Решение по дело №261/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 50
Дата: 27 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия: Свилен Сирманов
Дело: 20244500600261
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Русе, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева

Пламен Дочев
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно административно
наказателно дело № 20244500600261 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178 от 25.03.2024г.,
постановено по АНД № 446/2024г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по чл.7 от УБДХ.
С решение № 178 от 25.03.2024 г., постановено по АНД №
446/2024г. Районен съд - Русе, признал за виновен Т.В.Т., като му наложил
административно наказание глоба в размер 400 лв. на основание чл.1 ал.1 вр.
т.1 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Със същото решение и
на същото основание, съдът признал за виновен и Б.К.К., като му наложил
административно наказание глоба в размер 500 лв.
Против решението е постъпила жалба от адв.Д.Т. от АК - Русе,
упълномощен защитник на двамата нарушители, Жалбоподателката твърди,
че не е доволна от първоинстанционния съдебен акт. Прави искане за отмяна
изцяло на атакуваното решение и оправдаване на нарушителите.
Алтернативно предлага намаляване на наложените наказания. Релевира
касационни основания по чл.348 ал.1, т.2 и т.3 от НПК, вр. чл.7 ал.2 от УБДХ.
В съдебно заседание, нарушителите и техният защитник
поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.
Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава стано‐
вище, че жалбата е частично основателна и предлага решението да се
измени, като се намалят наложените наказания.
Съдът, след като преценка изцяло правилността на обжалваното
решение, с оглед становищата на страните и приложените по делото
доказателства, констатиран:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес. Подадена е срока по чл.7 ал.2 от УБДХ, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
От фактическа страна първостепенният съд приел за установено
следното:
Нарушителят Т.Т., е български гражданин, неженен, неосъждан,
с висше образование. Нарушителят Б.К.-, е български гражданин, неженен,
осъждан, със средно образование.
На 02.11.2023г. свид.М.-Х. управлявал л.а.„БМВ“ с рег.№
Р2393АР по ул.„Борисова“ в Русе. На кръстовището с бул.„Генерал Ско‐
белев“, л.а.„Рено“, управляван от неустановено лице му отнел предимство.
Афектиран, свидетелят слязъл от колата и ударил шамар на другия водач.
Действията му били наблюдавани от двамата нарушители,
които изчаквали в л.а. „Мерцедес“, с рег. № Р9499КМ, докато се освободи
кръстовището.
След като се саморазправил с неустановения водач, свид.М.-Х.
се качил в колата си и отишъл в денонощния магазин на ул.„Рила“. Като
излязъл от там, отново се насочил към ул.„Борисова“. На кръстовището с ул.
„Рила“ забелязал управлявания от нарушителя Т.Т. л.а.„Мерцедес“. Той се
1
приближавал с бавна скорост от дясно на движението му и въпреки, че имал
предимство, спрял на кръстовището. Тогава свидетелят пресякъл пред него
кръстовището и навлязъл в ул.„Панайот Хитов“. Нарушителят Т.Т., който
управлявал л.а.„Мерцедес“ също завил по ул."Панайот Хитов". Когато
свид.М.-Х. завил по ул.„Цариград“, с рязко движение и свистене на гуми го
последвал, като започнал да премигва със светлините.
Свид.М.-Х. спрял близо до блока на ВиК, а нарушителят Т.Т. -
близо до него. Тримата слезли от колите. Т.Т. се насочил с бърз ход към
свидетеля, а Б.К.- тичешком заобиколил, за да му излезе в гръб. На въпроса:
"Какъв е проблемът?", нарушителят Т.Т. попитал „Какъв побойник си ти бе,
а?“ Отстъпил няколко крачки назад и заел стойка. Свидетелят видял, че откъм
гърба му приближава нарушителят Б.К.- и замахнал с ръка към нарушителя
Т.Т.. Отстъпил назад, но двамата го последвали. Ритнал нарушителя Б.К.- в
корема, но той го хванал за якето. Свидетелят се опитал да му нанесе два
удара с юмрук, но не успял. В отговор, нарушителят Б.К.- му нанесъл два
бързи удара с юмрук. В това време нарушителят Т.Т. хванал лявата свободна
ръка на свидетеля, а нарушителят Б.К.- го сграбчил с двете си ръце за тялото.
Завъртял го по посока на часовниковата стрелка и тримата се сборичкали.
Свидетелят паднал на земята и докато нарушителят Б.К.- го притискал към
земята, съпроцесникът му нанесъл няколко удара.
В това време неустановено лице от мъжки пол извикало „А бе
оставете момчето, бе!“. Свидетелят успял да се изправи и се оттеглил в
посока портала до блока на ВиК. Нарушителите отново го последвали, като
Т.Т. се нахвърлил срещу него с ритник и го хванал за косата над врата.
Натиснал го към земята и го завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка. При това положение свид.М.-Х. извикал „Аре спри ве, спри, пусни!
Много ми е гадно!“. Нарушителят Т.Т. го захвърлил към едно дърво.
Свидетелят паднал близо до стъблото и отново извикал „Аре стига ве, човек,
спирам бе!“. Опитал се да стане, но нарушителят Б.К.- го ритнал. Опитал се
да го ритне отново, но загубил равновесие и паднал, защото пострадалият
отблъснал крака му.
Свид.М.-Х. успял да се изправи и започнал да отстъпва с гръб.
Въпреки, че няколко пъти извикал, че няма да оказва съпротива, двамата
нарушители продължили нападението. След известно време се отказали и
оставили свидетеля да се отдалечи. Качили се в л.а.„Мерцедес“ и си
тръгнали. Тези техни действия били наблюдавани от свид.Й.К., който се
намирал на тротоара до блок „Ком“ на същата улица.
Около 0:00 часа на 03.11.2023г. свид.М.-Х. посетил ЦСМП към
„УМБАЛ КАНЕВ“ АД - Русе. При извършения преглед се установило, че
вследствие нанесения побой получил „мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма“ и фрактура на кутрето на лява ръка, което било
имобилизирано с гипсова шина.
Като анализирал тези фактически положения, Районният съд
2
приел, че двамата нарушители са осъществили от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение по чл.1 ал.3 от УБДХ,
изразяващо се в извършена непристойна проява на публично място, като им
наложил съответни наказания.
В жалбата на защитника са наведени три групи оплаквания.
Претендира се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, приетите фактически положения не се подкрепят от
събраните доказателства, както и, че наложените наказания са завишени,
респ. явно несправедливи.
В оплакването за допуснати нарушения на процесуалните
правила се твърди, че делото е разгледано след срока по чл.4 от УБДХ, че
деянието не било квалифицирано според нормата на чл.1 ал.3 от УБДХ и, че
преди внасянето на делото в съда, актосъставителят не бил предоставил
възможност на нарушителите да се запознаят с част от доказателствата и
конкретно с двата видеозаписа.
Тези оплаквания са неоснователни.
Районният съд, действително е насрочил и разгледал делото
след срока по чл.4 от УБДХ, което представлява процесуално нарушение. За
да представлява отменително основание обаче, то трябва да е съществено.
Тази категория има легално определение в хипотезите на чл.348 ал.3 от НПК
и очевидно забавянето с три дни по никакъв начин не се е отразило върху
възможностите на нарушителите да организират защитата си. Следователно
нарушението не може да послужи като основание за отмяна на решението.
Освен това, за да може да послужи като отменително основание,
процесуалното нарушение трябва да бъде отстранимо при повторно
разглеждане на делото. В случая това е невъзможно, тъй като срокът по чл.4
от УБДХ е изтекъл отдавна.
Несъвсем разбираемо е оплакването в жалбата досежно
правната квалификация на деянието в акта. Твърди се, че не била посочена
"кoя тoчнo правна норма oт УБДX са нарушили и кoя от всичките
предложения на разпоредбата на чл.1 aл. 3 oт Указа са осъществили" със
своите действия. Правната квалификация в случая е само чл.1 ал.3 от УБДХ, а
изброените в там "псувни", "ругатни" и т.н. са изброяване, а не отделни
предложения (норми). Освен това изброяването не е лимитативно, а
примерно, доколкото завършва с думите: "или други подобни действия". В
същото време в мотивите се съдържа (изключително) подробно описание на
извършеното от нарушителите деяние.
Не представлява процесуално нарушение и третото оплакване, а
именно, че преди внасяне на акта в съда, актосъставителят не дал възможност
на нарушителите да се запознаят с видеозаписите. УБДХ, който съдържа
собствена процесуална уредба, различна от тази по ЗАНН, въобще не познава
фигурата на актосъставителя. Преписката (а не акта) се внася в съда от
началника на съответното структурно звено в МВР. Действията му до този
3
момент не са аналогични на досъдебно производство и съответно в указа
въобще няма задължение на длъжностно лице да запознава нарушителите с
доказателствата. Това не ограничава правата им като участници в процеса,
тъй като в едно спорно производство, каквото е съдебното те са разполагат с
възможност да реализират правото си на защита в максималния възможен
обем.
Най-обширно са аргументирани в жалбата оплакванията за
необоснованост на атакуваното решение. Защитникът счел, че неправилно са
кредитирани показанията на свидетелите М.-Х. и Й.К., които явно си
противоречали, а доказателствената стойност на видеозаписът била
надценена. Доказано било, че всъщност нарушителите били предизвикани от
агресивния свид.М.-Х., който този ден търсел кого да набие.
В тази част жалбата е недопустима. Според чл.7 ал.2 от УБДХ,
решението може да се обжалва само на касационните основания в НПК.
Изброени в чл.348 ал.1 от НПК, те не включват необоснованост на съдебния
акт. Следователно настоящата съдебна инстанция не може да оценява
достоверността на събраните и проверени по делото доказателствени
средства, не може да прави изводи за фактите и съответно да приема нови
фактически положения.
Единствено с оглед на прецизност, Окръжният съд счита за
необходимо да акцентира (посочено е мимоходом в мотивите), че всички
събития преди побоя са неотносими към предмета на делото. Каквото и да е
било предходното поведение на свид.М.-Х., за нарушителите не съществува
правна възможност да го "санкционират", поради което не може извършеното
от тях да се представи като отговор или реакция.
По оплакването за явна несправедливост на наложените
наказания.
При индивидуализацията на наказанието, което наложил на
нарушителя Т.Т. съдът обсъдил като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, младата възраст, както и, че причина за
саморазправата е било извършено преди това противозаконно действие от
пострадалия. Като отегчаващи вината взел предвид проявената упоритост в
умисъла, както и, че деянието е извършено в съучастие, в тъмната част на
денонощието. Без да го обоснове, съдът очевидно стигнал до извод, че е
налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и отмерил
наказание глоба в размер 400 лв.
В мотивите си съдът не обсъдил относителното значение на
отделните обстоятелства. Така например чистото съдебно минало е
обстоятелство с голямо значение, за разлика от младата възраст на
нарушителя. Неясно е също кое противозаконно действие на пострадалия,
съдът е отчел като провокация. Шамарът, който ударил на неустановения
водач на л.а."Рено" или отнемането на предимството на л.а."Мерцедес,
управляван от нарушителя Т.Т.. Първото няма отношение към нарушителите,
4
а поради изминалия период от време, не може да се претендира и наличие на
някакъв афект, изблик на будната им гражданска съвест. Що се отнася до
отнемането на предимство, това нарушение на правилата за движение по
пътищата е толкова незначително, че по никакъв начин не може да оправдае
преследването и жестокия побой на свид.М.-Х.. Последното обстоятелство,
включително причинените две леки телесни повреди представляват
отегчаващо вината обстоятелство, пропуснато в мотивите. В тази група
Районният съд пропуснал да обсъди и каузалния принос на нарушителя Т.Т.,
който като водач на автомобила всъщност провел преследването на
пострадалия и първи влязъл в конфронтация с него.
При тези данни е налице превес на отегчаващите вината
обстоятелства, при който отмереното с обжалваното решение наказание се
преценява от настоящата инстанция като справедливо.
Преценявайки какво наказание да наложи на нарушителя Б.К.-,
съдът обсъдил като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст и
провокацията с извършено по-рано от свид.М.-Х. противозаконно действие
спрямо трето лице. Като отегчаващи вината обстоятелства взел предвид
миналото осъждане, упоритостта в умисъла, извършването на деянието в
съучастие и в тъмната част на денонощието. Отново без да обсъди в
съвкупност отделните обстоятелства, съдът фактически приел значителен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и наложил наказание в
максимален размер.
Тук съдът е конкретизирал, че има предвид шамара, който
ударил на неустановения водач на л.а."Рено", но по съображенията изложени
по-горе, Окръжният съд не приема, че нарушителят е бил провокиран,
респ.предизвикан от пострадалия. Така единственото смекчаващо вината
обстоятелство остава възрастта му, която предвид вече натрупаната съдебна
биография има незначителна относителна стойност.
В същото време отегчаващите вината обстоятелства са както
многобройни, така и с много по-голяма относителна стойност. Този
нарушител вече е осъждан за тежко умишлено престъпление. Процесното
деяние извършил в изпитателния срок за който е отложено изтърпяването на
наложеното наказание. С това не само поставил под съмнение реализацията
на целите по чл.36 от НК, а и се характеризирал като личност с относително
висока степен на обществена опасност. В тази група обстоятелства съдът
отново пропуснал да обсъди като отегчаващо вината обстоятелство
причиняването на две самостоятелни леки телесни повреди на пострадалия.
При тези данни, Окръжният съд преценява, че е налице пълен
превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което наложеното
наказание глоба в размер 500 лв. е справедливо.
Предвид изложеното, обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
5
Мотивиран така и на основание чл.7 ал.3, вр. чл.6 ал.1 б.
„а” от УБДХ, съдът постанови присъдата си.
6