Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Габрово, 12.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 152 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния
срок жалба от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение №
87 от 06.07.2022 година по АНД № 236/2022 година на Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно
постановление № 20-0892-000765 от 22.05.2020 година на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Габрово, с което на А.Р.Д.
*** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните наказания на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца. Със същото решение в полза на А.Р.Д.
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН са присъдени 400 /четиристотин/ лева,
представляващи направени от страната разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Касационният жалбоподател развива доводи, че извършеното от А.Д. деяние, за което последният е санкциониран, е субективно съставомерно, доколкото като водач на МПС Д. е бил длъжен във всеки един момент да следи за надлежната регистрация на МПС, а в конкретния случай Д. е действал по непредпазливост, което не води до отпадане на административнонаказателната отговорност, тъй като за деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не се изисква конкретна форма на вина. Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.
Касационният
жалбоподател Началник сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се явява и
не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната страна А.Д. се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, съображения за което са развити в хода по същество и в депозиран по делото отговор на касационната жалба /л. 6/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният
споделя изцяло и правните изводи, довели до отмяна на НП. Относно
вмененото на Д. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП настоящият съдебен състав
намира, че по делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на
субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост,
като неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като
субективен елемент на соченото противоправно деяние. Действително незнанието на
закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност,
но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП/, респ. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към
състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр.
с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП уведомяване на
собственика на МПС за прекратената регистрация на последното не е предвидено.
Липсват каквито и да било данни, че Д. е бил уведомен от когото и да било, че
процесният автомобил е с прекратена регистрация. Такава информация той не би
могъл да получи и при евентуална справка при компетентните органи за контрола
на движението по пътищата, тъй като няма качеството собственик или ползвател на
автомобила. При прилагането на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НК във връзка с чл. 11
от ЗАНН, при липсата на знание за обективен признак от състава на
административното нарушение и доколкото незнанието на съставомерното фактическо
обстоятелство не се дължи на непредпазливост, се изключва наличието на виновно
/умишлено или по непредпазливост/ поведение поради фактическа грешка на дееца.
Ето защо настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за
несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност
на неговото виновно извършване, което дисквалифицира процесното деяние като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно
основание за отмяната на издаденото наказателно постановление, каквато отмяна е
постановил въззивният съд.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна пред настоящата инстанция за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като в полза на ответната страна бъде присъдена сумата от 400 /четиристотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие /л. 19/.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 06.07.2022 година по АНД № 236/2022 година на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Габрово да заплати на А.Р.Д. с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/
лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.