Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1733
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5205/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на АПИД 2000
ООД против Наказателно постановление № 448304- F483051, издадено Началник на Отдел Оперативни
дейности-Пловдив, в ЦУ на НАП, с което на АПИД 2000 ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
С
жалбата не се спори по фактите, но се сочи, че липсва виновно поведение
на наказания субект, което да бъде квалифицирано като административно
нарушение. В условията на евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: При извършена оперативна проверка на 27.02.2019г в 16.40 часа е установено, че обект бензино-газ станция „А2”, находящ се в гр.
Перущица, стопански двор се стопанисва от АПИД 2000 ООД. В обекта се използва
нивомерна измервателна система (НИС), която е свързана към централно
регистриращо устройство на ЕСФП.
В хода на проверката
е установено, че съгласно документ № 5967 от 19.02.2019 г. към АДД № **********
от 19.02.2019 г. с УКН № 0000000004368834/19.02.2019 г. на 19.02.2019 г. в
обекта е получена доставка на гориво пропан-бутан с код по КН 27111397 с
количество 1522 кг. (2920 л.). На правена е справка в ИС на НАП, при която се
установява, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни
от НИС за получената доставка по дистанционна връзка на НАП – данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества нива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Посочената фактическа
обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства-протокол за извършена проверка, АДД, разпечатка от системата на
НАП за справка за постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП. Следва да се
отбележи и че фактическата обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 18.4.2019г., а НП - на 15.7.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В тази връзка са неоснователни възраженията
на жалбоподателя за липса на вина. Трайно установено положение, както в
теорията, така и практиката е, че отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна, като за налагане на
имуществена санкция на ЮЛ е достатъчно да е налице разминаване между нормативно
дължимото и фактическото състояние, без да е необходимо да се изследва
наличието на вина у някой от служителите на ЮЛ, било то от ръководството, било
то от списъчния състав на работниците.
Ангажирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя в конкретния случай, обаче според
настоящия състав не би държало сметка за действителната обществена опасност на
деянието и дееца.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на
деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 3,
ал.3 от Наредба Н-18
от 13.12.2006г. Нещо повече в самия
АУАН е отбелязано, че нарушението е за първи път, като по делото липсват данни
за други нарушения от страна на наказания субект на данъчното законодателство
или за невнесени публични задължения, а
видно от протокола за извършена комплексна проверка, други пороци в дейността
на наказаното лице не са открити.
Нито
в АУАН, нито в НП са изложени твърдения, от допуснатото нарушение да са
произтекли каквито и да било съставомерни или несъставомерни вредни последици. Нещо
повече от представените от жалбоподателя доказателства се установява, а и не се
оспорва от въззиваемата страна, че от дружеството още в деня на доставката е
издаден служебен бон от ЕСФП за
доставката с предмет „изпратена доставка”. Освен това тази доставка е отразена и в издадения нулиращ Z отчет
за деня, за който няма спор, че е получен
от НАП своевременно. В Z отчета се съдържат данни за обема на всеки един от
резервоарите по видове горива, като увеличението на горивото с
конкретната доставка е намерило отражение в показанията на нивомерната система.
От
гореизложеното е видно, че макар и по ред различен от този предвиден в чл.3,
ал.3 Наредба Н-18 от
13.12.2006г, цялата изискуема
информация по същия член реално е била получена в НАП още в деня на доставката.
Тоест обществените отношения гарантиращи контрола върху количествата горива в
обектите за продажба на такива реално не са били засегнати, доколкото още на
19.02.2019г от НАП са разполагали с цялата необходима информация, която дава възможност за определяне на наличните количества
нива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
На следващо място
като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете констатираната добросъвестност
от страна на наказания субект. Действително вече бе констатирано, че
отговорността на ЮЛ е безвиновна, но не съществува пречка липсата на вина у
представителите на ЮЛ да се отчита на плоскостта на преценка на конкретната
степен на обществена опасност на деянието. От отбелязването върху представения
фискален бон /л.8/ успешна връзка с МО и от представената от жалбоподателя разпечатка от страницата електронни
услуги с електронен достъп до НАП се установява, че информацията с
която наказания субект е разполагал е била, че връзката на НИС с НАП е
своевременно осъществена. Тоест установява се липса на стремеж за неизпълнение
на задълженията към НАП, а точно обратното добросъвестно
убеждение, че дейността на жалбоподателя е напълно изправна.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този вид, като за целите на административно
наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде предупреден по реда на
чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде наказан.
В
този смисъл са и представените 5 резолюции за предупреждение по чл. 28 ЗАНН.
Тук
следва да се отвори голяма скоба, като се изясни, че тези пет резолюции не са
пречка и в конкретния случай да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Действително
съгласно трайната практика на административен съд Пловдив, наличието на предходно освобождаване от
отговорност по реда на чл. 28 за същото нарушение изключва маловажността на
случая, доколкото е индиция, че целите на специалната превенция няма как да
бъдат постигнати, без реално налагане на санкция. Ключово в това разбиране,
обаче е обстоятелството, че отправеното предупреждение по чл. 28 ЗАНН следва да
е предходно на процесното нарушение. Тоест дееца да е извършил административно
нарушение, да е освободен от административно наказателна отговорност с
предупреждение по чл. 28 ЗАНН и въпреки това да не е привел поведението си в
съответствие с нормативно дължимото, като е допуснал ново нарушение, което
следва по време отправянето на нарушението
Конкретния
случай съществено се отличава от гореизложеното. На първо място се установява,
че и петте предупреждения са от дата 15.07.2019г., която дата следва с пет
месеца датата на извършване на процесното деяние. Нещо повече от съпоставката
на данните в приложените пет Предупреждения и атакуваното пред настоящия състав
НП се установява, че всички нарушения
са установени при една и съща проверка –на 27.02.2019г., обхващат едни
и същи обекти на жалбоподателя, един
и същи период от 18.02.2019г до 25.02.2019г. При всички нарушения са
констатирани едни и същи обстоятелства, а именно в НАП чрез фискалния бон и
чрез Z отчета са предоставени всички необходими данни, като от страницата за
електронни услуги на НАП е видно, че информацията от нивомерната система
надлежно е подадена. По неустановени причини и в шестте случая надлежно подадената
информация не е получена в системата от НАП. Гореизложеното налага извод, че и
в шестте случая се касае за един и
същ технически проблем, за който жалбоподателя не е знаел и който проблем е констатиран в хода на
една и съща проверка. В този смисъл са и изричните признания на
въззиваемата страна в пренията, че в практиката са налице случаи на дефектиране
на сим-картата на изпращащото устройство, като по този начин се възпрепятства
връзката с НАП.
Основното
в случая обаче е, че се касае за еднотипни нарушения, извършени в един и същи
период от време, при една и съща обстановка и всички са констатирани хода на
една и съща проверка, като дееца не е
бил предупреждаван по реда на чл. 28 ЗАНН, преди извършването на което и да е
било от тях.
С
оглед всичко гореизложено настоящият състав намира, че липсват правни и житейски съображения процесния случай да се третира
различно от останалите 5 нарушения, констатирани при същата проверка. В
този смисъл НП следва да се отмени на основания чл. 28 ЗАНН, като дееца се
предупреди, че ако в бъдеще не приведе дейността
си в унисон с изискванията на закона, включително и като обезпечи техническата
изправност на използваните информационни системи, административно наказателната
му отговорност ще бъде ангажирана.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 448304- F483051,
издадено Началник на Отдел Оперативни дейности-Пловдив, в ЦУ на НАП, с
което на АПИД 2000 ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.