№ 35618
гр. София, 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110143444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 167723/11.08.2022 г.,
предявена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт Г. И. П., срещу А. И.
А., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че А.
И. А., ЕГН ********** дължи в полза на „/.../“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от
500,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И.
Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно със
законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 378,34 лв.,
представляваща дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № **********/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г., както и
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. А.,
ЕГН ********** да заплати на „/.../“ ЕООД сумата от 389,64 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, сключено между
„/.../“ ЕООД и И. Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, ведно със законна
лихва от 13.07.2021 г. до изплащане на вземането.
Със заявление вх. № 26327/13.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН
**********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН
********** и М. И. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3000,00
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018; 2/ сумата от 2270,04 лв., представляваща дължимо договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/02.01.2018 за
периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 3/ сумата от 2337,84 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 4/ сумата от
30,00 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането; 5/ сумата от
1
12,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.
Направено е искане за присъждане на разноски. С молба вх. № 35802/02.08.2021 г. е
направено уточнението, че от длъжниците се претендира по 1/6 част от горепосочените
суми.
С Разпореждане № 10670/10.08.2021 г. съдът е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „/.../” ЕООД, ЕИК /.../ против Е.
С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И.
А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, в частта
му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 2337,84 лева -
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от
30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и съразмерно в частта
за разноските.
На 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Е. С. М., ЕГН
**********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН
**********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, съгласно която
последните следва да заплатят на „/.../” ЕООД по 1/6 част от следните суми: 1/ сумата
от 3000,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И.
Н. М. /наследодател на Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М.,
ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М.,
ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 12,61 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 3/ сумата от 2270,04 лева, представляваща
дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 4/ сумата от 174,70 лв.,
представляваща разноски по делото, от които 105,65 лева – държавна такса и 69,05
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжниците Е. С. М., ЕГН ********** и Е. И. М., ЕГН
**********, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са подали възражение, поради което
и на основание чл. 416 ГПК срещу тях съдът е издал 2 броя изпълнителни листове в
полза на „/.../“ ЕООД.
Заповедта е връчена на длъжниците Т. И. М., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН
********** и Г. И. М., ЕГН ********** по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с
разпореждания №№ 57299, 57297 и 57298 от 25.06.2022 г., постановени по ч.гр.д. №
41065/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възможността
да предяви искове за установяване на вземанията си срещу горепосочените лица, като
му е указано, че в случай, че не представи доказателства, че е предявил искове срещу
съответните длъжници в едномесечен срок от получаване на съобщението, заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ще бъде обезсилена в частта
относно сумите, припадащи се на длъжниците Т. И. М., ЕГН **********, М. И. М.,
ЕГН ********** и Г. И. М., ЕГН **********. Посочените разпореждания са връчени
на ищеца на 11.07.2022 г., като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК не е
подадена искова молба срещу Т. И. М., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН ********** и
2
Г. И. М., ЕГН **********. С оглед изложеното, издадената на 10.08.2021 г. заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160, подлежи
на обезсилване в съответните части, което следва да бъде извършено от заповедния
съд.
Заповедта е връчена на ответницата А. И. А., ЕГН **********, като в
законоустановения срок същата е депозирала възражение срещу издадената заповед.
Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
11.07.2022 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 10.08.2022 г. /дата на пощенското
клеймо/, е предявил искове за част от вземанията, за които на 10.08.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на
исковата молба, не е предяван иск за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 2,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018
г. - 15.01.2021 г., за която на 10.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на
СРС, 160 състав. Предвид горното, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване и
в частта за сумата от 2,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018
г. - 15.01.2021 г., припадаща се на длъжника А. И. А.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 41065/2021
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 10.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 160 състав, в частта за сумата от 2,10 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 16.02.2018 г. - 15.01.2021 г., припадаща се на длъжника А. И. А., ЕГН
**********.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.02.2023 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
3
Със заявление вх. № 26327/13.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН
**********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН
********** и М. И. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3000,00
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018; 2/ сумата от 2270,04 лв., представляваща дължимо договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/02.01.2018 за
периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 3/ сумата от 2337,84 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 4/ сумата от
30,00 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането; 5/ сумата от
12,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.
Направено е искане за присъждане на разноски. С молба вх. № 35802/02.08.2021 г. е
направено уточнението, че от длъжниците се претендира по 1/6 част от горепосочените
суми.
С Разпореждане № 10670/10.08.2021 г. съдът е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „/.../” ЕООД, ЕИК /.../ против Е.
С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И.
А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, в частта
му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 2337,84 лева -
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от
30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и съразмерно в частта
за разноските.
На 10.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41065/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците Е. С. М., ЕГН **********, Г. И.
М., ЕГН **********, Е. И. М., ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М.,
ЕГН ********** и М. И. М., ЕГН **********, съгласно която последните следва да
заплатят на „/.../” ЕООД по 1/6 част от следните суми: 1/ сумата от 3000,00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И.
Н. М. /наследодател на Е. С. М., ЕГН **********, Г. И. М., ЕГН **********, Е. И. М.,
ЕГН **********, А. И. А., ЕГН **********, Т. И. М., ЕГН ********** и М. И. М.,
ЕГН **********/, в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 12,61 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 16.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 3/ сумата от 2270,04 лева, представляваща
дължимо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2018 за периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г.; 4/ сумата от 174,70 лв.,
представляваща разноски по делото, от които 105,65 лева – държавна такса и 69,05
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответницата А. И. А., ЕГН **********, като в
законоустановения срок същата е депозирала възражение срещу издадената заповед.
Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
11.07.2022 г. Исковата молба е подадена на 11.08.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит №
4
********** от 02.01.2018 г. е предоставил на И. Н. М. заем в размер на 3000 лв.
Поддържа, че срокът на договора бил 36 месеца, считано от датата на сключването,
респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата
сума бил 15.01.2021 г. Посочва, че страните се договорили заемът да се погасява на
месечни вноски с падеж 15-то число на съответния месец, като в същия срок следвало
да се заплаща и съответна част от договорено между страните възнаграждение. Сочи,
че по договора не били извършвани никакви погасителни плащания, поради което
счита, че следвало де му се заплати заетата сума от 3000 лв., както и да му се изплати
договореното възнаграждение в размер на 2270,04 лв. за периода 15.02.2018 г.-
15.01.2021 г. Излага съображения, че съгласно сключено с И. Н. М. Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия към
договора за потребителски кредит следвало да се заплати възнаграждение в размер на
2337,84 лв. за предоставени на заемополучателя допълнителни услуги, посочени в
исковата молба, като такова плащане не било извършено. Ищецът твърди, че
кредитополучателят И. Н. М. починал, като ответницата А. И. А. била негов наследник
по закон, поради което за нея съществувало задължение да заплати на ищцовата стрА.
1/6 част от горепосочените суми.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че А. И. А., ЕГН ********** дължи в полза на „/.../“ ЕООД
суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/02.01.2018, сключен между „/.../“ ЕООД, в
качеството на заемодател и И. Н. М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, в
качеството на заемател, ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 378,34 лева, представляваща дължимо договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/02.01.2018 за
периода 15.02.2018 г.-15.01.2021 г., както и да бъде осъдена А. И. А., ЕГН **********
да заплати на „/.../“ ЕООД сумата от 389,64 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, сключено между „/.../“ ЕООД и И. Н.
М. /наследодател на А. И. А., ЕГН **********/, ведно със законна лихва от 13.07.2021
г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника А. И. А., който оспорва исковете при възражения, че се е отказал от
наследството на заемополучателя И. Н. М., като отказът бил вписан под №
1560/26.10.2018 г. в специалната книга на СРС. Излагат се съображения, че отказът е
произвел действие от 29.01.2019 г., когато е починал И. Н. М., поради което ищецът
няма вземания спрямо ответната стрА.. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
5
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК,
във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между „/.../“ ЕООД, в качеството на заемодател и И. Н. М., в качеството на заемател, е
възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е
предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че е
било сключено Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по
силата на което ищецът е предоставил на И. Н. М. посочените в исковата молба
услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за
получения пакет услуги в размер на 2337,84 лв., че И. Н. М. е починал, както и че
ответницата А. И. А. е наследник по закон на лицето И. Н. М.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
възражението си за извършен отказ от наследството на наследодателя си И. Н. М.,
респективно, погасяване на паричните си задължения.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора.
ПРИЛАГА за послужване по делото ч.гр.д. № 41065/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
6
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно
време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани -
вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече
информация: МариА. Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК стрА.та, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на стрА.та, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК стрА.та, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на стрА.та, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
7
по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8