Р Е Ш Е Н И Е
№ 260830 / 08.06.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 7730 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД за установяване със сила на пресъдено нещо, че Ж.Г.К. дължи на ищцовото дружество сумата от 95.94 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с кл. № ****, сключен между ответника и “*****” ЕАД на 10.03.2017 год., което вземане е прехвърлено в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за което по ч.гр.д. № **** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Искът е предявен по реда на чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното му основание е в чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна молба поддържа исковете.
Особеният представител на ответника оспорва исковите претенции по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2017 год., между „*****“ АД - доставчик и Ж.Г.К. - абонат, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги - мобилна услуга за номера +***** и +*****, по тарифен план “Smart L.
На 16.10.2018 год. между „*****“ АД - цедент и „*****“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в приложение № 1, неналично по делото.
С договор за цесия от 01.10.2019 год., „****“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от „******“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в приложение № 1, също неналично по делото.
Представен е и документ, изходящ от управителя на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД (т.к. авторът, считано от 2009 год. не е управител на „****“ ООД, а последното пък е заличено през 2019 год.), озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в който са вписани имената на ответника и вземане към него, произтичащо от „договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях“ в размер на исковата сума - 95.94 лв.
Налични са и 3 бр. неподписани месечни сметки, издадени от „*******“ ЕАД - доставчик и Ж.К. - получател.
При така сложилата се фактическа съвокупност, у настоящия състав се формира убеждение за неоснователност на предявения иск.
Очевидно е, че „*****“ АД и К. са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги.
Но при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че праводателят му - цедент е бил изправна страна по договора, който факт е обуславящ за дължимостта на неустойката при едностранно, правомерно прекратяване на договора от страна на изправния доставчик по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред, поради неизправност на абоната. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилни услуги и/или осигуряване на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответника-потребител да са предадени активни СИМ-карти по договора, което той да е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), остана недоказано. Изходящите от ищцовата страна месечни сметки и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочената в тях услуга.
Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и твърдението, че тъкмо вземането на „********“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на договора за цесия, сключен между „*******“ АД и „******“ ООД на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен между „******“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Както се каза, с договорите за цесия са прехвърлени множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхната индивидуализация, а оттам и тяхното прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да се преодолее с изходящото от законния представител на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД „извлечение“.
Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.“****, представлявано от Ю* Ц*, против Ж.Г.К. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото сумата от 95.94 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга с кл. № *****, сключен между ответника и “******” ЕАД на 10.03.2017 год., което вземане е прехвърлено в полза на «*****» ООД с договор за цесия от 16.10.2018 год., а впоследствие - на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за което по ч.гр.д. № ****** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е