РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Таня М. Митева
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20252100200561 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл.16, ал.1- 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в съда Удостоверение по см. на чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа
на Решение, постановено на 29.12.2024 г. от несъдебен орган в издаващата
държава Кралство Нидерландия, влязло в сила на 09.02.2025 г., с което на
***** гражданин И. Я. И., роден на ****** г., е наложена финансова санкция в
размер на 420 евро.
В съдебно заседание засегнатото лице И. И., нередовно призован, не
се явява.
Съдът, като прецени, че са налице предпоставките, посочени в чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, назначи на засегнатото лице
1
служебен защитник, който в съдебно заседание изразява становище за
непризнаване изпълнението на решението, издадено от несъдебния орган на
издаващата държава.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на
лицето И..
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Засегнатото лице И. Я. И. /I. I./, роден на ****** г. в гр.Б., е ******,
****** гражданин, с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ адрес –
гр.Б., кв.„П.“, ул.“В.“ № ***.
С Решение на несъдебен орган в издаващата държава Кралство
Нидерландия, постановено на 29.12.2024 г., влязло в сила на 09.02.2025 г., на
***** гражданин И. Я. И. /I. I./, роден на ******* г., била наложена финансова
санкция – административно наказание глоба в размер на 420 евро, затова че на
17.12.2024 г. в 12:50 ч. по Arnhem, Europaweg (A12), Кралство Нидерландия, е
управлявал превозно средство с рег. № 97BNF8, като държал в ръка мобилен
телефон, докато е шофирал, с което е нарушил чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване разпоредбите на Кодекса за
движение по пътищата. Производството по налагане на парична санкция е
било писмено и лицето е било уведомено относно правото си да обжалва
решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на
издаващата държава. Решението е постановено от несъдебен орган в
решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение) по
нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 09.02.2025 г.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5,
§ 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
2
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Доколкото извършеното от И. И. деяние, нарушава
конкретни разпоредби от нормативен акт, действащ на територията на
Кралство Нидерландия, а именно цитирания в удостоверението „Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата“, налице е хипотезата на чл. 30 ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС и настоящият съд не следва да извършва проверка за двойна
наказуемост на деянието като условие за признаване и изпълнение на
решението.
Издаденото решение е постановено срещу лице, което според
българското законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна,
така и административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за инкриминираното нарушение.
Засегнатото лице И. е с местоживеене на територията на Република
България, доколкото има постоянен и настоящ адрес в гр.Б.. Следователно
налице е хипотезата на чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението, станало основание за образуване на настоящото
дело, съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС, като настоящият
съдебен състав не установи наличие на някое от обстоятелствата, посочени в
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС като основание за отказ от признаване и
изпълнение на решението.
Паричната санкция, наложена на И. с решението на несъдебния
орган в Кралство Нидерландия, е определена в евро, поради което и съгласно
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността на същата в български левове по курса на БНБ към деня на
постановяване на решението за финансова санкция. Официалния курс на
еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998
г. за определяне на валутния курс към еврото, като официалния курс на лева
към еврото е 1,95583 лева, следователно официалния фиксиран курс на БНБ за
1 евро към деня на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция – 29.12.2024 г. е 1,95583 лева. Следователно равностойността на
финансовата санкция от 420 евро в български лева 821,45 (осемстотин
двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) лева.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че са изпълнени
3
всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно признаване на решението
за налагане на финансови санкции срещу И..
Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на
решението.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва
да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.1,вр. чл.16,
ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение, постановено на 29.12.2024 г. от несъдебен
орган в издаващата държава Кралство Нидерландия, влязло в сила на
09.02.2025 г., с което на ****** гражданин И. Я. И., роден на ******** г., е
наложена финансова санкция в размер на 420 евро, с осъждане за извършено
правонарушение по чл. 2 от действащия в Кралство Нидерландия Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата, с равностойност в български левове по курса на
БНБ – 821,45 (осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки)
лева и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в
7-дневен срок от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5