Решение по дело №6556/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260129
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330206556
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер   260129                               25.01.2021 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На тринадесети ноември                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Трайкова

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6556 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0014950 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Ю. Ч.,***, ЛНЧ **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.И.Б.,***, сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия Г № 0014950 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Ю. Ч.,***, ЛНЧ **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят Ю. Ч. обжалва процесния електронен фиш и по съображения, изложени в жалбата, моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован,  не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш, поддържайки доводите в жалбата. Претендира присъждането на разноски.

          Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага аргументи в насока потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен, както и иска присъждане на направените по делото разноски, в т.ч за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Ю. Ч., за това, че на 19.03.2020г. в 11:52 часа в гр.Пловдив, бул.„Асеновградско шосе”, срещу № 1, посока гр.Асеновград, като физическо лице, което притежава МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1, с МПС Шкода Суперб, вид лек автомобил, с рег.№ …, е установено нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743са. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Ю. Ч.,***, ЛНЧ **********, и на същия била наложена Глоба в размер на 250лв за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. 

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса отчасти, а именно от писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. От същата доказателствена съвкупност обаче категорично се установява, че от страна на жалбоподателя не е изпълнен в цялост фактическия състав на изследваното нарушение, тъй като съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Тоест съставомерен признак за нарушението е МПС-то да е регистрирано на територията на РБългария, което в случая не е налице. Следователно липсва състав на нарушението и деянието на Ч. е несъставомерност, което влече отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, друго отменително основание се явява наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на ЕФ, макар и не в обема, претендиран от жалбоподателя и процесуалния му представител. В случая единственото процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, е липсата на изложена в пълнота фактическа обстановка досежно правно релевантните фактически положения, а именно непосочването, че нарушението е осъществено при управление на автомобила, както се възразява в жалбата. Това процесуално нарушение е неотстранимо в настоящата съдебна инстанция поради въззивните функции на същата и което на свой ред обуславя отмяната на електронния фиш.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия Г № 0014950 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Ю. Ч.,***, ЛНЧ **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.  В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Следва да бъде заплатено на адв.М.И.Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА поради оказано безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, съобразно уговореното в договора за правна защита и съдействие. Процесуалното представителство в случая се е изразило не само в изготвяне на жалбата, инициираща настоящото производство, но и в участие в открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител и аргументиране на защитната теза. В тази връзка съдът осъди ОДМВР Пловдив да заплати на адв.М.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.   

          По горните мотиви съдът постанови решението си.

                                               

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.