РЕШЕНИЕ
№18/8.1.2020г.
Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
втори
декември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3143 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „В.“ ООД, представлявано от Д.Ж.А. , против
Наказателно
постановление № 03-009786 / 23.05.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ В.” ООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено
нарушението, както и с липсата на проверка на спорните обстоятелства.Оспорва се
и компетентността на издателя на постановлението. Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението като нищожно, а в условията на евентуалност- отмяната му като
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Костадин Димитров отново пледира постановлението да бъде отменено, като счита
че е налице маловажен случай или
наложената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението
безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
02.05.2018г. , след 12,30ч. св.К.Д.
и св.М.Д.-*** , в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка във винарна „Дарзалас“, намираща
се в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 13,
стопанисвана от „В.“ ООД.
Заведението работело и имало клиенти.Св.Д. и св.Д. извършили проверка по
работните места на служителите и установили, че в кухнята се намира св. Д. А..Тя
се намирала на мивката, била с престилка и миела чинии.В кухнята била и св.М.М., която работела като главен готвач в
заведението.Служителите на Д“ИТ“ раздали на всички декларации, като св.А.
вписала в своята, че работи за „В.“ ООД от 02.05.2018г., че мие чинии, че няма
сключен трудов или граждански договор, респективно че не е получила копие от
трудов договор.Тя посочила, че е отишла да занесе лекарства на М.а и помогнала
за измиването на чиниите. . Служителите
на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна документална проверка.При нея се
установило, че между „ В.“ ООД и св.А. няма
сключен трудов договор. За резултатите от проверката бил изготвен Протокол № ПР
1815023/17.05.2018г.
Поради
това на 14.05.2018г. против „В.”
ООД бил съставен акт за установяване на
нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на
02.05.2018г. е допуснало Д.А. да изпълнява трудови функции като „ миячка“
с определено работно място - винарна „Дарзалас“ ,
определено работно време от 12.00ч. до 13.30ч. и уговорено възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото
правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1
ал.2 от КТ.При предявяването на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 009786 / 23.05.2018г. , с което изцяло
възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.62
ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на
„ В.” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на
5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани К.Д.-актосъставител и М. Д.-
свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелките бяха категорични, че лично са възприели как жената
е миела чинии в кухнята и е имала престилка.Съдът допусна до разпит и св.Д. А.,
както и св.М. М.-готвач в заведението, чиито показания също кредитира.От тях се
установи, че св.А. е отишла във винарната да търси
работа и е била допусната в кухнята да мие чинии , когато контролните органи са
дошли на проверка.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на
събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените
доказателства по административно-наказателната преписка , които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок.
Наказателното постановление № 03-009786 / 23.05.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна на основание
чл.416 ал.5 от КТ и съгласно Заповед №
3-0071/12.01.2010г. на Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена по
делото.От нейното съдържание се установява, че Директорите на дирекции „ИТ“
имат право на основание чл.6 ал.5 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“ , да издават наказателни постановления по актове,
съставени от инспектори от Д „ИТ“.С оглед на това и съдът приема, че
постановлението е издадено от компетентен орган, поради което и възраженията в
жалбата в тази насока са неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в
него са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички
минимално изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата
конкретика, като наказанието е индивидуализирано.Съдът констатира, че първото
име на св.А. неправилно е изписано като „Д.“ вместо „Д.“ в акта и
постановлението. Това обаче не би могло
да се приеме за съществено нарушение, доколкото самоличността на лицето е
безспорно установена и същото бе разпитано в хода на съдебното следствие. При предявяване на акта и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От събраните по делото доказателства- показанията на св. Д., св.Д., от
части от показанията на св.А. и от тези на св.М., както и от съдържанието на приложената по преписката
декларация на св.А., по безспорен начин
се установява, че на 02.05.2018г. свидетелката е изпълнявала трудови
функции като миячка във винарна
„Дарзалас“ в полза на „В.“ ООД без да е имало сключен трудов договор
между страните.В хода на съдебното следствие св.Д. и св.Д. са категорични, че
жената се е намирала в кухнята, имала е престилка и е миела чинии.На свой ред
св.М. потвърждава, че е допуснала св.А. да мие чинии , като й е дала престилка,
за да не си изцапа дрехите, с които е била.Тази свидетелка сочи още, че е имала
намерение да даде храна на жената, за това че е измила чиниите.Самата св.А. не
отрича, че е отишла да търси почасова работа именно като миячка и че се е
намирала на мивката, но заявява, че е била там за да измие чаша, в която да
налее вода на готвачката, която пък трябвало да приеме лекарства.Тези нейни
твърдения се опровергават от останалите доказателства по делото, включително и
от показанията на св.М., която лично я е допуснала до работа. Поради това и съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва
между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.В случая безспорно е, че от страна на „ В.” ООД тези задължения не са били изпълнени.
Правилно
наказващият орган е приел, че в случая отношенията между св.А. и „В.” ООД са между „ работник” и „работодател”
, като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ В.” ООД в качеството му на
работодател.
чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай
и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ,
доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното отстраняване , не
са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ, а и в случая няма доказателства
конкретното нарушение да е било отстранено. С оглед
обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62
ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият
орган е наложил на „ В.” ООД „ имуществена
санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче намира, че това
наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството
да е допускало и други нарушения на КТ,
за които да са му били налагани санкции.Безспорно е, че в
хода на извършената проверка са констатирани нарушения на различни законови
разпоредби, но по делото няма данни работодателя да е бил санкциониран с влезли
в сила постановления за тях и то към датата на извършване на настоящото
нарушение.Поради
това съдът намира,
че следва да
намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това
наказание е съответно на извършеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-009786 / 23.05.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ В.” ООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/ .
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: