Решение по дело №130/2023 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 11.10.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Снежина Чолакова

                                                                          Членове:  Росица Цветкова

                                                                                             Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Емилия Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 130 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Г.И. ***, депозирана чрез адвокат Ж.Г.от Адвокатска колегия – гр.Варна, против Решение № 199/07.06.2023г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 796/2023г. по описа на съда. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 22 – 0869 - 004005/25.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОДМВР – гр.Шумен, в частта му по пункт втори, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на Г.И.И. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 /четири/ месеца, като са намалени размерът на наложеното административно наказание „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева и размерът на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 4 /четири/ месеца на 1 /един/ месец. Със същото решение е потвърдено Наказателно постановление № 22 – 0869 - 004005/25.01.2023г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр.Шумен в частта му по пункт втори, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на Г.И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че управляваният от него автомобил е разполагал с достатъчно добре осветени и видими регистрационни табели, поради което не е налице осъществен административнонаказателен състав. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на процесното НП. Представя писмени бележки, в които поддържа изложените отменителни основания и моли за цялостна отмяна на правораздавателния акт. В съдебно заседание Г.И.И., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 24.11.2022г. на „Аутохаус 65“ ООД, на основание чл. 30 от Наредба № I - 45 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни, били предоставени временни табели с регистрационен номер 012В892 за срок от една година и издадено разрешение за временно движение сер. В № 0704201.

На 30.12.2022г. Г.И. управлявал лек автомобил „***“, собственост на „Аутохаус 65“ ООД, на път първи клас I-2, км. 107+197, в посока с. Струйно. В същото време служители на сектор „ПП“ при ОДМВР – гр.Шумен, между които и свидетелят М.М., се намирали в района на с. Струйно и забелязали движещия по път I-2 лек автомобил, който бил без поставени регистрационни табели.

При извършената проверка органите на МВР установили, че в долната лява част на предното обзорно стъкло била поставена временна табела с регистрационен номер 012В892, но същата била разположена косо и първите три цифри от номера не се виждали. Временна табела с регистрационен номер 012В892 била поставена и на задното стъкло, но не се виждала, тъй като стъклото било затъмнено. В хода на проверката водачът Г.И. обяснил, че е закупил автомобила от гр. Разград и го транспортирал до гр. Варна, и представил попълнена пътна книжка за ползване на временните табели, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 14, т. 2 от Наредба № I – 45. При проверката водачът не представил контролен талон към СУМПС.

Тъй като полицейските служители не разполагали с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или наркотични вещества, съпроводили касационния жалбоподател с автомобила, до сектор „ПП“ при ОДМВР – гр.Шумен, където извикали за съдействие свидетелите Г.И. и В.В.- мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР – гр.Шумен. Извършените проверки с техническо средство не отчели употреба на алкохол или наркотични вещества.

Свидетелят Г.И.съставил срещу Г.И. АУАН серия G A № 822986/30.12.2022г. за нарушения на чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в който било отразено, че водачът няма възражения. В законоустановения срок не били депозирани и писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е констатирал също, че са налице условията за ангажиране отговорността на водача, с оглед наличните доказателства, установяващи с категоричност извършването на вменените му административни нарушения. Независимо от това, съдебният състав е счел, че наказващият орган необосновано е определил размера на административните наказания, наложени за описаното в пункт първи от наказателното постановление, административно нарушение, поради което е изменил обжалвания санкционен акт в тази му част и го е потвърдил в частта му по пункт втори.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му. В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на водача Г.И..

Правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна страна санкционираното лице е осъществило състава на посочените в НП административни нарушения. След обстоен анализ на приобщените доказателства и съобразявайки относимата правна уредба, районният съд е достигнал до единствено възможния правен извод, че лицето виновно е осъществило правонарушението, описано в пункт първи от НП. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните изводи, които са достатъчни, за да обосноват постановения правен резултат, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. По несъмнен начин в хода на въззивното производство е установено фактическото разположение на регистрационните табели на автомобила, които не са били поставени на определените за това места, каквото изрично изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Именно поради това касаторът, в качеството му на водач на превозното средство, е бил подведен под отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като напълно аргументирано районният съд е счел, че са налице основания за привеждане на предвидените административни наказания към техния минимален размер.

Доколкото касаторът изрично претендира цялостна отмяна на правораздавателния акт, а не само в частта му по пункт първи, настоящата инстанция дължи произнасяне и по този въпрос. В пълен унисон с мотивите на районния съд, решаващият състав на Административен съд – гр.Шумен приема, че са били основанията за санкциониране на водача за допуснатото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Доказателства в подкрепа на противен извод в хода на въззивното производство не са били събрани, а и не се навеждат аргументи в тази насока от страна на самия инициатор на касационното оспорване. С оглед на изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на Г.И. за описаната в пункт втори от НП, деятелност.

С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно отправената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на юридическото лице, в чиято структура е включен наказващият орган, следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимално предвидения размер, а именно от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/07.06.2023г., постановено по АНД № 796/2023г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР - гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.10.2023г.