Решение по дело №565/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 266
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Цветелина Свиленова Цонева
Дело: 20214120100565
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Г.О. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100565 по описа за 2021 година
АНГ. Г. Г. чрез адв. И. против „ Енерго про Продажби“АД, иск с правно основание
по чл.55 ал.1 от ЗЗД, представляваща недължимо изискана и заплатена такса от 19, 00 лева ,
представляваща недължимо заплатена такса от 16.07.2008г. за възстановяване преноса на
ел.енергия на обект с клиентски номер: ********** с адрес на потребление: село П.,
общ.Г.О.,ул. „***" N 11,, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на
образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане, Ищецът твърди, че
А.Т.К., ЕГН *** е потребител на продаваната от ответното дружество „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ" АД ел. енергия за битови нужди по см. на §1, т. 42 от Закона за енергетиката,
за имот с административен адрес: село П., общ. Г.О., улица „***" № 11, обект с номер:
********** и клиентски номер: **********. На 21.05.2018 год. ответникът издал фактура №
********** за сумата от 117,97 лева, която била за консумирана ел. енергия за периода от
06.04.2018 год. до 05.05.2018 година, от които данъчна основа от 98,31 лева и ДДС в размер
на 20% или 19,66 лева и неустойка за просрочие 1,14 лева. Срокът за плащане бил
11.06.2018 год., но А.Т.К. не извършил плащане в срок. Поради това подаването на ел.
енергията било преустановено по искане на ответното дружество от страна на третото лице
„Елеюгроразпределение Север" АД, без „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД да е
предупреждавало А.Т.К., за това предстоящо спиране.
На 16.07.2018 година, А.Т.К. заплатил на ответното дружество сумата от 19 лева, за
възстановяване на захранването на обект: ********** и клиентски номер: **********, за
което била издадена Фактура № ********** от 11.07.2018 година. След заплащане на сумата
захранването било възстановено. Към момента на това възстановяване А.Т.К. все още имал
валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество.
С Договор за прехвърляне на вземане от 04.11.2020година А.Т.К. продала на ищеца
АНГ. Г. Г. вземането си. Ответното дружество било уведомено за прехвърлянето на
вземането с уведомително писмо. Посочва се, че ответното дружество дължи на ищецът
1
сумата от 19,00 лева, заплатена му на посочено, тъй като ответникът не е извършвал разходи
за възстановяване на ел. захранването,че така определената такса е в противоречие на
разпоредбите на член 122- 124 от Законът за енергетиката, които не предвиждат акт за
възстановяване на ел, захранване,че с така начислената такса от 19,00 лева е въведено
неравноправие/неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия в смисъла
на разпоредбите на Законът за защита на потребителите (ЗЗП), както и че липсва
индивидуално договаряне на условията с потребителя- наш праводател, поради което
клаузата от Общите условия (ОУ) за вреди възоснова, на която е начислена посочената сума
е нищожна.Ответното дружество се е обогатило неоснователно за наша сметка, тъй като е
получило сумата от 19,00 лева без основание. Твърди се, че в Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество има норми, които са нищожни, тъй като
уговарят неравноправни клаузи и ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон.
Оспорват се действията на ответното дружество да събират от клиентите си суми като
такси за дейности, които то реално не извършва, а те се извършват от трети лице в случая
„Електроразпределение Север" АД. Електропреносната мрежа се обслужва от това трето
дружество и само то може да извършва прекъсване и възобновяване ел. захранване по нея.
Следователно ответникът не е направил и няма как да направи разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не му се дължат. Т. е. сумата от 19/ 30
лева е получена при липса на основание от ответника и то дължи нейното възстановяване
Дружеството е следвало да изпрати до А.Т.К., писмено предизвестие, съдържащо
предупреждение, че ако в определения срок в ОУПЕЕ (десет дни) не последва изпълнение
или допуснато нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия. Такова писмено предупреждение до А.Т.К. не е
достигало.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна се явява направено без
основание и обуславя правният интерес от воденето на настоящото производство, с което
претендира осъждането на ответното дружество да върне тази сума, ведно с направените от
нас разноски.
Отправя се искане да се осъди „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД да заплати на АНГ.
Г. Г., сумата от 19 лева- представляваща недължимо изискана и заплатена такса на
16.07.2018 година за възстановяване преноса на ел. енергия на обект с клиентски номер:
********** с адрес на потребление: село П., общ.Г.О., ул.. „***" Ns 11, ведно със ЗЛ върху
тази сума считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор в законноустановения срок.Ответникът счита предявеният
иск за допустим, но неоснователен. Оспорва се изцяло.Ответникът счита че не дължи
процесната сума в размер на 19 лв., тъй като тя е заплатена, върната, своевременно на
ищеца.Покана за заплащане на сумата от 19, 00 лева не е отправена до ответното дружество.
Едва на 30.03.2021г. , ответникът е получил конкретни данни за прехвърляне на вземането и
е възстановило на ищеца сумата чрез пощенски запис.Търсенето на съдебна защита без да се
даде срок за доброволно изпълнение е злоупотреба с права.Налице е изпълнение искът е
неоснователен претендират се разноски .
2
Безспорни факти.А.Т.К. е потребител на електрическа енергия за обект в с. П.. ул.
*** №11.На 21.05.2018г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 117.97 лв.
за ползвана, измерена с годно средство за измерване и отчетена електрическа енергия в
обекта в с. П.. Срокът за плащане на фактурата е 11.06.2018г. Стойността на фактурата не е
платена в срок.
Не е спорно между страните, че снабдяването с електрическа енергия в посочения
обект е било прекъснато.Сумите по просрочената фактура е заплатена от абоната на
16.07.2018г., когато са заплатени и 19 лв. - такса за възстановяване на подаването на
електрическа енергия.
Абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и
извършено.
Спори се дължи ли се процесната сума тъй като тя е заплатена на ищеца.
От приетите писмени доказателства: извлечение за фактури и
плащания-фискални бонове; общи условия на ответника; Фактури- 2 бр.; Договор за
прехвърляне на вземане от 04.11.2020г., ОУ- Продажби; Решения ОУ-061/07.11.2007 на
ДКЕВР; Публикации на ОУ- Продажби, извлечение от протокол155/6-10-2008 г. на
ДКЕЕВР; се установява следното:
На 21.05.2018 год. ответникът издал фактура № ********** за сумата от 117,97 лева,
която била за консумирана ел. енергия за административен адрес: село П., общ. Г.О., улица
„***" № 11, обект: ********** и клиентски номер: **********, за периода от 06.04.2018 год.
до 05.05.2018 година, от които данъчна основа от 98,31 лева и ДДС в размер на 20% или
19,66 лева и неустойка за просрочие 1,14 лева. Срокът за плащане бил 11.06.2018 год.,
потребителят А.Т.К. не извършил плащане в срок. Подаването на ел. енергията било
преустановено, което не се спори по делото.
На 16.07.2018 година, А.Т.К. заплатил на ответното дружество сумата от 19 лева, за
възстановяване на захранването на административен адрес: село П., общ. Г.О., улица „***"
№ 11, обект: ********** и клиентски номер: **********, за което била издадена Фактура №
********** от 11.07.2018 година. След заплащане на сумата захранването било
възстановено. С Договор за прехвърляне на вземане от 04.11.2020година А.Т.К. продала на
ищеца АНГ. Г. Г. вземането си. До ответното дружество е изпратено уведомително писмо.
Ответникът е възстановил на ищеца претендираната сума от 19,00 лв. на 01.04.2021г.,
което не е спорно между страните.
По делото не се спори, че цедентът и ответникът са били във валидна облигационна
връзка, по силата на която ответното дружество е доставяло на цедента ел.енергия, на
процесния обект на потребление. По делото ищецът ангажира доказателства, че цедентът е
заплатил задълженията си по описаната по-горе фактура в установения срок.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.99-100
ЗЗД. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99 ал.1 ЗЗД. От правилото,
установено в ал.2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера
в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не
3
могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. Освен това при прехвърляне на вземане
първоначалният кредитор е длъжен да уведоми длъжника за цесията – чл.99 ал.3 ЗЗД.
Съгласно решение №32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., ІІ ТО на ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК, неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на
която тя е извършена. Договорът за цесия на бъдещи вземания е нищожен поради липса на
предмет – чл.26 ал.2 ЗЗД. В настоящия случай обаче цедираното вземане не е неопределено,
респ. неопределяемо. В процесния договор е посочен размера на цедираното вземане, както
и основанието, от което произтича, т.е. налице е съществуващо вземане, респ. договорът за
цесия не е без предмет и същият не е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.Налице е
действителен договор за цесия.
Видно от приетите по делото доказателства ищецът е изпратил на ответника
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , електронно съобщение прието от ответника, при наличие
на изрично пълномощно. Налице е противопоставимост на цесията на длъжника, която
настъпва с оглед надлежното уведомяване за нея.
Изложени са възраженията,че на същата дата на връчване на съобщението е
депозирана и искова молба и не е предоставен срок за изпълнение.Доколкото е налице
константна практиката, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията може
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а
също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13
г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК/, без да се обсъжда въпроса
дали е предоставен срок за изпълнение, преди завеждане на исковото производство.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане, отново без да се обсъжда въпроса дали е предоставен срок за
изпълнение, преди завеждане на исковото производство.
На следващо място съгласно практиката на ВКС клауза, която позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер е неравноправна на основание чл.
143, т. 18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя
обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването
/решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Клаузата в ОУ за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването
противоречи на разпоредбите на чл.122-124 ЗЕ, като с нея се ограничават правата на
потребителя, произтичащи от закона.
Горепосочената клаузи за събиране на такси за възстановяване на снабдяване и
експресно възстановяване на снабдяването са неравноправни и като такива противоречат на
закона, следователно са нищожни.
4
Липсва основание за задържане на сумата- такса за разходи, сочени от ответника,
доколкото в противоречие на закона е това, че ответникът изисква предварително
заплащане на тези такси за възстановяване на електрическото снабдяване като условие това
да се случи и че едностранно и без да изчисли конкретни разходи за всеки отделен случай на
възстановяване налага таксите в максималния допустим размер съгласно решението на
ДКЕЕВР от 6-10-2008г. за икономически обосновани разходи за услугите на
електроразпределителните дружества.
Следователно сумата от 19 лева- представляваща заплатена такса, за което е
издадена фактура, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на
образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане-получена от
ответното дружество без основание подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД. Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. На 01.04.2021г. ответникът е
заплатил на ищеца претендираната сума 19, 00 лева. Нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на иск до приключване на
съдебното дирене в производството по иска.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на
ответника е погасено в хода на процеса, тъй като на 01.04.2021г. е извършено плащане.
Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане
то предпоставя отхвърляне изцяло на иска. Действително ответникът по делото успя да
установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но
при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимата от него сума. Извършеното в
хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск поради погасяването, респективно същият следва да бъде
отхвърлен.
Разноски.По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал
5
повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са
възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на иска.Ето защо следва
на общо основание да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. Ответникът
е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът е направил разходи за държавна
такса и е осигурил защитата си, чрез депозиране на искова молба, изготвена от адвокат и
процесуално представителство.Задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание, възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо от ищеца, като същият е предявил иск за реално изпълнение в защита на своето
право без да се възползва от възможността да отправи извънсъдебна покана до длъжника,
респективно за претенция за забава.
Спазвайки принципа на чл. 36, ал. 2 ЗА вр с. чл. 7,ал.2, т. 1 от Наредба № 1 /2004г.
ответното дружество следва да понесе санкцията на чл. 78,ал. 1 ГПК като заплати на ищеца
съдебните разноски в пълен размер.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за
извършени такива, разноските на ищеца в исковото производство са за дължимата държавна
такса за завеждане на делото в размер на 50,00лв. и 300 лв. адвокатски хонорар. С оглед
представените писмени доказателства адвокатското възнаграждение следва да се присъди с
оглед материалния интерес по делото и съгласно нормата чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1.09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразено с
минимума от 300 лева.
Разноски на ответника не се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Горнооряховски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНГ. Г. Г. с ЕГН **********,адрес гр.Г.О.,ул.“*** срещу
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от
П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 19 лева-
представляваща недължимо изискана и заплатена такса на 16.07.2018 година за
възстановяване преноса на ел. енергия на обект с клиентски номер: ********** с адрес на
потребление: село П., общ.Г.О., ул.. „***" Ns 11, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от датата на депозиране на иска до окончателното й изплащане, като погасен
поради плащане в хода на съдебното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик" №
258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д. да заплати на АНГ. Г.
Г. с ЕГН **********,адрес гр.Г.О.,ул.“*** сума в размер 350,00 лева, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски за заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

6
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7