Р Е Ш
Е Н И Е
№
09.04.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15589/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Т.М.П., ЕГН:**********, с адрес *** срещу М.Л.С.,
ЕГН:**********, с адрес *** кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. І ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане против ответника в размер на 24139,83лева, с включени преводни такси,
представляващо подлежаща на връщане, като дадена без основание, сума
получена по банков път от ответницата в периода 27.10.2016г.- 05.12.2016г., с
основание «такси» по Договор за поръчка, с предмет процесуално представителство
и защита по гр.д.3109/2013г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и осъдителен иск по чл.79 ЗЗД вр. чл.55 ал.1, пр. I ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3500лева, преведена
по банков път на 02.12.2016г. без основание, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност
горните суми се заявяват, да са платени на отпаднало основание.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: по
силата на сключения между страните договор за процесуално представителство
и защита по гр.д. №3109/2013г. по описа на ВОС, ответницата в качеството й на адвокат,
поела задължение да представлява ищцата по горепосоченото дело. С определение №
421/04.07.2016г. на ВКС по гр.д. 1379/2016г. на първо г.о. не било допуснато
касационно обжалване на въззивно решение по гр.д. №353/2015г. на ВАС,
образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по
гр.д. №3109/2013г. по описа на ВОС. Ищцата не била уведомена, че производството
по воденото срещу нея гр.д. било приключило още през м. юли 2016г., а
производство по молба за отмяна на влязло в сила решение изобщо не било
образувано. Вместо това по искане на ответницата, ищцата извършила
последователно преводни нареждания, заверявайки адвокатската й сметка, с
посочено основание „такси“, като конкретните суми били посочвани от ответницата
и били платени както следва: на 27.10.2016г.-3030лева, на 28.10.2016г. –
3015лева, на 31.10.2016г.-1740лева, на 02.11.2016г.-2500лева, на 09.11.2016г.-
1390лева, на 11.11.2016г.-2200лева, на 17.11.2016г..-3715лева, на 18.11.2016г.-
1500лева, на 25.11.2016г.-1650лева, на 29.11.2016г.-2200лева, на 30.11.2016г.-
425лева, на 02.12.2016г.-3500лева (внесени от В. М. за сметка на ищцата), на 05.12.2016г.-700лева.
За преведените суми на ищцата й било обяснено, че са за „такси“, като на
бележка с посочена банковата сметка, ответницата собственоръчно изписала
основанието за това – „такси“. Ответницата убедила ищцата, че сумите ще й бъдат
върнати, след като бъде спечелено делото пред ВКС. Ищцата не знаела
обаче, че делото е приключило окончателно и че е платила сумите, при начална
липса на основание. Ищцата поканила ответницата да даде отчет и да предаде
платените по банков път суми, но ответницата не сторила това.
Във връзка с така платените суми, с
изключение на преведената на 02.12.2016г. в размер от 3500лева, било образувано
заповедно производство и издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№3889/20.05.2019г. за сумата от 24139,83лева. В законоустановения срок
ответницата подала възражение, че не дължи посочената сума в общ размер, което
обусловило и подаването на иск в предоставения от съда месечен срок. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с която предявените искове се оспорват, като
неоснователни. Твърди, че в качеството й на адвокат е давала множество
консултации на ищцата по заведеното срещу нея гр.д. №3109/2013г. по описа на
ВОС, впоследствие и във вр. с образуваното изпълнително производство, по което
ищцата била длъжник. Твърди, че страните са имали уговорка тя да
поеме защитата по гр. дело, а разплащането на договорените хонорари да стане на
по-късен етап, поради финансовите затруднения на ищцата. Сочи, че по процесното
дело е извършила редица пр. действия в защита на интересите на ищцата:
изготвила и подала писмен отговор, насрещен иск, молби за освобождаване от
държавна такса, снабдила се със съдебни удостоверения, скица и данъчна оценка
за спорния за делото имот, изготвила частни жалби пред ВАС и ВКС, въззивна
жалба пред ВОС, касационна жалба и др. Твърди, че е уведомила ищцата за
определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, като след
проведена консултация е обяснила на ищцата, че последната й възможност е да
подаде молба за отмяна на влязло в сила решение. Твърди, че впоследствие е
упълномощена от ищцата да изготви и подаде тази молба. Сочи, че процесните суми
са получени единствено и само за такси и хонорари по делата, по които е
представлявала ищцата, общо 6 на брой. Давала й е редовно отчет и я уведомявала
за всички извършени пр. действия. Твърди, че е обяснила на ищцата, че всички
суми са за такси и хонорари, а това, че ищцата е вписвала като основание само
такси, е ирелевантно за правния спор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът редовно призован не се явява и не
се представлява.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 3889/20.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7255/2019г. по описа на Районен съд– Варна,
ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство. /сумата от 3500 лева, не е предмет на заповедта, същата е заявена, като
осъдителна претенция/. Видно от материалите по заповедното дело
е, че срещу заповедта и в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
което е обосновало правния интерес от заявената форма на защита. Вземането по
заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищеца наличието на сключен между страните договор за
поръчка под формата на процесуално представителство по гр.д. №3109/2013г. по
описа на ВОС, факта, че ищцата е платила процесните суми в уговорения размер за
„такси“, без основание, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния момент.
Съответно в тежест на
ответника по делото е да установи онези обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици: че се явява изправна страна по
договора, тоест, че е изпълнил поетите с него задължения и че процесните суми
са заплатени на годно (валидно правно) основание.
По делото е обявено за безспорно между страните, че сумата в размер на
24139,83лева е получена по банков път и с нея е заверена адвокатска сметка на
ответницата.
Видно от представеното платежно нареждане на 02.12.2016г. сума в размер от
3500лева е била наредена по адвокатска сметка на ответницата от името на В. М. за сметка на ищцата П. /л.16/.
По делото е представена, като писмено доказателство собственоръчно изписана
бележка, с посочена банкова сметка *** М.С. и с изписана забележка – такси.
Ответницата е оспорила представеното писмено доказателство.
По делото бе изслушано и прието заключението на в.л. по изготвена съдебно - почеркова експертиза. Същото, като
обективно и компетентно дадено и като неоспорено от страните, бива възприето от
съда в цялост. Видно от същото подписите положени за „упълномощител“ в
пълномощни , приложени по гр. дело №3109/2013г. по описа на ВОС на стр. 45,54 и
136, по приложено към него в.гр.д. 353/2015г. на АС-Варна и по гр.д.
№1379/2016г. на ВКС, I г.о., не са изпълнени от Т.М.П.. Подписът за „упълномощител“ на стр. 265 е изпълнен от Т.М.П..
Експертът е констатирал още, че ръкописният текст в саморъчно изписана бележка
с посочена банкова сметка ***, имена М.Л.С. и забележка „такси“ е изпълнен от
ответницата С..
В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е изпълнил поетите задължения по договора за поръчка под формата на
процеуално представителство по гр.д. №3109/2013г. по описа на ВОС и че
процесните суми са заплатени на годно (валидно правно) основание.
Доказателства
в тази насока не са ангажирани, като следва да се има предвид и процесуалната
пасивност на ответната страна, която с изкл. на подадения отговор не ангажира
никакви доказателства с оглед разпределената й доказателствена тежест съобразно
твърденията й, че сумите й са заплащани от ищцата, като адвокатски хонорари. От
събрания доказателствен материал не се установява вкл. и експертът по изготвената СПЕ не е
констатирал ищцата да е подписала, приложените по гр. дело №3109/2013г. по
описа на ВОС пълномощни на стр. 45, 54 и
136. Констатиран е само един истински подпис на ищцата, приложен на стр. 265 от
същото дело, за което обстоятелство в о.с.з. на 10.03.2021г. ищцата
непосредствено пред настоящия състав заяви, че ответницата е разполагала с нейн
подпис, положен в празен документ, след което е бил попълнен със сума, за която
е нямало уговорка между страните. Последното обстоятелство не е оспорено от ответницата,
която прояви процесуална пасивност в защита на правата си.
Така
от съвкупния доказателствен материал по делото се установява, че всички суми са
преведени, след като гражданско дело №3109/2013 г., по описа на ВОС е
приключило с влязло в сила решение. Не е имало основание ищцата да заплаща
процесните суми, като адвокатско възнаграждение, както се твърди от
ответницата. Видно от заключението на СГЕ, че представените и приложени по това
дело пълномощни не са подписани от нея. Няма и договор за правна помощ, по
силата, на който ищцата да се е задължила да плаща тези суми, като договорени
хонорари. Видно от представената ръкописна бележка сумите са заплатени с
основание „такси“, така както е поискала ответницата, без да има основание за тяхното заплащане,
поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочените суми. Главниците,
както е поискано следва да се присъдят, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
С
оглед уважаване на главния иск в неговата цялост, съдът не дължи произнасяне по
заявената в евентуалност искова претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са – 1500лева адв.възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 05.03.2021г.; 250лева депозит за вещо
лице. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 1750лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от 482,80лева.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
следващите се държавни такси по делото в размер на 622,80лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца Т.М.П., ЕГН: **********, с адрес *** съществува вземане срещу ответника М.Л.С., ЕГН:**********, с адрес *** в размер на
сумата от 24139,83лева /двадесет и четири хиляди сто тридесет и девет
лева и 0,83ст./, с включени
преводни такси, представляваща подлежаща на връщане, като дадена
без основание, получена по банков път от ответницата в периода
27.10.2016г.-05.12.2016г., с основание «такси» по договор за поръчка, с предмет
процесуално представителство и защита по гр.д.№3109/2013г. по описа на ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
иска в съда - 01.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с
№3889/20.05.2019г., по ч.гр.д. № 7255/2019г. по описа на ВРС, 11 състав, на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПАЛТИ на Т.М.П., ЕГН:**********, с адрес *** сумата от 3500лева
/три хиляди и петстотин лв./, преведена по банков път на 02.12.2016г.
без основание, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на чл.79 ЗЗД вр. чл.55 ал.1,
пр. I ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.П., ЕГН:**********, сумата от 1750лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Т.М.П., ЕГН********** сумата от 482,80лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 7255/2019г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от
622,80лева, дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: