№ 1264
гр. Варна, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ирена Н. Петкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100501886 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 60744/15.08.2023г. от М. В.
А.а–Х., германска гражданка, родена на 21.12.1945г. в с. Долище, обл. Варна,
чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, срещу решение № 2795
от 27.07.2023г., постановено по гр. дело № 8298/2022г. на Варненския
районен съд, ХL състав, с което е отхвърлен предявения от А. Д. А., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Х.М.“ *** срещу Община
Аксаково, ЕИК *********, ул. „Г.П.“ 58б иск с правно основание чл. 124 ГПК
за установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор
21988.501.645 по КК и КР на с. Долище, общ Аксаково, обл. Варна с площ
987 кв.м., представляващ УПИ ІХ[1]194, кв.8 по плана на с. Долище, общ.
Аксаково, обл. Варна с площ от 973 кв.м. при граници: УПИ X-194, УПИ
XXІХ-455, 456, УПИ ХХХ-456, УПИ V-192, УПИ VІІІ-193 и улица, въз
основа на упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990г. до
датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.
Въззивницата, правоприемник на ищеца А. А., намира обжалваното
решение за неправилно, като постановено в противоречие на материалния
закон и процесуалните правила, и необосновано. Намира за неправилен
извода на съда за липсата на анимус у ищеца, че държи имота за себе си,
както и че с трите молби до ответника е признал правото му на собственост
1
по отношение на процесния имот. Въззивницата е изложила подробни
съображения в тази насока и се позовава на нормативната уредба и
задължителна съдебна практика. Излага, че първоинстанционният съд в
съвкупност и всички представени по делото доказателства. Моли да се
отмени обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се
уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който е изразено становище за недопустимост на въззивната жалба.
Счита, че въззивницата не е конституирана като страна по делото, поради
което не е заместила надлежно ищеца като негов правоприемник по реда на
чл.227 от ГПК. Моли въззивната жалба да се остави без разглеждане, а
образуваното въззивно производство да се прекрати.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А. Д. А., с която претендира да бъде прието за установено по
отношение на Община Аксаково, че е собственик на ПИ с идентификатор
21988.501.645 по КККР на с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна с площ 987
кв.м., представляващ УПИ IX- 194, кв. 8 по плана на с. Долище, общ.
Аксаково, обл. Варна с площ от 973 кв.м. при посочени граници, въз основа
на придобитото право на собственост чрез упражнявано владение през
периода от 10.07.1990г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022г.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца - С.Ж., е
упражнявала фактическа власт с намерението, че е собственик на УПИ № IХ-
194 от 1957г. до 10.07.1990г., когато е предала владението му на ищеца. УПИ
№ IХ-194 и съседните му парцели са оградени от една обща ограда,
съществуваща от 1957г. С нот. акт. № 144, том X, дело №4106/18.09.1967г. на
нотариус при Варненски народен съд, С.Ж. е призната за собственик по
давностно владение и наследяване на няколко имота, сред които е и
процесния парцел. На 17.02.1988г. с решение по гр.д. №3049/1987г. на ВРС от
17.02.1988г. е извършена съдебна делба между С.Ж. и Държавата, като
парцелът е поставен в дял на Държавата, която обаче никога не е
установявала владение върху него. За парцел № IХ-194 е съставен АДС
№1100/30.03.1988г. на ОНС-Аксаково, като със заповед №А0-1-
7703/436/11.08.2003г. на областен управител на област с административен
център Варна имотът, като незастроен и отреден за жилищно строителство, е
отписан от актовите книги за държавна собственост и по силата на закона е
преминал в общинска собственост. Твърди се, че в периода от 01.06.1996г. до
31.05.2006г. е текла придобивна давност в полза на ищеца, докато със
законодателно изменение - ЗДЗС с ДВ бр. 46/2006г., считано от 31.05.2006г., е
било въведено спиране на давността, а впоследствие с обявяване на §1 и 1 §2
от ЗР на ЗИЗС за противоконституционни, изтичането на давност за
придобиване на имоти общинска собственост е било възстановено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Сочи се, че Държавата е придобила правото
2
за собственост върху процесния имот съгласно съдебно решение от
17.02.1988г., постановено по гр.д. № 3049/1987г. по описа на ВРС. Решението
е задължително и за правоприемника на С.Ж. - ищец в настоящото
производство, съобр. императивната разпоредба на чл. 298, ал.2 ГПК. В
отговора се сочи още, че съгл. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и
незастроените парцели и имоти, представляващи частна държавна или
общинска собственост, отредени за жилищно строителство и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на горепосочения закон ПУП,
преминават в собственост на общините като настъпва трансформация на
частната държавна собственост в частна общинска собственост. Предвид
факта, че процесният парцел отговаря на горепосочените изисквания на
закона, същият е преминал в собственост на Общината по реда §42 от ПЗР
към ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на горецитираните
разпоредби УПИ IХ-194 е бил държавна собственост с предназначение за
жилищно строителство. С оглед на това се сочи, че ищецът не би могъл да
придобие по давност имота, тъй като давност в негова полза е възможно да е
текла единствено в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. Ищецът не е
представил доказателства относно това да е противопоставял на Държавата
или Общината владение, което да го прави собственик, а самият факт на
съставяне на Акт за частна общинска собственост като титул за собственост,
сам по себе си смущава осъществяваното от ищеца владение. Ищецът е
признал правото на собственост на Община Аксаково, подавайки молби за
закупуване на процесния парцел с вх. № ОС91-23-/17.10.2018г. и вх. № ОС91-
110/17.10.2010г., като с тези свои действия ищецът не е противопоставил свои
права, а напротив е изразил желание за закупуване на притежаван от Община
Аксаково имот. По отношение на процесния имот, ищецът не е осъществявал
владение, а само държание и то не за себе си, а за Община Аксаково, тъй като
липсват действия от страна на ищеца, които да навеждат на осъществяване на
владение от негова страна. Сочи се, че междувременно Общината е
манифестирала правото си на собственост върху парцел № IX-194, като в
изминалите години е извършвала проверка на място, искала е отписването му
като държавна собственост, а от Общински съвет- Аксаково са вземани
различни решения, свързани с него - откриване на процедура за провеждане
на търг с тайно наддаване за продажба на процесния имот, което е
инициирано във връзка с подадената от ищеца молба с вх. № ОС91-
110/17.10.2010г. за закупуване на имота. Претендират се разноски.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за недопустимо по следните съображения:
3
Първоинстанционното производство пред ВРС е образувано по
подадена на 29.06.2022г. искова молба от А. Д. А., чрез пълномощника му
адв. А. Г.. Производството е приключило в съдебно заседание, проведено на
29.06.2023г., за което страните са редовно уведомени от предходно съдебно
заседание. Първоинстанционното решение е постановено на 27.07.2023г. При
връчване на преписи от съдебното решение, първоинстанционният съд е
констатирал, че ищецът А. А. е починал на 27.06.2023г. и на осн. чл. 227 от
ГПК е конституирал като ищец неговата майка М. В. А.а – Х..
От изложеното следва, че първоинстанционният съд е разгледал делото
и е постановил решението си при участие на страна, загубила процесуалната
си правоспособност в хода на производството пред ВРС, преди последното
съдебно заседание /29.06.2023г./ и преди постановяване на
първоинстанционното решение /27.07.2023г./. В хипотезата на чл. 227 от ГПК
правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става
страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност
на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел
участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на
съда, пред който делото е било висящо. В трайната си съдебна практика ВКС
приема, че когато страната е починала след приключване на устните
състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй
като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо
в случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на
устните състезания /в този смисъл решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. №
67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г.,
І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение №
86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение №
37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о. и др./. Цитираната практика
съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК,
според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене,
производството по делото се спира след постановяване на съдебното
решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди
края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е
загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна - правоприемник на основание чл. 227 ГПК.
Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е
процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна
процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред
по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно
решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане
от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия,
извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й
правоприемници.
В конкретния случай, установената смърт на ищеца по делото,
настъпила преди приключване на съдебното дирене, обуславя извод за
4
недопустимост на постановеното първоинстанционно решение като
постановено спрямо неправоспособна страна. Решението следва да бъде
обезсилено, а делото следва да се върне за ново разглеждане на Районен съд –
Варна, който да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на
страната, с участието на законния му наследник и процесуален
правоприемник, с което да се обезпечи постановяването на процесуално
допустим съдебен акт по делото.
По разноските, сторени от страните пред първата и въззивната
инстанция, следва да се произнесе районният съд при произнасяне по делото
по същество, по аргумент от чл. 81 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2795 от 27.07.2023г., постановено по гр. дело
№ 8298/2022г. на Варненския районен съд, ХL състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, при
съобразяване на дадените указания.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5