РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 248 по
описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД. ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“, № 81, представлявано
от Ю.Б. Ц., против: А.И.Р., ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 99,
ал. 1 вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 32,11 лв.
тридесет и два лева и единадесет стотинки) - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договорите, сключени между ответника и „БТК" ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 9.09 лв. (девет лв. и
девет ст.) за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху
фактура № **********/22.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 260122/30.10.2020 г., по
гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020г.
Ищцовото дружество
„ЮБЦ“ ЕООД твърди, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 260122 от 30.10.2020
г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020 г., като в срока чл. 415, ал.1 ГПК
постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Излага, че между „БТК“ ЕАД и
ответника сключен е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., с който потребителят е
добавил за ползване мобилен номер **********, условията за чието ползване са
изменени с допълнително споразумение от дата 17.08.2015. г, като за номера е
избран тарифен план MaxiCall XS, с месечна
абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С
допълнително споразумение от 17.08.2015. г., потребителят е изменил условията
за ползване на телефонен пост с номер *********, избирайки План Ограничен за
3,72 лв. е ДДС и добавил Допълнителен пакет +Viva Unlimited за още 1.80 лв. е ДДС за сок от 24 месеца. На
дата 27.08.2013 г. ответникът подписал лизингов договор за устройство GSM NOKIA
LUMIA 720, № 355911057473224,, посредством 24 лизингови вноски в размер па
21.90 лв., всяка. Въз основа на
сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 5634993 са издадени фактури в общ размер на 32.11 лв., а
именно: фактури № **********/22.10.2017 г„ **********/22.11.2017 г.,
**********/22.12.2017 г. за периода от 22.09.2017 г. до 21.12.2017 г.,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси по избраните тарифни
планове. Лизинговите вноски, които абонатът е бил задължен да заплаща, са фактурирани
под единен клиентски номер, ведно с отразено потреблението на ползваните
електронна съобщителна услуга по договорите за далекосъобщителна услуга.
Ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
на обща стойност 32.11 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца -
за месец 10/2017г., 11/2017 г. и за месец 12/2017г. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори мобилният оператор е издал по клиентски
номер №5634993 крайна фактура №**********/22.12.2017 г. г., платима в срок до
06.01.2018 г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,
която не е предмет на иска, фактурирана е цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода в размер на 32.11 лв. лева. Датата на деактивация
на процесния абонамент е 15.12.2017г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, ответникът е в неизпълнение на договорите си, не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента MaxiCall
XS и допълнителните пакетни услуги на абонамент за мобилен номер ********** и
номер ********* до 17.08.2017 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
17.08.2015 г. и за заплащане на дължимите суми по тях, поради което е изпаднал
в забава и му е начислена мораторна лихва в размер на
9.09 лв. (девет лв. и 9 ст.), за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г.,
начислена върху главницата по Фактура № **********/22.12.2017 г.. Твърди, че
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител
на вземанията "С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД се легитимира като кредитор.
Излага, че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г.,
считано от подписването му, ,.ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента
във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания. Уведомлението за двете цесии, е подписано
от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника
от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.. Сочи, че в
чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Предвид изложеното се
моли съдът да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК,
депозира отговор, в който поддържа изложеното във възражение по
ч.гр.дело № 890/2020 г., а именно, че е погасил претендираните
вземания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с
чл. 99, ал. 1 вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е било да установи, че
между цедента „БТК"
ЕАД и ответника е налице валидно облигационно отношение, по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., допълнително
споразумение от дата 17.08.2015. г,
допълнително споразумение от 17.08.2015. г., и по лизингов договор за устройство GSM NOKIA LUMIA 720, № 355911057473224, по силата на което е предоставило на ответника процесните
далекосъобщителни услуги, а за него е
възникнало задължение за заплащане в претендираните
размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: двустранно подписани- договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от дата
27.08.2013. г., между „БТК" ЕАД и ответника, общи условия към него, допълнителни
споразумения към него; договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и цесионер
"С.Г. Груп“ ООД и извлечение от Приложение № 1 към него; договор за цесия
от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Груп“ ООД и цесионер ищцовото дружество, извлечение от Приложение № 1 към него; пълномощно
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; уведомление за извършено прехвърляне на вземания; фактури № **********/22.10.2017 г.,
**********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.; уведомление за цесия от БТК
ЕАД към ответника.
От така приетите писмени доказателства съдът
намира, че несъмнено се установява между "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и ответника да е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., по силата на което на ответникът е потребил далекосъобщителна услуга на обща стойност от 32.11
лв.. Не се оспорва, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
по силата на сключените договори за цесия ищцовото дружество се легитимира като
цесионер и кредитор
на ответника за вземанията породени от процесния договор между него и
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
По делото не са ангажирани никакви
доказателства от страна на ответника за погасяване на така възникналите задължения,
въпреки че съдът с доклада по делото му е указал, както че това обстоятелство е
в негова доказателствена тежест, така и че не сочи
никакви доказателства в тази насока. В първото по делото открито съдебно
заседание е представен касов бон за заплащане на задължения на ответника към
БТК ЕАД по фактури от 22.08.2017 г. и 22.09.2017 г., което е ирелевантно, доколкото в настоящия случай се претендират
задължения възникнали в последващ период, а именно- 22.10.2017
г., 22.11.2017 г. и 22.12.2017 г., за които доказателства за плащане не са
представени. Предвид процесуалното бездействие на ответника в тази насока съдът
намира, че възражението е недоказано и неоснователно, поради което предявеният
главен иск следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД
При съобразяване уговорените падежи на
задълженията на ответника и липсата на надлежно изпълнение от негова страна
следва извода, че същият дължи на ищцовото обезщетение за забава върху
главницата. С оглед правомощието на съда по чл. 162 ГПК, при съобразяване
размера на главницата, продължителността на забавата, при липса на изслушана
експертиза в тази насока и с помощта на калкулатор- https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
съдът приема, че искът за претендираната мораторна лихва в размер на 9.09 лв., за периода от
07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., е изцяло основателен, поради което следва да
бъде уважен.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
на ищцовото дружество се следват разноски съобразно уважената част от исковете
или ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 410 лв.,
представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство, съобразно представените доказателства и списък по чл.
80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“, № 81,
представлявано от Ю.Б. Ц., против А.И.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.
99 вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че А.И.Р., ЕГН **********ДЪЛЖИ
на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 32,11 лв., представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по фактури №
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г., както и мораторна
лихва за забава в размер на 9.09 лв. (девет лв. и девет ст.), за периода от
07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 260122/30.10.2020 г., по гр.д. № 890,
по описа ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА А.И.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“, № 81, представлявано
от Ю.Б. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА