МОТИВИ към
Присъда №260015/19.05.2021 година по НОХД 1103/2020 година на ЛРС:
Срещу подсъдимия М.И. *** е внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК затова, че в периода от
01.02.2020г. до 31.10.2020г. включително, в гр. Л., като осъден с Решение
№94/25.02.2019 г. по гр. дело №134/2019г. по описа на РС-Л., влязло в сила на
25.02.2019г., да издържа свои низходящи –
синовете си А.М.М. и Т.М.М.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер /по 150.00лв. месечно за всяко
едно от децата/ на повече от две месечни вноски – осем месечни вноски за А.М.М. и девет месечни вноски за Т.М.М.,
общо в размер на 2 550 лева.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Л. поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния
акт. Счита, че от фактическа страна делото е изяснено по безспорен начин, като
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се установява без
противоречия от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като
в същата насока е и направеното от подсъдимия в съдебно заседание признание на
тези факти, което признание се подкрепя изцяло и от доказателствата по делото.
От правна страна, при така изяснената фактическа обстановка счита, че М.М. е осъществил със своето поведение всички признаци на
престъпния състав по чл.183 ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието,
като смекчаващи обстоятелства предлага да бъдат преценени чистото съдебно
минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че и в хода на досъдебното
производство и след внасяне на обвинителния акт в съда, същият е правил вноски
за издръжки, за което представя и доказателства, като отбелязва изрично, че
представените в съдебно заседание разписки не съдържат категорична информация,
от която да е видно, че се касае за плащания към инкриминирания период, но все
пак се касае за плащане за издръжка. Като отегчаващо обстоятелство предлага да
се вземе предвид това, че подсъдимият не е заплащал вноски и за двамата си
синове по осем месечни вноски за всеки от тях, т.е. общо цели 16. Предвид
изложеното, предлага на съда да определи на подсъдимия М. наказание лишаване от
свобода малко над минималния размер, а именно шест месеца, което да редуцира на
основание чл.58а от НК с една трета до четири месеца, а изпълнението на това
наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предвид
изложеното, моли съда да се произнесе със съдебен акт в този смисъл.
Подсъдимият М.И.М. се явява лично в съдебно заседание
и с назначения от съда служебен защитник адвокат И.И.,
като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и
следващите от НПК. М. се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Представят
като доказателства по делото заверени преписи от платежни нареждания, четири
броя разписки, от които е видно, че подсъдимият е заплатил част от дължимата
издръжка в размер на 690 лева. М. заявява, че не е имал работа и за това е
закъснял с издръжките и моли за наказание глоба. Служебно назначеният му
защитник адв. И. счита за доказано, че подзащитният му не е заплатил осем месечни вноски по
отношение на А.М.М. и Т.М.М.,
но от представените в съдебно заседание писмени доказателства е видно, че част
от описаната сума в обвинението е заплатена преди приключване на съдебното
следствие. Посочва, че при привличането в качеството му на обвиняем е направил
пълни самопризнания, тъй като действително няма финансова възможност да изплаща
издръжката. Изтъква, че към настоящия момент, същият трудно може да си намери
работа и заради епидемиологичната обстановка. Представя доказателства, че
притежаваните от него МПС-та – „Трабант“ и „Фолксваген Голф“ са отдавна излезли
от употреба, не знае къде се намират и не разполага с тях, както и издадена от
Местни данъци и такси справка, която доказва, че притежава и идеална част на недвижим имот в
град Л., **** ***, но от този имот той не може да се издържа, тъй като там
живее баща му, брат му със съпругата му и с двете деца. Твърди, че М. има
желание да даде най-доброто на децата си и моли при определяне на наказанието
да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК, като на същия
бъде наложена глоба по преценка на съда, за да има възможност същият да напусне
пределите на РБългария, тъй като си е намерил сезонна
работа в чужбина, от която ще задоволи своите потребности и ще има възможност
да изплаща издръжката, постановена по гр. дело №134/2019 година. В този смисъл
моли за съдебен акт.
С
оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371 т.2 от НПК/, съдът, след одобряване на направеното от подсъдимия самопризнание,
разгледа и реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства, преценени в своята съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
М.И.М. бил разведен, безработен и неосъждан.
На 17.11.2001г. свидетелката Р.К.А.и
подсъдимият М.И.М. сключили граждански брак. По време на брака им се родили две
деца - А.М.М. на 21.09.2002г. и Т.М.М. на 16.08.2010 година.
С Решение №94/25.02.2019г. по
гр. дело №134/2019г. по описа на РС-Л., влязло в сила на 25.02.2019г.,
гражданският брак между двамата бил прекратен. Със същото решение, родителските
права по отношение на родените от брака им деца - синовете А.М.М. и Т.М.М., били предоставени за
упражняване от майката - свидетелката Р.А., като обвиняемият бил осъден да
плаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева за всяко едно от децата, или
общо 300 лева месечна издръжка за двете деца. Подсъдимият М. трябвало да
заплаща месечната издръжка на свидетеля А.М., със съгласието на майка му и
законен представител, както и на свидетелката Р.А., като майка и законен
представител на малолетния Т.М., до настъпване на законна причина за изменянето
или прекратяването им. Няколко месеца след прекратяване на брака, подсъдимият М.
изплащал дължимата издръжка, като последната платена сума била за месец
декември 2019 година. От 01.01.2020г. подсъдимият
преустановил плащането на месечната издръжка, поради което свидетелката А.
депозирала жалба в РП-Л.. След образуването на досъдебно производство по повод
жалбата й, М. изплатил на 11.08.2020г. сумата от 300 лева, т.е. изпълнил
задължението си за месец януари 2020 година. На 21.09.2020г., свидетелят А.М.
навършил осемнадесет годишна възраст и поради това, след месец октомври 2020г.
баща му не му дължал месечната издръжка, съгласно горепосоченото решение на РС-Л..
След привличането му в качеството на обвиняем на 16.11.2020г. с постановление
на разследващия орган, на 30.11.2020г. подсъдимият М. изплатил и сумата от 400
лева за издръжката на синовете си. В хода на разследването не били установени
доказателства обвиняемият М. да е извършвал плащания на дължимите месечни
издръжки за периода 01.02.2020г. - 31.10.2020 година.
Видно от изисканата и
приложена към делото справка от Община Л. е, че на името на М.М. се водят в собственост моторни превозни средства - лек
автомобил „Трабант“ с рег. № ОВ **** А и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ОВ **** ВМ, както и 0.17 идеална част от недвижим имот - жилище в гр.Л., М.,
***, **, ***.
От така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция прие, че с деянието си М.И.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК,
като в периода от 01.02.2020г до 31.10.2020г., включително, в град Л., като
осъден с Решение №94/25.02.2019г. по гр. дело №134/2019г. по описа на РС-Л.,
влязло в сила на 25.02.2019г., да издържа свои низходящи - синовете си А.М.М. и Т.М.М., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на по 150 лева месечно лева за всяко едно от
децата, на повече от две месечни вноски - осем месечни вноски за А.М.М. и девет месечни вноски за Т.М.М.,
общо в размер на 2 550 лева.
Съдът приема за безспорно установено
по делото, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на съд.
М. е осъществил изпълнителното деяние чрез бездействие като не е плащал
своевременно дължимата издръжка децата си.
От
субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият М. е съзнавал,
че е осъден да издържа двамата си синове и въпреки това съзнателно не е
изпълнил своето задължение по закон.
Причина за извършване на
престъплението, според настоящата инстанция, е заниженото чувство за
родителски дълг.
При тези съображения, съдът квалифицира
деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М., съдът
съобрази като многобройни смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно
минало, декларираната критичност към извършеното и извършените няколкократни
плащания, както по време на досъдебното, така и по време на съдебното
производство. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият е останал без
работа по време на извънредна епидемиологична обстановка, когато намирането на
нова работа е извънредно затруднено. Освен това съдът прецени, че в конкретния
случай, с оглед изброените вече смекчаващи вината обстоятелства, и най-леко
предвиденото от закона наказание за това престъпление – пробация
в минимален размер от шест месеца, се явява несъразмерно тежко, поради което
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК му наложи наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева,
която да заплати в полза на държавата, по сметка на съдебната власт.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия М.М.
наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и чрез него ще се постигнат целите, визирани
в чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: