№ 15201
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.А Г. Н.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110123567 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Ищецът „Е. твърди, че в качеството си на търговец на свободен пазар съгласно чл. 96
вр. чл. 95 ЗЕ и издадената му лицензия ./18.08.2016 г. продава електрическа енергия на
крайни клиенти, които са избрали същия като доставчик на електроенергия, по цени, които
се договарят свободно между страните съгласно чл. 100 ЗЕ. Твърди, че с ответника Р. С. М.
имат сключен индивидуален договор за продажба на електрическа енергия, в сила от
01.06.2021 г. относно обект с ИТН ., находящ се в с. Г. и представляващ селскостопански
сгради. Договорът бил прекратен на 31.08.2021 г. въз основа на молба от потребителя, че
желае преустановяване ползването на мрежовите услуги в обекта. Сочи, че ответникът има
качеството на небитов клиент по смисъла на пар. 1, т. 33а ДР на ЗЕ, тъй като за процесния
период е ползвал ел. енергия за небитови нужди. Потребителят имал задължението да
заплаща задълженията си свързани със снабдяването с електрическа енергия, както и
предоставените мрежови услуги, а именно – за достъп до електропреносната мрежа, пренос
по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. От предоставените услуги
цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност, като се изчислявала за всеки
ден в рамките на отчетния период.
Твърди, че за периода 11.06.2021 г. – 31.08.2021 г. на ответника е била доставена
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги на обща стойност 398,13 лв., които не
били заплатени. За неплатените задължения били издадени фактури, в които били посочени
1
отделните задължения, период, размер на дължимата сума. Освен това Р. С. М. бил в забава
от датата на падежа на вземането по съответната фактура, поради което на основание чл.
7.2.1, б. „а“ от приложимите Търговски условия дължал неустойка за забава в размер на
16,27 лв. за периода от 17.08.2021 г. до 27.01.2022 г.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати търсените суми,
ищецът подал срещу него заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по
образуваното ч. гр. дело № 5310/2022 г. на СРС, 145 състав, била издадена заповед по чл.
410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника било подадено възражение за
недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното се моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.02.2022 г./ до окончателното погасяване, както
и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. С. М. е подал писмен отговор, с който
оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че не е собственик на процесния обект,
като ПИ . отдавна не съществувал – преобразуван бил в ПИ .. Счита, че новите собственици
на обекта не са изпълнили задължението си да уведомят „Е. и да прехвърлят партидата на
свое име. Твърди, че е подписал договорът за продажба на електрическа енергия, въпреки че
не бил собственик на имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД
вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 92 ЗЗД:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение, по което ответникът имал качеството на клиент
/потребител/ на ел. енергия, че имотът на ответника е електрифициран, както и изправността
си – доставянето на ел. енергия и предоставени мрежови услуги - осигуряването на достъп
до електроснабдителната и електроразпределителната мрежа, размера на доставената ел.
енергия и на предоставените мощности, както и падежът на главните задължения и размерът
на неустойката за забава.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията
В случая спорният по делото въпрос, с оглед релевираните с отговора на исковата
молба от ответника Р. С. М. и поддържани в хода на процеса доводи, е дали между него и
ищеца е възникнало и съществувало облигационно правоотношение с предмет продажба
(доставка) на електрическа енергия и мрежови услуги по отношение на обект с ИТН .,
находящ се на адрес: с. Г. и представляващ селскостопански сгради.
2
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди и небитови нужди
на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в ЗЕ като договорно, при държавно
регулирани цени и публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като писмената форма не е условие
за действителност на договора. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕ такава обаче се изисква за
действителността на договора за присъединяване на обект към електроразпределителната
мрежа, въз основа на който се извършва продажбата на електрическа енергия до крайния
потребител.
В настоящия случай по делото е представен индивидуален договор за продажба на
електрическа енергия, сключен на 28.04.2021 г. в писмена форма между „Е. и Р. С. М. и
касаещ именно процесния обект с ИТН ., видно от представеното Приложение № 1,
клиентски номер **********. Предвид наличието на сключен между страните договор, с
който ответникът е поел задължението да купува и заплаща доставеното до имота
количество електрическа енергия в сроковете, по реда и условията, описани в договора, в
Търговските условия и приложенията към тях, то и без значение на практика се оказва кой е
действителният собственик на имот. При всички положения обаче от представените от
ответника писмени документи се установява, че имотът е бил апортиран в капитала на
дружеството „Д. едва на 14.12.2018 г., т.е. след процесния период. Ирелевантно също така е
и обстоятелството, че имот ПИ . е бил преобразуван в ПИ ., доколкото разделянето на
имотите и тяхното преобразуване не рефлектира на сключения между страните договор за
доставка на ел. енергия и обстоятелството, че до обекта – селскостопанска сграда, е била
доставяна ел. енергия и предоставяни мрежови услуги.
Поради това следва изводът, че за процесния период 11.06.2021 г. – 31.08.2021 г.
ответникът е бил потребител на електрически услуги по смисъла на §1, т.41б от
Допълнителните разпоредби към Закона за енергетиката. Доколкото ищцовото дружество
има качеството на краен снабдител с електрическа енергия, то съдът достига до извод, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, който е сключен при общи условия съгласно чл. 98а ЗЕ.
По делото не е било спорно и че отчитането на доставената електрическа енергия в
процесния обект се е осъществявало чрез СТИ – електромер фабричен № ., което се
установява и от приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено. От приетото като неоспорено от страните
заключение на СТЕ, изпълнено от в.л. инж. Б., се установява, че обектът с ИТН . е снабдяван
с ел. енергия за периода 11.06.2021 г. – 31.08.2021 г., като количеството ел.енергия, отчетено
от електромера с фабричен № ., е общо 1389 KWh, което съвпада с фактурираните от ищеца
суми. При проверка в електронния масив на „Е. вещото лице е установило предоставена
мощност 30 КW. За процесния период са предоставяни и ползвани мрежови услуги от обект
с ИТН ., като същите отговарят на предоставената мощност 30 KW.
Така направените от вещото лице изводи се кредитират от съда като обективни и
компетентни, дадени съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК.
3
От анализа на всички приети по делото и обсъдени по-горе в настоящото решение
доказателства и доказателствени средства /заключението на допуснатата експертиза/ се
налага извод, че ищецът успя да установи при условията на пълно и главно доказване
възложените му в тежест факти, докато ответникът не ангажира доказателства за плащането
на дължимата стойност на доставената му и потребена ел. енергия. Не се установиха
обстоятелства по делото, които да направят основателни заявените от ответника в отговора
възражения срещу дължимостта на сумите.
По така изложените съображения съдът приема, че ищецът доказа да са налице
предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ответника, като нейният
размер се установи и от заключението на СТЕ, съгласно което стойността на доставената
електрическа енергия в имота за периода от 11.06.2021 г. – 31.08.2021 г. възлиза на сумата
от 398.13 лв., като ответникът е следвало да заплати същата в срок до 15 дни от издаването
на съответната фактура – в случая фактура № ./31.07.2021 г. /с падеж 16.08.2021 г./ и
фактура № ./31.08.2021 г. /с падеж 15.09.2021 г./. Като не е сторил това, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца и уговорената в 7.2.1, б. „а“ от Търговските
условия неустойка, която за периода от 17.08.2021 г. до 27.01.2022 г. възлиза на сумата от
16,27 лв. – размер, който не е бил оспорен с отговора на исковата молба.
В заключение се налага извод за основателност и доказаност на предявените от ищеца
искове, поради което същите следва да се уважат изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има само
ищецът. От „Е. е представен списък по чл. 80 ГПК за сторените такива в производството,
като по делото се съдържат и доказателства за извършени разноски, както следва: 25,00 лв.
заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 5310/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, 75,00 лв. –
заплатена държавна такса пред исковия съд; 340 лв. – депозит за СТЕ. Ищцовото дружество
се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството.
Така, общата сума за разноски, която следва да се присъди в полза на ищеца, е 590,00
лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 92 ЗЗД,
че Р. С. М., ЕГН **********, с адрес в с. И. дължи на „Е., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. П., следните суми: сумата 398,13 лв. (триста деветдесет и осем лева и 13
стотинки), представляваща главница за стойност на доставена електрическа енергия и
мрежови услуги за имот, находящ се в с. Г., ИТН ., за периода от 11.06.2021 г. до 31.08.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.02.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата 16,27 лв. (шестнадесет лева и 27
стотинки), представляваща неустойка за забава за периода от 17.08.2021 г. до 27.01.2022
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 5310/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Р. С. М., ЕГН **********, с адрес в с.
И., да заплати на „Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. П., разноски в
исковото производство и в заповедното производство в общ размер на 590,00 лв. (петстотин
и деветдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5