№ 4328
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110137370 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ., ЕИК ., срещу М. С. В., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
06.03.2019 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. .1810/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез адв. Ивелина Панева с пълномощно на л. 21 от заповедното дело, като
в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: . НП, апартамент, аб. № .
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Заявява искане за уважаване на предявените претенции.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, но с възражението срещу
заповедта за изпълнение, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е релевирал
възражение за изтекла за вземанията погасителна давност.
1
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства,
становищата на страните и отделените с доклада за безспорни между страните
обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава, в т.ч. и че са налице обстоятелства,
обусловили спиране или прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК за
ненуждаещо се от установяване по делото съдържанието на приложимите към
процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
., одобрени с Решение на КЕВР № ОУ-02 от 03.02.2014 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
2
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
придобил ½ идеална част правото на собственост върху имота през 2013 г. Видно е от
съдържанието на приобщения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
.92, том Втори, рег. № 3782, dело № 352/2013 г, на нотариус Ц., че по силата на
сключения на 11.10.2013 г. договор за дарение ответникът и Я. С. В. са придобили
правото на собственост върху имот, находящ се на адрес: . в сграда ..
Установява се на следващо място, че с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 30, том Първи, рег. № 705, дело
№ 25/2016 г. на нотариус М. И. на 22.01.2016 г. ответникът и Я. С. В. са продали на И.
процесния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор 68134.100.273.1.6,
представляващ апартамент, находящ се на адрес: ., външна сграда ., на трети
надпартерен етаж.
По делото като доказателство е прието заявление-декларация, вх.№ Г-
19176/30.09.2016 г., с което И. е заявила пред ищеца желанието си партидата за
процесния недвижим имот, находящ се на адрес: ., аб. .5138, да бъде променена на
нейно име.
Следователно и съдът приема, че в периода 01.05.2015 г. – 22.01.2016 г. между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от
ответника право на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, с оглед което и се
явява задължен за ½ част от цената на доставената до имота топлинна енергия в
посочения период. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е
доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему
ответникът дължи цената на потребената през периода до 22.01.2016 г. в имота
топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 24.09.2002 г. общо
събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за
услугата топлинно счетоводство с ., като в изпълнение на взетото решение е сключен и
представеният по делото договор № 4184/25.09.2002 г. С Тълкувателно решение №
2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели
решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по
системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото
решение.
3
Съдът е приел, че в производството количеството на доставената до имота на
ответника топлинна енергия не е оспорено. С оглед цената на предявените искове и
липсата на конкретни оспорвания срещу претенциите на ищеца с изключение на
възражението за погасяването им по давност не е допуснато изслушването на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като по отношение на размера, за който
предявения главен иск е основателен са приети писмени доказателства.
Установено е, че за процесния период, обхващащ отоплителен сезон 01.05.2015
г. – 30.04.2016 г. уредите в имота на ответника са били отчетени, като след края на
отоплителния сезон е била изготвена изравнителна сметка. От съдържанието на същата
става ясно, че прогнозно е било начислено количество топлинна енергия на стойност
174,22 лева, като резултатът от изравняването е сума за доплащане в размер на 176,59
лева. Установява се, че за имота е начислявана топлинна енергия за отопление на имот,
за битова гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в
съответните единици, както следва: за топла вода – 8 куб.м., за сградна инсталация 222
кв/ч., за отопление 3 кв/ч. Сумата за доплащане е фактурирана за първи път с
издадената след края на отоплителния сезон обща фактура.
Както се посочи, в настоящия случай е установено, че ответникът М. В. е имал
качеството на клиент, потребител по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди до 22.01.2016 г., когато правото на собственост върху имота е
преминало по силата на договора за покупко-продажба в патримониума на купувача по
сделката и третото за настоящия спор лице – Ивелина Панева. Следователно и с оглед
притежаваното от ответника право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, то и същият
се явява задължен за сумите за цена на доставената до имота ТЕ, която е била
доставена до деня, предхождащ прехвърлянето на правото на собственост върху имота,
т.е. до 21.01.2016 г. вкл.
Ответникът, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е заявил възражение за погасяване на
сумите по заповедта за изпълнение по давност, което според настоящия състав на
първоинстанционния съд следва да бъде разгледано, предвид релевирането му до
изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност в случая е частично
основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение спира
течението на давността. Заявлението в случая е подадено на 27.02.2019 г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след 27.02.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Заявителят е предявил претенцията си за
главница за цената на топлинната енергия, доставена в имота за периода 01.05.2015 г. –
31.01.2016 г., с оглед което погасени по давност се явяват вземанията, чиято
изискуемост е настъпила до 01.02.2016 г. В случая това са задълженията за периода
01.05.2015 г. – 31.12.2015 г., доколкото задължението за заплащане на цената на ТЕ за
м.01.2016 г. става изискуемо съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал. 1 от
Общите условия в сила от 12.03.2014 г. / на 01.03.2016 г. Изложеното е вярно,
доколкото месечните прогнозни суми следва да бъдат заплащани в 30 – дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на доставчика, като най – ранната дата, на
която може да бъде направено, е в първия ден на месеца, следващ месеца на
доставката, или това е 01.03.2016 г.
4
Следователно и ответникът се явява задължен за цената на ТЕ за периода
01.01.2016 г. – 21.01.2016 г., чиято стойност съдът следва да определи по реда на чл.
162 ГПК на база приетите по делото писмени доказателства. Установява се, че
прогнозно начисленото количество топлинна енергия за м. януари 2016 г. е в размер на
сумата от 35,06 лева, от която ответникът е задължен за ½ от сумата, като с оглед
изводът, че правоотношението на страните е прекратено считано от 22.01.2016 г., то
ищецът дължи цената на топлинна енергия, съответстваща на потребление за 21 от 31
дни в месец януари. На основание чл. 162 ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца
е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 11,88 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 67,80 лева, претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна и погасена по давност.
Съдът приема, че ответникът, който се е разпоредил с правото на собственост
върху имота на 22.01.2016 г., не е пасивно материално легитимиран да отговаря за
резултата от изравняването, отразен в изготвената след приключване на отоплителния
сезон изравнителна сметка. Вземането на ищеца за изравнението със сума за
доплащане, подадено от ФДР за отчетен период м.05.2015 г. – 30.04.2016 г., се
начислява за пръв път в общата фактура от 31.07.2016 г., с оглед което и съдът приема,
че това вземане е възникнало в момент, в който страна по правоотношението е новият
собственик на имота, съответно той се явява задължен за цената на тази топлинна
енергия.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от ..
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба .6-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът на заплащане
на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на продавача – ., от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода до 21.01.2016 г., а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. Възражението за
погасяване на това вземане по давност е основателно за целия период, доколкото
същото е начислявано на месечна база, а ОУ, приложими към договора, не установяват
падеж на това задължение. Съдът приема, че изискуемостта на задължението за цената
на услугата за дялово разпределение настъпва с изтичане на съответния месечен
период, с оглед което и вземането за м.01.2016 г. се е погасило по давност на
01.02.2019 г., а както се посочи по-горе, заявлението е подадено в по-късен момент –
на 27.02.2019 г. Следователно този иск следва да бъде отхвърлен за пълния предявен
размер от 1 лев.
5
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
Моментът на забавата в случая се определя съобразно предвиденото в клаузата
на чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация София” EАД на клиенти в град София /в сила от 12.03.2014г./ -
купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в
тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на
продавача. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално
потребено количество топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки
/чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в
плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Ищецът обаче не представя доказателство за публикуването
на общата фактура за отчетния период, необхванат от погасителна давност, на
интернет страницата си /например съставени от нотариус констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на последния и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, осъществен чрез
официалната уебстраница на ищеца/. С оглед последното съдът приема, че без
доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в плащането на установената
главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е налице. Предявеният
иск за сумата от 28,44 лева следва да бъде изцяло отхвърлен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая съдът приема,
че след като главното претендирано вземане за сумата от 1 лева е погасено по давност,
то и неоснователен е и искът за заплащане на лихва за забава върху това вземане, още
повече по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Акцесорната претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за сумата от 0,32 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 21,09 лева от общо 175 лева /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в
минимален размер от 100 лева/. Ответникът не е сторил разноски в исковото
производство.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 4,52 лева от общо 37,50 лева.
Ответникът не е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: ., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че М. С. В., ЕГН **********, с адрес: ., ., дължи на . сумата от
11,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ул. „Кузман Шапкарев“ № 4, ., аб. № . за
периода от 01.01.2016 г. до 21.01.2016 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06.03.2019 г. по ч.гр.д. .1810/2019 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 67,80 лева и за периодите от 01.05.2015 г. – 31.12.2015 г. и от
22.01.2016 г. – 31.01.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ., срещу М. С. В., ЕГН **********, с адрес: ., .,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване дължимостта на сумата от 28,44 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 20.02.2019 г.; на
сумата от 1 лев, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за имот с посочения по-горе адрес за периода от 01.05.2015 г. до 31.01.2016 г.,
както и за сумата от 0,32 лева, представляваща мораторна лихва върху стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 20.02.2019 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.03.2019 г. по
ч.гр.д. .1810/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. С. В., ЕГН **********, с
адрес: ., ., да заплати на . ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата от 21,09 лева - разноски в исковото производство и сумата
от 4,52 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач . на страната на
ищеца ..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7