Решение по дело №190/2019 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№144

гр. Силистра, 25.11.2019г.

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                          

Председател: Пламен Неделчев

Членове: Кремена Краева

                                                                                  Огнян Маладжиков

 

с участието на секретаря Е.Н. като разгледа, докладваното от съдия Краева в.гр.д.№ 190/ 2019г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл ГПК.

I.С.Н.Б. и Е. ГЕОРГИЕВИ Б. обжалват решение № 113/03.04.2019г., постановено по гр.д.№ 287/2018г. по описа на  РС Силистра в частта му,  с която са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК искове на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за установяване на вземанията на банката за сумите 8 074,68 лева главница по Договор за потребителски кредит „Ваканция“ № 187-61/2008г.; 1703,10 лева договорна лихва за периода 21.02.2012г. - 30.01.2016г.; 2818,87 лева неустойка, дължима за периода 22.02.2014г. - 30.01.2016г., както и в частите на решението, в които С.Б. И Е.Б. са осъдени да заплатят на ищеца 381,69 лева - разноски по гр.д. № 287/2018г. на СРС и 920,52 лева - разноски по ч.гр.д. № 292/2017г. на СРС.

Искането е да се отмени в обжалваната част решението, като се отхвърлят изцяло предявените искове.

Ответникът  по жалбата -  ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД депозира становище за нейната неоснователност.

II. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД обжалва решение № 113/03.04.2019г., постановено по гр.д.№ 287/2018г. по описа на  РС Силистра в частта му,  с която са отхвърлени претенциите на банката за: 1164,50лв. – част от възнаградителната лихва; 3242,58лв. – част от дължимата неустойка; 162 лв. – нотариални такси.

Искането е да се отмени в обжалваната част решението, като се уважат изцяло предявените искове.

Ответникът по жалбата на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД -  С.Б. И Е.Б. не са депозирали становище в срока по чл.263 ГПК.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбите за допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирани лица имащи правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. ОС намира и двете въззивни жалби за неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция извършва препращане към изложените от него мотиви.

Основното оплакване във въззивната жалба на С.Б. И Е.Б. е, че първоинстанционното решение не било обосновано по изводите за наличие на правоприемство между Алфабанк - клон България и Юробанк България АД. Доводите са, че описаното в исковата молба правоприемство, съответстващо на законодателната уредба, предвидена в чл. 15, ал. 1 от ТЗ, е неприложимо за клона на чуждестранно лице, каквато се явява „Алфа банка - Клон България“ КЧТ, тъй като клонът не разполага със самостоятелно предприятие.

Крайния извод на първоинстанционния съд по този въпрос следва да бъде споделен, като се вземе предвид и следното: Като част от търговското предприятие клонът представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, обединени от децентрализираната дейност на търговеца, осъществявана в определено населено място. Тази правна съвкупност, призната от законодателя чрез предвиждането на самостоятелна индивидуализация, може да бъде прехвърляна по реда на чл. 15 ТЗ. Освен чрез аргумент на по-силното основание: след като може да се прехвърля по-голямото - търговското предприятие, следва да се допусне възможността за прехвърляне и на по-малкото - обособена част от търговското предприятие, каквато представлява клонът (чл. 15 ТЗ), тази възможност се подкрепя и от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ТЗ, която предвижда специфично изискване при вземането на решение за прехвърляне на цялото търговско предприятие - така например Стоян Ставру – в статията „Каква е съдбата на клона след прехвърлянето на индивидуализираното чрез него имущество“; Решение № 213/30.12.2010г. по т.д.№29/2019г. на ВКС . Приобретателят – търговец не придобива самия клон като структурно – организиционно звено, а придобива съвкупността от права, задължения и фактически отношения, които са били включени в него. Затова е без значение правилното иначе съждение, че КЧТ не разполага със самостоятелно предприятие. Предвид това предявените възражения на жалбоподателя - че ищецът няма качеството на правоприемник на кредитора, респ. и на кредитор в заповедното производство и в настоящото исково производство, са неоснователни.

Не са налице и основания за освобождаване на втория ответник от отговорността на поръчител, каквато той е поел при сключването на договора. Настъпилото правоприемство не може да отрече съществуването на отговорността на поръчителя за процесното задължение.

По жалбата на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД:

В предявената въззивна жалба се сочи единствено неяснота по изводите на съда, че сумите, предмет на жалбата са недължими, съответно са погасени по давност, като не е взето предвид и заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССЕ. Оплакването е неоснователно. Първостепенният съд е изложил напълно ясни и конкретни правни изводи относно началния момент от който тече погасителната давност, и на приложимата за спорните вземания ( лихви и неустойка) погасителна давност - обща по чл.110 ЗЗД и специална по чл.111 ЗЗД. Тези изводи не са оспорени пред въззивната инстанция. Съвсем правилни и ясни са и разсъждения на РС-Силистра относно това (отново неоспорени), че акцесорната претенция за възнаградителна лихва за периода след обявяването на кредита за предсрочно изискуем е неоснователна. Възприетото от първата инстанция разрешение по този въпрос е в съответстивие с разрешенията в ТР№3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото води до пречка за присъждане на исканите суми в цялост. Поради тези причини вземането на кредитора за възнаградителна лихва и неустойка е редуцирано -  на базата на предоставените от ищеца справка за дължимите лихви и на експертното заключение на вещото лице /изрично пояснено в обжалваното решение/.

Ищецът не представя и пред въззивния доказателства за направени от него разходи по връчване на нотариални покани в размер на 162 лева. Поради което и настоящата инстанция намира,че такова вземане не съществува.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съставът на ОС Силистра

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 113/03.04.2019г., постановено по гр.д.№ 287/2018г. по описа на  РС Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1:                              2: