№ 12742
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110167189 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени осъдителни искове от „Аутотехника“ ЕООД срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, както следва:
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
сумата 10000.00 лева, представляваща неплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ СВ5227 СТ,
причинени следствие на ПТП, настъпило на 01.02.2022г. по второкласен път II-62,
км.16+200 /между градовете Кюстендил и Дупница/ по вина на водача на л.а.
„Мерцедес СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.12.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 194.46 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 29.09.2022г. до 07.12.2022г.
Ищецът твърди, че е собственик на л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ СВ5227 СТ. Обосновава
интерес от предявяване на иска срещу ответника с довода, че към датата на инцидента
виновният за удара л.а. „Мерцедес СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Релевира, че на 01.02.2022г. по второкласен път II-
62, км.16+200 между градовете Кюстендил и Дупница настъпило ПТП по вина на водача на
л.а. „Мерцедес СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА, който изгубил контрол върху управляваното
от него превозно средство, навлязъл в насрещното платно за движение и реализирал удар с
движещия се л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ СВ5227 СТ. Заявява, че въпреки опита на водача на
л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ СВ5227 СТ да избегне челен удар, е настъпил сблъсък в неговата
задна лява част, удареното МПС се завъртяло и със задната си дясна част се ударило в
еластичната предпазна ограда на пътя. Твърди се, че в резултат от ПТП-то л.а. „Хюндай
И10“ с рег.№ СВ5227 СТ претърпял множество имуществени вреди по всички части, които
1
били остойностени на 33950.33 лева. Заявява, че е уведомил ответника и го е поканил да
плати, като признава, че в отговор на поканата ответникът е изплатил обезщетение в размер
на 12515.96 лева за л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ СВ5227 СТ по щета № **********. Според
ищеца плащането от ответника не е достатъчно да покрие вредите от инцидента по л.а.,
поради което търси плащането на още 10000.00 лева и дължимата на основание чл. 497 КЗ
мораторна лихва върху тях – 194.46 лева за периода 29.09.2022г. до 07.12.2022г. При тези
доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски. Представя
доказателства и прави искания за събирането на такива.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. „Мерцедес
СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № BG/02/121003525474, валиден към датата на произшествието,
факта на настъпване на ПТП на 01.02.2022г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес СЛК200“ с
рег. № СВ 1172 НА и че ищецът е поканил ответника да заплати обезщетение, по повод на
което е образувана преписка по щета № ********** и е заплатено обезщетение от 12515.96
лева. Ответникът твърди, че щетата е била тотална и с изплатеното от него е погасил изцяло
задължението си към ищеца. Сочи, че в калкулацията, изготвена от сервизите, до които се е
допитал ищеца, са включени ремонтно-възстановителни дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в резултат на инцидента.
Твърди се, че сумите, необходими за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация са
завишени. При тези доводи се иска предявените искове да се отхвърлят. Претендират се
разноски. Правят се доказателствени искания.
С протоколно определение от 20.06.2023г. е допуснато изменение на иска по чл. 432 КЗ
чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 15960.00 лева.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ,
ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка ГО между собственика на лекия
автомобил, управляван от деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и
осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно
деяние, извършено виновно, претърпени имуществени вреди и причинно – следствена
връзка между противоправното деяние и вредите. В тежест на ответника е било да
обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при него.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция до
застрахователя по договора ГО и липса на произнасяне по образуваната преписка в
тримесечен срок от представяне на необходимите документи от правоимащия, респ.
произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази предпоставка е изпълнена /л. 27,/,
поради което исковата претенция се явява допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
2
Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от събраните доказателства, че
съществува застрахователно правоотношение за „Мерцедес СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/02/121003525474, валиден към датата на произшествието, сключен с ответника.
Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от събраните доказателства, че на
01.02.2022г. по второкласен път II-62, км.16+200 между градовете Кюстендил и Дупница е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Мерцедес СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА, който
изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство, навлязъл в насрещното
платно за движение и реализирал удар с движещия се л.а. „Хюндай И10“ с рег.№ СВ5227
СТ.
Страните също не спорят, че ищецът е поканил ответника да заплати обезщетение, по
повод на което е образувана преписка по щета № ********** и е заплатено обезщетение от
ответника на ищеца в размер на 12515.96 лева за вредите по л.а. „Хюндай И10“ с рег.№
СВ5227 СТ.
Спорно по делото се явява само обстоятелството за размера на вредите с оглед
възражението на ответника, че обезщетението е завишено, включени са ремонтно-
възстановителни дейности, които не са били необходими и сумите за монтаж, доставка
и въвеждане в експлоатация са завишени.
За изясняването му по делото е допуснато, изслушано и прието заключение по
съдебно автотехническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно
дадено. От него се установява, че щетите от протокола за ПТП и описа на
уврежданията от техническа гледна точка са резултат от произшествието. При
даденото заключение, остава несподелено възражението, че вредите не са настъпили от
произшествието.
В заключението е посочено, че:
стойността за възстановяване, определена по цени на фирмен сервиз, възлиза на
28479.95 лева;
стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени, с влагане на
алтернативни части към датата на събитието съгласно опис на уврежданията
възлиза на 21961.70 лева. В обстоятелствената част е посочено, че на пазара няма
предлагане на части втора употреба и на алтернативни части, с изключение на
„десен кормилен накрайник“.
средната пазарна стойност на л.а. „Хюндай И10“ с рег. № СВ 5227 СТ към датата
на събитието е в размер на 38035.00 лева;
стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени, възлиза на
57.74% от действителната стойност и не е налице „тотална щета“;
съгласно фактурираната стойност на фирмен сервиз – 33950.35 лева, стойността
за възстановяване възлиза на 89.26%.
3
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя, е равно на размера
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може
да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда.
Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
Доказва се по делото, че всички описани от ищеца в застрахователната преписка
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Този съдебен състав
приема за установено по делото, че пазарната стойност на вредите от процесното ПТП е в
размер на 28479.95 лева. За този извод съдът съобрази приетото по делото заключение по
съдебно авто-техническата експертиза, което се ползва като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че
само една от увредените части, които е следвало да се подменят, се предлагат от
алтернативни доставчици – „десен кормилен накрайник“. Следва да се отбележи, че
собственикът на автомобила няма задължение да замени увредените части с такива, които не
оригинални за съответния автомобил, поради което оплакванията на ответника, че следва да
се съобрази стойността на обезщетението само с алтернативни части, съдът приема за
неоснователни.
Заключението на вещото лице не е било оспорено в процеса и съдът го приема за
обосновано и обективно. От него се установява, че е налице тотална щета, доколкото
стойността за възстановяване на автомобила /28479.95/ надхвърля 70% от неговата стойност
/33950.35 лева/. Съдът приема, че именно тази стойност следва да вземе при определяне
размера на обезщетението и дали е налице тотална щета, тъй като към датата на инцидента
автомобилът е бил в експлоатация от 3 месеца и 26 дни, което дава основание този състав да
приеме, че е налице гаранция. Тези данни са изводи от преписката по щета, в документите
по която ответникът сам е посочил година на производство и дата на първа регистрация.
При това положение, дължимото обезщетение се съизмерява със сумата 23765.24 лева,
представляваща 70 % от среднопазарната стойност на увредения автомобил, от която сума
следва да се приспадне вече платеното обезщетение от 12515.96 лева и към която следва да
се добави признатия разход 15.00 лева ликвидационни разходи. От тази сума следва да се
приспаднат запазените част, но такова възражение няма, както няма данни за наличието на
запазени част. При това положение, исковата претенция се явява основателна за сумата от
11264.28 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.497 КЗ ответникът е следвало в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства, да определи и изплати обезщетение по процесната
щета или мотивирано да откаже плащане. Ответникът е платил на 29.09.2022г. част от
търсеното и дължимо обезщетение, поради което от този момент остава задължен за
разликата, за която е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху нея. За периода от
29.09.2022г. до 07.12.2022г. /датата, предхождаща тази на подаване на исковата молба/
законната лихва възлиза на 1957.71 лева. Претенцията е заявена в по-малък размер, поради
4
което и с оглед диспозитивното начало, предявеният иск следва да се уважи само в рамките
на поисканото.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищецът. Разходите му по
водене на делото възлизат на 2546.17 лева, от които 646.17 лева държавна такса, 200.00
лева депозит за вещи лица и 1700.00 лева адвокатско възнаграждение, което не
подлежи на намаляване по направеното възражение за прекомерност, тъй като
размерът му отговаря на минималния праг с оглед цената на иска и текста на чл. 7, ал.
2, т. 3 НМРАВ. Съобразно размера на уважената част от иска, в тежест на ищеца се
възлагат разноски в общ размер от 1806.05 лева.
Право на разноски има ответника, които своевременно са претендирани и възлизат
на 300.00 лева, от които 200.00 депозит за възнаграждение на вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, в
тежест на ищеца се възлагат разноски в размер на 87.20 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „Аутотехника“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Никола
Й. Вапцаров“ № 53, ет.2, следните суми:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 11264.28 лева – оставаща неплатена част от
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Хюндай
И10“ с рег.№ СВ5227 СТ, причинени следствие на ПТП, настъпило на
01.02.2022г. по второкласен път II-62, км.16+200 /между градовете Кюстендил и
Дупница/ по вина на водача на л.а. „Мерцедес СЛК200“ с рег. № СВ 1172 НА,
застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 08.12.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдения до пълния искан размер от 15960.00 лева;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата 194.46 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода 29.09.2022г. до 07.12.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1806.05 лева – разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата 87.20 лева – разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6