№ 73
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Маврова
Членове:Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100509215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба от 04.06.2021 г. на А. В. Ц., чрез адв. И.Г., срещу
разпореждане от 13.04.2021 г. по изпълнително дело № 20128440401519 на
ЧСИ С. Я., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция, обективирано в молба вх. №
13409/08.04.2021 г. на А. В. Ц..
В жалбата се поддържа, че делото е прекратено поради настъпила
перемция на 06.11.2015 г. – две години след прекратяване на изпълнителните
действия по отношение на другия длъжник по делото. Следващите същински
изпълнителни действия по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г., са от 02.05.2019 г. – налагане на запори на банкови сметки, за
които жалбоподателят не е уведомяван. Поддържа се, че извършването на
изпълнителни действия след тази дата е на отпаднало основание и е
незаконосъобразно, поради което е моли да бъде отменен като
незаконосъобразен отказа на ЧСИ да прогласи настъпилото по силата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство и да се
прекратят незаконосъобразните изпълнителни действия.
Взискателят по изпълнителното дело „Т.С.“ЕАД не е депозирал
становище.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С. Я.
сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като видно от извършените по делото
изпълнителни действия не е наличен период в размер равен или повече от две
1
години, през които да не са налице годни изпълнителни действия. Поддържа,
че настоящето производство не инкорпорира в себе си необходимите
законово определени предпоставки, обуславящи основание за прекратяване
на дадено изпълнително дело на основание настъпила перемция.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради
следните съображения:
Изпълнително дело №№ 20128440401519 на ЧСИ С. Я., е образувано по
молба на „Т.С.“ ЕАД от 02.05.2021 г. въз основа на изпълнителен лист от
14.02.2012 г., издаден по гр.д. № 19851/2011 г. СРС, 89 с-в, с което са осъдени
А. В. Ц. и М.Р.М. да заплатят разделно на взискателя сумата от 4129,49 лв. –
главница за потребена топлинна енергия, ведно със законова лихва от
15.12.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 743,07 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2008 г. до 25.11.2011 г., както и
сумата от 386,78 лв. разноски.
Видно от приложеното изпълнително производство, в случая, по
отношение на длъжника А. В. Ц. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, чрез запорно съобщение до „М.Л.“ ЕООД, връчено на
работодателя на 30.08.2012 г. л. 44 от делото, което изпълнително действие
прекъсва давността. (в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV Г.О.)
С разпореждане от 08.05.2014 г. е изпратено напомнително съобщение
до третото задължено лице (работодател), връчено на „М.Л.“ ЕООД на
12.05.2014 г. (л. 148).
В този период, сумата дължима от другия длъжник – М.Р.М. е събрана
принудително и по отношение на нея производството е приключило, видно от
разпореждане от 06.11.2013 г., на л. 125 от делото, като с молба от 15.06.2015
г. е поискано извършване на нови изпълнителни действия по отношение на А.
В. Ц., посредством запор на трудово възнаграждение и запор по банкови
сметки (л. 149.)
С разпореждане от 25.11.2015 г., находящо се на л. 151 от
изпълнителното производство, е насрочен опис и оценка на движими вещи на
жалбоподателя.
На 26.01.2017 г. отново е входирана молба от „Т.С.“ ЕАД (л. 156) за
изпълнителни действия, като с разпореждане от 19.01.2019 г. е наложен запор
по сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, както и опис и оценка на
имущество.
Видно от преводните нареждания на л. 186, л. 189 л. 203 от
изпълнително дело, са постъпвали суми от наложените запори по
изпълнителното дело, през следващите две години.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
2
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица
Видно от извършените изпълнителни действия по отношение на А. В.
Ц., описани по горе, в случая не е налице период повече от две години, в
които взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия,
следователно не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Не са
налице предпоставките, посочени във визираната разпоредба, които да
обуславят прекратяване на изпълнителното производство
Следователно, обжалваното разпореждане от 13.04.2021 г. по
изпълнително дело № 20128440401519 на ЧСИ С. Я., с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело поради
перемция, обективирано в молба вх. № 13409/08.04.2021 г. на А. В. Ц., е
правилно и законосъобразно и депозираната срещу него частна жалба е
неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 04.06.2021 г. на А. В. Ц., чрез
адв. И.Г., срещу разпореждане от 13.04.2021 г. по изпълнително дело №
20128440401519 на ЧСИ С. Я., с което е оставено без уважение искането за
прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, обективирано в
молба вх. № 13409/08.04.2021 г. на А. В. Ц..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3