№ 111216
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110137222 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на СК ООД с ЕИК **** срещу И. Р. М. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания за главница, договорна възнаградителна
лихва и обезщетение за забава по Договор за паричен заем. Следователно претенцията е
основана на договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за
потребителския кредит, поради което отношенията между страните се регулират от
правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната
лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на задълженията на
длъжника за заплащане на главното задължение за връщане на предоставената в заем сума в
полза на кредитора да е възникнало вземане в размер на общо 590 лева за обезщетение за
забава за периода от 01.07.2022г. до 01.06.2024 г. Заявителят изрично посочва, че сумата е
начислена в размер на законната върху непогасената главница 1000 лева.
С уточнителна молба сочи, че лихвата се начислява на всяко първо число от месеца, от
момента на просрочието на съответната вноска по договора за потребителски кредит.
На първо място посочената обща главница съгласно представения договор е следвало
да бъде погасена чрез месечни вноски, първата, от която с падеж 14.09.2022 г., доколкото
първите четири погасителни вноски от плана за погасяване не включват главница. Поради
това и към датата, сочена за начална дата на дължимост на обезщетението за забава, никоя от
погасителните вноски не е настъпил падеж. При липса на твърдения за настъпила по-рано
предсрочна изискуемост обезщетението по чл. 86 ЗЗД би се дължало и подлежало на
1
изчисляване само върху падежиралите и неплатени вноски съобразно настъпването на
падежната дата на всяка.
На следващо място претендираното вземане за обезщетение за забава /мораторна
неустойка, независимо от формалното посочване от заявителя, очевидно не е за законната
лихва, тъй като за сума от 1000 лева за сочения период законната лихва дори върху цялата
главница, а не върху всяка погасителна вноска е 234,19 лева. В случая, както бе посочено,
законната лихва би подлежала на изчисление за всяка вноска от съответния падеж, а не
върху цялата главница. Поради това и посоченото изчисление на законна лихва е единствено
ориентировъчно и със сигурност в повече от законната лихва върху всяка вноска от датата,
следваща падежа й.
Посоченото обаче е достатъчно за онагледяване очевидното противоречие на заявената
претенция със закона. Видно е, че претендираната от заявителя сума не е вземане за
обезщетение в размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, макар да се
сочи като такова. Поради това и претенцията за тази сума съдът намира да е в явно
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и за нея не следва да
бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2
ГПК.
Заявлението следва да се отхвърли за пълния размер на заявената претенция за „лихва
за забава“, тъй като в случая размерът, който се претендира, не отговаря на соченото
основание и самата претенция явно противоречи на закона, а съдът в заповедното
производство не дължи изчисления по същество на обезщетенията в размер на законната
лихва върху всяка погасителна вноска от деня, следващ падежа й и определянето им по реда
на чл. 162 ГПК. С оглед служебно известните на съда и други заявления, основани на
договори със същия кредитор, с претенции, надвишаващи многократно законната лихва и
изричното поддържане, дори и след указания, на тези размери, обосновано може да се
приеме, че не се касае и до добросъвестно поведение, респ. грешка при пресмятанията, а до
целяно претендиране на последици от забавата на длъжника, несъответни на
законоустановените права на кредитора по потребителски кредит. По сходни претенции са
постановени откази за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, които са
потвърдени след въззивна проверка /напр. Определение №13105 от 19.12.2022 г. СГС, ЧЖ-
II-Б по в.гр.д. № 12885/2022 г., Определение № 13196 гр. София, 21.12.2022 г. СГС, ЧЖ-I-Ж
по в.гр.д. № 12886/2022 г., Определение №7046 от 08.06.2023 г. по в.ч.гр.д. №6298/2023 г. на
СГС, ЧЖ – I- Л, Определение № 2196/14.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 915/2024 г. на СГС, , ЧЖ-I-
З и други/.
Следва да се посочи и че заявителят не е изпълнил указанията на съдебния състав за
отстраняване на нередовностите в заявлението като не е посочил размерите на претенциите,
съответните главници и периодите в рамките на общо заявената претенция и период. Съдът
намира, че в случая е налице целяна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3
ГПК, като целта е потребителят да бъде лишен от защитата по чл. 33 ЗПК, а съдът да бъде
2
затруднен в проверката му по чл.411 ал.2 т.2 ГПК.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва също да бъде отхвърлено частично.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50
лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна
сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на СК ООД с ЕИК **** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Р. М. за
сумата 590 лева за обезщетение за забава за периода от 01.07.2022г. до 01.06.2024 г. по
Договор за паричен заем № 662371/14.0.2022, както и в частта за разноските за разликата
над 17,59 лева до пълния претендиран размер за държавна такса и над 35,19 лева до пълния
претендиран размер за юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3