Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92 23.03.2017
г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На двадесет и осми
февруари 2017
година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН М.
Секретар: Н.Г.,
Прокурор: М. Д.,
като разгледа докладваното
от съдията – докладчик М. гражданско
дело № 121 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Н.С.Т. в ИМ твърди, че в резултат на неоснователното обвиняване в
извършване на тежко умишлени престъпления по чл.131 т.12 предл.2 вр. чл.129 НК,
и по чл.325 ал.2 предл. второ вр. ал.1 от НК, продължило три години и осем
месеца, претърпял значителни
неимуществени вреди-морални страдания, представляващи отрицателни изживявания,
неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, притеснения, напрежение, страх от
неоснователно осъждане и от лишаване от свобода, накърняване на името и
авторитета му, засягане на честта и достойнството му, страх от тежкото
наказание, което се предвиждало за тежкото умишлено престъпление и за другото,
което е почти тежко, промяна на начина му на живот, загуба на лично време и
средства за явяване по дела и подготовка на защитата му, ограничаване на
законни права, затрудняване на ежедневието му и др.. Ето защо моли съда да
постанови решение с което да осъди ответника Прокуратура на РБ да заплати на ищеца
сумата в размер на 25 001 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на
престъпление чл.325 ал.2 предл. второ вр. ал.1 от НК по ДП № 149/2012 г. по
описа на РУП Гълъбово, Пр.№ 312/2012г. Районна прокуратура Гълъбово, по което бил
признат за невиновен и оправдан с НОХД № 268/2014 г. по описа на Районен съд
Гълъбово, ведно със законната лихва от
27.01.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.131
т.12 предл.2 вр. чл.129 НК по ДП № 149/2012 г. по описа на РУП Гълъбово, Пр.№
312/2012 г. Районна прокуратура Гълъбово, производството по което било
прекратено, ведно със законната лихва от
17.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на
упълномощения адвокат, който оказвал безплатна правна помощ.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез ОП Стара Загора
взема становище, че счита за недоказани исковете претенции по основание и
размер. В съдебно заседание, представителят на ОП Стара Загора изразява
становище, че иска за присъждане на обезщетение за обвинение по чл.325, ал.2 НК бил
недопустим, тъй като се указало, че ищеца бил осъден за това деяние. В случая
ако съдът сметнел, че иска е допустим моли да бъде приложен чл.5, ал.1 ЗОДОВ
тъй като ищецът бил извършил престъпление от общ характер и това било
единствената причина за започване на наказателната репресия срещу него. По
отношение на иска за обвинението по чл.131, ал.1, т.12 НК счита същия за
неоснователен и недоказан. Не се установили доказателства, които да посочват
действително претърпени вреди в пряка и непосредствена връзка в резултат на
това обвинение. Причинната връзка между претърпените вреди и незаконното
обвинение били предпоставките, които закона изисквал, за да се присъди
обезщетение. Не се доказал и размера на вредите. Ако съдът сметнел иска за
основателен моли да се прецени съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
неговия размер. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От събраните по делото
доказателства, се установява, че с Постановление от 25.05.2012 г. на Районна
прокуратура Гълъбово по Пр.№ 312/2012 г. било образувано и водено против ищеца
ДП № 149/2012 г, по описа на РУП Гълъбово за престъпление по чл.325 ал.2 предл.
второ вр. алЛ от НК.
С постановление от 07.08.2014
г. по ДП № 149/2012 г. по описа на РУП Гълъбово му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.325 ал.2 предл.второ вр. ал.1 от НК и по чл.131 т.12 предл.2
вр. чл129 НК.
С Постановление от 17.11.2014
г. Районна прокуратура Гълъбово по Пр.№ 312/2012 г., ДП № 149/2012 г. по описа
на РУП Гълъбово, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК поради
това, че деянието не било извършено и не съставлявало престъпление било
прекратено досъдебното производство образувано и водено против него за
престъпление по чл.151 т.12 предл.2 вр. чл.129 НК.
С Присъда № 1 от 11.01.2016 г.
по НОХД № 268/2014 г. по описа на Районен съд Гълъбово, влязла в законна сила
на 27.01.2016 г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.325
ал.1 НК, като на основание чл.78а НК бил осъден на наказание глоба в размер на
1 000 лв., като бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.325
ал.2 предл.второ вр. ал.1 от НК.
От показанията на разпитаният свидетел Я.М.Н. се установява, че познава Н.Т. от 96 г. Живее на семейни начала с майка
му и с него. В Гълъбово 2012г. се били скарали с някакво момче пред техникума. Н.
и бил целия пребит. Очите му били сини. Завели го в съдебна медицина гр. Стара
Загора и си извадил медицинско свидетелство. После Н. с това момче си говорели
по интернет и се разбрали, че каквото станало, станало и няма да имат никакви
проблеми. След това към края на 2012 г. Н. заминал за Чехия и пристигнала
призовка, че го търсили от полицията. Майка му му се обадила и му казала, че го
търсят и той й казал, че нищо лошо не бил направил. Върнал се от Чехия и отишъл
в полицията и му казали, че имало заведено дело срещу него с хулиганство
придружено със средна телесна повреда. Н. го преживял много зле това нещо.
Започнал да се притеснява, станал по-затворен, необщителен. Постоянно казвал „
ще ме осъдят за няма нищо, нищо не съм направил“.Наказателното дело срещу него
започнало 2012г.. 2014г. се върнал от Чехия. Като го обвинили по двата члена за
хулиганство и за средна телесна повреда Н. казал: „ аз не съм направил нищо,
ама на това момче майка му била адвокатка и от там тръгвала цялата работа, ще
ме осъдят за няма нищо“. Станал един по-затворен, не говорел с него, с майка
си, започнал да не излиза. Чувствал се некомфортно. Страхувал се да не бъде
осъден несправедливо. Тези отрицателни състояния продължили до 2016 г.. В Чехия
си бил намерил работа. След като му повдигнали обвинението му казали да стои на
разположение на съда, да не напуска страната. 2 год. не намерил работа в
България и това му повлияло. Не работел и нямал една стотинка. Оценката му за
тези обвинения била, че абсолютно неправилно бил обвинен по тези членове.
Всички комшии разбрали за делата срещу Н.. Станало му много болно. Било го
страх да излезе да пие кафета. Стоял си в къщи. Казвали хората, че бил хулиган.
От това което били чули, а не разбрали и давали мнение. Мненията за тези неща
на хората били отрицателни. Преди това не бил имал никакви криминални прояви.
Преди да стане това бил общителен. С приятели излизал по кафета, по центъра. Преди
да замине за Чехия не работел. Той тъкмо завършил и заминал за там.
Свидетелят Г.Г.В. установява, че познавала
Н. от дете. Били съседи. Сега били приятелски семейства с родителите му и често
общували. До колкото знаела имало някакво обвинение за спречкване през 2012г.
След това го обвинили, че бил счупил ръката на друго момче. Тя с него общувала,
защото нямали голяма разлика в годините и били приятели. След обвинението Н. бил
доста подтиснат. Притеснявал се, че ще го вкарат в затвора. Викала го да излизат
на кафене ама той не искал и да излиза, за да не се получило пак нещо. Да го
обвинят без да е направил нещо, защото той по принцип бил добро момче. Не бил
конфликтна личност, много възпитан бил. Започнал да го мисли постоянно, че ще
го осъдят, ще го вкарат в затвора. Бил се устроил в Чехия. Работа си бил
намерил, квартира. Говори за периода след обвинението. Тази година го видяла
декември. Обадила му се да се видят. Още се притеснявал и не можел да се
оправи. Сега започнал нова работа. Не се чувствал добре. Бил много притеснен.
Не му се говорело. Не му се излизало. Здравословно се отразило на нервната му
система. Вземал валидол. Не бил имал криминални прояви. Преди този случай бил
общителен. Говорел с всеки. Като се прибрал не работел, не искал да излиза. Имал
страх.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По отношение на претенцията за сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.131 т.12 предл.2 вр. чл.129 НК по ДП № 149/2012 г. по описа на РУП Гълъбово,
Пр.№ 312/2012 г. Районна прокуратура Гълъбово, производството по което било
прекратено, съдът намира следното: В случая основанието за прекратяване е
необоснованост на валидно повдигнатото и предявено обвинение, което не е
извършено или не съставлява престъпление. Макар да няма пълно тъждество в
текстовете на чл. 243,
ал.1, т.1 от НПК и чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато
основанието за прекратяване на наказателното производство е, че деянието не е
извършено или не съставлява престъпление. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т.1 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност
за вреди по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, а именно, че "деянието не е извършено от
лицето"( ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно главно доказване от ищеца.
При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с постановление за прекратяване. Без съмнение той е изпитал
притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна
репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че изживял отрицателни изживявания, неудобства,
тревоги, безпокойство, стрес, притеснения, напрежение, страх от неоснователно
осъждане и от лишаване от свобода, накърняване на името и авторитета му,
засягане на честта и достойнството му, страх от тежкото наказание, което се
предвиждало за тежкото умишлено престъпление, промяна на начина му на живот,
загуба на лично време, ограничаване на законни права, затрудняване на
ежедневието му.
В конкретния случай съдът намира, че претърпените емоционални и психологически терзания от
ищеца, не са в размер, надхвърлящ обичайното.
Отражението му в емоционален план е имало временен характер. Няма доказателства
за твърдяното в исковата молба, че това силно се е отразило на
психиката му и отношенията в семейството му. Свидетелските показания установяват,
че ищецът е изпитал напрежение и тревога. Не се установява обвинението да е
уронило репутацията му пред приятели и познати, както и че то е повлияло
отрицателно на възможността да
реализира трудови доходи. По делото не са събрани доказателства
относно това с какво име се е ползвал ищецът в обществото и оттам изцяло
недоказани са останали твърденията в исковата молба, че незаконно поддържаните
обвинения уронили репутацията и името му сред приятели, познати и роднини. Липсват каквито и да било данни за
промяна на общественото мнение относно личността на ищеца. И двамата свидетели
установяват, че след повдигнатото обвинение, ищецът е спрял да ходи по кафета и
по често си стоял в къщи защото станал по затворен.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от
пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални
страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени
вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице. При
определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените
принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки,
страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което
пострадалият е бил незаконно обвинен.
В случая наказателното преследване е продължило и приключило в рамките на по – малко от четири години. На
ищеца по настоящето дело е взета марка е взета мярка за неотклонение „подписка".
Предвид на това и тежестта на повдигнатото и
поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за
личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на
наказателното преследване върху общото
психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, с временен характер, съдът намира, че вредите, които той
нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 2 000 лева, като
в останалия претендиран размер от 10 000 лв. искът е недоказан и следва да
бъде отхвърлен. Тази сума се
дължи, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението
за прекратяване – 27.11.2014 г..
Възражението на ответника по чл.5, ал.2 ЗОДОВ, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, тъй като е извършил престъпление е неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ,
когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата
обезщетение се намалява. Обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия
са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследването на престъпление. По делото не се установи
процесуалното поведение на ищеца в наказателния процес да е било с подобна
насоченост, нито пък единствен фактор, обуславящ образуваното и водено
наказателно преследване. При това положение не може да се приеме, че ищецът с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение.
По отношение на претенцията за сумата 25 001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно
обвинение в извършване на престъпление чл.325 ал.2, предл. второ вр. ал.1 от НК
по ДП № 149/2012 г. по описа на РУП Гълъбово, Пр.№ 312/2012г. Районна
прокуратура Гълъбово, по което бил признат за невиновен и оправдан с НОХД №
268/2014 г. по описа на Районен съд Гълъбово, настоящата
инстанция намира, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск за неимуществени вреди във връзка с
това обвинение. Действително по повдигнатото обвинение въззивникът е признат за невиновен за престъпление по квалифицирания
състав на чл.325, ал.2 НК, но е признат за виновен за извършване на
престъпление по основния състав на чл.325 ал.1 НК. За да е налице хипотезата на
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е необходимо деянието, което е извършено от ищеца или да не е престъпление, или наказателното производство
да е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност, или
деянието е амнистирано. В конкретния случай съдът е постановил присъдата си въз
основа на приета от него правна квалификация, но общите белези – деянието да
осъществява състава на престъпление по НК, преследването му да не е погасено по
давност и да не е амнистирано са налице. Мислимо е по-тежкото обвинение да
предизвика по- силен емоционален и психичен стрес, но в тази насока не се
представят доказателства и не са наведени твърдения. Следователно, независимо
от приложението на разпоредбата на чл.78а НК, ищецът е признат за виновен по обвинение, внесено от ответника за деянието, което е извършил, което е квалифицирано като
престъпление. Ето защо исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като недоказана.
По
отношение на разноските: ищецът е
направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно
правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на
иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за
внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар следва да бъде
присъден съгласно чл. 38 от ЗАдв., в случая - 370 лв. или разноски в общ размер на 380 лв.. При това
положение възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да
заплати на Н.С.Т., ЕГН ********** ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди
– преживени душевни болки и морални страдания, от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.131 т.12 предл.2 вр. чл.129 НК по
ДП № 149/2012 г. по описа на РУП Гълъбово, Пр.№ 312/2012 г. Районна прокуратура
Гълъбово, производството по което било прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2014 г.,
както и направените по делото разноски в размер на 380 лв./триста
и осемдесет лева/,. като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лв., както
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Т., ЕГН ********** ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ иск по
чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 25 001 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване
на престъпление чл.325 ал.2 предл. второ вр. ал.1 от НК по ДП № 149/2012 г. по
описа на РУП Гълъбово, Пр.№ 312/2012г. Районна прокуратура Гълъбово, по което бил
признат за невиновен и оправдан с НОХД № 268/2014 г. по описа на Районен съд
Гълъбово, ведно със законната лихва от
27.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с
въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :………………………..