Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Провадия, 22.08.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
При секретаря Н.С., след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 926
по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.232 ал.2
предл. първо вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от И.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Р.Й.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Т.Й.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Д.Й.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.П.П., ЕГН **********, в качеството му
на земеделски производител, с постоянен адрес:*** за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците по 230,40 лева - дължима наемна цена по
силата на договор за наем на земеделска земя от 11.03.2014г. за ползването на
11,520 дка. ниви за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г , и по 6,60 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 115,20 лева
за периода от 11.03.2015г. до 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху
сумите за главница, считано от датата на предявяване на иска – 29.10.2015 год.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са
наследници на й. Т.Т. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на
13.03.2014г., който бил собственик по силата на наследство от баща си Т.Т.
Демирев на 11 бр. ниви в землището на гр. ****** с обща площ 11,520 дка. На 11.03.2014г. наследодателят им сключил договор за наем на
земеделската земя с ответника за срок стопанската 2014/2015 година и цена 120
кг. зърно или 40 лева на декар. Наемодателя изпълнил задължението си и осигурил
ползването на вещта, но наемателят не платил дължимия наем. Предвид неплащането
в срок до падежа 10.03.2015г. се претендира и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Молят съда да осъди М.П. да заплати
посочените суми, както и да им присъди сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание поддържа предявените искове, не представя списък с разноски
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал писмен отговор. В открито съдебно заседание ответникът се
представлява от процесуален представител, който изразява становище, с което оспорва исковата молба. Твърди, че е налице плащане по
договора два дни след сключването му в натура. Оспорва размера на
претендираната лихва, доколкото не бил посочен падеж в договора. Ставало дума
за договор за наем на земеделска земя, където следвало да се приложи чл. 8 от Закона за арендата - арендно плащане
се дължи след приключване на стопанската година в първия работен ден, което е
01.10. Падежът на задължението не бил при сключването на договора. Прави
възражение за неизпълнение на договора на чл.4, ал. 5 - арендодателят нямал
право да сключва договори, с които да отстъпва ползването на имота. Твърди, че
ищците по делото са сключили последващ договор с фирма „Иантекс“ за наем на
земеделска земя. Имало наличие на два конкуренти договора за същите земи,
намиращи се в землището на ****** – за наем и за аренда. В заявлението от земеделски производители за земите, които
следвало да обработват за стопанската година ответникът установява, че за
земите по процесните договори е налице конкурентен договор и за да се избегне
конфликт с арендатора по последния договор при повторното заявяване в О“СЗ“
двамата арендатори съответно ответникът и вторият наемател на процесните имоти
се уговарят всеки от тях да заяви
половината имоти, което водело до загуба за ответника. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения и приет по
делото на л.4 Договор за наем на земеделска земя от 11.03.2014г. е, че същият е
сключен между й. Т.Т., като наемодател и М.П.П. – земеделски производител, като
наемател. Съобразно чл.1 от договора наемодателят отдава на наемателя за
временно и възмездно ползване собствената си земя, а именно общо 11 бр. Ниви,
находящи се в землището на гр. ****** с обща площ от 23,04 дка. Съобразно чл.2
от договора наемният срок е за една стопанска година – 2014/2015г., като
уговореният между страните годишен наем в чл.3 от договора е в размер на
минимум 120 кг. зърно на декар или минимум 40 лв. на декар. В чл. 8 на договора
страните уговарят, че за всички неуредени в този договор въпроси се прилагат
разпоредбите на общото гражданско законодателство на Република България.
По делото е представено от ищците и
е прието удостоверение за наследници, находящи се на л.5-л.7 от делото - Удостоверение за наследници изх. No 363 / 19.10.2015г., издадено от Община ******, от което е видно, че
наследници на Т. Демиров Тонев, починал на 23.02.1977г., са:
1)Н. Т. Д. – син,
който е починал на 11.09.1997г., като негови наследници са: Т.Н. Т. – дъщеря, А. Н. Т. – син, починал на 04.12.2007г. и
оставил за свои наследници: Ж.В.Н. – съпруга, К. А. Н. и Н. А. П. – дъщери;
2)Т.Т. Д. – син,
починал на 08.12.2000г. и оставил за свои наследници: Р. Й. Д. – съпруга, починала на 15.01.2005г. и оставила на свой наследник: й. Т.Т. – син, починал на 13.03.2014г.,
който от своя страна е оставил за наследници: И.Д.Т. – съпруга, Р.Й.Г. – дъщеря, Т.Й.Т. – син и Д.Й.Т. – син;
От приетите на л. 65- л.72 удостоверение от ОСЗ-
Провадия, изх. No АУ-09-910 / 27.06.2016г., както и приложените към него
заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл. 37бал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската
2014/2015г., ведно с приложенията към тях е видно, че процесните имоти са
заявени за участие в споразуменията по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската
2014/2015г. от ЗП М.П.П. и Пантекс Агро ЕООД с едногодишни договори за наем и
окончателно ползват по ½ от всеки имот. Договорът за наем с Пантекс Агро
ЕООД е от дата 03.03.2014г.
По делото са събрани и гласни доказателства от
свидетелите Д.П.П., който е брат на ответника и Ж. С. Ж.. Свидетелят Д.П.П. заявява пред
съда, че наследодателят на ищците искал да сключи договора с тях и искал
предварително да вземе рентата. Ответникът му занесал два тона храна- зърно
пшеница в чували и след два дни чули, че е починал. Свидетелят твърди, че за
този случай си спомнял, защото когато му занесли храната на човека, накрая за
благодарност им дал едно шише ракия. При предаването на храната били само
двамата и починалия, като не си спомнял датата. После разбрали, че след два дни
е починал. Твърди, че не са разписвали никакви разписки, брат му бил ангажиран,
после щял да ходи да подписват. Свидетелят Ж. С. Ж. от своя страна заявява, че на
наследодателя на ищците са му карали зърно, но не му знае имената. С Д.П. били
занесли два тона пшеница. Спомнял си човека и къщата, човекът им помагал да
разтоварят зърното и им дал едно шише ракия, а после разбрали, че след два дни
починал. Не си спомнял кога точно са
занесли зърното - нито дата, нито година. Твърди, че само той, Д. и собственика
М. били там. Зърното са го занесли в чували с микробус.
От изготвената, приета и приложена
към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза от в.л. Л.Г.
/л. 88-97/, се установява, че след извършената от нея проверка в счетоводството
на частен земеделски производител М.П.П., не са открити документи за заплащане
на суми или заплащане в натура на й. Т.Т. или на негови наследници. Няма
извършени плащания към наемодателя или негови наследници. Неизплатената наемна
цена по договора е дължима в размер на предявения иск на 921,60 лв. , като
доколкото задачата е да се изчисли законната лихва за забава върху
претендираната по исковата молба сума от 460, 80 лв., то лихвата за забава
върху тази претендирана сума от 460,80 лв. е 3,68 лв. за периода от
01.10.2015г./крайния срок на договора/
до датата на подаване на иска – 29.10.2015г.
Въз основа
на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съдът е приел, че е сезиран с искове по чл. 232, ал. 2
вр. чл.79 от ,
обективно съединени с искове по чл. 86 . За успешното
провеждане и доказване на претенцията на ищеца, последният следва да установи, наличието
на валиден договор за наем сключен между наследодателя им и ответника и
изпълнението на задълженията по него от наемодателя, както и настъпването на
падеж за плащане на задължението за наем. В тежест на отвтеника е да установи,
че е изпълнил надлежно задължението си за плащане на договорената наемна цена. С определение № 177 /
14.03.2016 11. 2010 г., съдържащо проекта за доклад на делото, на страните са
дадени съответните указания в тази насока.
В рамките на производството не е
постъпил отговор от ответника, но неговият процесуален представител по делото
се явява в открито съдебно заседание и възразява по основателността на
претенцията, като прави възражения, че е платил, респ. че не е ползвал целия
имот, като за него имало сключен друг договор за наем с друг наемател за същия
период и за когото твърди, че са се разбрали да ползват по ½ от имота. Доколкото
в съдебно заседание е направено възражение за това, че е преклудирана
възможността за изразяване на становище по иска, доколкото не бил подаден
отговор на исковата молба в срок, то и настоящия състав следва да обсъди това
възражение, тъй като в хода на производството са събрани доказателства, които
са събрани по възраженията на ответника, направени в първото по делото
заседание. В този смисъл и съдът счита,
че е допустимо да основе решението си и на събраните в тази връзка
доказателства. Преклузията за вземане на становище по иска и за сочене на
доказателства настъпва не с подаване на исковата молба, респективно с изтичане
на срока за отговор, а едва
след първото по делото заседание, след като съдът е направил доклада си по
делото, с който са очертани параметрите на спора (Решение 67/06.07.2010 г., по
т.д. № 898/2009 г., на I т.о., ВКС, Решение № 27 от 16.04.2014 г. по търг.
д. № 1893/2013 г. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК).
Безспорно се установи по делото, а и
страните не оспорват този факт, че е сключен договор за наем от 11.03.2014г. на
земеделска земя между й. Т.Т. и ответника със срок на наемното правоотношение –
една стопанска година – 2014/2015. Безспорно се установи, че ищците се явяват
наследници на й. Т.Т., като в този смисъл те встъпват в правата на
наследодателя си по договора за наем след неговата смърт, настъпила на
13.03.2014г., поради което и съдът приема, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за наем.
Когато се касае до земеделски земи,
страните могат да изберат два начина да уредят своите взаимоотношения – било
чрез договор за наем или чрез договор за аренда, който се урежда от специалния
Закон за арендата в земеделието. В конкретния процесен случай страните са
избрали да уредят отношенията си посредством договорните клаузи и законовите
разпоредби, уреждащи договора за наем в Закона за задълженията и договорите. Договорът
е срочен, за период от една година, като фактът, че договорът е сключен за
стопанска година /а съобразно пар.2 от ДР на ЗАЗ - "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година/. не променя
обстоятелството, че облигационното отношение освен от договора следва да се
уреди и от разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
В
този смисъл и доколкото страните не са уговорили падеж за плащане на
задължението в договора, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84
ал.2 от ЗЗД, според която когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
С определение No 177/ 14.03.2016г. съдът е указал на ищците, че не са
представили и посочили доказателства за падежа на задължението. Въпреки
изричното указание на съда, до края на съдебното дирене не бяха представени
надлежни доказателства за това ответникът да е бил поканен от ищците да
заплатят наемната цена. В този случай съдът приема, че ответникът е поканен да
заплати сумата едва с предявяването на иска – подаването на исковата молба в
съда, от който момент и ответникът е изпаднал в забава. /в този смисъл - Решение
№ 3382 от 30.Х.1982 г. по гр. д. № 2468/82 г., I г. о., Решение № 413 от 21.V.1985 г. по гр. д. №
277/85 г., II г. о., Решение № 238 от
26.10.2015 г. по гр. д. № 1368 / 2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/.
По отношение на възражението на
ответника, че от негова страна е извършено плащане по договора директно на
наемодателя – наследодател на ищците чрез престиране в натура, както е било
уговорено в чл.3 от договора, съдът счита същото за недоказано. Събрани бяха
гласни доказателства – от свидетеля Д.П.П., който е брат на ответника и
свидетеля Ж. Ж.. Показанията
дадени от св. П. съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото би могло
да се считат за заинтересовани, предви родствената им връзка. Свидетелят П.
твърди, че са доставили на наследодателя на ищците два тона зърно в чували,
като не си спомня нито точна дата – сочи, че е станало обаче два дни преди да
почине. Свидетелства, че при предаването на зърното са били само той и брат му.
Обратното, свидетелят Ж. твърди, че не
си спомня кога точно, но че е било отново два дни преди да почине
наследодателят на ищците, когато той, св. П. и ответникът са доставили зърното
в дома на й. Т.. Доколкото свидетелските показания се разминават за съществени
обстоятелства кой точно е присъствал когато са предавали посоченото зърно,
съдът счита, че са обосновани съмнения относно тяхната достоверност и не може
да приеме за осъществил се факта, за който се свидетелства. Отделно, дори и да
се игнорира това разминаване, то категорично не може да се приеме, че дори и да
е било налице такова предаване на зърно – пшеница, то няма каквито и да било
данни тази доставка да е била в изпълнение на сключения писмен договор за наем
между страните. В този смисъл и съдът приема, че не е налице извършено плащане
на дължимата цена по договора.
Следва да се обсъди и възражението,
че реално ответникът е ползвал само половината от нивите, които са посочени в
процесния договор за наем. Общата площ на нивите по договора за наем е 23,04 дка. Заявената
претенция от ищците е за 11,520 дка, което е точно половината от площта на
нивите по договора за наем. Предвид, че и самите ищци претендират наем за
ползването на половината отдадена от тях площ, а и от събраните доказателства
удостоверение от ОСЗ – Провадия, ведно с приложените към него заявления косвено
се установява, че ответникът е ползвал само половината от нивите, тъй като за
тях е бил сключен и друг договор за наем с друг наемател, съдът намира, че е
възражението е основателно.
С
оглед на всичко изложеното, съдът счита, че искът на ищците се явява
основателен за претендираната от тях наемна цена за ползването на половината от
процесните ниви или за 11,520 дка.- така, както е заявена претенцията и от
самите ищци, като в този случай общо дължимата годишна наемна цена за
стопанската 2014/2015г., изчислена на база 40 лева на декар, възлиза на 460, 80
лв., която сума следва да се раздели поравно между ищците съобразно техните
наследствени права, както е заявено от тях самите или по 115,20 лв. на всеки. По
отношение на претенцията над общо тези 460, 80 лв. или до общо увеличения
размер на 921,60 лв. исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претенцията за лихва за
забава за посочения период от 11.03.2015г. до 02.10.2015г. също е
неоснователна, доколкото липсва покана за плащане, както бе изложено по-горе в
мотивите на съда.
Претенция за разноски има отправена
към съда само от ищцовата страна, като не бе представен списък по чл. 80 от ГПК, което не е пречка да се присъдят разноски, ако такива са установени. В
конкретния случай от страна на ищците по делото е заплатена държавна такса в
размер на 50 лв. по иска с правно основание чл. 232 ал.2 вр. чл.79 ЗЗД и 50 лв.
– по акцесорната претенция за лихви, както и 200 лв. – депозит за вещо лице. С
оглед на уважената част от исковете, на
ищците следва да се присъдят разноски в общ размер на 125 лв., като на всеки от
тях ответника заплати по 31, 25 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.П.П., ЕГН **********, в качеството му на земеделски
производител, с постоянен адрес:*** да
заплати на И.Д.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, Р.Й.Г., ЕГН **********
с адрес: ***, Т.Й.Т., ЕГН **********
с адрес: *** и Д.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, общо сумата от 460,80 лв.
/четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/ или на всеки от тях по
115,20 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща
дължима наемна цена по силата на договор за наем на земеделска земя от
11.03.2014г. за ползването на 11,520 дка. ниви за периода от 01.10.2014г. до
01.10.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.10.2015г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 232 ал.2 вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Д.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, Р.Й.Г., ЕГН **********
с адрес: ***, Т.Й.Т., ЕГН **********
с адрес: *** и Д.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу М.П.П., ЕГН **********, в качеството му
на земеделски производител, с постоянен адрес:***, искове с правно основание
чл.232 ал.2 вр. с чл. 79 ЗЗД за сумата
над общо 460, 80 лв./четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/, от
които по 115,60 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, за
всеки от ищците, до претендираните общо
от четиримата ищци 921,60 лв. /деветстотин двадесет и един лева и шестдесет
стотинки/, от които по 230,40 лв. /двеста и тридесет лева и четиридесет
стотинки/ за всеки от тях, представляваща дължима наемна цена по силата на
договор за наем на земеделска земя от 11.03.2014г. за ползването на 11,520 дка.
ниви за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Т.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Р.Й.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Т.Й.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Д.Й.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.П.П., ЕГН **********, в качеството му
на земеделски производител, с постоянен адрес:***, искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 6,60 лв. /шест лева и шестдесет
стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
наемната цена сумата от по 115,20 лв./сто и петнадесет лева и двадесет
стотинки/ за всеки от ищците, за периода от 11.03.2015г. до 02.10.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.П.П.,
ЕГН **********, в качеството му на земеделски производител, с постоянен адрес:*** да заплати на И.Д.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, Р.Й.Г., ЕГН **********
с адрес: ***, Т.Й.Т., ЕГН **********
с адрес: *** и Д.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от общо 125 лв.
/сто двадесет и пет лева/ или на всеки от тях по 31,25 лв. /тридесет и един
лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: