О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.Плевен, 13.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в  закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                                   КАЛОЯН ГЕРГОВ                                       

 

при секретаря …, и в присъствието на  прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 933 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.341 от НПК.

С определение от 27.11.2019г., постановено по НОХД № 2361/2019г. на ПлРС, е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия Т.Ц.Т. за събиране на нови доказателства по делото – допускане на съдебно-психиатрична и на медицинска експертизи относно пострадалия Х. Б. Х.. Искането е направено в разпоредително заседание, по реда на чл.248, ал.1, т.7 от НПК.

        Недоволен от така постановеното определение е останал подс.Т., която обжалва същото с частна жалба, подадена чрез защитника му – адв.Н.Я.. Твърди се, че районният съд е постановил неправилно определение, за което моли въззивната инстанция да го отмени. Основанието е, че с отказа за събиране на нови доказателства е нарушено правото на защита на подсъдимия.

        Въззивната инстанция, като съобрази доводите, изложени в частната жалба и провери правилността на постановеното определение на ПлРС, констатира следното:

        Частната жалба е недопустима за разглеждане по същество. Въззивната инстанция приема, че това определение не е кръга на тези, които подлежат на последващ инстанционен контрол по реда на глава двадесет и втора. В чл.341 от НПК законодателят изрично е указал кои актове на съда подлежат на проверка по тази глава и кои – не. Налице е хипотезата на чл.341, ал.3 от НПК, съгласно която: „Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.“. Атакуваното по делото определение е от кръга на „всички останали“, т.к. не е определение, което се проверява по реда на глава двадесет и втора и за което това е изрично предвидено в закона /чл.341, ал.2 от НПК/, а също не е и определение, което е изрично посочено в чл.341, ал.1 от НПК, и подлежи на съдебен контрол. Възражение за нарушено право на защита на подсъдимия от действията на първоинстанционния съд може да се направи при обжалване на присъда, каквато до момента по настоящото дело не е постановена.

        По тези изложени съображения, плевенски окръжен съд приема, че частната жалба на Т.Ц.Т., подадена против определение от 27.11.2019г., постановено по НОХД № 2361/2019г. на ПлРС, е процесуално недопустима за разглеждане по същество от въззивния съд, тъй като е подадена против съдебен акт, който не подлежи на последващ съдебен контрол. Следва производството по ВНЧД № 933/2019г. по описа на ПлОС да се прекрати.

             Поради това, че с настоящото определение на ПлОС, постановено във въззивното производство, не се прегражда пътя на наказателното производство, съдът намира, че то не е от кръга на актовете, предмет на касационно обжалване, посочени в чл.346, т.4 от НПК, и не подлежи на обжалване пред ВКС.            

       

При горните съображения    ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т.Ц.Т. от гр.Плевен, подадена против определение от 27.11.2019г., постановено по НОХД № 2361/2019г. на ПлРС, като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 933/2019г. по описа на ПлОС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.         

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                      2.