№ 108
гр. Асеновград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20215310200609 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван електронен фиш Серия К № 4090409 от 18.09.2020г. издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който на К.А.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на
100,00 лева – сто лева, за нарушение по чл. 21, ал.2 вр.чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
По същество:
Страните, редовно призовани в съдебно заседание по същество, не изпращат процесуални
представители.
В депозираната жалба срещу електронния фиш се иска неговата отмяна, като
незаконосъобразен и неправилен. Като процесуален представител на жалбоподателя, по
делото е упълномощен адвокат С.Н., който осъществява безплатно процесуално
представителство по чл.38, ал.1 от „Закон за адвокатурата“.
Въззиваемата страна изпраща чрез упълномощения главен юрисконсулт – Ивелина Петкова,
становище, в което иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш, като постановен
при спазване на административно – производствените правила и като законосъобразен.
Страните претендират присъждане на разноски.
По процедурата:
За вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, не се
предвижда наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“, поради което и съгласно
1
чл.189, ал.4 от ЗДвП, е допустимо налагане на глоба с електронен фиш.
Същият е издаден от легитимен автор съгласно ЗЕДЕП - ОДМВР - Пловдив.
Той е и териториално компетентен орган спрямо мястото на вмененото нарушение.
По съдържанието на обжалвания електронен фиш:
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане.
Относно изискването за посочване на точните разпоредби, които са нарушени, то не е
спазено, предвид на това, че макар и вмененият електронен фиш да вменява извършено
нарушение по чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, то самата алинея на първа на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
има различни диспозитиви съобразно различните посочени в нея категории МПС-та
съобразно които е определена и законово допустимата разрешена скорост. Те реално
представляват отделни състави на адм.нарушения.
Като не е посочено коя категория е управляваното по време на адм.нарушение МПС, когато
не е спазило допустимата с пътен знак разрешена скорост, свързано с категорията на
управляваното МПС, не е конкретизирано и предложението от нормата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, което се вменява от правна страна като нарушение, с което е допуснато съществено
нарушение на административно – производствените правила относно съдържанието на
електронния фиш, което реално, не дава информация на жалбоподателя каква е точната и
пълна правна квалификация на вмененото му адм.нарушение, с което накърнява правото му
на защита и представлява по своето естество, съществено процесуално нарушение.
На следващо място, в обжалвания електронен фиш, съобразно нормативното изискване на
чл.189, ал.3 от ЗДвП, е посочен размер на доброволното плащане в 14 - дневен срок на
обжалвания електронен фиш, но в него не е посочено пред кого може да бъде обжалван при
оспорване.
Макар това да не е изрично разписано негово съдържание съгласно нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, то това е задължителен реквизит на всеки акт на държавна принуда, с който се
налагат санкции от административен характер и които подлежи на съдебен контрол. Това
изискване е посочено в ЗАНН и то не е преклудирано от специалната разпоредба
регулираща съдържанието на електронния фиш, в чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Като не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, наказващият орган е
нарушил правото на защита и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Всеки
акт, подлежащ на обжалване, следва да бъде посочено от органа, който го издава, къде и
какъв срок може да бъде сторено това, за да бъде гарантирано правото на защита на
нарушителя.
2
Следва да се посочи, че образецът на електронен фиш се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи, като по този утвърден образец административно – наказващият орган
издава електронните фишове, но факта, че Министърът на вътрешните работи и
законодателят в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочил като изискуемо съдържание
уведомяване пред кой съд и в какъв срок подлежи на съдебен контрол така издаденият
административно – наказателен акт, не преклудира нормите на КРБ и ЗАНН, където тази
информация е задължителна при упражняване на държавна принуда и въведен в държавата
контрол върху административно налаганата такава, като следва да бъде посочено начин и
срок на обжалване.
Като не е намерил начин да преодолее този законодателен проблем и непълен образец на
електронния фиш, било чрез изискване по надлежния ред на съответни законодателни
промени чрез Министъра на вътрешните работи, или друг ред, който МВР счита за
допустим, като не е съобщило за този проблем, за да се намери начин той да бъде
нормативно уреден, се е стигнало до поголовно нарушаване правото на защита на всички
български граждани, на които се издават електронни фишове, без да се посочва в тях къде и
как могат да ги обжалват. В този случай това също е така, като по този начин, ОДМВР
Пловдив, извън неговото съдържание дори и с писмо, не е уведомило нарушителя за
възможността този електронен фиш да бъде обжалван, с което напълно е нарушило правото
му на защита и това по своя характер, представлява съществено процесуално нарушение.
Спазено е изискването на т.9 от Техническото описание и инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, като е
изготвен видеоклип, със съответен показан идентификационен номер, от който са направени
няколко снимки и от които се установява, че по правилата на раздел 8, еднозначно се
установява, че измерената скорост е на МПС-то , заснето на клипа и на снимковия материал
от него. Наличието на идентификационен номер на клипа и нормативно въведено с нормата
на чл. 5, ал.1 от „Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, 2018“.
От извършения оглед в съдебно заседание на този СД диск с видеоклип се установява, че са
спазени нормативните изисквания същият да е с продължителност от 2 -15 секунди, да няма
съмнение за това, че измерената скорост е на друго МПС, поради което и като се установи
от огледа, че е заснето единствено движещо се само по целия пътен участък от две насрещни
ленти МПС, съдът намери, че тези изисквания са спазени и че действително няма никакво
основание за съмнение за това, че измерената скорост е на МПС, посочено в обжалвания
електронен фиш.
Тук следва да се посочи, че съгласно чл.6, ал.2 от „Наредба №8121з-532 за автоматизираните
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, 2018“,
местата за контрол с АТСС се определят съобразно нормативно разписани критерии, но тази
правна норма няма императивен характер, като на следващо място, нейното неспазване не
води до липса на правомощия по ЗДвП за установяване на нарушения по чл.21 от ЗДвП с
3
автоматизирани технически средства, поради което и факта, че въззиваемата страна не е
представила доказателства за спазване на нормата на чл. 6, ал.2 от наредбата, не води до
нищожност на ползваните АТСС и наложените електронни фишове за нарушения по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
В случая е съставен при изпълнение на нормата на чл.10 от Наредбата, протокол за
използване на автоматизирано средство или система, като видно от него, автоматизираното
техническо средство или система TFR 1- М № 566, е мобилно и е разположено в служебен
автомобил с дк № РВ 75 19 ВК.
В този протокол е посочено, че са направени видеоклипове започващи с номер 14 871 и
последният от които е с номер 14 920. В този протокол е записано мястото на радара,
режима на измерване, посока на задействане и начало и край на работа, като неразделна
част от него е описание на гърба, на всяко едно нарушение и номера на видеоклипа, с който
е заснето.
Тук обаче, бидейки мобилно АТСС, не е спазено изискването, разписано в нормата на чл.
10, ал.3 от наредбата, тъй като това по своя характер е временно разположено в описания в
протокола участък от пътя, за което е съставен протокол, но не е спазено изискването да се
направи снимка на мястото на уреда. С това не е изпълнена процедурата за контрол с
мобилни АТСС, която да гарантира сигурността и достоверността на данните от
електронния фиш.
Така, остава недоказано по един несъмнен начин, че именно на посочените в протокола
място, е разположено мобилното АТСС и че именно участъкът е този, в който е действало
ограничението на скоростта, превишение на което това мобилно АТСС, е заснело, чрез
действието на посочения пътен знак, който е ограничавал скоростта на движение.
Спазени са частично изискванията за годност на АТСС, разписани в нормата на чл. 4
от Наредбата.
За ползването на АТСС е съставен протокол 29.12.2020г., а видно от Протоколи № 5-33-20,
5- 32-19, 7 -33-18, 7 -33 -17 то е преминало първоначална и последваща метрологична
проверка.
То е обаче със срок на валидност видно от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 за срок до 18.09.2020г., поради което и към момента на
установяване на нарушението, няма документ, който да доказва, че това е одобрено
средство за измерване, поради изтекъл срок на удостоверението за това.
Последващите метрологични проверки не санират този пропуск, тъй като това води до
неспазване на нормативното изискване на чл.4, (1) от Наредба №8121з-532 за
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, 2018“ въвеждат задължителното правила, че за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
4
Реално, ползваното АТСС не притежава към момента на измерване на вмененото с
обжалвания електронен фиш превишение на скоростта, удостоверение за одобрен тип,
поради което и реално, измерването е направено без одобрено средство за измерване, поради
което и е налице непригодност на това измерване и невъзможност, от него да бъде
извлечена административно – наказателна отговорност, поради липса на каквато и да било
достоверност на тези данни.
По фактите:
На 18.09.2020г. е заснето МПС, собственост на жалбоподателя К.А.К., в 10:00 часа, да
се движи в община Садово, по път I – 8, в зоната на км. 251+600, посока на движение от
запад към изток, лек автомобил „Форд фиеста“ с дк № ***, с 82 километра в час.
Видно от справка за МПС, то е собственост на жалбоподателя.
Съгласно удостоверение № 10.02.4835, относно одобрен средство за измерване, мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1 – M, е със
срок на валидност 24.02.2020г., тоест, към момента на заснемането с него, то не е по силата
на нормативните разпоредби, годност с него да бъдат извършвани каквито и да било
измервания.
Регулярните протоколи за проверка за метрологичен контрол са с дати, преди изтичане на
сока на валидност на удостоверението за годност, а именно: 26.10.2017г., 05.10.2018г.,
16.10.2019г., 06.08.2020г. като този последния по наредба не би следвало да е извършен, тъй
като удостоверението за годност на последващия контрол на мобилната система за контрол
TFR1-M, е изтекла. При липса на годна система, поради изтекло удостоверение за годност,
последващи и регулярни проверки от метрологична гледна точка, не санират този проблем,
тъй като макар и показателите да са отчели измерване в норма, то първоначалната проверка
обхваща много по малък обем от проверявани данни, за да бъде издадено ново
удостоверение за годност на същата, каквато тази, използвана за заснемане на нарушението,
вменено на жалбоподателя, няма.
При заснемане на нарушението и приложено приложение 1 от преписката, съдържащо
снимки от изготвения видеоклип, съгласно което нарушението е заснето при координати :
EL: 25.02.7189 и NL: 42.08.3872, а дата 18.09.2020г.
В това приложение е посочено ограничение на скоростта в този участък от координати
от 60 км./час от пътен знак.
От писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Пловдив, изходящ № 11-00-971 от
15.11.2021г., в пътен участък 251+600 от републикански път I – 8 / София – Пловдив –
Асеновград/, в посока на движение от запад на изток, няма действащ знак за ограничение
на скоростта В26. От това писмо е видно, че в този пътен участък е поставен знак В26
ведно с пътен знак А2 на път I - 8 251 + 950 в ляво, но не и на посочения в обжалвания
електронен фиш, километър и координати.
5
От това се налага извода, че в заснетия участък, няма въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В 26 от 60 / км. Час, поради което и съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП, разрешената
скорост за движение е 90 километра час по път в извън населено място.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от надлежно
приобщени и достоверни писмени доказателства по делото, а именно: писмо от Агенция
„Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – Пловдив“, Приложение № 1 към
видеоклип № 14877, Радар № 566, справка от сектор „ПП и КАТ“ при ОД на МВР –
Пловдив, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протоколи с
номера 7-33-17, 7-33-18, 5 -32-19, 5 -33 -20, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство от 8.09.2020г..
Съдът кредитира и вещественото доказателство по делото – СД диск от заснет видеоклип,
като надлежно приобщено и достоверно.
От правна страна:
Заснемането на вмененото с обжалвания електронен фиш техническо средство на
жалбоподателя е извършено с техническо средство, чието удостоверение за годност е
изтекло, поради което и същото не се явява годно техническо средство за заснемане на
нарушения. Това налага извода за липса на достоверност на направения с него видеоклип и
налага извода за недоказаност на вмененото адм.нарушение.
На следващо място, липсва снимка на пътния знак, който въвежда ограничението и на
разположението на заснемащото техническо средство в зоната на действие на този път знак.
С това са нарушени процедурните изисквания за гарантиране достоверност на направеното
измерване спрямо характеристиките на измервания участък, което го прави напълно
недостоверно, а самото нарушение – недоказано.
Нещо повече, тази липса на снимка на уреда и на пътния знак и на зоната му на действие
явно не е случайна, тъй като от писмо от „Агенция Пътна инфраструктура“ се оказа, че в
този пътен участък, в който с обжалвания електронен фиш се твърди, че имало ограничение
на скоростта от пътен знак В 26, изобщо такъв знак няма.
Няма и въведено каквото и да било друго ограничение на движението.
Жалбоподателят се е движил със скорост от 82 километра в час, която е напълно допустима
по извънградски път, където разрешената скорост е 90 километра в час, с което от обективна
страна, не е извършил вмененото му административно нарушение.
Поставя се въпроса дали този случай не сочи на тенденциозна практика на органите на МВР
с цел пълне на на държавния бюджет по един неправомерен начин. Този въпрос се налага,
тъй като този вид констатации, не касаят само настоящето производство, което налага
извода за една смущаваща и притеснителна практика по смущаваща фактология, която
6
внася сериозни съмнения в добросъвестността на контролните органи, при упражнение на
техните правомощия и не кореспондира с принципите на КРБ за правова държава и
упражняване на властта при спазване на законите, дипломатично казано.
С оглед на това, съдът намери, че обжалваният електронен фиш е постановен при
недоказаност на адм.нарушение, при неизвършване от обективна страна на същото и при
тотално неспазване на нормативните изисквания за заснемане на нарушения с технически
средства, което налага неговата отмяна като необоснован и неправилен.
По разноските:
Жалбоподателят е бил представляван от адвокат, безплатно.
Обжалваният акт е отменен.Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, се дължат разноски, които
съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, следва да се възложат на въззиваемата страна.
Съгласно чл. 38, ал.2 от „Закон за адвокатурата“, следва да бъде осъдена въззиваемата
страна да го заплати на адвоката, в размер – минимално предвидения такъв от 300 лева –
триста лева.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш Серия К № 4090409 от 18.09.2020г. издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който на К.А.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на
100,00 лева – сто лева, за нарушение по чл. 21, ал.2 вр.чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал.1от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, вр.чл. 38, ал.2 вр.ал.1 от
„Закон за адвокатурата“, ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на адвокат С.К. Н.
от САК – Пловдив, с адрес: ***, сумата от 300 лева- триста лева, хонорар.
Решението да се съобщи на страните.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14 – дневен срок
от неговото съобщаване на страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните
основания, визирани в НПК, чрез Районен съд – Асеновград.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7