РЕШЕНИЕ
№260158
гр.Добрич,29.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и седми октомври през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря П. ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №951 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№261544/16.09.2020г., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя С.В.С., против решение
№758/29.07.2020г. по гр.д.№155/2020г.на Добрички районен съд, с което е
отхвърлен предявения от него срещу „ИВ КАР СПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ №4,
представлявано от управителя И.К.И., иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 17424 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по
Договор от 06.02.2019 г. за продажба на разсади Лавандула, сорт
„Севтополис", уговорена в чл.6.2 от същия, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и е осъден за
разноски .
Въззивникът намира решението
за неправилно и незаконосъобразност,
постановено при нарушения на процесуалните правила- допускане на свидетели на
насрещната страна в разрез с правилата на чл.164, ал.1, т.3, изр.1 и ал.2 от ГПК. Излагат се доводи за неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по
спора и събраните за установяването им доказателства. Аргументира се липсата на
дължимо според договора поведение от страна на купувача- не осигуряване на
договорените условия за предаване и приемане на разсада, неплащане на вече
получения. Неправилно съдът приел, че продавачът не е имал готовност д предаде
произведеното количество разсад в уговорения срок от 01.11.2019г.до
30.11.2019г. Извежда извод в обратния смисъл, обосновавайки го с неправилно
кредитиране от съда на показания на свидетели на ответника при наличие на
обстоятелства за тяхната заинтересованост; неправилно тълкуване на клаузите на
сключения между страните договор относно предаване на разсада; превратна
преценка на отправената от ищеца до ответника покана, на обстоятелствата във
връзка с готовността му да предаде в указания в поканата срок разсада на
ответника. Съдът неправилно възложил в негова тежест доказването на действителна
клауза за неустойка и неизправност на насрещната страна, но не и собствената му
готовност да изпълни задължението си по договора, при което неправилно приел същата за
недоказана. Иска отмяна на решението и уважаване на иска с присъждане на
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна „ИВ КАР
СПОРТ“. Намира жалбата за неоснователна и недоказана, аргументирайки се с
доводи за липса на допуснати от съда процесуални нарушения и по същество на
спора. Счита да не са се осъществили обстоятелствата, пораждащи задължение за
плащане на претендираната неустойка. Не било доказано, че е отказал да получи
произведеното количество разсад, а че ищецът не е произвел договореното
количество и е нямал готовност да изпълни , в която връзка се позовава на
доказателства по делото. Иска
потвърждаване на решението с присъждане на разноски
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено от ***“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Д., представлявано от управителя С.В.С. срещу „ИВ КАР СПОРТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“25-ти
септември“ №4, представлявано от управителя И.К.И. иск за осъждане на ответника
да заплати сумата от 17 424 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по Договор от 06.02.2019 г. за продажба на разсади Лавандула, сорт
„Севтополис", уговорена в чл.6.1 от същия, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Фактическите твърдения в исковата молба се
свеждат до сключен между
страните на 06.02.2019 г. Договор за продажба на 264 000 броя разсад лавандула,
сорт „Севтополис", екстра качество, височина на разсадите минимум 15 см, по 0.11 лева за брой без ДДС /съгласно т. 1.1 и т.
3.1 от договора/, за
сумата от 29 040
лева без ДДС или 34848 лева с ДДС /т. 3.2/. Излага се и, че на 19.02.2019 г. купувача
по договора „ИВ КАР
СПОРТ" ООД е заплатил авансово сумата от 17 424 лева по банков път по
Фактура № **********/06.02.2019г. Съгласно
договора от 06.02.2019 г., предаването от продавача на купувача на цялото
договорено количество разсад е следвало да се осъществи в периода от 01.11.19
г. до 31.11.2019 г., като купувачът се задължил да
осигури свой представител, упълномощен да приема стоката от продавача. В
противен случай стоката щяла да се счита за приета
в момента на натоварване на камиона. Транспортни
разходи били уговорени изцяло да са за сметка на купувача, съгласно т.4.1. от раздел IV „Транспорт и
товарене" на
договора. През месец ноември
2019 г., купувачът не е осигурил свой представител и транспорт за приемане на
разсада. Тъй като самото пазене, отглеждане и съхраняване на разсада било свързано, както с непланирани разходи, некалкулирани
в цената, така и с рискове за погиването му, които продавачът не можел да понесе, той приел,
че е налице виновно неизпълнение по договора от страна на купувача. Като
изправна страна по договора
изпратил покана с телепоща на
18.12.2019 г. до „ИВ КАР СПОРТ" ООД, получена от адресата на 19.12.2019 г., с която го уведомил, че заплатеният аванс по договор от 06.02.2019 г. е
загубен поради неизпълнение на задължението да получи количествата разсад в
периода от 01.11.2019 г. до 31.11.2019 г. и го поканва в 14 дневен срок от
получаването на поканата да получи произведените видове количества разсад,
предмет на договора, както и в който срок да заплати нов аванс в размер на 50 %
от договорената цена, равняваща се на 17 424 лева, като в
противен случай щял
да счита, че купувачът е
отказал да получи произведените видове и количества разсади, предмет на
договора.
Съгласно т.6.1. на договора от 06.02.2019
г., ако купувачът откаже да получи произведените видове и количества разсади,
предмет на договора, дължал на продавача неустойка в размер на остатъка от общата
дължима сума, уговорена в договора.
До настоящия момент ответното дружество не било заплатило дължимата по т.6.1. на договора от
06.02.2019 г. неустойка в размер на остатъка от общата дължима сума по
договора, възлизаща на 17424 лева, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяването на иска.
В писмен отговор на исковата
молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Не оспорва сключването на договор на 06.02.2019г. за
покупко-продажбата на 264 000 броя разсад лавандула, сорт „Хемус", екстра
качество, височина на разсадите минимум 15 см, за сумата 34848 лева с ДДС,
плащането на сумата от 17424 лева с вкл. ДДС, което било 50% от общата сума по
чл. 3.2 от договора. Излага, че съгласно чл.2.1 от договора продавачът се
задължил да предаде уговорените количества разсад от 01.11.2019г. до
30.11.2019г., при положение, че климатичните условия позволяват изваждането и
експедирането на разсада, като при евентуална невъзможност за нормална работа и
експедиране, страните следвало да уговорят други взаимно приемливи срокове.
През м.ноември в телефонен разговор между управителите на двете дружества,
управителя на дружеството продавач споделил, че няма готовност за предаване на
разсада с оглед метеорологичните условия и сухото време, но ще направи всичко
възможно през м.декември да предаде стоката. В случай на форсмажорни
обстоятелства, продавачът се задължил съгласно чл.8.1 от договора да уведоми
купувача писмено в 5 дневен срок от възникване на обстоятелствата. Купувачът не
дължал неустойка при форсмажорни обстоятелства. Излага се и, че на 06.11.2019г. управителя на дружеството купувач посетил
разсадника, управителя на дружеството продавач му казал, че все още разсада не
е готов и не може да предаде договореното количество. На 29.11.2019г.
управителя на дружеството-купувач отново посетил разсадника, но там вече нямало
никакъв разсад. След настоятелно търсене по телефона, управителя на
дружеството-продавач обещал, че ще се опита да достави поне някакво количество
разсад. На 16.12.2019г. купувача приел 40 000бр.разсад, с уговорката
останалото количество от 224 000броя да натоварят на следващия ден, защото
в него момент нямал готовност, в разсадника нямало никакъв разсад. На
17.12.2019г. управителя на дружеството-купувач се обадил по телефона на
управителя на дружеството-продавач за уговаряне на товаренето, но последният
казал, че няма повече разсад, защото е закъснял, и ще го уведоми писмено.
Въпреки това управителя на дружеството-купувач отишъл в разсадника същия ден,
но там нямало никой, разсадника бил празен. На 20.12.2019г. получил по пощата
уведомление, че пратения аванс е загубен поради неизпълнение на задължението му
да получи количеството разсад в периода 01.11.2019г.-30.11.2019г. Ответникът
отрича да е неизправна страна по договора и да дължи уговорената неустойка.
Притеснен от факта, че ще бъде измамен на 23.12.2019г. подал жалба в РП-Добрич
по която течала проверка, знае и за още седем-осем купувача, които били
измамени. Уговорената неустойка намира и за противоречаща на добрите нрави с оглед размера и липсата на
краен срок за начисляването и. Нарушавала принципа за справедливост и създавала
условия за неоснователно обогатяване. В следствие на заплащането и щяло да е
налице неравностойност на насрещните задължения- купувача задържал платения
аванс от 17424лева и искал осъждане на дружеството за 17424лева, представляващи
неустойка.
Не е спорно между страните,
установено е и от писмените доказателства, че на 06.02.2019г. между тях сключен
договор, съгласно който „***" ЕООД
като продавачът се задължава, срещу сумата от 34848 лева с вкл. ДДС, да продаде
на купувача „ИВ КАР СПОРТ“ ООД 264 000 броя разсад Лавандула сорт „Хемус",
екстра качество, височина на разсадите минимум 15 см. Договорен е срок на
изпълнение/чл. 2.1 от договора/- продавачът се задължава да предаде уговорените
количества разсад от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., при положение, че
климатичните условия позволяват изваждането и експедирането на разсада. При
евентуална невъзможност за нормална работа и експедиране, страните се уточняват
за други, взаимно приемливи срокове. Купувачът се задължава да се разплаща след
всяка доставка, като количеството на всяка отделна доставка се договаря между
страните в зависимост от нуждите на продавача/чл.3.3 от договора/. Купувачът се
задължава да осигури свой представител за приемане на стоката/чл.3.4 от
договора/, да осигури транспорт, съгласно приетия по-късно график и да поеме
разходите по транспорта/чл.3.4 от договора/. Задължението за товарене е за
продавача. Постигнати са детайлни уговорки относно фактическото броене и
предаване на връзките разсад, приемането и предаването им с протокол, подписан
от двете страни, прехвърляне на риска. Страните се споразумяват като гаранция
за изпълнението на договора от страна на купувача да заплати аванс на стойност
17 424лева с ДДС/чл.6.1 от договора/, която ще се прихване от стойността
на последното доставено количество/чл.3.3 от договора/.
Уговорено е/ чл. 8.1 от договора/,
в случай на възникване на форсмажорни обстоятелства, които биха довели до
пълното или частично неизпълнение на договора или забава по него, в 5 дневен
срок от възникването им, продавачът да уведоми купувача, както и, че в случай
на форсмажор, продавачът не дължи неустойка за пълното или частично
неизпълнение на договора.
Уговорено е/чл.6.1 от договора/,
че при неизпълнение на кое да е от условията по договора по вина на купувача,
той губи дадения аванс, както и, че при отказ от страна на купувача да получи
количествата разсад, предмет на договора, дължи на продавача наустойка, в
размер на остатъка от общата дължима сума, уговорена в настоящия договор.
Не е спорно, че в изпълнение на
чл.6.1. от договора купувачът е извършил авансово плащане в размер на 17424
лева с вкл. ДДС /50%
от общата сума по чл. 3.2 от договора/, за което е издадена фактура №
**********/06.02.2019 г.
Не е спорно и, че, освен
количеството от 40 000 бр. разсад, предадено на 16.12.2019г., т.е. извън
уговорения срок 01.11.2019г.-30.11.2019г., от продавача на купувача, останалото
количество от 224 000броя разсад не е предадено от продавача, респ. получено от
купувача.
Спорно е, коя от двете насрещни
страни е причината за неизпълнението в посочения размер и в уговорените
срокове, при липса на твърдения страните да са уточнили други срокове при
условията на чл.2.1 от договора или въпреки липсата на тези условия, респ.
възникнало ли е задължението на ответника-купувач по договора за заплащане на
неустойка в полза на ищеца-продавач, при условията на чл.6.1 от договора-при
отказ на купувача да получи разсада.
По общо правило основателността
на искова претенция за неустойка, като договорно съглашение, е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че между него и
ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка/договор/, част
от съдържанието на която е уговорка за заплащане на неустойка, по която
облигационна връзка той е изправна страна, както и фактите, от които възниква
задължението на насрещната страна за заплащане на неустойка и нейния конкретен
размер.
Ангажираните от ищеца свидетели Н.Ж.В.и
Я.К.К.са работили в оранжериите на ищцовото дружество. Свидетелят Н.В.работил
при бащата на управителя на ищцовото дружество, помагал и в оранжериите на
ищеца. През 2019г. в оранжериите на ищеца били засяти около 3 000 000 бр. резници
лавандула, от които според свидетеля да е бил произведен качествен разсад около
2 700 000бр. През м.ноември идвали хора, които имали сключени
договори, но тогава разсадът не бил готов. Управителят на ответното дружество
г-н И. идвал в разсадника м.октомври-м.ноември, преди ваденето на разсада. Изваждането
на разсада станало в рамките на 10-15дни, преключило през м.декември, но никой
не пожелал да си го вземе. Свидетелят чувал разговори, при които клиенти
отказвали да получат разсад по различни причини – липса на пари, подготовка и
пр. След като бил изваден разсада бил складиран в помещение на бащата на
управителя на ищцовото дружество, през м.януари 2020г. започнал да изсъхва. На
ответното дружество били предадени около 50 000бр., имало спор относно
количеството, приемащите казали, че са 40 000бр. Имали готовност за
предаване на 2 000 000бр.,но никой не пожелал да дойде да ги вземе.
Свидетелят е обяснил и, че ако работят 20 души 100 000бр. разсад се вади точно
за ден и половина.
Според св.Я.К.през 2019г. били
засяти около 4 000 000 бр. разсад в разсадници от общо 7дка, на две места по
5дка и по 2дка. През м.ноември 2019г. на управителя на ответното дружество били
предадени около 2 000 000 бр. Според свидетеля за изваждането на
100 000бр. разсад от 20 души са необходими седмица-две. Ответникът бил
получил цялото количество поръчан разсад. Нямало клиенти, които да не са
получили разсада, който са поръчали.
Ангажираните от ответника
свидетели М.Д.Д.и Д.М.Д.са лица в договорни отношения с ищцовото дружество за
закупуване на произведен от него разсад лавандула, свидетелят С.И.И. - син на
управителя на ответното дружество, работещ в него като водач на селскостопанска
техника, свидетелят З.С.И.- в трудово правоотношение с ответното дружество.
Свидетелката М.Д.се запознала
с управителя на ищцовото дружество чрез управителя на ответното дружество,
който и го препоръчал като производител на разсад. Сключили договор, според
който до 30.11.2019г. трябвало да има произведен и предаден разсад, платила 50
% от сумата от 197 400лева. Многократно посещавала разсадниците,
произведен разсад видяла, но не получила нито една бройка. През м.ноември
разговаряла по телефона с управителя на ищцовото дружество на тема наред ли е
всичко с разсада. Казал и, че разсадът е добре, че трябва да се видят да
уточнят някой неща. През втората половина на м.ноември заедно с управителя на ответното дружество – И.И. посетила
разсадника в с.П.д..
Говорили с управителя на
ищцовото дружество каква
ще е организацията. Той поискал да получи поне някаква част от оставащите 50%
от цената, заявил, че разсадът
не може да се вади към настоящия момент, тъй като не бил готов, цъфтял. Последвали уговорки за получаване
на разсада, увъртания от страна на управителя на ищцовото дружество. Следващото посещение на Д. в разсадника на
ищцовото дружество било
към 15-16.12.2019г. за получаване на разсада според
уговорката с продавача. Пристигнала в разсадника преди своите служители и
осигурения от нея транспорт-трактор и ремарке. Установила, че разсад няма.
Обадила се на
управителя на ищцовото дружество, уговорили се за предаване на друго място, но
и то не се осъществило, уговорили се за следващ ден, в който също не получила
разсад, получила обаждане от него, че разсад няма и няма да получи, да не го
занимава, ще се видят в съда. Около 18-19.12.2019г. свидетелката получила съобщение от ищцовото дружество чрез „Телепоща“ с покана да се яви в
14-дневен срок за получаване на разсада по договора, който срок изтичал на
03.01.2020г. На 30.12.2019г. свидетелката се явила с транспорт за получаване на
разсада в
оранжериите в с.П.д., управителя го нямало, разсадниците били празни. За последно свидетелката видяла разсад в
разсадниците през втората половина на м.ноември. Тогава искала да и посочат кой
разсад е нейния, имало оранжерия с прихванат и изсъхнал разсад и тя не искала
от него. Управителят и показал прихванат и цъфнал разсад, но свидетелката не
може да определи количеството му. Самата тя питала управителя нейния разсад в
колко оранжерии е, но и казал, че е трудно да се определи.
Св.Д.Д.се запознал с управителя на ищцовото дружество на
разсадника, който посетил за да поръча разсад. Сключили договор в началото на
м.март 2019г. като свидетелят заплатил 50% от цената по договора. През м.септември
управителят на ищцовото дружество потърсил свидетеля да се договорят как ще
действат занапред, споделил, че края на м.октомври или началото на м.ноември
предстои вадене на разсада. В средата на м.октомври управителят започнал да
звъни на свидетеля да иска да му плати още някаква сума или цялата по договора,
защото имал затруднения, трябвали му средства за обработване и вадене на
разсада. Свидетелят отказал да доплати преди да е получил разсада. В началото
на м.ноември 2019г. отново се чули с управителя. Тогава му казал, че
метереологичните условия не отговарят за вадене на разсада. В края на м.ноември
се чули, управителя казал, че в момента не е изваден разсада, да не се притеснява, имало хора, които през
м.март са си го взели. За последно свидетелят се опитал да се свърже с
управителя на ищцовото дружество в началото на м.декември 2019г., не осъществил
контакт, отишъл на място, видял, че оранжериите са празни, подал жалба.
Свидетелят
С.И. заедно с баща си посетил разсадника, на 06.11.2019г. Искали да вземат разсад, но същият не бил готов за вадене. Видял първите две оранжерии,
били наполовина пълни. Около
25-30.11.2019г. двамата отново посетили разсадника, но той бил празен. През
м.декември 2019г. бащата на свидетеля получил около 40000 бр. разсад.
Свидетелят З.И.през м.ноември заедно с управителя на ответното
дружество посетили разсадника. Там бил управителя на ищцовото дружество.
Свидетелят останал в колата, не е присъствал на разговора между тях. На 16.12.2019г. с камион отишли в с.П.д. и натоварили 40000 бр. разсад. Разсадът бил на поляната, направен на снопчета. На 17.12.2019г. отново
отишли с камиона, но нямало разсад и камиона се върнал празен.
В хода на въззивното
производство, по
причина на основателни възраженията в жалбата във връзка
с доклада, на ищеца е дадена възможност и той е ангажирал свидетелите С.В.И. и Е.К.
Л., наети от „Мапи 96“ЕООД гр.М., за получаване на разсад лавандула от „***“ЕООД.
Свидетелят С.И. не се сеща как се
казва селото от което взели лавандулата на 15.12.2019г. В кроя на гр.Добрич ги
чакал човек, който ги откарал там. Натоварили от две места – пред една къща
натоварили единия бус и другия до половината, разсадът бил на улицата, на връзки.
Второто място било стопански двор. Освен това което взели, останали около
100-150връзки. Свидетелят не е видял да има друг приготвен разсад, не е виждал
оранжерии. Твърди да знае, че след 4-5дни отново е изпратен камион на същата
фирма, но разсад нямало и се върнал празен.
Свидетелят Е. Л. посетил с.П.д. с колегата си Светослав
на 15.12.2019г. за да превози лавандулата на „Мапи 96“ЕООД. Управляваният от
свидетеля автомобил бил натоварен с
лавандулата, която била на тротоара пред една къща на два етажа, с. на цвят,
дворът и бил голям, в едната му страна имало разрушена оранжерия, друга
оранжерия свидетеля не видял. Зарко се казвал човека, който им предал
лавандулата, той ги завел на адреса, чакали го в началото на гр.Добрич. Бусът
на колегата му не можал да се напълни и той ходил до стопанския двор.
Свидетелят твърди да знае, че след три дни бил изпратен от фирмата камион за
получаването на друго количество лавандула, който се върнал празен, защото
лавандула нямало.
Изслушани са от въззивната
инстанция две единични експертизи/последователно, поради оспорване по причина,
че вещото лице не е работили с всички изпратени му документи / относно
счетоводното заприходяване на количествата произведена лавандула и дали
произведените количества са били достатъчни за изпълнение на поети с договорни
задължения от страна на ищеца.
На вещото лице Е.Й. са били
предоствени три договора - сключен на 05.12.2018г. с „Мапи 96“ЕООД гр.М., на 06.02.2019г.
с „Ив Кар Спорт“ООД гр.Добрич , на 15.03.2019г. с „Диков Агро“ЕООД гр.Балчик, със
всеки от които е договорено предаване в
периода 01.11.2019г.-30.11.2019г. на разсдат лавандула, като общото количество
по трите възлиза на 1 961 000 бр.разсад.
Към момента на проверката на вещото лице на предоставените му от ищеца първични
и вторични счетоводни документи, въз основа на които се съставя и Годишния
отчет за дейността, счетоводството на дружеството е водено от счетоводител Ж.П..
При констатацията за липсата на вярно отразяване при спазване на нормативните
актове и счетоводните стандарти , т.е. за нередовно водено счетоводство, в
който смисъл изрично и обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание на 28.04.2021г., е дадено заключение, че към 30.12.2019г. в подадения
от дружеството в реално време на 28.01.2020г. с вх.№ 13969359 в ИС „Бизнес
статистика“на НСИ Годишен отчет за дейността за 2019г./като съвкупност от обобщени
данни относно имущественото и финансово състояние на търговеца за съответната
финансова година/, в актива на баланса, в раздел В.Текущи /краткотрайни
активи/, група 1.Материални запаси, статия 3. Продукция/стоки, няма данни за
произведена и налична продукция.
Вещото лице П.Г. е констатирало
пълно презавеждане на счетоводството на дружеството-ищец с начало 2017г., в
резултат на което е създадена нова счетоводна отчетност. Презавеждането е
осъществено от счетоводител Станиславов, според обясненията на вещото лице при
изслушването му на 27.10.2021г. Според новата счетоводна отчетност, в счетоводна сметка за отчитане на основната
дейност на дружеството е налице аналитичност с наименование „лавандула“,
регистрирани са счетоводни записвания за разходи по икономически елементи-
разходи за материали и разходи за външни
услуги. Налице е счетоводно заприхождаване по счетоводна сметка „продукция“,
партида „лавандула“ по дати, стойност, количества и себестойност за единица
брой. Независимо от презавеждане на счетоводната отчетност за финансовата
2019г., не са осъществени промени в годишната данъчна декларация, подадена в ТД
НАП с вх.№0800И.259114/26.06.2020г., нито в Годишен отчет за дейността за
2019г. с вх.№
13969359/28.01.2020г. в ИС „Бизнес статистика“на НСИ. При съпоставка на данните
от презаведената счетоводна отчетност , се установява, че по статиите на изготвения
баланс в хода на проверката за 2019г., в раздел В.Текущи/краткотрайни/активи,
група „материални запаси“ , статия „продукция“ фигурира налична такава в размер
на 27 889.87лева, докато в баланс като част от Годишен финансов отчет,
подаден от дружеството с вх.№ 13969359/28.01.2020г., в раздел
В/текущи/краткотрайни/активи, група „материални запаси“, статия“продукция“ не
фигурира налична такава, не фигурират и каквито и да е материални запаси. Така
според вещото лице, по счетоводни данни, такива каквито са след презавеждане на
счетоводната отчетност, през 2019г. е било произведено от ищцовото дружество
разсад лавандула сорт Севтополис количество 1 907 400бр. и сорт Хемус
264 000бр., което количество е било достатъчно към 30.11.2019г. за
изпълнение на трите договора - с „Мапи 96“ЕООД гр.М. за 1500 000бр. сорт
Севтополис, с „Диков Агро“ЕООД гр.Балчик за 197 000бр. сорт Севтополис, с „Ив
Кар Спорт“ООД гр.Добрич за 264 000бр. сорт Хемус.
При установяването ищецът да е
предавал някакво количество лавандула по договора с „Мапи 96“ЕООД гр.М./около
250 000бр. според св.Л./, както и по договора с ответника/40 000бр./,
парадоксален е факта , че с протокол за брак №1/15.01.2020г. по причина на
погиване/изсъхване/ поради неявяване на клиенти за получаване на договорените
количества разсад, ищецът е бракувал 2
171 400бр. разсад, т.е. цялото според новата счетоводна отчетност количество
лавандула, произведено през 2019г..
Счетоводните книги и вписванията
в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според
тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с
оглед останалите доказателства по делото /решение № 62/25.06.2009г. по т. д. №
546/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 7/22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г.
на ВКС, ТК, І т. о., решение №169/31.01.2013 г. по т.д. №664/ 2011 г. на ІІ
т.о., решение №187/24.01.2013 г. по т.д. №436/2012 на ІІ т.о., решение №
185/30.10.2013г. по т.д.№ 813/12г. на ІІ т.о., решение №218/05.07.2011 г. по
гр.д. № 775/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.о./.
При редовно водене на
счетоводството, съставеният въз основа на него баланс, следва вярно да отразява
извършените стопански операции съобразно принципите на счетоводното отчитане за
всеобхватност, достоверност и текущо /своевременно/ начисляване, което в случая,
според констатациите на експертите, не е налице. Нередовно водените счетоводни
книги на ищеца не могат да служат като доказателство в негова полза. Съвкупната
преценка на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът не е имал готовност
да предаде в уговорения срок от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. уговореното
количество лавандула на ответното дружество, нито след това. Взаимно
противоречивите и необосновани показания на свидетелите В. и К. не могат да
обосноват извод в обратния смисъл. При установяването на липсата на готовност
за изпълнение в обема на уговореното както през м.ноември, така и през
м.декември, отправянето от ищеца на 18.12.2019г. по телепоща на покана до
ответника за получаване на разсада в 14-дневен срок и плащането на нов аванс от
17424 лева, не е от естество да обоснове извод, че неизпълнението от страна на
ищеца е по причина на поведение на ответника. Недоказани са фактите, уговорени
за възникване на задължението на ответника за заплащане на неустойка – отказ да
получи разсада. Събраните
по делото гласни доказателства сочат не само да не е налице отказ от страна на
ответника-купувач да получи разсада, а сам да е търсил и искал изпълнение на поетото
от продавача задължение да предаде уговореното количество разсад. В отношенията
по процесния договор е налице неизпълнение от страна на продавача, което
неизпълнение не е обусловено от неизпълнение на задължението на купувача да
получи разсада. Ответникът-купувач би бил
отговорен само при отказ да приеме изпълнението от страна на продавача, а в случая
се установява, че продавачът не е имал готовност и не е предложил изпълнение
съобразно договора. Доказателствата сочат купувачът да е бил готов да приеме и
забавено изпълнение, каквото забавено
частично изпълнение на стойност много по-малка от платения от него аванс е и
приел. След като отговорността за неизпълнението не е на ответника, за него не
е възникнало задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца
предвидената в чл. 6. 1. от договора неустойка.
Искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде
потвърдено, вкл. в частта за разноските, възложени в тежест на ищеца.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода
от спора във
въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна-ответник в
първоинстанционното производство, в полза на който следва да се присъдят такива за платено адвокатско
възнаграждение във
въззивната инстанция в размер
на 700лв.
Тъй като разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 пр. 2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по
търговски спорове - 20 000 лева, под който не може да бъде надлежно сезирана
касационната инстанция, като произнесено по такъв спор с цена на иска под този
размер, а именно 17424 лева, настоящото решение на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед горното, Добричкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№758/29.07.2020г. по гр.д.№155/2020г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Д., да заплати на „ИВ КАР СПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“25-ти септември“ №4,
представлявано от управителя Иван Колен И., съдебно-деловодни разноски в размер
на 700лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.