Р Е Ш Е Н И Е

№……..…/…………..

 

Гр. София, 11.04.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря АЛИНА ТОДОРОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 3215 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 29 от ЗТР.

Ищцата М.В.С. твърди, че е съдружник и управител в „С.к.Н.“ ООД, като на 21.11.2017г. установила, че в ТР по описаното заявление е поискано заличаване като съдружник на Н.Г.С.на основание предизвестие от 03.06.2017г. от същата. Твърди, че по предходно заявление, по което е постановен отказ на 25.09.2017г., Н.С.отново е искала заличаването си като съдружник, но отказът е по описаните доводи, като единствената разлика е, че с новото заявление лицето е оформило предизвестието като получено от нея на 03.06.2017г., а не на 12.09.2017г. Твърди, че не са изпълнени описаните в исковата молба изисквания, както и че не се представят доказателства, че предизвестие от 03.06.2017г. е заведено в деловодството на дружеството. Твърди, че е налице противоречие между вписаното обстоятелство – заличаването на съдружничката, което не е настъпило законосъобразно и че е налице противоречие с обявения дружествен договор. Предвид горното иска да бъде признато за установено, че вписване в ТР под № 20171010101847, извършено на основание заявление с вх.№ 20171004141758 е недопустимо и да се отмени. Допълнителна искова молба ищцата не е подала, въпреки дадената й възможност, като с молба от 23.02.2018г. подробно уточнява обстоятелствата, от които извежда правния си интерес от иска с оглед оспорването му от ответната страна. В хода на производството поддържа исковата си претенция чрез процесуалния си представител – адв. К., като претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът „С.к.Н.“ ООД оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 29.12.2017г. Твърди, че същият е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като извършеното вписване няма правно действие спрямо сферата на ищцата. Иска прекратяване на производството, а също така и оспорва иска като неоснователен, като твърди, че са спазени всички условия и предпоставки по чл. 125 от ТЗ.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ищцата и Н.Г.С.са били съдружнички в ответното дружество - „С.к.Н.“ ООД, като и двете са управители на дружеството, представляващи го заедно и поотделно. Не се спори, че по предходно заявление е постановен отказ от 25.09.2017г., с който е отказало заличаване на Н.С.като съдружник по подробно изложените мотиви, а именно, че предизвестието е получено на 12.09.2017г. и не е изтекъл тримесечния срок от получаването му, че няма доказателства, че същото е заведено в деловодството на дружеството, както и по съображения, че не били уредени обстоятелствата относно промяна на капитала с оглед прекратяването на членственото правоотношение с напускащия съдружник.

Видно от документите по публичния ТР е подадено ново заявление с вх.№ 20171004141758, отново с искане за заличаване на съдружника Н.С.въз основа на предизвестие по чл. 125, ал.2 от ТЗ, по което заявление е извършено оспорваното вписване под № 20171010101847. Към преписката по заявлението е представено предизвестие от Н.Г.С.до ответното дружество от 03.06.2017г., върху което е отбелязано, че същото е получено и заведено в деловодството на дружеството на 03.06.2017г. от управителя Н.С..

В обявения дружествен договор в ТР е записано в чл. 16, ал.2 от същия, че всеки съдружник може да напусне дружеството след отправяне на писмено предизвестие до Общото събрание на съдружниците, най-малко три месеца преди датата на напускане.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРЗЮЛИЦ урежда активната легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл. 431, ал. 2 и, ал. 3 от отменения процесуален закон, действала до предоставянето на търговската регистрация в компетентност на административния орган, като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29 ЗТР, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано може да е и лице, което дори и не е било страна в охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В този смисъл е налице и практика на ВКС, обективирана в решение № 234/23.12.2016г. по №54/2016г., І т.о. и др. В конкретния случай ищцата подробно е обосновала правния си интерес от предявения иск, като същия се извежда от това, че при заличаване на извършеното според нея недопустимо вписване, тя няма да остане единствен съдружник в ответното търговско дружество и няма да се налага същото да продължи дейността си като ЕООД, а дружеството ще продължи да съществува като ООД. В този смисъл, макар не ищцата да е заличения напускащ съдружник, с оглед на това, че тя е другият паритетно участващ съдружник в процесното дружество, а продължаването на дейността му и правноорганизационната му форма зависят от това дали ще бъде заличено твърдяното според нея порочно вписване или не, съдът намира, че тя е обосновала правния си интерес от иска и същият следва да се приеме за допустим, а доводите на ответника, че искът е недопустим са неоснователни. След  eвентуално влизане в сила на уважаващо иска съдебно решение, би възникнало задължение за заличаване по смисъла на чл. 30 от ЗТР от Агенцията по вписванията, а тъй като вписването е по партидата на юридическото лице, това заличаване интервенира в правната сфера на дружеството,  и ищцата като съдружник в същото е заинтересувано лице, макар и неучастващо в производството по вписване, поради което и за нея е налице правен интерес от установяването на несъществуване на вписаните обстоятелства и недопустимостта на вписването.

Съгласно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, установителният иск по чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК /възпроизведен понастоящем в чл. 29 ЗТР/, е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяване в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на регистърния съд. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато органът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Ищцата поддържа, че е налице недопустимо вписване, като изтъква, че е налице противоречие между вписаното обстоятелство – заличаването на съдружничката, което не е настъпило законосъобразно, и в противоречие с обявения дружествен договор. Самите твърдения по исковата молба не сочат да е налице нищожно или недопустимо вписване и съдът намира, че не е налице такова, тъй като е вписано в ТР обстоятелство, което е от кръга на подлежащите на вписване – заличаване на съдружник, не е при липса на сезиране и заявлението е подадено от легитимирано лице, тъй като искането за вписване изхожда от Н.С.в качеството й на управител на дружеството, а не на бивш напуснал съдружник. Предвид горното от данните по делото и вписването в ТР се установява, че не е налице нищожно или недопустимо вписване в ТР. По отношение на доводите на ищцата, че прекратяването на членственото правоотношение не е настъпило законосъобразно, съдът намира, че това не се установява от данните по делото. Налице е отправено писмено предизвестие, което е заведено в дружеството съгласно удостоверителното изявление на другия управител. Вярно е, че качеството на управител и на напускащ съдружник съвпадат, но това не дава основание да се приеме, че удостоверителното изявление на управителя е невярно. Същото не се опровергава от доказателствата по делото, а дали е налице основание за ангажиране на отговорността на г-жа Станкова като управител поради бездействие, тъй като след като е получила предизвестието, не е предприела действия по свикване на ОС за решаване на съдбата на дружеството, е ирелевантно за спора. Налице е константна практика на ВКС, която споделя и настоящия съд, че съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (чл. 125, ал. 3 ТЗ). Законът свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното или статута на дружеството след напускането му, които са последващи. За да настъпят правните последици на напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и др.  Предвид горното за установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство следва се да установи само, че съдружникът е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичане на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. В случая в дружествения договор е предвиден същия тримесечен срок, поради което съдът намира, че не се установява да не е настъпило вписаното обстоятелство, а именно прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Н.С.. Доводите на ищцата, че по предходно заявление е постановен отказ от длъжностното лице с описаните мотиви са ирелевантни, тъй като се касае за ново предизвестие, което е оформено по нов и различен начин на връчване, а поради гореизложените доводи другите съображения са ирелевантни и не касаят настъпването на самото прекратяване на участието на съдружника в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора на ищцата не се следват разноски, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива и не е установил да е извършил разноски.

Воден от тези съображения съдът

                                  Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 29 от ЗТР, предявен от М.В.С., ЕГН **********,*** - адв. Кр.К., срещу „С.к.Н.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Н.Г.С., за признаване за установено, че извършеното вписване в ТР под № 20171010101847, извършено на основание заявление с вх.№ 20171004141758 е недопустимо и заличаването му, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                          СЪДИЯ: