или  към 14.06.2019 г. : 1 CHF = 1.73821 BGN.

        Или е видно, че в периода от сключване на Договора за кредит до настоящия момент е налице значително изменение във валутните курсове, като се наблюдава трайно обезценяване на еврото и лева спрямо швейцарския франк. Тоест поради валутните разлики през годините за ищците в качеството си на кредитополучател (Г.Д.) и солидарен длъжник (С.Д.) са настъпили негативни последици, доколкото същите са били принудени да заплащат по-високи суми за погасяване на месечните си вноски, тъй като последните били уговорени в швейцарски франкове, а плащанията са извършвани в лева, каквато е националната валута. При заплащане на всяка вноска банката е превалутирала дължимата сума в лева спрямо актуалния за съответния ден валутен курс, видно от приложените към настоящата искова молба преводни нареждания (Доказателство № 9 до Доказателство № 69). По този начин кредитополучателят е понесъл значителни вреди, тъй като обезценяването на еврото и лева спрямо швейцарския франк е довело до положение, в което ищците са заплащали суми, осезаемо по - високи от тези, които биха дължали, в случай че не бе налице изменение на валутния курс и в случай че Банката не бе предвидила в Договора за кредит прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя. Предвид изложеното, може да се направи извод, че разликата във валутния курс на франка спрямо еврото и лева е довела до неоснователно заплащане на недължими от кредитополучателя суми. Това е така, защото клаузите, с които валутният курс се поема изцяло от кредитополучателя, са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и в този смисъл са нищожни, т.е. не са породили правно действия. В случая такава неравноправна клауза е заложена в чл. 25 от Договора за кредит, а именно: „При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя". Неравноправа е също клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит, както и на идентичната клауза в Анекс № 1 от 15.10.2008 г. (приложен към Доказателство № 1), а именно: „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев".Поради горното, кредитополучателят Г.Д. е отправила до ответника нотариална покана peг. № 6524, том 3, акт 122 от 14.03.2019 г. по описа на нотариус Цветелина Гечева, peг. № 594 на НК, РД СРС (Доказателство № 5), с която е представила подробно пред Банката в табличен вид размера на надвнесените суми вследствие на прилагане от страна на Банката на неравноправни клаузи на договора за кредит, като е обосновала детайлно основанието за неравноправност на съответните клаузи. С нотариалната покана ищцата е отправила до Банката искане за възстановяване в 14-дневен срок на надвнесените въз основа на неравноправни договорни клаузи суми, равняващи се на 17 821.33 лв., явяващи се платени без основание. Освен това, с нотариалната покана Г.Д. е предоставила възможност на Банката, в случай че намира, че в изчисленията са налице пропуски, технически грешки или други неточности, да ги отстрани, като преизчисли съответните суми въз основа на коректни изходни данни, като в този случай предостави писмено изложение за мотивите за корекцията. Нотариалната покана е връчена на представител на Банката на 20.03.2019 г., т.е. срокът за плащане е изтекъл на 03.04.2019 г. Към настоящия момент не е постъпило плащане от страна на Банката. Вместо това, Банката е отправила до ищците отговор с изх. № 20-01-1750/14.05.2019 г. (Доказателство № 6), с който е посочила, че счита твърденията за нищожност на съответните клаузи от Договора за кредит за неоснователни, тъй като същите не противоречат на добрите нрави и са израз на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД.От получения отговор е видно, че Банката отказва да възстанови на кредитополучателя надвнесените суми, с оглед на което за Г.Е.Д. и С.К.Д. е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

            Излагат конкретно по иска по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следното: Съгласно чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая между ищците и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът има качеството „търговец" по смисъла на чл. 150, ал. 3 от ЗЗП, а ищците са „потребители" по смисъла на чл. 150, ал. 2 от ЗЗП, доколкото същите са физически лица, които действат за цели извън професионалната си дейност. Твърди се, че в случая Банката не е изпълнила това свое задължение, като е включила в договора за кредит клаузи, които твърдят, че не са индивидуално уговорени, а са предварително изготвени от Банката и представени на кредитополучателя и солидарните длъжници без последните да са имали възможност да влияят върху съдържанието на тези клаузи.Въпросът за неравноправността на клаузите в договорите за кредит, уговорени в чужда валута, посочващи, че валутният риск е изцяло за кредитополучателя, не веднъж е бил обект на съдебен спор. Като търговец по смисъла на ЗЗП Банката е дължала на ищците добросъвестно поведение при воденето на преговори, чийто резултат би бил сключване на справедлив договор за кредит, който не утежнява положението на кредитополучателя и не му прехвърля отговорност за настъпването на обстоятелства, предвиждането на които е в компетенцията на Банката като професионалист. В тази връзка е и т.д. № 3539/2015 г., по което е постановено Решение № 295 от 22.02.2019 г., ВКС, ТК, II отд. (по-нататък наричано „Решението на ВКС"). Касационното обжалване е било допуснато по следния въпрос: „Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП".

Изтъкват, че относно неравнопоставеността на клаузата, прехвърляща валутния риск на кредитополучателя, респ. солидарния длъжник, основополагащо в случая е дело С-186/16 на Съда на Европейския съюз относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, пap. 1 и чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции. С цитираното решение СЕС е посочил как следва да се тълкува дали дадена клауза е изразена по ясен и разбираем език. Съдът е приел, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. По отношение на клаузата, с която валутният курс се прехвърля върху кредитополучателя, следва да се има предвид т. 50 от решението на СЕС, в която е разяснено, че от една страна, потребителят би следвало да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т. 47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с банката, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от банката условия, без да може да повлияе на съдържанието им. По-нататък в решението по дело С-186/16 и по-конкретно в т. 3 от диспозитива СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 от ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът (в случая банката) е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Следва да се направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. За да се установи в случая дали клаузата е в разрез с принципа на добросъвестност и поради това води до значителна неравнопоставеност между правата и задълженията в ущърб на потребителя (кредитополучателя, респ. солидарния длъжник), следва да се прецени съгласно обстоятелствата дали потребителят би се съгласил с подобна клауза след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по С-186/16, в който смисъл е и решение по С-415/11, т. 68 и т. 69).Тъй като в т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е приел, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута,  която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута би се стигнало до поставяне на курсовия риск върху потребителя, то СЕС е посочил също и как следва да се тълкуват чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИК на Съвета от 05.04.1993 г. (транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 от ЗЗП). СЕС е приел следното разрешение, в какъвто смисъл е и решението на ВКС, а именно: „Неравноправна е клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин така, че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравоправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора". С оглед гореизложеното, моли да се приеме, че цитираните клаузи от Договора за кредит и Анекс № 1 към него са неравноправни, тъй като създават значително неравновесие между страните по договора и не позволяват на кредитополучателя и солидарните длъжници да преценят икономическите последици от сключване на договора.

            Относно неприложимостта на изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП: моли да се приеме, че в случая не намират приложение изключенията на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, като в този смисъл е и Решението на ВКС. Съдът е приел, че тези изключения са неприложими, тъй като са относими единствено към основанията по чл. 143,        т. 7, т. 10, т. 12 от ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при

договаряне на кредит в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата валута. За да приеме горното, ВКС е посочил, че договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инструменти, а цената на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 от ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск. Банков кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута. С оглед гореизложеното счита,че настоящият случай не попада в изключенията на чл.144,ал. 3 от ЗЗП.

            Относно надплатените без правно основание суми от кредитополучателя Г.Д. и солидарния длъжник С.Д., изтъква следното:

             безспорно Г.Д. като „кредитополучател" и С.Д. като „солидарен длъжник" по Договора за кредит се явяват „потребители" по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а Банката - търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, то следва, че в настоящия казус следва да се приложат разпоредбите на ЗЗП относно неравноправните клаузи, както и тълкуването, което дава ВКС и СЕС във връзка с договарянето на кредити в чуждестранна валута, за което са изложили съображенията си по-горе. Считат, че е неравноправна клаузата на чл. 25 от Договора за кредит, съгласно която „При погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит, идентична с клауза от Анекс № 1, съгласно която „Кредитополучателят декларира, че е информиран от Банка Пиреос България АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутни курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. Банка Пиреос България АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев".

            Считат, че цитираните клаузи не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. Банката не е предоставила на кредитополучателя Г.Д., нито на солидарния длъжник С.Д. или някой от другите солидарни длъжници към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би позволила на ищците да преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за които ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо обезценяване на валутата, в която получават доходите си, а именно лева. Г-жа Д. и г-н Д. не са запознати с валутните рискове и не са имали възможност към момента на сключване на Договора за кредит да преценят какви биха били последиците от обезценяване на националната валута спрямо чуждестранната. Дори Банката да е предоставила на г-жа Д. информация, че е възможна промяна на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк, и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му, не може да се направи извод, че е налице „достатъчна информираност" на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. В конкретния случай Г.Д. и С.Д. са сключили договор за жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим им, с оглед целта на кредита, паричен ресурс в евро. Житейски нелогично е кредитополучателят да е договорил кредит в швейцарски франкове за покупка на имот в България и да се съгласи за неговото превалутиране в евро за целите на заплащане на продажната цена и последващо погасяване отново във франкове по курсове, определени от търговските курсове на самата банка (Така Решение № 5331 от 24.06.2016 г. по в.гр.д. № 5189/2016 г. на СГС). Клаузите, прехвърлящи този риск върху кредитополучателя, са резултат от икономическата и правна неосведомест на по-слабата страна в договорните отношения и натоварват потребителя със задължения, които гарантират на банката облаги - печалби, което означава, че водят до неравновесие в съдържанието на договорното отношение.

Неравнопоставеността в настоящия случай е видна и при сравнението на чл. 18, чл. 25 и чл. 28, б. „в" от Договора за кредит. Последната от двете клаузи вече е коментирана по-горе и се отнася за поемане на валутния риск от кредитополучателя. В същото време е видно, че чл. 18 от Договора посочва, че „ако поради изменение на цени, промяна на валутни курсове или поради други обстоятелства, стойността на обезпеченията по този договор или на някои от тях спадне или Банката прецени, че те са недостатъчни, кредитополучателят е длъжен при първа покана по преценка на Банката да намали сумата на дълга си по този договор или да предостави допълнително обезпечение в посочени от Банката размери и срокове". Тоест стигаме до едно положение, в което ако валутната разлика е в ущърб на Банката, кредитополучателят трябва незабавно да предприеме действия, за да обезпечи интереса на Банката, а ако валутната разлика е в ущърб на Банката, всички негативни последици са за кредитополучателя. В случая неравнопоставеността е очевидна. При преценка на обстоятелства за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит моля да вземете предвид това, че Банката е търговец, професионалист в кредитните отношения и като такъв дължи на своите потребители коректност, яснота и прозрачност в договорните отношения, каквито в случая не са налице. Към момента на сключване на договора, на Г.Д. и С.Д. като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степента на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 22 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс. В същото време банката би следвало да разполага с такава информация, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност.  Отбелязват също, че Банката вероятно не случайно е избрала да предостави кредит в швейцарски франкове, усвоен в евро (в случая кредитът е усвоен в евро, видно от платежно нареждане за платена продажна цена за покупка на имот) с изискване задълженията да се изплатят в швейцарски франкове, тъй като предвид ресурса и капацитета, с които разполага като професионалист в областта (дългогодишна информация и специалисти, запознати с движението в дългосрочен план на котировките на швейцарския франк и притежаващи необходимите познания, за да прогнозират мащабите на валутния риск), има основание и задължение да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в това число, че по време на криза цената на тази валута ще се покачва, като едновременно с това установява за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на швейцарския франк (Така Решение № 2314 по в.гр.д. № 3901/2018 г., СГС). Освен това, Банката е следвало да информира кредитополучателя Г.Д. и солидарния длъжник С.Д. дали и с какви средства разполагат и какви действия могат да предприемат, за да минимализират валутния риск, включително чрез застраховане или използване на други финансови инструменти. След като Банката не е изпълнила задължението си да уведоми по-слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута - левове.  Считат, че Преценката на потребителя дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му от банката информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе информирано решение дали и какъв договор да сключи. Предвид липсата на каквато и да е предоставена информация в горния смисъл, може да се обоснове изводът, че средният потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора, „е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск". Подчертава, че на г-жа Д. и на солидарните длъжници не са изяснени икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове.

В същото време, според пълномощниците, Банката е била длъжна да предостави необходимата информация, защото като професионалист е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това кредитополучателя по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Не предоставяйки тази информация, Банката е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове, тъй като ако Банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с г-жа Д., не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на чуждестранната валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне.  Отделно от горното, въведената с Директива 93/13 система на защита на потребителя като по-слаба страна, предполага разширително тълкуване на изискването за прозрачност на договорните клаузи, което означава, че в договора задължително трябва да бъде изложен точният механизъм на конвертиране на чуждестранната валута, посочен в съответната клауза, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, за да може потребителят да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (Така Решение № 2314 от 29.03.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3901/2018 г.).  Видно от изложеното по-горе, цитираните неравноправни клаузи ползват икономическата и правна неосведоменост на по-слабата страна в договорните отношения, т.е. не отговарят на изискванията за добросъвестност и натоварват потребителя със задължения, като гарантират на банката - облаги - печалби, което означава, че водят до неравновесие в съдържанието на договорното отношение (Така Решение № 5331 от 24.06.2016 г. по в.гр.д. № 5189/2016 г. на СГС). С оглед гореизложеното, прехвърлянето на валутния курс върху кредитополучателя създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по см. на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради което клаузите на чл. 25 и чл. 28, б. в/ от Договора за кредит, инкорпорирана и в Анекс № 1, са неравноправни и съответно нищожни на основание чл. 143, т. 18 и т. 19 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, в какъвто смисъл е и Решението на ВКС.

            Отбелязват още, че неравнопоставеността между страните в Договора за кредит е видна и от воденето между тях гр.д. 42961/2016 г. по описа на СРС. Видно от Решение № 329783 от 02.02.2018 г. на СРС по същото дело (Доказателство № 70), съдът е приел доводите на ищеца, че клаузите от договора, които позволяват на Банката да променя едностранно размера на лихвения процент, извън посочения метод за определяне на лихвата, са неравноправни. Дължимостта на разликата между платената възнаградителна лихва и действително дължимата е била призната и от Банката.

            Относно исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:

       Тъй като цитираните по-горе клаузи са нищожни, то счита, че  платените от кредитополучателя Г.Д. и солидарния длъжник С.Д. вноски по погасяване на кредита, по които същите са понесли валутния риск, се явяват платени при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, защото са платени суми по курс на швейцарския франк към лева, надвишаващ курса, по който е извършено превалутирането при усвояване на кредита. В тази връзка следва да отбележим, че по принцип курсът, по който се извършва превалутирането за усвояване на кредита, се посочва в самия договор за кредит. В настоящия случай, в Договора за кредит не е уговорено по какъв курс на франка към еврото, респ. на франка към лева ще се извърши превалутирането и респ. усвояването на кредита. Очевидно при превалутирането Банката прилага курсовете й купува/продава към съответната дата. В случая кредитът е усвоен на 16.10.2008 г., на която дата Банката е превела на М.Б.Е.- продавач на имота, предмет на обезпечение по Договора за кредит, сума в размер на 98 579.20 CHF, равняваща се на 64 000 EUR. Оттук стигаме до извода, че към този момент курсът на франка към еврото на Банката е бил 0.6492. Тъй като курсът на еврото към лева към този момент е бил 1.95583, то следва, че 64 000 EUR се равняват на 125 173.12 BGN или иначе казано, 98 579.20 CHF са равни на 125 173.12 BGN, откъдето следва, че курсът на лева към франка към датата на усвояване на Договора за кредит, определен от Банката, е бил 1.26977. С оглед горното и предвид Решението на BКС Банката е следвало да събира дължимите месечни вноски, определени в швейцарски франкове, превалутирайки ги в левове по курса, действащ към датата на усвояване на кредита, а именно 1.26977. Това е така, защото клаузите, прехвърлящи валутния риск върху кредитополучателя, са нищожни. В отношенията Банка - кредитополучател, Банката е страната - професионалист, а кредитополучателят - слабата страна и рискът следва да се понесе от Банката. Вместо да приложи горното, Банката е събирала от кредитополучателя ежемесечно суми, равняващи се на месечните им вноски, определени във франкове, но превалутирайки ги в лева съгласно актуалния към деня на плащане курс на Банката. Предвид изложеното по-горе, всички надплатени суми по Договора за кредит, в резултат от неправомерно превалутиране на вноските по актуалния към съответната дата курс на франка към лева, а не към курса, по който е извършено усвояването на кредита, подлежат на връщане. Съгласно т. 7 от ПП на ВС от 28.05.1979 г. по гр.д. 1/Г979 г., давностният срок за вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД е общият 5-годишен срок по чл. 110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането. В тази връзка считат, че Банката следва да възстанови на кредитополучателя Г.Д. и солидарния длъжник всички надплатени от последните суми въз основа промяна на валутния курс на швейцарския франк към лева за предходните 5 години, т.е. за периода м. юни 2014 г. - м. юни 2019 г.

    Разликата между дължимо и платено според ищцовата страна е представена по ИМ  и  в табличен вид за нагледност като вноски номер 5, 13, 14, 23, 24, 27, 32, 33, 34, 39, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58 са заплатени от солидарния длъжник С.К.Д., видно от съответните вносни бележки. Останалите вноски, а именно 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9,10, 11, 12,15,16,17,18,19, 20, 21, 22, 25, 26, 28, 29, 30, 31, 35, 36, 37, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 59 са погасени от кредитополучателя Г.Е.Д.. Тоест ищецът Г.Е.Д. е заплатила на ответника „Банка Пиреос България" АД сума в размер на 6 163,01 лв. (шест хиляди сто шестдесет и три лева и една стотинка), платена без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД). Ищецът С.К.Д. е заплатил на ответника „Банка Пиреос България" АД сума в размер на 12 258,93 лв. (дванадесет хиляди двеста петдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), платена без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД). Платените без основание суми са в резултат от заплащане по курс на швейцарския франк към лева, надвишаващ курса, при който е усвоен кредита и поради неправомерно прехвърляне на валутния риск върху ищците въз основа на неравноправни договорни клаузи.

Относно иска по чл. 86 от ЗЗД във връзка с исковете по чл. 55, ал. 1 от

ЗЗД се излага, че съгласно чл. 86 от ЗЗД, „при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата". В тази връзка ищците претендират заплащане от деня на подаване на настоящата искова молба до окончателно заплащане на претендираната сума.

            Относно иска по чл. 45 от ЗЗД изтъкват, че съгласно трайната съдебна практика, за да е налице деликт по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да е осъществен фактическият състав, а именно: противоправно поведение, вина, причинна връзка и вреди; В конкретния случай е налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в получаване на недължими суми въз основа на неравноправни клаузи по договор за кредит. Поради това виновно поведение от страна на ответника ищците са предприели съответните действия за възстановяване на недължимо платените суми по процесния договор за кредит, а именно депозиране на нотариална покана (Доказателство № 5). За изготвяне на поканата ищците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. (седемстотин лева), 15 видно от Договор за правна защита от 11.03.2019 г. (Доказателство № 7). Видно от същия договор, адвокатското възнаграждение е платено в деня на подписване на договора, като същият служи и като разписка за плащането. За връчване на нотариалната покана ищците са заплатили нотариална такса в размер на 100 лв. (сто лева), видно от Фактура № 77815/14.03.2019 г., изд. от нотариус Цветелина Гечева, per. № 594 на НК, РД СРС (Доказателство № 8).

Горепосочените суми в общ размер от 800 лв. (осемстотин лева) представляват претърпяна вреда - имуществена загуба, доколкото същите са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника, като ищците не биха направили тези разходи, в случай че Банката не бе събирала неправомерно суми в резултат от неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищщите.

 Относно иска по чл. 86 от ЗЗД във връзка с исковапо чл. 45 от ЗЗД:

 Съгласно чл. 86 от ЗЗД, „при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата". В тази връзка ищците претендират заплащане от деня на подаване на настоящата искова молба до окончателно заплащане на претендираната сума.

Горните обстоятелства пораждат интереса от предявяване на настоящия иск със следния петутим: да се постановите решение, с което на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договорни клаузи, а именно клаузата на чл. 25 от Договора за кредит, съгласно която „При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. и идентичната клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г., съгласно които „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев ".

на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да се осъди  ответника „Банка Пиреос България" АД да заплати на ищцата Г.Е.Д. сума в размер на 6 137,50 лв., представляваща платено при начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищцата.

на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да се осъди ответника „Банка Пиреос България" АД да заплати на ищеца С.К.Д. сума в размер

на 12 157,92лв. (дванадесет хиляди двеста петдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща платено при начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищеца.

на основание чл. 86 от ЗЗД да осъдите „Банка Пиреос България" АД да заплати на ищците законната лихва върху главницата по исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

на основание чл. 45 от ЗЗД да се осъди  ответника „Банка Пиреос България" АД да заплати на ищците Г.Е.Д. и С.К.Д. сума в размер на 800,00 лв (осемстотин лева), представляваща имуществена вреда - загуба, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на нотариала покана в размер на 700 лв. (седемстотин лева) и платена нотариална такса за връчване на поканата в размер на 100 лв. (сто лева), в резултат от виновно противоправно поведение на ответника при приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищците:

на основание чл. 86 от ЗЗД да осъдите „Банка Пиреос България" АД да заплати на ищците законната лихва върху главницата по иска по чл. 45 от ЗЗД от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Моли в полза на Г.Е.Д. и С.К.Д. да бъдат присъдени и сторените в настоящото дело съдебни разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.

Моли горепосочените суми да бъдат заплатени по банков път по следната специална банкова сметка ***, за което доверителите й Г.Е.Д. и С.К.Д. са дали изричното си съгласие, обективирано в приложеното към настоящата искова молба пълномощно:Титуляр: адв. М.М. Д., IBAN: ***,

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вписана в Търговския   регистър   към   Агенцията   по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр.  София  1766, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявана от Димитър Шумаров - изпълнителен директор, и Милена Ванева - прокурист,  чрез пълномощника А.Б.Ч., на длъжност юрисконсулт на „Юробанк България" АД, редовно упълномощена с Пълномощно peг. № 3927/01.09.2016 г. за удостоверяване на подпис и peг. № 3928, том 3, акт № 189 за удостоверяване на съдържание на документ по регистъра на Нотариус 303 на НК, в който  оспорват изцяло исковете, предявени по настоящото дело срещу „Банка Пиреос България" АД, по основание и размер като считат, че същите са недоказани и неоснователни. Излагат съображения в няколко точки:

1.На 06.10.2008 г. между „Банка Пиреос България" АД от една страна и от друга страна: Г.Б.Д.. в качеството на кредитополучател и С.К.Д., И.И.П.и Н.Т.Н.в качеството на солидарни длъжници, се е сключил договор за банков кредит No 3037/R06.10.2008 г. По силата на договора за банков кредит Банката е отпуснала на Кредитополучателя - ищцата по настоящото дело - кредит в размер на 100 000 швейцарски франка за покупка и ремонт на недвижим имот.От клаузите на договора е видно, че кредитът е отпуснат и усвоен директно в швейцарски франкове, без каквото и да е използване на друга валута, включително без никаква индексация, деноминиране и т.н. Сумата на конкретния кредит (размер и валута) е винаги индивидуално договорена. Това е сумата, която ответникът се приел да отпусне, а ищецът да върне, заедно с договорната лихва съгласно условията на договора. По нейния размер и валута страните постигат индивидуално съгласие и тя е част от основания предмет на договора. Като такава тя не подлежи на оспорване поради неравноправност, освен в случай че не са изразени на ясен и разбираем език. Твърдят, че клаузите в договора за кредит не са неясни и неразбираеми. Същите са съставени на общоупотребимия български език и не съдържат сложна терминология или двусмислени и неточни изрази. От тях следва, че потребителят е получил информация, че е налице възможност за повишаване стойността на швейцарския франк, което да промени цената на ползвания от него кредит изразена в националната валута. Това е достатъчно за кредитополучателя, за да може да прецени потенциално значимите икономически последици от подобни клаузи върху финансовото му положение. Завършването на средно образование образование в Република България според тях гарантира тази възможност.

2.Оспорват твърдението, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо увеличаване на курса на швейцарския франк. Това не отговаря на истината и е изцяло недоказано по делото. Не съществува законова презумпция, която да освободи ищеца от доказването на този факт. Банката и всички други субекти на финансовите пазари базират поведението си на точни данни, а не на бъдещи несигурни събития. Считат, че изобщо не съществува субект на пазара, който да е в състояние да разполага със сигурна информация за посоката на движение на валутния курс за 21 години напред, още по-малко за конкретни отклонения в цифри или проценти. Най -дългосрочните финансови прогнози са с хоризонт една година и дори и те са несигурни що се отнася до валутни курсове, тъй като върху тяхното развитие влияят глобални и регионални икономически процеси и политически решения, които често могат да бъдат и с непредвидим и непредотвратим характер. Те не зависят от волята на ответника.

3.Оспорват твърдението, че ответникът не бил разяснил на ищеца рисковете от сключването на договор за кредит в швейцарски франкове. Точно това е сторено в чл. 28, буква в/ от договора. В него се посочва, че ползването на такъв кредит включва валутен риск, защото е възможно курсът да се повиши. Ищецът е информиран за риска, който съществува, този риск не е бил премълчан от ответника. Обръщаме внимание, че договорът за кредит е сключен за срок от 21 години (252 месеца). По тази причина не е възможно даването на по-детайлна информация за бъдещи промени, защото никой не разполага с подобна детайлна информация. Още по-малко някой би могъл да даде конкретен еквивалент в евро или лева на вноската в швейцарски франкове за същия срок.

4.Оспорват твърдението, че валутният риск бил „възложен" върху ищеца. Изборът на валута е въпрос, който се решава от кредитополучателя, защото „Банка Пиреос България" АД като всяка банка разполага с финансов ресурс в различни валути. Освен кредити в швейцарски франкове, „Банка Пиреос България" АД е предлагала кредити и в евро, и в лева. Това се установява от приложеното искане-декларация за ипотечен кредит. Кредитополучателят е пожелал да получи кредит в швейцарски франкове, видно от същото искане-декларация, и е запознат със свързания валутен риск, видно от сключения договор.

Никой не е възлагал валутния риск на ищеца. Оспорените клаузи на договора само информират ищеца за риска, който той носи по силата на обстоятелството, че изплаща кредит в швейцарски франкове, а получава доходите си в друга валута. Рискът е поделен между него и ответника - рискът от повишаване се носи от ищеца, но рискът от понижаване се носи от ответника. Не е нужно това да е изрично записано в договора, за да я ясно. То следва от правилата на логиката и опита, който един гражданин на 40 години (на колкото е била ищцата към датата на сключване на договора) следва логично да очакваме, че е придобил. Въпреки това обаче банката е положила усилие изрично да подчертае това обстоятелство пред клиента, да му обърне внимание върху него. Ето защо считат, че включването на чл. 28 буква в/ договора не само не е порок, а е израз на добросъвестност от страна на кредитора и на намерението му да изясни на кредитополучателя, че с поемането на задължение в швейцарски франкове поема валутен риск. Клиент със средно образование би следвало да е способен да прецени потенциално значимите последици от сключването на договора в чужда валута, различна от българския лев или евро на базата на тази информация. Считат, че няма друга по-конкретна информация относно промяната на валутните курсове, която банката да е знаела или да е била длъжна да знае към момента на сключване на договора и да не е предоставила на ищцата. Нещо повече - считат, че не е възможно по принцип, за който и да е субект на валутния пазар да разполага с конкретна информация за това до какъв размер могат да стигнат отклоненията на курса от текущите нива в една или друга посока, и колко време може да продължи тази тенденция. Подобни предположения са със спекулативен характер и не могат да служат за база на договаряне с потребител. Възниква въпросът какви биха били последиците, ако потребителят вземе решение на база на такива предоставени му от банката прогнози, а те не се оправдаят?

Счита, че валутен риск от повишаване на курса всъщност носят всички кредитополучатели - не само тези в швейцарски франкове, но и тези, които получават доходите си във валута, различна от валутата, в която дължат вноските си по кредита. Такъв риск би се реализирал дори за кредитополучателите по кредити в евро, ако например поради политически и икономически промени в страната курсът на еврото към лева бъде освободен и започне да бъде регулиран само от пазарните механизми.

Същевременно твърдят, че стойността на задължението не се увеличава вследствие на промяната на курса - то е една и съща сума, изразена в швейцарски франкове, и намалява при плащане на вноските.

5.По сключения от ищцата договор за кредит са подписани два анекса, с които ищците са потвърдили волята си. Ищцата и всички солидарни длъжници са подписали и Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към процесния договор за кредит   и Анекс № 2 от 19.02.2014 г. В Анекс 1 отново се потвърждава, че валутата на кредита е швейцарски франкове (т. 2, т. 7, т.8 от Анекс 1) включително се определя и размер на погасителната вноска в швейцарски франкове. В Анекс 1 за пореден път е обяснено на кредитополучателя, че е възможно крайната цена на кредита изразена в лева да се промени поради промяна във валутния курс.

Анекс 2 е подписан след изрично искане на ищцата за промяна на параметри по кредита. Както се установява от формуляра на искането, валутата на кредита е също един от параметрите които могат да се променят при изразено желание, но липсва такава воля от страна на кредитополучателката Г.Е.. Анекс 2 е подписан съгласно изразеното от нея желание като в него е договорен гратисен период и е променен крайния срок за погасяването на кредита. Към него е подписан и погасителен план - факт изрично признат от ищците в писмо, отправено до банката от техния процесуален предствител, в който погасителен план валутата на вноските отново е посочена.

6.Между Г.Е.Д. и „Банка Пиреос България" АД е водено гр.д. 42961 по описа на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение No 329783 от 02.02.2018 г. С решението „Банка Пиреос България" АД е осъдена да възстанови на ищцата Г.Е.Д. сумата от 5878,06 швейцарски франка, представляваща сума платена без основание за периода 16.08.2011 г. - 29.07.2016 г., начислена като договорна възнаградителна лихва над предварително договорената с договор за кредит No 3037/R06.10.2008 Банката е заплатила тази сума доброволно. Освен това банката е изчислила надвзетата сума поради прилагане на лихвен процент над договорения и за периода 16.08.2016-16.03.2018 в размер на 1773,21 швейцарски франка. Тази сума не е върната на ищцата, а с нея е извършено прихващане срещу изискуеми вземания на банката по кредита, който към момента на извършване на прихващането е бил в просрочие.

От 16.03.2018 г. до настоящия момент по кредита се прилага лихвен процент, съгласно постановеното по приключилото гражданско дело.

Ответникът е уведомил ищцата Г.Е. за извършените действия по администрирането на кредита, направил е изявление за прихващане и е отправил покана за получаване на актуален погасителен план в който и да е офис на банката с нотариална покана, представена на 27.08.2018 г. пред нотариус А. *** действие PC Ловеч, per. No 565 на НК, чието връчване е удостоверено от нотариуса на 11.12.2018 г. Състоянието на кредита и предприетите от банката действия са обяснени повторно в писмо изх. No 20-01-732 от 01.02.2019, адресирано до адв. Р.А.Х. - процесуален представител на ищците с настоящото дело. Описаното писмо е изпратено в отговор на нейно писмо без дата от адв. Х., в което обаче се реферира към гореописаната нотариална покана. Писмо изх. 20-01-732 от 01.02.2019 е изпратено с обратна разписка на 04.02.2019 г. като пощенска пратка No ИД PS 17 00 007209 7 и върнато като непотърсено от получателя. Независимо от това кредитополучателката Г.Е.Д. и солидарния Длъжник С.К.Д. са извършили необходимите погашения за връщането на кредита в редовност и понастоящем той се обслужва редовно съгласно първоначално договорените и постановени от съда параметри. Поради това считат, че между страните няма спор във връзка с описаните по-горе операции по възстановяване на надвзети суми, извършено прихващане, както и по актуалния погасителен план.

7. Сключеният договор е израз на постигнато съгласие и следва да се спазва:

Всички клаузи, уреждащи правата и задълженията на страните по договора, са ясно и изрично уговорени в процесния договор. Постигнатото съгласие с направените уговорки се удостоверява от положените подписи под договора, като подписи на ищеца са положени включително на всяка страница от договора. Нещо повече, за обезпечаване на вземанията на ответника по процесния договор е била учредена договорна ипотека, която е била условие за усвояване на кредита. С подписване на нотариалния акт ищецът е изявил още веднъж волята си да бъде обвързан с условията на договора за кредит.

Нито една от клаузите, свързана с валутата на кредита, не е нищожна като неравноправна, защото тези клаузи не създават неравновесие между страните, нито са уговорени във вреда на потребителя, нито са израз на недобросъвестност от страна на ответника. Движението на един валутен курс, който не е статичен, само по себе си не е достатъчно да обоснове неравноправност. В противен случай ще се окаже, че всеки договор във валута, различна от доходите на потребителя, автоматично съдържа неравноправни клаузи, само защото банките не са в състояние да знаят какъв ще е валутният курс следващите 20-30 години.

Считат, доколкото ответната банка е изпълнила своите задължения по договора за кредит и е кредитирала ищцата със сумата, посочена в договора, срещу поемане на съответните задължения от ищцата, не е оправдано сега ищецът да иска да се освободи от своите задължения, тъй като не му харесва да ги изпълнява. Подобни опити са заплаха за правната сигурност и ще могат да създадат прецедент за всеки, който е поел писмено задължение, да откаже да го изпълнява под предлог, че не бил разбрал риска и не бил съгласен.

8. Считат, че цитираните в исковата молба извадки от съдебна практика и решения са неприложими към процесния случай и излагат подробен анализ на цитираната от ищеца съдебна практика. Считат, че практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 295/220.02.2019 по т.д. 3539/2015 и Решение № 294 от 27.03.2019 г. по т.д. 1599/2017 г., сочена от ищцовата страна в исковата молба, е неприложима спрямо фактическата обстановка и твърденията на страните по настоящия договор за кредит. В посочените актове на ВКС се обсъжда индексиран кредит, отпуснат във виртуална валута, какъвто настоящият договор за кредит не е.

Настоящият договор е за кредит, отпуснат в чуждестранна валута, но не е кредит, индексиран в чуждестранна валута, като следва да се има предвид, че съдебната практика на Европейския съд прави разлика между тези две понятия. Съдебната практика на Европейския съд разглежда няколко различни хипотези на договори, които са обвързани с чуждестранна валута и по-конкретно валутата швейцарски франк, както следва:

- решението по дело С-26/13 (Решение от 30 април 2014 година (Arpad Kasler, Hajnalka Kaslerne Rabai V. OTP Jelzalogbank Zrt) обсъжда договор за кредит, сключен в чуждестранна валута - индексиран по курс „купува" при отпускането и курс „продава" на банката при погасяването. В този казус предоставената сума е в местна валута и връщането на кредита също е в местна валута, следователно не е приложим към настоящия съдебен спор;

- решение по дело С-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. V. Ваnса Romaneasca SA) разглежда договор за кредит в чуждестранна валута (при получаване на доходи в местна валута) - не е идексиран при курс на банката, предоставената сума е в чуждестранна валута и връщането на кредита също е в чуждестранна валута;

- определение по дело С-119/17 (Liviu Petru Lupean и Oana Andreea Lupean V. SC OTP BAAK Nyrt, чрез OTP BANK SA, чрез Sucursala SIBIU, и SC OTP BAAK Nyrt., чрез OTP BANK SA) разглежда договор в чуждестранна валута, представената сума е в местна валута - равностойност на чуждестранната валута - не е индексиран по курс на банката и връщането на кредита е в чуждестранна валута. Следователно това определение също не е приложимо към настоящия казус.

Действителният характер на отношенията между страните по процесния договор за кредит е като тези, предмет на главното производство по дело С-186/16. Определението по дело С-119/17 препраща към него, но отбелязват, че това определение касае договор за кредит, при който сумата на кредита е предоставена на кредитополучателя в национална, а не в чуждестранна валута, поради което се различава и не е приложимо за процесния случай.

Тези две производства са образувани по спорове за валидността на уговорки по договори за валутни кредити в швейцарски франкове и касаят валутни кредити, т.е. кредити, които са отпуснати в чуждестранна валута (швейцарски франк), но не са кредити, които боравят с „виртуална" валута, служеща само за индексация на погасителните вноски.

По предмета на договора за кредит във всяко от производствата:

- по дело С-186/16 - между април 2007 г. и октомври 2008 г. кредитополучателите са сключили с Вапса Romaneasca SA договори за кредит в швейцарски франкове с цел придобиване на недвижими имоти, рефинансиране на други кредити или задоволяване на лични потребности.

- по дело С-119/17 - на 12 януари 2007 г. кредитополучателите сключват с банка ОТП Банка СА договор за заем, отпуснат в швейцарки франкове. Съответната сума след това е освободена за ползване в национална валута -румънски леи.

- по настоящото дело - ищецът е получил кредит, който банката е предоставила в швейцарски франкове. Кредитът се усвоява във франкове и след това се погасява в швейцарски франкове.

По оспорените клаузи във всяко от производствата:

по дело С-186/16 - съгласно чл. 1, параграф 2 от договора кредитополучателите били задължени да погасяват месечните вноски по кредита в швейцарски франкове. Чл. 8, параграф 2 от този договор гласял, че всички извършвани от кредитополучателя плащания за погасяване на кредита трябва да са в същата валута, в която е предоставен кредитът". Освен това членове 9.1. и 10.3.9. от договора съдържали две клаузи, които позволявали на банката при настъпване на падежа на месечните вноски или при неспазване от кредитополучателя на задълженията по посочените договори да дебитира сметката на кредитополучателя и ако е необходимо, да извършва всякакво конвертиране на наличните ликвидни средства по неговата сметка във валутата на договора по прилагания от банката обменен курс в деня на сделката.

по дело С-119/17 - според чл.11.1 на договора кредитополучателят е длъжен да връща кредита и да плаща лихвите в същата валута, в която заемът е отпуснат.      В чл.11.3 на договора обаче се предвижда, че заемополучателят позволява на банката, в рамките на дължимите суми, да конвертира във валутата на договора, притежаваните от него суми в други валути по банковата му сметка по прилагания от него курс. В договора за кредит не е предвидено задължение на кредитополучателите да закупуват валута изключително и само от банката, за да погасяват кредита.

Произнасянето на Европейския съд по тези производства следва да се тълкува от националния съд според конкретния казус, поставен за разглеждане пред него, като считат, че следва да се обърне внимание на следното:

СЕС приема, че клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора, отнася се до самото естество на задължението на длъжника и представлява съществен елемент от договора за кредит, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Тоест такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език (т. 38-Т.41 от Решение по дело С -186/16). В настоящия случай, считат, че също клаузите на процесния договор за кредит са ясни и разбираеми, тъй като недвусмислено установяват задължение в швейцарски франкове по установен погасителен план с вноски в швейцарски франкове.

СЕС също приема, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл дали среден потребител може да направи разумна преценка за това, че за да погаси вноската си в швейцарски франкове, ще трябва да си купи такава валута от банката по курса, който определя тя за деня, или от чейндж бюро или друга банката, ако предлагат по-изгоден курс. Това също следва ясно от процесния договор за кредит и в него не е предвидено задължение на ищеца да си купува швейцарски франкове от ответника.

В продължение на това, СЕС приема, че преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи при отчитане на всички обстоятелства, които банката е можела да знае при сключване на договора и които са от естеството да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. В конкретния случай по настоящото дело, дори и банката, със своите специални познания, не е могла да предположи какви ще са измененията в бъдеще, а дори и да е предположила такива, не може да се приеме за разумно, че ще предположи точните му изменения за 20-30 години напред.

Именно по този въпрос считат, че е налице съществена разлика между тълкуването на Директивата, което прави СЕС в споменатите съдебни актове и тълкуването, което се прави от ищцовата страна в исковата молба. Според СЕС националния съд следва да извърши проверка дали банката е предоставила информация за възможните промени в обменните курсове. Напълно необосновано това изискване се тълкува като „какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк за срок на издължаване 22 години" (стр. ст. 9, абзац 2 от исковата молба). Такава прогноза не съществува във финасновия анализ. „Възможни промени" и „прогноза относно движението на курса за 22 години" са два израза които се различават драстично като степен на конкретност и като смислово съдържание на понятията. Освен това изискването за представяне на възможните промени следва да се чете заедно с, а не откъснато от, изискването да се вземат предвид всички обстоятелства, които банката е можела да знае към момента на сключване на договора, а не такива които са настъпили след това. В тази връзка твърдят, че поскъпването на швейцарския франк в мащабите, в които се е реализирало след сключването на договора е било непредвидимо и за банката. Не може от банките да се очаква да дават на потребителите информация, различна от тази, с която разполагат или обективно е следвало да познават към момента на сключване на договора. Не може цитираните актове на СЕС да се ползват като оборима презумпция, че банката е разполагала с такава информация и че съзнателно я е укрила от кредитополучателя, още по-малко пък могат да бъдат необорима такава. Нищо в тяхното съдържание не освобождава никоя страна от необходимостта да докаже твърденията си, и съответно съда от необходимостта да мотивира съдебния акт само с обстоятелства, които са надлежно доказани съобразно процесуалния закон.

9. С кредита в швейцарски франкове ищецът е спестил от по-високите лихви по кредити в евро и лева и този факт следва да бъде отчетен, когато се преценява с каква сума се е обеднил ищецът:

Твърдят, че всички клаузи от договора за кредит са валидни и ищецът не се е обеднил с никакви суми във връзка с предоставянето на кредит във валутата швейцарски франкове. При условията на евентуалност сочат, че заради сключването на процесния договор ищецът е понесъл повишаването на курса на швейцарския франк, но от същия юридически факт (сключване на договор в швейцарски франкове) произтича обстоятелството, че ищецът е спестил значителна сума заради по-ниската лихва по кредит във франкове. Твърдят, че лихвените условия за кредити в швейцарски франкове са били по-ниски от тези за кредити в евро и лева. Следователно, при преценка с каква сума се е обеднил ищецът поради сключване на договор в швейцарски франкове, разликата между лихвата за евро (лева) и лихвата за франк следва да бъде взета предвид, във връзка с което поставят задачи за ССчЕ.

10.Осъдителни искове за законна лихва върху главницата по исковете по чл. 55 от ЗЗД. Исковете са неоснователни поради неоснователност на главните искове за неоснователно обогатяване по чл. 55 от ЗЗД.

11.Осъдителен иск за направените по делото разноски: претенцията е неоснователна поради неоснователност на исковата молба.

12.Осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД: Искът е неоснователен. Не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Не е налице противоправно поведение на ответника, а и вредите които претендират ищците, не са пряка и предвидима последица от неговото поведение.

Предвид всичко гореизложено, с настоящия отговор на искова молба моли  да се отхвърлят всички искове по настоящото дело като изцяло недоказани и неоснователни и да им бъдат присъдени разноските по делото, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание,  от ищците, редовно призовани, се явява първата и двамата, чрез адв. Р. Х. поддържат исковете и молят да се уважат и им се присъдят разноските, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Ответника по делото, редовно призован, не се представлява в производството. Депозирано е становище чрез юриск. Ч., със становище за ход на делото по същество и доводи за отхвърляне на иска и присъждане на разноските съгласно списък по чл.80 ГПК .

От допуснатите,приети и вложени по делото писмени доказателства и з-ето на в.л. по СИЕ и  от становището на страните, чрез  процесуалните им представители, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установено следното :

Облигационните отношения между страните са възникнали по повод на сключен на 06.10.2008 г. между ответника „Банка Пиреос България" АД (по-долу наричано „Банката") като „кредитор", ищеца Г.Е.Д. като „кредитополучател",  солидарно със С.К.Д. , Иван Илиев Петранов и Н.Т.Н.като „солидарни длъжници", Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г., чието авторство и съдържание не е оспорено от страните по делото. Същият е със срок 252 месеца , считано от датата на първото усвояване, без гратисен период съгласно чл.23 от д-ра, предвиждащ Погасителен план , който може да търпи изменение на осн.чл.13, ал.3 /базовия лихвен процент на Банката за ж.кр. в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки месец  като се формира на база посоката на  движение на съответната за деня стойност на 1м LIBOR в швейцарски франкове/.  Към подписването е 4,49%. Лихвата се начислява и заплаща ежемесечно заедно със съответната част от главницата съгласно приложение №1 към настоящия договор – чл.14. В чл.15 са предвидени и съответни видове такси. Тази клауза предполага различен ПП и съдът приема за основателноо твърдението, че ищците са разбирали за размера на месечната си вноска когато са отивали в банката за да я погасяват и са плащали според указанията извършили закупуване на валутата по договора.

За първоначален ПП съдът приема приложения стр.42 – 44 със срок на действие 16.10.2029г. Освен това са приложени Актуален погасителен план от 15.02.2012. със срок 16.04.2030г. както и след съдебното решение за лихвения процент, който погасителен план е бил поискан от ищците.                                                                                                       

Кредита е с предмет в размер на 100 000 CHF (сто хиляди швейцарски франка) -  банков кредит, предоставен на кредитополучателя Г.Е.Д., и който ще бъде използван съгласно предоставено обосновано искане за финансиране на покупка/ремонт на следния недвижим имот: Апартамент № A3 в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев" № 26, ет. 4, със ЗП 69.71 кв.м., изба № 15 със ЗП 4.71 кв.м., заедно с 5.9461 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 12 кв.м. ид.ч. от дворното място - УПИ № X-I, с площ от 243.58 кв.м., квартал 299, 9-ти м.р. на гр. Варна – индивидуална собственост на З.П. Данев.

Банковия кредит е обезпечен с ипотека видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 10.10.2008 г. по описа на нотариус Тодор Велев, peг. № 479 на НК, РД - PC Варна, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 29366, акт № 50, том XXV, дело № 23241 от 10.10.2008 г. , сключен от страна на БАНКТА като КРЕДИТОР и Г.Д като кредитополучател и ипотекарен длъжник и Ст. Д. като солидарен и ипотекарен длъжник.

Сключен е и Анекс №1/15.10.2008г., по който е посочено, че месечната погасителна вноска е 745,53 CHF като с подписването му е връчен и нов ПП.

И Анекс №2/19.02.2014г. , в който се променят параметри на договора :срока – 194 мес. от подписването и др.  и предвиждащ в едномесечен срок връчването на нов ПП.

Кредитополучателя признава превода на заемната сума в размер на 98 579.20 CHF като посочва, че това е извършено чрез Преводно нареждане за сметки в различни валути от 16.10.2008 г. От платежното нареждане е видно, че преведената на продавача сума е в размер на равностойността на 98 579.20 CHF /евро или се равнява на 64 000 EUR като е отбелязан курс 1,54030. Първоначално още на същата дата са удържани 1250,00 CHF + 20 CHF.Тази сума на 16.10.2008 г. , но като равностойност в евро е прехвърлена на М.Б.Д. като основание покупка на имот от Г.Д., извършено като операция в клон в гр. Ловеч.

Твърди се, че именно в разликата и изменението на валутните курсове , кредитополучателя и солидарния длъжник Ст. Д. са понесли значителни вреди, тъй като са изплащали дълга си в лева съгласно националната валута, а банката е превалутирала спрямо актуалния за деня валутен курс. Затова счита ,че е неравноправна клаузата на чл. 25 от Договора за кредит, а именно: „При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя". Неравноправа е и  клаузата на чл. 28, б. в/ от Договора за кредит, ОБЩИ УСЛОВИЯ, чл.28в , кредитополучателя декларира,че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в CHF включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута / CHF/, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк / лев. Банкта не носи отговорност при настъпване н анеблагоприятни последици , вследствие промяна на валутните курсове по – горе както и на идентичната клауза в Анекс № 1 от 15.10.2008 г. (приложен към Доказателство № 1), а именно: „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев".

Ищците, считайки, че в резултат на горното са надвнесли суми отправят нот. покана до Банката за връщане на сумата 17 821,33 лева, явяваща се платена при налична липса на основание – чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД , в резултат от заплащане по курс на щвейцарски франк към лев, надвишаващ курса, при който е усвоен кредита като е направено и искане за превалутиране на договора на сумата 81 979,19 лева.

Банката отговаря,че искането е неоснователно и прави подробно изложение по становището си. Поддържа го в същия смисъл и по писмения отговор.

Излагайки подробно защо считат клаузите на договора неравноправни и практиката на съдилищата и задължителната на Съда на Европейския съюз, ищцовите пълномощници считат,  че  всички надплатени суми по Договора за кредит, в резултат от неправомерно превалутиране на вноските по актуалния към съответната дата курс на франка към лева, а не към курса, по който е извършено усвояването на кредита, непокрити с петгодишния давностен срок, подлежат на връщане, т.е за периода от м.юни 2014г. до м.юни 2019г., които за кредитополучателя са 6 163,01 лева, а за СД - Ст.Д. – 12 258,93 лева.  

В.л е посочило ,че към 31.07.2020г., остатъка по горепосочения е редовна  главница 58 303,95 CHF, ведно с просорчени“: главница , лихви , такси или общо 59 693,15 CHF.

Приложено е и решение №329783/02.02.18г. по ГРЗ 42961/16г. на СРС, послужило за корекция на ПП , което съдът съобразява, но счита , че извършените корекции по него не могат да обосноват неоснователност на ИМ само на това основание.

Съдът приема, че в част четвърта на д-ра - ИЗДЪЛЖАВАНЕ НА КРЕДИТА, не е уточнено вида на валутата, в която ще се извършва погасяването, но тя се извежда от ПП където е посочена в CHF при спазването на клаузата на чл.25 от д-ра – при погасяване на вземанията във валута, различна от тази посочена по настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалниете курсови разлики са за сметка на кредитополучателя. От представената история на транзакциите от 20.01.2020г. е видно, че ищците са погасявали месечните си вноски, които не са били анюитетни, а в различен, но намаляващ размер съгласно ПП като са извършвали покупка на CHF от банката според курса за деня. Безспорно се потвърди от в.л, че курса на CHF се е променял като 2012,2013,2014г. задържал на ниво 1,20 франка за евро като след 15.01.2015г. , швейцарската банка с решение премахва фиксирания курс от 1,20 евро за 1 шв.франк , което води до поскъпването му с 30% и до хаос на фондовите пазари. Същата отбеляза, че не банката – кредитодател, а с решение на БНБ се определя централен курс, който зависи от много обстоятелства: политически, икономически и др., независещи от банките и непредвидими от тях. По този начин кредитите в швейцарски франкове на практика се оказват с по – нисък лихвен процент от една страна и от друга – със сериозен валутен риск. Така твърдяната  промяната е действителна – от курс CHF/ лева към 16.10.2008г. – 1,27822 към 30.07.2020г. е 1,81802 или последиците от извършеното превалутиране от ответника на месечните вноски са дадени в т.5.3 от з-ето и в табличен вид и са 21 312,34 лева за първата ищца и 43 862,00 лева за втория. Или увеличението на дълга, дължащо се на промяната във валутния курс на шв. франк е заплатен изцяло от тях и разликата от промяната в сравнение с подписването на договора и стойността на франка е 6 137,50 лева за първата и 12 157,92 лева за втория.

Тези платени от тях суми са довели до неоснователно заплащане на недължими суми, тъй като клаузите за валутния курс по договора – чл.25 и чл.28, б.“в“ от Анекс №1/15.10.2008г.  са неравноправни по ЗЗП и в този смисъл са и нищожни. В този смисъл и ответника се е обогатил с тях без да е налице основание за получаването им – чл.55, ал.1 , предл.първо ЗЗД.

Всяка от страните е развила множество доводи в подкрепа на становището си, визирала и анализирала е съдебната практика и изградила тезата си, която поддържа в процеса. Становищата на страните са задълбочени и засягат изчерпателно спорните въпроси между тях.

Съгласно практиката за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,  като: т. 9 – при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.

В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е  свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги – аргументи в полза на ответника, който счита, че измененията в котировката на договорната валута е била извън неговите възможности да я предвиди и независимо от неговото становище, т.е без възможност за повлияване на процеса по покачването й и последиците й по договора , сключен с ясен и точен избор на определения вид чуждестранна валута, което е било педвидено от него с оспорените клаузи като възможност по принцип за развитие на договорните отношения.

Освен цитираната практика от двете страни, съдът съобрази и Решение №314/29.07.2019г. на ВКС , Т.О,II по т.д. №1766/2016г., по което се сочат решение №384/29.03.2019г. по т.д.№2520/16г. ВКС , II т.отд. и решение №294/27.03.2010г. по т.д.1599/2017г. на ВКС , II т.отд., и даден следния отговор: неравноправна е неиндивидуално договорена слауза от кредитен договор в чуждестранна валута , последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че к-лят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправен характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144,ал.3 ЗЗП. Отбелязано е, че за да даде този отговор, съдебния състав се е подовал на задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, визирани подробно по ИМ. В случая също кредита следва да се погасява в чуждестранна  валутата, в която е и отпуснат, т.е кредита е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата валута като паричната единица на сметката – валутата, в която е сключен договора има функция на парична виртуална единица , служеща за изчисление. Предвиден е при служебно събиране на вземанията и даване на съгласие на банката за директен превод – от всички банкови сметки на к-ля и в други банки – чл.26 от договора. Посочва се от състава и т.20 от постановеното на 22.02.2018г. по дело С – 119/17г. по чл.99 от Процесуалния правилник на СЕС мотивирано определение касаещо преобразуването на средства от национално платежно средство във валута на кредита с осигуряване на плащането на месечните вноски.

Акцентират още, че според т.2 от диспозитива на решение на СЕС по дело С – 186/16 чл.4, пар.2 от ДИРЕКТИВА 93/13 трябва  да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит, финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, което според състава на ВКС означава,че клауза, в която кредита следва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута , в която е бил договорен , се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута , в която кредита  е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите последици от подобна клауза върху финансовите му задължения като в. т.50 е разяснено,че потребитяля трябва да е добре осведомен, че  с този вид договор се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата , в която получава доходите си – „Банката следва да предостави възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземане на кредит в чуждестранна валута и по – специално когато к-лят не получава доходите си в тази валута“ – което е издигнато като задължение, т.е не само регистрацията за евентуалните разлики при превалутирането е достатъчно, но и конкретен  модел – разработване на покачването  в хипотетичен вариант за к-ля за преценка на неговите възможности при такъв риск , поставен изцяло в негова тежест.

Решаващият съд трябва в този случай, според горецитираното решение да се увери, че банката е предоставила цялата относима информация, която е необходима за преценка на икономическите  последици от клаузата за  финансовите им задължения. Сочи се, че разрешението е изведено от закрепеното в постоянната практика - т.47 дело С – 484 – 08 разбиране, че потребителят е по – слабата страна както от гледна точка на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност  - положение, принуждаващо го да се съгласява с установените от доставчика /продавача условия без да може да повлияя на съдържанието им. Съгласно последното решение, чл.3,пар.1 от Д 93/13 , транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП, трябва да се тълкува в смисъл, че преценката за неравноправността на дадена клауза трябва да се прави към момента на сключване на договора, при отчитане на всички обстоятелства , за които продавача е могъл да знае тогава и които са от естество да се отразят на по – нататъшното му изпълнение, тъй като дадена клауза може да е носител на неравнопоставеност, проявяваща се едва в хода на изпълнението на догвора като се указва на съда как трябва да извърши тази оценка при настоящия вид договори:

най – напред евентуално неспазване на изискването за недобросъвестност, а след това за наличие на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.3,пар.1 от Д 93/13 или да провери, дали като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавача може основателно да очаква, че потребителя ще се съгласи с подобна клауза след инидивидуално договаряне. Т.55 от дело С – 186/16, СЕС е посочил, че клауза , включена в договор за кредит, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична еденица спрямо тази валута , поставя курсовия риск в тежест на потребителя. Определението по дело С – 119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Д 93/13, транспонирана в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП следва да се тълкуват в смисъл,че може да бъде преценена от националтата юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостното прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин и тя създава в ущръб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

В настоящия случай следва да се приеме от съда,че клаузите за договора за кредит не са индивидуално  уговорени.  По заявленията е поискана сума 126 000 , вид на валута – швейцарски франка, еднократно, анюитетни вноски за 300 месеца, с обезпечение – ипотека, но договора е изготвен от банката при по – други параметри и няма доказателства к-лят да е могъл да изрази становище по съдържанието му, да е имало преговори; евентуално представяне на възможни промени. Следва да се съобрази, че около годините на сключването на договора в Р България започна развитието на икономическа криза и сключването на договори във валута и то шв.франк предпоставяше именно стабилността в отношенията на съконтрахентите и избягването на обезценяването на лева.

Безспорно е, че оспорените клаузи установяват липса на всякаква  възможност за погасяване на кредита в друга валута, освен шв. франкове като последиците от курсовите разлики са за сметка на к-ля. Според съда тази клауза не е ясна и разбираема, извън категоричността й за начин и валутата на погасяване за потребителя тъй като обявяването на възможността за промяна в курса е недостатъчна , защото не е изрично обяснено ,че тя ще рефлектира върху размера на дълга в лева и то единствено в посока на повишението му като в тази част съобразява изложеното от в.л. за стабилността на шв. франк към 2008 год. когато този вид договори са се предпочитали заради ниския лихвен процент и стабилността на валутата, наричана още валута „убежище“. Т.е именно поради стабилния характер на валутата е подценено евентуалното обезценяване на българския лев и обстоятелството, че той няма фиксиран курс спрямо франка, което също е подробно обяснено от вещото лице. За нагледност може да се вземат предвид курсовете за лев/евро и евро / шв. франк, но те не са ползвани при издължаването на кредита и напротив - още един път потвърждават нестабилността на българския лев спрямо другите валути при курс купува, именно по който се е извършвало погасяването на кредита. Сумата е превалутирана в евро и предоставена на продавача на имота , очевидно по негово желание.  Въпреки ,че сметката е оформена като спестовна според вещото лице, не се установи в нея да са постъпвали средства от к-лите и СД , да са набирани средства във валута или лева по същата , да е олихвявана за да се реализират някакви дивиденти и за ищцовите страни – например лихва по кредита, ако се дължат пари по сметка в шв. франкове.

Дългия срок на издължаване на кредита също е от значение като тук съдът не възприема твърдението, че е било необходимо да се дадат прогнози, тъй като това не е възможно и както сочи вещото лице, зависи и от други причини, извън договора, но категорично за каквито случаи банката е следвало да предложи механизми както твърдят пълномощниците – евентуално застраховане и други финасови инструменти, което не е сторено в случая. Т.е банката не е съдействала и за минимилизирането на валутния риск за потребителя  по всички възможни начини.    

Съдът приема, че не се доказва по делото на потребителя да е предоставена цялата информация, която би могла да му даде възможност да прецени какъв избор следва да направи: дали да сключи договор при по – нисък лихвен процент, но с носене на висок валутен риск само за него или по – висока лихва, но без валутен риск. Както е посочило в.л изменението на швейцарския франк през 2015 г. е било ненадейно за целия банков сектор в България и чужбина с големи последици за борсата въобще и не е било възможно за к-ля да прецени икономическите последици при погасяване на месечните вноски в този вид валута, тъй като не е разполагал с информация в такъв дългосрочен план, а камо ли за това 30% увеличение, но такава илюзорна представа е следвало да му бъде дадена именно при действието на оспорените клаузи и в какво може да се изрази в действителност риска за него.

Доказа се по делото, че процесните клаузи са се отразили на изпълнението на договора на един последващ етап особено през 2015г. и следващите като те са довели до неравнопоставеност на потребителя и изцяло в негов ущръб поскъпването на швейцарския франк, без съпътстващи механизми и инструменти за подпомагането на икономически по – слабата страна. Категорично следва извода, че ако имаше ясна представа как едно покачване на договорната валута  ще се отрази на погасителния план и на размера на месечните вноски, изцяло в негова тежест, к-лят не би се съгласил с клаузите за поемане на риска от промяната на курс CHF/лева и понасяне изяло за негова сметка на вредите от това покачване.

Затова следва да се оставят без уважение доводите на ответната страна. Дори да се приеме, че винаги е налице риск при кредит в чужда валута, че договора има сила на закон за страните и ако се приемат клаузите за неравноправни, то това би довело до заплаха за правната сигурност, за неприложимост на визираната практика по ИМ, тъй като се отнася до различна фактическа обстановка; че не е имало задължение да се купува чуждата валута само от банката, че е спестена сума от лихвите по кредита, които са били по ниски от скредитирането в евро и лева, че банката е намалила лихвения процент след съдебното решение и е издала нов ПП, следва да се събрази и действието на ЗЗП и на инкорпорираните в него принципи, отразяващи европейските принципи за защита на потребителите,  койтое бил действащ по време на сключване на договора и задължението на съда да извършва и служебна проверка за неравноправни клаузи каквито той прима,че са били налице по договора.

При тези съображения следва да се приеме, че първият иск е основателен и доказан – визираните клаузи на чл.25, 28 в от договора и от анекса – чл.28б“в“ са неравноправни тъй като не са индивидуално уговорени, последиците от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същите не са съставени по прозрачен начин, особено в периода на стабилност и на предхождаща такава стабилност на чуждестранната валута – швейцарски франк, и именно за това нарушаваща принципа на добросъвестността при договарянето и водещи до вреди и неравновесие в правата и задълженията на к-ля по договора. Затова същите се явяват и нищожни, поради което иска по чл.26, ал.1 ЗЗД следва да се уважи.

Съдът съобразява, че съгласно практиката и солидарния длъжник е активно легитимиран да иска обявяването на нищожността по посочения ред на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП с оглед солидарната му отговорност за процесното вземане чл.14,ал.3 от договора.

По исковете по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД :

По правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, по спорове във връзка с неоснователно обогатяване и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общия правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). В доказателствена тежест на ищеца, по иск на някое от тези правни основания, е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане. В този смисъл е трайна практика на ВКС в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т.К., ІІ Т. О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Съдът приема, че всеки един от ищците доказа с допустимите по  ГПК доказателствени средства какви суми е платил при действието на горните неравноправни клаузи на договора и анексите, т.е че платеното надвишава размера на действителните уговорки в договора за кредит, установи се кой каква част е заплатил по каква причина и начина на плащането .

В ангажираната СИЕ се съдържат необходимите изчисления и констатацииза доказване на разликата между платеното без основание и дължимото,  за уважаването на всеки един от предявените искове от двамата ищци, с оглед периодичните им плащания през различни периоди , с оглед тяхното изменение – намаление.

Затова следва да се уважат исковете до доказаните размери за отделните ищци.

По чл.86 ЗЗД:

Следва да се присъди и законна лихва върху горните главници, начиная от подаване на иска до оконачателното им изплащане.

По иска по чл.45 ЗЗД 

От изложените твърдения в исковата молба е видно,че  реализирането на отговорността на ответника за неимуществени вреди не се иска по повод неизпълнено договорно задължение по договора за кредит, в какъвто смисъл за възраженията на ответника по въззивната му жалба, а във връзка с твърдяно противоправно поведение на лице  в случая на банката, но съдът счита, че тя следва да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД. Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по-лесното обезщетяване на пострадалите. Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД се ангажира заради действието или бездействието на работници/служители на ответника, на които е възложена определена работа. Що се отнася до вината, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тя се предполага до доказване на противното. По общите правила на доказването при деликтите, в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.       

Относно иска   за заплащане на сумата от общо 800, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди -   обезщетение за претърпяна имуществена загуба : изплатено адв. в-е за изготвяне и депозиране на нот. Покана – 700,00 лева и 100,00 лева – платена нот. такса,  приема, че така предявеният иск е с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпроса за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.       

С мотивите на настоящото съдебно решение въпросните клаузи от процесния договор са приети за нищожни, поради което и служителите на банката са били обосновано убедени, че клаузите са действащи и ищците са дължали съответните суми, събрани от служителите на банката Това изключва вината на служителите на ответника. Поради липсата на виновно поведение на служителите на ответника, преди постановяване на съдебния акт, следва да се приеме, че тяхното поведение не осъществява фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Поради това не може да бъде ангажирана и отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД Съдът намира, че не може да се вмени в задължение на тези служители да знаят дали сумите по кредита се дължат реално, на какво основание и дали то е действително (валидно) или не. Те не могат да откажат приемането на погасителните вноски както не са отказали и плащането им от страна на солидарния длъжник в много по – голям размер от преводите от страна на кредитополучателя. Не може да се приеме при това положение, че поведението им е противоправно и в нарушение на изисквания на закона.

По иска по чл.86 ЗЗД върху сумата от 800,00 лева:

С оглед отхвърлянето на главния иск  акцесорния също следва да се отхвърли като неосонавтелен и недоказан.

По разноските:

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищците разноските по делото, съгласно приложените разходо – оправдателни документи, изключая разноските – д.т. по отхвърления иск – 50,00 лева или на първата ищца сумата общо 398,41 лева/ 20+1,04+246,52+1,49+120,00+1,30/ +1000,00/адв. в-е/=1 398,41 лева, а на втория: 634,67 /20,00+1,04+490,35 +1,98+120+1,30/ + 1000,00/адв. в-е/= 1634,37 лева или общо 3033,08 лева.

Водим от горното,съдът

 

 

Р    Е      Ш      И:

 

 

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , по отношение на „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, р-н „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я.и прокуриста М.И.Вс оглед настъпилото универсално правоприемство чрез вливане на „Банка Пиреос България" АД в „Юробанк България" АД, ЕИК ********* като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България" АД, ЕИК ********* /при предявяване на иска: със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 115Е, представлявано от И.К.- Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор, Е.А.А.- Главен изпълнителен директор и Л.И.П.- Изпълнителен директор, Съдебен адрес:***/,

НИЩОЖНОСТТА на договорни клаузи, а именно клаузата на чл. 25 от Договора за кредит, съгласно която „При погасяване на вземанията на Банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на Кредитополучателя " и клаузата на чл. 28, б. в/ от Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 г. и идентичната клауза на Анекс № 1 от 15.10.2008 г. към същия, съгласно които „Кредитополучателят декларира, че е информиран от „Банка Пиреос България" АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Банка Пиреос България" АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев ".

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД – гр. София, с горните данни, да заплати на Г.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 6 137,50 лв., представляваща платено при начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищцата, както  и на осн. чл.86 ЗЗД законната лихва върху тази главница, начиная от подаване на исковата молба – 17.06.2019г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София, с горните данни, да заплати на  С.К.Д. ,  ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 12 157,92лв., представляваща платено при начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищеца както  и на осн. чл.86 ЗЗД законната лихва върху тази главница, начиная от подаване на исковата молба – 17.06.2019г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Г.Е.Д. и С.К.Д., с горепосочените данни, чрез адв. Р.А.Х. - САК, л.н. ********** и адв. М.М. Д. - САК,        , и двете със служебен адрес: ГР.С., подземен етаж, иск на основание чл. 45 от ЗЗД, да се осъди  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София, с горните данни, да заплати на Димитрови сума в размер на 800,00 лв (осемстотин лева), представляваща имуществена вреда - загуба, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на нотариала покана в размер на 700 лв. (седемстотин лева) и платена нотариална такса за връчване на поканата в размер на 100 лв. (сто лева), в резултат от виновно противоправно поведение на банката при приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху Г. и С. Димитрови, с горните данни, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Г.Е.Д. и С.К.Д., с горепосочените данни, чрез адв. Р.А.Х. - САК, л.н. ********** и адв. М.М. Д. - САК, л.н. **********, и двете със служебен адрес: ГР.С., подземен етаж, иск на основание чл. 86 от ЗЗД  да се осъди„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София, с горните данни, да им заплати  законната лихва върху главницата по иска по чл. 45 от ЗЗД от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан .

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София, с горните данни, да заплати на  Г.Е.Д., с горните данни и С.К.Д. с горепосочените данни, разноските им по делото съразмерно уважения размер на исковете или сумата 1 398,41 лева – на първата 1634,37 лева - на втория   или общо 3033,08 лева.

Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по банков път по следната специална банкова сметка ***, за което Г.Е.Д. и С.К.Д. са дали изричното си съгласие, обективирано в приложеното към настоящата искова молба пълномощно:

Титуляр: адв. М.М. Д., IBAN: ***.

Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :