Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Плевен, 29.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №8020 по описа за 2017 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от *** ***, представляван от Б.И.М.против А.С.А., ЕГН**********,***
в която твърди, че ***, на основание чл. 288, ал.1 т. 2, б. "а”, от
Кодекса за застраховане (отм.), сега чл. 557 ал.1 т. 2, б.“ а“ от Кодекса за
застраховане изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 066.96лв.,
по щета №11-0703/14.09.2012г., за увреден при ПТП, настъпило на 02.07.2012г.,
между гр. Плевен и с. Пелишат, л.а. „***с ДКН ***, собственост на ***. Твърди,
че виновен за катастрофата е ответникът А.С.А., който управлявайки л.а. „***"
с ДКН ***, собственост на П.Б.от с.***, поради движение с несъобразена скорос,
не успява да спре и блъска движещото се пред него МПС-2, като така причинява
процесното ПТП. Твърди, че в нарушение на чл. 259 във вр. с чл.249 от КЗ (отм.)
сега чл. 461 във вр с чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Твърди, че
с регресна покана №74/06.02.2013г. ищеца поканил ответника да възстанови изплатеното
от ГФ, но и до днес лицето не е погасило задълженията си. Моли, на основание
чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането А.С.А. да бъде осъден да заплати на ***
исковата сума от 1 066.96 лв., представляваща изплатеното от *** по щета
№11-0703/14.09.2012г. обезщетение ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 02.07.2012г., на 02.10.2012г. в района на разклона за с.***, А. С.А., ЕГН**********,
управлявайки лек автомобил *** с рег.№*** е причинил при управляване на автомобила без спазване на необходимата дистанция ПТП
с ППС ***рег.№ ***, собственост на ***, управляван от И.А.И..
Установява се
Справка от базата данни на Информационен център към ***, че процесния автомобил
с рег.№ *** няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към дата
02.07.2012г.
Видно от Уведомление
за имуществени вреди от 29.08.2012г., Доклад по щета за имуществени вреди №
110703/14.09.2012г., Заключителна техническа експертиза по щета №
110703/14.09.2012г., Техническа експертиза по щета № 11-0703/14.09.2012г., Опис
на претенция № 70-06000-0008/29.08.2012г., Свидетелство за регистрация на МПС №
********* и Преводно нареждане от 12.12.2012г. до *** е подадено уведомление за
настъпилата щета от процесното ПТП от 02.07.2012г. от собственика на увреденото
МПС-***и след извършване на експретиза и определяне на претърпените щети, на ***на
дата 12.12.2012г. е изплатено обезщетение в размер на 1066,96 лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 288,
ал.1, т.2 б."а" от КЗ Фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите". Според чл. 288, ал.12 от КЗ, след
изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.8
от КЗ. Съгласно чл. 288, ал.8 от КЗ, разходите за определяне и изплащане на обезщетението
са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за
сметка на фонда в случаите по чл. 288, ал.1, т.2 и ал.2 от КЗ.
Според общата
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез
свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се установи по делото, че
ответникът с поведението си е причинил ПТП, вследствие на което е настъпили
неимуществени вреди за собственика на МПС ***рег.№ ***, собственост на ***,
управляван от И.А.И..
Установи се по
делото, че ответника А.А. е управлявал при осъществяване на процесното ПТП на
02.07.2012г. МПС *** с рег.№***, без действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, като е извършил виновно противоправно деяние –
нарушил е правилата за движение – управлявал е автомобила без спазване на
необходимата дистанция, без действаща задължителната застраховка
"Гражданска отговорност". Пряка и непосредствена последица от
деянието на ответника А.А. е последвалият сблъсък между двата автомобила, в
резултат на който са причинени имуществените вреди, претърпени от собственика
на МПС ***рег.№ ***, собственост на ***, изразяващи се в паричните средства в
размер 1066.96 лв., необходими за възстановяването на повредите по автомобила.
В частта му относно обстоятелствата и причините за ПТП протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице от службите за пътен контрол съставлява частен
свидетелстващ документ, тъй като не удостоверява действия, извършени от или
пред това длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК. Този документ
обаче не е оспорен, дори да е частен в обсъжданата му част, той има материална
доказателствена сила, тъй като удостоверява факти, чието осъществяване не се
опровергава от други доказателства по делото. В същия протокол е посочено, че
ответникът е станал причина за ПТП. Вината в гражданското право, се предполага
до доказване на липсата - чл. 45, ал.2 от ЗЗД, но в случая обсъдените по-горе
доказателства дори обосновават извод за наличието й.
Размерът на
претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП е безспорно доказан от
приложените писмени доказателства по щета № 110703/14.09.2012 г. С изплащането
на обезщетение по силата на чл. 288, ал.12 от КЗ фондът е встъпил в правата на
увредения срещу деликвента, като е получил правото да му бъде възстановено
платеното обезщетение.
С оглед изложените
съображения, съдът намира искът за заплащане на сумата 1066.96 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен,
поради което същият следва да бъде изцяло уважен.
При забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на кредитора в
размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата –
чл. 86 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за
срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В
процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 288, ал.12 от КЗ е
възникнало в момента на плащане на обезщетението, но тъй като не е било
обвързано с отнапред уговорен срок за изпълнение, забавата на длъжника е
обусловена от покана за изпълнение на дълга. Ищецът е формулирал претенцията си
от по-късна дата – датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2017 г., с
оглед на което в полза на фонда следва да бъде присъдена и законната лихва
върху 1066.96 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2017
г. до окончателното и изплащане. Предвид изложеното, съдът намира предявения
иск за основателен и доказан в предявения си размер, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответника по делото следва да бъде осъден да заплати на ищица
направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв.
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./, А.С.А., ЕГН**********,*** да заплати на *** ***, представляван от Б.И.М., сумата от 1066,96 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба/12.10.2017г./ до окончателното
изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение за
причинена от А.С.А. щета от ПТП, настъпило на
02.07.2012 г. на разклона за с.***, обл.Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.С.А., ЕГН**********,*** да
заплати на *** ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 50,00
лева направени по делото разноски за държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: