МОТИВИ
по НАХД № 840 по описа на Карловски районен съд за 2016 година
И.И.Ч., ЕГН: ********** ***, е привлечен като обвиняем за
това,че от първата десетдневка на месец юни 2015г. до края на месец август
2015г. в гр.К., обл.П., като пълнолетно лице, е улеснил, чрез предоставяне на
помещение в собствената си къща в гр.К., обл.П., ул.“***“ №42 и осигуряване на
храна, непълнолетният И. И.Ч., ЕГН: ********** – негов син и С.А.М., ЕГН: **********
– лице от женски пол, което не е навършило 16–годишна възраст, да заживеят
съпружески без да са сключили брак – престъпление по чл.191, ал.2 от НК.
Районна
прокуратура - К. е внесла предложение за освобождаване на И.Ч. от наказателна
отговорност за извършеното от него деяние и налагане на административно
наказание.
В съдебно заседание след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП – К. поддържа предложението. Счита за безспорно
доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав на чл.191 ал.2 от НК.
Пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Обвиняемият Ч. редовно призован не се явява. Не се и
представлява.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия
от досъдебното производство, показанията на свидетелите С.А.М., З.А.С., И. И.Ч.
и М.Я.К., сигнал от Дирекция Социално подпомагане Ч., удостоверения за раждане ,
протокол за доброволно предаване, съдебно-психиатрична експертиза ,справка за
лице АИС „БДС“, справка за съдимост, характеристична справка прочетени и
приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:
Обвиняемият
И.И.Ч. е роден на ***г***, адрес за призоваване в
страната - гр.К., ул.“***“ №42, обл.П., ***оти в
строителството на свободна практика, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият
Ч. и св.М.К. живеели на семейни начала от дълги години. От това си съжителство
имали син – свидетеля И. И.Ч. роден на ***г.
През м. май на 2015г. непълнолетната
С.М. – родена на ***г. заедно с майка си З.С., започнала сезонна
работа по бране на чушки в гр.К., обл.П., като за целта всеки ден пътували
организирано с бус от с.Г., общ.Ч. до земеделския
блок край гр.К.. Там, на полето С.М. се запознала с И. И.Ч. ***. Докато работели, за около седмица те се опознали
и решили да правят секс, което извършили няколко пъти доброволно и по взаимно
съгласие. С.М. още тогава разбрала, че приятелят й И. Ч. няма навършени 18 години, а е на 17 години. И.
Ч. също узнал още при запознаването им, че М. е с навършени 14 години, но няма
навършени 16 години,т.е, че е на 15 години. Постепенно С.М. и И. Ч. се сближили и решили
да се оженят, като заживеят заедно в дома на родителите на последния в гр.К..
За целта уведомили майката на С.М. - св.З.С., като тя от начало се
възпротивила, защото знаела, че дъщеря й е още малка, тъй като не е навършила
16 години, но в последствие се съгласила понеже М. й казала, че ако не й позволи да живее с И.
Ч. ще се самоубие. И. Ч. съобщил това обстоятелство и на своите родители - св.М.К.
и обв. И.Ч.. Казал им, че ще се ожени за М., че тя е
на 15 години и ще живеят при тях в дома им в гр.К.. Така, от началото на м. юни
2015г. (първата десетдневка) С.М. останала за постоянно в дома на обв.Ч. ***. Обвиняемият знаел, че С.М. няма навършени 16 години, както и че синът му
И. Ч. все още е непълнолетен – няма навършени 18 години и по тази причина
отначало се възпротивил, като казал на момичето, че трябва да си отиде. От сина
си и от С.М. обаче разбрал, че ако той ги изгонел от дома му в гр.К., тя имала
намерение да се самоубие. Тогава обв.Ч. се съгласил
те да живеят заедно и освободил от къщата си в гр.К., на ул.“***“ №42 една
стая, която предоставил на С.М. и И. Ч. за да живеят заедно като съпрузи. След
това, тъй като синът му не работел и нямал доходи, той започнал ежедневно от
първата десетдневка на м. юни 2015г. до края на м. август 2015г. да им
осигурява средства за храна и препитание. Обвиняемият Ч., за да спази традициите
си на 20.06.2015г. поканил майката на С.М. и направили годеж на С.М. и И. Ч.. По-късно – в края на месец август 2015г.
С.М. се обадила на майка си и я помолила да дойде да я прибере от гр.К., защото
не се чувствала добре при Ч.. Майка й дошла в гр.К., взела дъщеря си и от
тогава - от края на м.август 2015г. тя останала да живее в с.Г., общ. Ч.,
където на 30.05.2016г. родила дете от женски пол – З.С. М..
Видно
от заключението на съдебно-психиатрична експертиза С.А.М. може да участва в
наказателното производство, като свидетел.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото
писмени доказателства, както и от
обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите дадени на
досъдебното производство - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и
преценени и по реда на чл. 378 ал.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите и самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни,
взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност,
както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като
кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си
обвиняемия Ч. е осъществил обективните признаци от състава на престъплението по
чл. чл.191 ал.2 от НК, като от първата десетдневка на месец юни 2015г. до края
на месец август 2015г. в гр.К., обл.П., като пълнолетно лице, е улеснил, чрез
предоставяне на помещение в собствената си къща в гр.К., обл.П., ул.“***“ №42 и
осигуряване на храна, непълнолетният И. И.Ч., ЕГН: ********** – негов син и С.А.М.,
ЕГН: ********** – лице от женски пол, което не е навършило 16–годишна възраст,
да заживеят съпружески без да са сключили брак.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с
действията си обвиняемия е осъществил всички признаци на престъпния състав на
чл.191 ал.2 от НК. Знаел,е че към
началото на месец юни 2015г. свидетелката С.М. не е навършила 16 години, а сина
му – св. И. Ч. е непълнолетен и въпреки това улеснил заживяването им на съпружески
начала, като им предоставил в дома си стая и средства за живеене ежедневно.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при условията на пряк
умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици, като той е съзнавал
обществено опасния характер на стореното, но съзнателно е нарушил закона с
обяснението, че неговия етнос признава това.
В
конкретния случай не може да намери приложение чл.9 ал.2 от НК, тъй като
деянието не е малозначително и обществената му
опасност не е явно незначителна. Напротив, налице е висока степен на обществена
опасност на деянието. Тази опасност се изразява в преждевременното раждане при
този вид фактически съжителства /какъвто е и настоящият случай/, смущава
нормалното психо-физическо съзряване на момичето,
нейното обучение, възпитание и квалификация, а на непълнолетното момче се
вменяват функции по грижата за семейството в една ранна възраст, когато същият
не е още съзрял физически и психически, поради което е емоционално и волево
нестабилен и лабилен. Децата родени от родилки на ниска възраст са подложени на
повече рискове за здравето и на нормално обгрижване и
израстване. Родителите на лицата следва непосредствено да контролират
поведението на собствените си непълнолетни деца, да не допускат и толерират
незаконосъобразно поведение, както е в конкретния случай.
Само
за себе си обстоятелството, че обвиняемия се самоопределя като лице от ромския
етнос и техните традиции повелявали това, не би могло да се приеме за малозначителност,
тъй като дори обвиняемия да беше представител на друг етнос неминуемо също щеше
да носи наказателна отговорност за действията си. Съгласно чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България – „Всички граждани са равни пред закона. Не
се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние“.
Първостепенният
съд намира, че от всички събрани по делото доказателства се установява по
безспорен, несъмнен и категоричен начин, че обвиняемия е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.2
от НК. Извършено е съставомерно деяние по посочения
текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството на
престъпното деяние се установява безспорно от обясненията на обвиняемия и от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, т.к. същите са логични и безпротиворечиви
както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Причини
за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в
страната правов ред.
С
оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Ч.
престъпление съдът намира, че същия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА на основание чл. 78а
ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението
на този законов институт, а именно: за
престъплението извършено от Ч. се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация, от извършеното от него
деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност и не е налице някое от
отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а ал.7 от НК.
Поради
това, съдът приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК и освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.191 ал.2 от НК. На същият следва се наложи
административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това
административно наказание е от 1000 лв.
до 5000 лв. Съдът определи размера на административното наказание - 1000.00 лв.,
т.е. минималният. Наказание с такъв размер е
справедлив и достатъчен за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция. Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност
на деянието и на дееца. Обвиняемият, извършил престъплението е семейно
ангажиран и е съдействал за установяване на обективната истина по делото. Посоченото
разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът
прецени като смекчаващи отговорността. Липсват обстоятелства, които да отегчават
отговорността на обвиняемия. Поради изложеното, съдът намери, че за извършеното
от Ч. престъпление следва да му бъде определено административно наказание глоба
само при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, в най-ниския
предвиден от закона размер – 1000 /хиляда/ лв. С така определеното по вид и
размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху
обвиняемия, за да спазва установения в страната правов ред.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.