Р
Е Ш Е Н И Е
№ 66/4.2.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1088 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата
на К.И.У. с ЕГН ********** *** против Ревизионен акт № Р –
16001320007291-091-001/18.06.2021 г., в частта потвърдена с Решение №
461/25.08.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
ревизионен акт, в потвърдената му част е неправилен и незаконосъобразен,
постановен при неправилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Л. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорения ревизионен акт, в потвърдената му част. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 10610/30.12.2021 Г. от
юриск. Б., която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна
и да постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен ревизионния
акт, в потвърдената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001320007291-020-001/30.11.2020 г., изменена със Заповед № Р-16001320007291-020-002/24.02.2021
г., Заповед № Р-16001320007291-020-003/02.04.2021 г., спирана със Заповед № Р-16001320007291-023-001/13.05.2021,
възобновена със Заповед № Р-16001320007291-143-001/20.05.2021 г. с обхват на
ревизията от 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. по Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се, ДОО – за
самоосигуряващи се, Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
Ревизията
на К.И.У. по ЗДДФЛ обхваща данъчните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. за
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
К.И.У.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията. К.И.У. няма регистрация като едноличен търговец.
Лицето е едноличен собственик и управител на „Лико“ ООД с ЕИК ********* и съдружник
в „Праймстрой“ ООД с ЕИК *********.
Констатирано
е, че задълженото лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни
периоди. К.И.У. не е женен.
С Протокол
№ Р-16001320007291-ППД-001/02.12.2020 г. и Протокол Р-16001320007291-ППД-002/10.03.2021
г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на ревизираното
лице, документирана с Протокол № ПФ-16001320018330-073-001/01.12.2020 г.
В хода
на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното
облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в
констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.
120, ал. 2 от ДОПК.
Установено
е, че с Нотариален акт № 192/13.06.2018 г. К.И.У. с още 8 лица е закупил от „ЕС
ПИ ЕС“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика на дружеството, обособени части от
имуществото на „ЕС ПИ ЕС“ ЕООД – в несъстоятелност, а именно 10 броя самостоятелни
обекти в сграда и поземлени имоти/апартаменти – А8, А11, А3, А4, А12, А31, А41,
А42, А43, А44, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена,
поземлен имот с идентификатор 51500.507.602, находящ се в к. к. Слънчев бряг – запад.
В нотариалния акт са посочени разрешение за строеж № 42/27.03.2007 г. на Община
Несебър и Констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, изх. № 093/01.06.2018 г.
на Община Несебър. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, след завършване на сградата в
груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет
на прехвърлителната сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части
от нея. Купувачите са заплатили обща продажна цена в размер на 145 600 лева.
Представен
е договор за доброволна делба на недвижими имоти – Акт № 25, том І, рег. № 597 от
29.08.2018 г., съгласно който лицата – съделители подписват договор за доброволна
делба на съсобствените имоти, находящи се в гр. Несебър, в к. к. Слънчев бряг, в
комплекс „Дайъмънд Палас“ при квоти 1/9 идеална част. Съделителите прекратяват доброволно
и окончателно собствеността си върху имотите, като образуват ОСЕМ реални дяла, които
разпределят помежду си. В Дял 4-ти от договора за доброволна делба е описано, че
съделителят К.И.У. получава в свой реален дял и става изключителен собственик на
недвжим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.602.1.41
– апартамент № А41, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 51500.507.602, с предназначение – жилище, апартамент с площ 39,88
кв. м. и прилежащите части 6,76 кв. м. (идентичен с Апартамент А41, изграден в
„груб строеж“, находящ се в блок А, етаж пети, със застроена площ 39,88 кв. м.,
състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня – тоалета, ведно с 1,84 % идеални
части от общите части на сградата). Данъчната оценка на имота е 22 095,60 лева.
При извършената съпоставка на доходите на лицето и направените разходи за 2018 г.
за покупката на имота е включена сумата от 11 736 лева.
Освен
това е констатирано, че лицето е закупило през 2016 г. лек автомобил марка Мерцедес,
модел С320, за сумата от 3 129,33 лева. Същата е включена в разходите при извършена
съпоставка на доходите и разходите.
От
К.У. е изискана информация за наличните парични средства в брой към 01.01.2014 г.
и доказателства за произхода им. Ревизираното лице твърди, че към 01.01.2014 г.
е разполагал с парични средства общо в размер на 13 340 лева с произход от продажба
на имот през 2012 г. в размер на 11 340 лева и 2000 лева от продажба на сърф оборудване
през 2013 г. С РА е прието, че сумата от продажбата на имота е изтеглена в брой
в размер на 11 340 лева и същата е била налична към 01.01.2014 г.
За
целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи, направените разходи
и движението на парични средства, с оглед установяване на недостиг или излишък на
парични средства. При извършената съпоставка е установено несъответствие межсту
стойността на имществото на лицето и направените от него разходи и декларираните
и/или получени доходи по години, както следва: за 2016 г. в размер на 7 017,37 лева;
за 2017 г. в размер на 3 260,41 лева; за 2018 г. в размер на 9 905,50 лева; за
2019 г. в размер на 6 640,98 лева.
Основно
несъответствието се формира от направени разходи за покупка на недвижим имот, покупка
на МПС и други разходи, платени по банков път.
След
извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации,
отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни
органи е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи
и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди – наличие на предпоставките
на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според който „декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници за формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране
на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи
за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед на това,
на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено,
че при извършването на ревизията са установени обстоятелствата по чл. 122, ал.
1, т. 7 от ДОПК за ревизираните периоди, поради което основата за облагане с данък
по чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид
установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва
към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите
към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (подробно изброени в мотивната
част на РД).
С оглед
направения анализ, органите по приходите са определили данъчна основа за облагане
с данък върху дохода по реда на чл. 122 от ДОПК, въз основа на установените недекларирани
доходи. Въпху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията
по години, както следва: За 2018 г. е определена годишна данъчна основа по чл.
122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 7 151,78 лева и дължим
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 715,18 лева.; За 2019 г. е определена
годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер
на 4 778,82 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 477,88 лева.
Относно
установените задължения по ЗДДФЛ за 2018 г. и за 2019 г.
С РА
на ревизираното лице е установено несъответствие на направените разходи с получените
доходи за 2018 г. в размер на 9 905,50 лв. и за 2019 г. - 6 648,98 лв. Констатира
се. че лицето през 2018 г. е закупило недвижим имот /апартамент/ за 11 736,00 лв.
в к. к. Слънчев бряг - Запад и чрез 2019 г. е налице нарастване на паричните средства
в банковите му сметки от направени преводи от трети лица.
В случая
нови доказателства, оборващи констатациите в акта, касаещи ревизираните периоди
не се представят. А съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в производството по обжалването
на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Предвид
изложеното се приема, че обжалваният акт за ревизираните периоди, е издаден в съответствие
със закона, поради което начисленият от страна на органа по приходите данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на лицето за 2018 г. в размер на
715,18 лв. и лихви 154,97 лв. и за 2019 г. за 477,88 лв. и лихви 54,96 лв. следва
да бъде потвърден с настоящото решение.
Относно
констатациите по КСО и ЗЗО
Ревизията
за установяване задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ
и за здравно осигуряване обхваща периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. Задълженото
лице обжалва РА, в т.ч. и допълнително определените задължения за задължителни осигурителни
вноски /ЗОВ/ без да изнася конкретни доводи в частта по КСО и 330.
При
преглед съдържанието на преписка и материалите към нея се установява следното:
В хода
на ревизионното производство е установено, че в информационната система на НАП липсват
данни за регистрация на лицето като самоосигуряващо се по смисъла на чл. 4, ал.
3, т. 1, 2 или 4 от Кодекса за социално осигуряване. Не са събрани данни за упражнявана
от лицето трудова дейност в качеството му на едноличен собственик и управител на
„Лико“ ООД с ЕИК ********* и съдружник в „Праймстрой“ ООД с ЕИК 20107594 през периода
01.01.2014 г. - 31.12.2019 г.
Жалбоподателят
е подал декларация обр. 7 с вх. № 164811501718384/23.10.2015 г. с данни за възникване
на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен
доход по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО от 24.10.2015 г. Дължимите здравноосигурителни
вноски за ревизирания период са внесени върху половината от минималния месечен осигурителен
доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета за държавното
обществено осигуряване.
К.И.У.
не е подал ГДД по чл. 502 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.
В резултат
на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства
за 2016 г.; 2017 г.: 2018 г. и 2019 г. е установено наличие на обстоятелството по
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК -декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление,
с което същото е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни
осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 124а от ДОПК, във връзка с
чл. 122 - 124 от същия кодекс. Установеното при ревизията несъответствие между имущественото
състояние на задълженото лице и декларираните и/или получени от него доходи за
2016 г. е в размер на 7 017,37 лв.; за 2017 г. е в размер на 3 260,41 лв.; за
2018 г. е в размер на 9 905,50 лв. и за 2019 г. е в размер на 6 649,98 лв. При липса
на други доказателства, размерът на установеното превишение на извършените от ЗЛ
разходи над доказаните приходи/доходи за посочените години е приет като осигурителен
доход за лялата година. Върху установения с ревизията нов размер на облагаемия доход
на ЗЛ, на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и
чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330, органът по приходите е определил задължения за задължителни
осигурителни вноски и прилежащите лихви, които са предмет на обжалване за 2016 г.;
2017 г.: 2018 г. и 2019 г.
Допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподател в качеството му на самоосигурявашото
се лице за 2016 г.; 2017 г.; 2018 г. и 2019 г. са в резултат на установения с РА
№ Р-16001320007291-091-001/18.06.2021 г. осигурителен доход по реда на чл.
122-124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски
е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ – 12,8% за 2016 г.;
13,8% за 2017 г.; 14,8% за 2018 г. и 2019 г.) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. “в“ (за
ДЗПО-УПФ 5%) от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размера
на здравноосигурителната вноска, посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК
– 8 %, е определена вноска за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения
срок задължения за ЗОВ са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО
и чл. 107 от ЗЗО, вън връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице
е отговорило, че при анализа на паричните потоци, към констатираните наличните парични
средства и постъпленията за съответните години са включени следните суми за съответните
данъчни периоди: за 2014г. сума в размер на 6 339,00 лв., признати с Решение №
461/25.2021 г. и сума в размер на 2 000 лв. представляваща приход от продажба на
сърф оборудване; за 2015г. сума в размер на 4 500 лв. получени заеми от Д. П.; за
2016г. сума в размер на 4 000 лв. получени заеми от В. А.; за 2017г. сума в размер
на 5 000 лв. получени заеми от Д. П. и за 2019г. сума в размер на 6 000 лв. получени
заеми от Д. П..
На
база направените изчисления, не е налице превишение на платените разходи над така
получените налични парични средства и отчетени приходи за процесиите години. В края
на всеки данъчен период освен наличните парични средства по банкови сметки, в резултат
на преобразуването на паричните потоци с посочените по-горе суми се формира наличност
от парични средства в брой.
Разходите
за нощувки и самолетни билети не са редуцирани със сумата от 3080,46 лв. за периода
2015-2017г., тъй като не е посочено по какви критерии и за кои периоди следва да
се извършат исканите корекции.
Според
експертизата след отчитане на сумите по точка първа, сборът от наличните парични
средства в началото на периода и формираните постъпления е в по-голям размер от
констатираните разходи. При получените резултати не е налице недостиг на парични
средства през годините от ревизирания период, който да послужи за основа за начисляване
на данък по ЗДДФЛ, осигурителни вноски по КСО и здравноосигурителни вноски.
По
делото е разпитан свидетелят Д. Б. П., чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелят заяви, че се познава с К.У., с когото през годините са имали и други
отношения, свързани с пари. Познават се от над 20 години, много добри познати са.
Три пъти през две години - 2015 г., 2017 г. и 2019 г., през определени периоди му
е давал известни суми, след което ги е връщал. Давани са 4500 лева, 5000 лева и
6000 лева, като сумите са връщани без уговорка за лихви. Сумите са предавани на
ръка, след като са били изтеглени от банкомат. Свидетелят е категоричен, че
сумите, които е дал на жалбоподателя в заем са върнати отдавна. Свидетелят
заяви, че доходите му по данъчни декларации, средно, официално с платени данъци
са към 140 000 лева на година, или 12-13 000 лева на месец, предвид на което
може да си позволи да услужи на приятел, особено след като е коректен и много
честен.
По
делото е разпитан свидетелят И. Т. Т., чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят
заяви, че познава К.У.. През годините много пъти са ходили на екскурзии заедно
– през 2017 г., 2018 г. Той по принцип винаги е организаторът на тези екскурзии.
Той намира оферта, организира компанията, плаща и след това всеки си поема
разходите на ръка. Според свидетеля всички от компанията имали сърф оборудване,
както и жалбоподателят - комплект – дъска, мачта, гик, трапец – всички необходими
неща. К.У. бил продал неговото оборудване на приятел на име В. за 2000 лева.
По
делото е разпитан свидетелят В. Д. Ч.-А., чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят
заяви, че с жалбоподателя са в приятелски отношения. Познават се повече от 25 години,
близък приятел е на съпруга на свидетелката. През 2016 г. жалбоподателят
поискал пари на заем в размер на 2000 лева и след това още 2000 лева, което прави
4000 лева, която сума му е предоставена от свидетелката, която му имала
доверие. Лихви не са уговаряли, не са съставяли договори. Сумата е върната през
2020 г.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА,
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената
форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен
вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната
преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна
част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че административният акт в оспорената му
част е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури
и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Спорът се свежда до неговата материална законосъобразност.
Основната
задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане
и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно
приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното производство и създава
условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други
данни, които да позволяват установяването на задълженията. За да се приложи чл.
122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай,
който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са
уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по
приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.
122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от
ДОПК доказателства, като доказателствената тежест лежи върху органите по приходите
и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.
За да се приложи презумцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации,
на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага
на ревизирания субект. От събраните по делото доказателства е видно, че ревизията
срещу жалбоподателя е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като
в хода на същата е установено наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК
– декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице
не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно чл. 2 ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните
физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно.
От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително
изменение в имуществото на физическото лице. Ревизиращите са извършили анализ на
паричните потоци в началото и края на ревизирания период, като е установено превишение
на направените разходи над доказаните приходи за 2013 г. Превишението на направените
разходи над доказаните приходи за 2013 г. сочи, че е налице хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа
и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл.
123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. Изготвянето на съпоставка на извършените
от ревизираното лице разходи и на получените от него средства за съответната година
е способ за установяване размера на недекларираните доходи, при липса на други доказателства.
Съществената отрицателна разлика между доказано извършените разходи и декларираните
и установени като получени от ревизираното лице средства е безспорно доказателство
за получени, но недекларирани доходи. Действията на органите по приходите като подход
в тази насока са правилни и обосновани. Проверката за имуществени несъответствия
се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в
началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства
в брой и банкови сметки в края на периода. В случая установения недостиг на парични
средства е с неустановен произход, поради което тези средства могат да се квалифицират
като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, придобити от
лицето, но недекларирани в съответствие с изискванията на материалния закон и върху
които не е заплатен дължимия данък. Освен това разпоредбата на чл. 124а ДОПК препраща
към чл.122 – 124 ДОПК „съответно“, поради
което особеностите на препращащата норма следва да се приспособят към прилаганата
норма. Това в означава, че за целите на задължителното обществено осигуряване, до
доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова
или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени
с приложимите материални закони.
В
конкретния случай по делото се установи от разпита на допуснатите по делото
свидетели, че същите са предоставили в заем на жалбоподателя суми както следва:
за 2015г. сума в размер на 4 500 лв. получени заеми от Д. П.; за 2016г. сума в размер
на 4 000 лв. получени заеми от В. А.; за 2017г. сума в размер на 5 000 лв. получени
заеми от Д. П. и за 2019г. сума в размер на 6 000 лв. получени заеми от Д. П..
Тези обстоятелства се доказаха по несъмнен начин и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните.
Свидетелските
показания на свидетеля Д. П. са достатъчно убедителни, тъй като същият изнесе конкретни
данни за личните си доходи по данъчни декларации, в годишен и месечен размер. По
делото не се събраха каквито и да е било други доказателства, които да оборват твърденията
на свидетеля, който категорично заяви, че сумите са му върнати отдавна.
Достоверни и убедителни са и показанията на свидетелката А., която заяви, че през
2016 г. жалбоподателят поискал пари на заем в размер на 2000 лева и след това още
2000 лева, което прави 4000 лева, която сума му е предоставена, предвид
дългогодишното им познанство и изградено доверие между тях. И двама свидетели са
категорични, че лихви по предоставените суми в заем не са уговаряни и
заплащани.
Съдът
споделя изводите на вещото лице по отношение на проследяването на паричните
потоци през ревизирания период. Вещото лице е отговорило,
че при анализа на паричните потоци, към констатираните наличните парични средства
и постъпленията за съответните години са включени следните суми за съответните данъчни
периоди: за 2014г. сума в размер на 6 339,00 лв., признати с Решение №
461/25.2021 г. и сума в размер на 2 000 лв. представляваща приход от продажба на
сърф оборудване; за 2015г. сума в размер на 4 500 лв. получени заеми от Д. П.; за
2016г. сума в размер на 4 000 лв. получени заеми от В. А.; за 2017г. сума в размер
на 5 000 лв. получени заеми от Д. П. и за 2019г. сума в размер на 6 000 лв. получени
заеми от Д. П..
На
база направените изчисления, не е налице превишение на платените разходи над така
получените налични парични средства и отчетени приходи за процесиите години. В края
на всеки данъчен период освен наличните парични средства по банкови сметки, в резултат
на преобразуването на паричните потоци с посочените по-горе суми се формира наличност
от парични средства в брой. Според експертизата след отчитане на сумите по точка
първа, сборът от наличните парични средства в началото на периода и формираните
постъпления е в по-голям размер от констатираните разходи. При получените резултати
не е налице недостиг на парични средства през годините от ревизирания период, който
да послужи за основа за начисляване на данък по ЗДДФЛ, осигурителни вноски по КСО
и здравноосигурителни вноски.
При
преценка на така събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав
намира, че неправилно ревизиращите органи не са приели като достоверни и доказани
твърденията на горепосочените лица за това, че са предоставили на РЛ цитираните
суми, предвид на което не може същите да се считат като доходи на физическото лице.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена
ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се
ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. В настоящото
производство обаче жалбоподателят ангажира доказателства, които обосновават
друг правен извод, различен от този на органа по приходите що се касае до
дадените и върнати заеми на лицата Д. Б. П., И.
Т. Т. и В. Д. Ч.-А.. Според чл. 240 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Действително договорът за заем като неформален
не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на
данъчното облагане предаването на сумите, т. е. реалното изпълнение на договора,
следва да бъде установено по безспорен начин. Договорът за заем е реален договор
и желаните правни последици настъпват към момента на предаване на парите или заместимите
вещи. Представените договори за заем са подписани от двете страни и служат и за
разписка за предаване на сумата. Формално те отговарят на изискванията за форма
и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите. От гледна точка
на създаденото между страните облигационно отношение са годни да породят правни
последици. В случая страните по тях – жалбоподателят от една страна и от друга - Д. Б. П., И. Т. Т. и В. Д. Ч.-А. – потвърждават тези договори за заем и постигнатите с тях
договорки, включително и реалното предаване на сумата. Съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 4 от ДОПК обясненията на трети лица в производството по ревизия се преценяват
с оглед всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултатите
от ревизията, съответно качеството на свързани лица с ревизираното лице. В
настоящия случай такава свързаност и заинтересованост на разпитаните по делото
свидетели не е налице, предвид на което съдът намира, че снетите от същите
показания са достоверни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства,
поради което ще следва да се ценят.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 310 лева, от
които 10 лева – държавна такса и 300 лева – за вещо лице. Не следва да бъде
присъден договореният адвокатски хонорар в размер на 300 лева, тъй като за същия не са представени доказателства да е
реално заплатен. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
(лист 121), в който е посочен размерът на договореното адвокатско
възнаграждение, но е отбелязано, че са заплатени 0 лева. Не са представени
други доказателства, от които да се установи, че същото е реално заплатено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001320007291-091-001/18.06.2021 г., в частта потвърдена
с Решение № 461/25.08.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на К.И.У.
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 310 (триста и
десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)