О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
30.01. 2020
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 9 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Александър Александров, чрез пълномощника юрисконсулт К.П., срещу Д.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът, на основание
чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по
делото, съгласно чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че ответницата, в
качеството си на ползвател на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се
в гр. София, район „Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. 7, вх. Б, ет. 6, ап. 36, е била
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 053302, като е ползвала доставяна от
дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м.
май 2015г. до м. март 2016г., която не е заплатила.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Сочи,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по
чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г. В раздел ІХ от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1, е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния
срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава
за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми.
Съгласно
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения
имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 63 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04.2007г.).
Поради
неплащане на дължимите суми за доставка на топлинна енергия, на 29.08.2019г.
дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. По образуваното ч.гр.д.№ 2130/2019г. по описа на РС-Дупница била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2019г.,
срещу която ответницата е възразила в срок.
С
оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в общ размер на
1127.13 лв., от които: 859.03 лв.-главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 31.03.2016г. за
реално потребена топлинна енергия, отразена в Обща фактура №
**********/31.07.2016г., ведно със законната лихва от 29.08.2019г. до
окончателното плащане, както и 268.10
лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016г. до 20.08.2019г. Претендира
разноски.
Ищецът
е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Подуяне“, ул. „Бесарабия“ № 21Б, вх. А, ет. 5, ап. 14. Правният си
интерес от привличането ищецът обосновава с факта, че между „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД и „Топлофикация София“ ЕАД имало сключен договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда – етажна собственост, като през процесния период
„Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот
по данни, предоставяни от „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. За „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД съществувал
правен интерес да е трето лице-помагач, защото с участието си по делото можело
да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на топлинната
енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба, докато за
„Топлофикация София“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице – помагач
се извеждал от обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск
поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за
дружеството съществувала възможност да заведе регресен иск срещу „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата твърди, че не е ползвала топлинна енергия в топлоснабдения имот след 28.03.2016г., от когато не живее в жилището. Твърди, че докато е живяла в имота, е заплащала редовно дължимите суми за топлоенергия, въпреки че в жилището не е било топло. Излага пространни, неотносими към предмета на делото обстоятелства.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: не са
налице.
4. Общоизвестни и служебно
известни на съда факти, свързани с
предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са
налице.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги (качеството на ответницата „потребител на топлинна енергия“), че е доставяло ТЕ в имота, ползван от ответницата за процесния период от време, количеството на реално потребената топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение.
Ответницата от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението
на доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице твърдени от тях
факти и обстоятелства, за които не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.дело № 2130/2019г. по описа на РС – Дупница, за да бъде приложено към настоящото дело.
По исканията на ищеца за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, със задачи,
поставени в исковата молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание,
след изслушването им.
Съдът намира, че молбата за привличане на трето лице - помагач на страната на ищеца, е допустима и основателна, тъй като посоченото трето лице има интерес от постановяване на решение в полза на ищеца. Искането за привличане е направено в законоустановения според чл. 219, ал. 1 от ГПК срок. Налице е и предпоставката по чл. 219, ал. 2 от ГПК, а именно - третото лице има седалище и адрес на управление в Република България.
Основателно е искането да се задължи третото лице-помагач да представи посочените в исковата молба документи.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2020г. от 10:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата.
КОНСТИТУИРА „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ул. „Бесарабия“ № 21Б,
вх. А, ет. 5, ап. 14, като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 от ГПК,
третото лице-помагач „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи
всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна
енергия в топлоснабден имот-
жилищен апартамент, находящ се в
гр. София, район „Надежда“, ж.к. „Свобода“, бл. 7, вх. Б, ет. 6, ап. 36, в това
число и изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно
начислените в данъчните фактури, издадени от ищеца суми за топлинна енергия за
топлоснабдения имот.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора документи като доказателства по делото.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, със задачи, поставени в исковата молба, ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушването им.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. № 2130/2019г. по описа на РС-Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно
споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за
постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението
има значение на влязло в сила съдебно
решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така,
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: