Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 43 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260188/12.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 688/2018 г., РС – гр. Костинброд е признал на основание чл. 108 ЗС за
установено по отношение на Д.С.Х. правото на собственост на Е.М.А.
върху следния недвижим имот: поземлен имот, съставляващ дворно място с площ от
600 кв. м., находящо се в землището на с. Ч., С.област, местността “Л.“,
представляващо парцел № 25 по парцеларния план на местността, раздадена по
Постановление № 76 на Министерски съвет, при съседи на имота по доказателствен
нотариален акт: улица, парцел № 24, парцел № 26 и държавен парцел, съставляващ
реална част от нейния имот, целият с площ от 2 624 кв. м., представляващ ПИ
№266, кад. район 101, м. „К.“, землището на с. Ч., и е осъдил ответницата, в
тежест на която да възложени разноските по делото, да предаде на ищцата
владението върху имота.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника – о.К.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство, в която са изложени оплаквания за
необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на районния съд. Единственото
оплакване във въззивната жалба се свежда до необсъждане от страна на районния
съд на в срок наведеното от ответника възражение за кратка придобивна давност. Искането
е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото на спора,
с който искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване решението на районния съд.
Третото лице-помагач о.К. не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Ищцата е наследник по закон (дъщеря) на М.А.Л., починал на 11.05.1999
г., видно от удостоверение за наследници № 4 059/04.08.2017 г., издадено от СО,
район „К. п.“.
С нотариален акт за собственост № 130/1992 г.
наследодателят на ищцата е признат за собственик на следния недвижим имот,
придобит на основание & 4 „б“ ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: дворно място с площ от 600 кв. м., находящо се
в землището на с. Ч., С.област, местността “Л.“, представляващо парцел № 25 по
парцеларния план на местността, раздадена по Постановление № 76 на Министерски
съвет, при съседи на имота по доказателствен нотариален акт: улица, парцел №
24, парцел № 26 и държавен парцел.
Видно от договор за продажба чрез търг на общински
недвижим имот от 11.12.2008 г., сключен между третото лице-помагач о.К. и
ответника Д.С.Х. като купувач, страните постигнали съгласие о.К. да прехвърли
на ответника по иска правото на собственост върху имот, описан като частна
общинска собственост, находящ се в землището на с. Ч., С.област, а именно: ПИ №
266, кад. район 101, м. „К.“ с площ от 2 624 кв. м., при граници: имот № 101.122
– двор на М. Р., имот № 101.121 – двор на Н. Д., имот № 101.220 – улица на о.К.
имот № 101.120 – двор на П. Н., имот № 101.124 – двор на А. А., и имот №
101.233 – двор на наследниците на П.И..
За удостоверяване правото на собственост върху имота
продавачът о.К. се е позовал на акт № 313 за частна общинска собственост,
съставен на 13.03.2008 г. на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, вр.
решение № 467/12.05.2006 г. на Общински съвет – гр. Костинброд.
Съгласно заключението съм съдебно-техническата
експертиза на вещото лице Маев, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като компетентно изготвено, налице е идентичност между имота, претендиран от
ищцата, и този, предмет на договора за продажба чрез търг на общински недвижим
имот от 11.12.2008 г., сключен между третото лице-помагач о.К. и ответника Д.С.Х.
като купувач, като частта на застъпване (идентичността) е
онагледена от вещото лице на комбинирана скица, приложение № 1, и защрихована в
син цвят.
От показанията на свидетелите И. А., М. И. и С. Х.,
които при условията на чл. 172 ГПК въззивният съд кредитира като правдиви и
безпротиворечиви, както и показанията на свидетеля З.К., се установява, че
процесният имот с площ от около 600 кв. м. е бил ползван като овощна градина от
бащата на ищцата от края на седемдесетте години (1978 – 1979 г.) до смъртта
му. След смъртта на М. А.Л. ищцата, негова дъщеря, продължила ползването на
земята, но през 2009 г. установила, че в имота била изградена тоалетна. Тогава ищцата
оставила бележка със своя телефонен номер. През 2010 г. след закупуване на ПИ №
266, кад. район 101, м. „К.“, с площ от 2 624 кв. м., ответницата го трасирала
на две нива и направила ограда от три страни, като засадила имота с домати,
картофи, малини, ягоди и ежегодно събирала плодовете. По-късно, през 2017 г., ищцата установила, че катинарът на портата към
мястото е сменен (а свидетелят А. опитал да го счупи) и го
подменила с нов. По този повод ответникът Х. подала жалба до полицията. Проведен
бил разговор по телефона между страните и ищцата заявила, че тя е собственик на
имота.
Останалите доказателства като неотносими към спорното
право съдът не обсъжда.
При горните
факти съдът обоснова следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със
сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната
вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищцата и въз основа на това установяване да се допусне
по отношение на ответника, който я владее или държи без да притежава правно
основание за това, да предаде фактическата власт върху спорна вещ на собствениците.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да
установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ на
основание наследствено правоприемство от М. А.Л., както и че ответникът я владее
или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да
установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на заявеното вещноправно
основание, противопоставимо на ищеца. Това доказване следва да бъде пълно и
главно.
При предявен иск за установяване принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права и/или навеждайки
доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването
на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието
на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
В случая съобразно установените по делото факти в
полза на праводателя на ищеца е било учредено право на ползване върху процесния
имот (идентичността
съдът приема за доказана въз основа на техническата експертиза) по силата
на акт на Министерския съвет. Ползвателят е внесъл сумата по оценката по сметка
на о.К. и това е цената, определена от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал.
2 ЗСПЗЗ, поради което са осъществени материалните предпоставки на параграф 4б
ПЗР ЗСПЗЗ и той е придобил правото на собственост върху земята, преминало по
силата на законово наследствено правоприемство след смъртта му в патримониума
на неговата дъщеря.
В настоящия случай о.К. не може да се легитимира за
собственик на процесния имот с представения акт за общинска собственост № 313
от 13.05.2008 г., а други доказателства за собствеността й липсват. Като
основание за актуване на имота е цитирана разпоредбата параграф 42 ПЗР на ЗИД
на ЗОС, което предпоставя наличието на частна държавна собственост върху имота,
за да настъпи трансформацията в общинска собственост при наличие на останалите
предвидени в закона предпоставки, доказателства за което ответникът не ангажира. Ето
защо, а и предвид единственото оплакване във въззивната жалба, следва да се
разгледа поддържаното от ответника в условията на евентуалност възражение за
придобивна давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Според ал. 2 на същата разпоредба, ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От
разпита на свидетеля Х.се установява, че след сключване на договора на
11.12.2008 г. ответницата е установила владение върху имота - това е и
моментът, релевантен за преценката за нейната добросъвестност (арг. от
чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС).
С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя.
За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да
бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение
последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е
спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие,
то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно,
когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се
държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е
дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички
случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на
невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на
владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението,
което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни
претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и
в съдебната практика (решение № 262 от 13.07.2012 г. по
гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, ІГО).
Според чл. 116 ЗЗД, приложим и към института на
придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за
почване на помирително производство и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не
могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например
различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на
владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на
владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната
давност (чл. 81 ЗС). В този смисъл не може да се счита за
смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с
насилие, нито придобивната давност да се приеме за прекъсната с подаване до полицията
на жалба от собственика на имота (решение № 376/2012 по гр. д. №
260/2012 г. по описа на ВКС, I ГО). В посочения съдебен акт е прието,
че и в този случай владението остава необезпокоявано, несмущавано, непрекъснато,
тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението
на владелеца по отношение на имота.
От установяване на фактическа власт в края на 2008 г.
от страна на ответника по отношение на спорния имот до края на 2013 г. владението
на ответника не е било обезпокоено. В този период ищцата не е предприела действия , довели до смущаване на владението, съставляващи
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост на
осъществяваното от ответника владение, и засягащи упражняваното от него
фактическо господство над вещта. Ищцата не доказа да е извършила действия,
които могат да бъдат квалифицирани като пречене или осуетяване на владението,
за да превърнат спокойното, установено и поддържано без насилие, владение в
обезпокоявано, и да прекъснат започналата да тече придобивна давност. С извършването на фактическите действия по поддържка на дворното място,
ограждането му, засяването му с култури, изграждането на външна тоалетна, в
продължителен период от време ответникът Х. е демонстрирала по отношение на
собственика и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението
да я свои, т. е. да упражнява фактическа власт върху нея като собственик.
Следователно, налице са двата конститутивни признака на владението, при
проявлението на които и след изтичане на 5-годишен срок от началото на своенето
на вещта е възникнало субективното право Л., което е владяло имота, да придобие
правото на собственост върху него на оригинерно правно основание – придобивна
давност. Осъществяването
на посоченото придобивно основание е довело до изгубване от ищцата на правото й
на собственост (чл. 99 ЗС) и предявеният от нея иск за
ревандикация като неоснователен следва да се отхвърли.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези
на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено, а вместо
него – постановено друго, с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на въззивника следва да се
присъдят разноските пред настоящата инстанция – 600. 00 лв. за адвокатско
възнаграждение в производството пред районния съд, 600. 00 лв. за адвокатско
възнаграждение в производството пред окръжния съд, както и 25. 00 лв. –
държавна такса за въззивното производство.
Така мотивиран,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260188/12.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 688/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд в
обжалваната част, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.А., ЕГН: **********, против ответника Д.С.Х., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото й на собственост на
основание наследствено правоприемство от М. А.Л. на поземлен имот, съставляващ
дворно място с площ от 600 кв. м., находящо се в землището на с. Ч., С.област,
местността “Л.“, представляващо парцел № 25 по парцеларния план на местността,
раздадена по Постановление № 76 на Министерски съвет, при съседи на имота по
доказателствен нотариален акт: улица, парцел № 24, парцел № 26 и държавен
парцел, съставляващ реална част от нейния имот, целият с площ от 2 624 кв. м.,
представляващ ПИ №266, кад. район 101, м. „К.“, землището на с. Ч., която част
е изобразена графично – четириъгълникът, защрихован в син цвят – на скицата,
приложение № 1, към заключението на вещото лице Людмил Маев с вх. №
277/22.01.2020 г., която скица, приподписана от съдебния състав, е неразделна
част от настоящото решение, и за осъждане на ответника Д.С.Х. да й предаде владението на тази част.
ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН: **********,***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д.С.Х.,***, ж. к. „О.“, бл.
208, вх. Б, ет. 7, ап. 40, сумата от 1 225. 00 (хиляда двеста двадесет и пет) лева –
разноски по делото.
Решението е
постановено при участие на трето лице-почагач на страната на въззивника – о.К.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: