Определение по дело №45/2020 на Административен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                                     17.02.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седемнадесети февруари                                                                 две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                               

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                 2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА                                                                        

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно дело № 45 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН.

            Адв.Райнов от АК – К. като пълномощник на Е.Б.Й., ЕГН ********** *** обжалва определение №2/02.01.2020г. по а.н.д.№1566/2018г. на РС – Д. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт поради погрешен извод за редовно връчено НП. Навежда доводи за недостоверност на показанията на св.Шопов и св.Иванов и наличие на вътрешни правила за връчване на НП, които не са известни на съда и не са спазени. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по съществото на спора.

            Ответната страна ОДМВР – К. не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване пред компетентния съд.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване пред районния съд е НП №17-1139-001014/08.08.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – К., с което на Е.Б.Й. са наложени следните административни наказания:

            по т.1 – на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца,

            по т.2 – на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. и

            по т.3 – на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв.

            На гърба на НП в разписката за връчване е отбелязана дата 17.11.2017г. с подпис на връчителя при условията на отказ на нарушителя, оформен с имената и подписа на св. Иванов.

            От фактическата страна на спора след изпълнение на задължителните указания на КАС в определение №44/21.12.2018г. по к.а.н.д.№305/2018г., съдът е установил, че НП е изпратено за връчване на РУ – Д., което обстоятелство е надлежно отразено в АИС „КАТ“ и поради непредприети действия на нарушителя за явяване да получи препис от НП, същото е дадено на св.Ш. като полицейски служител в група „Пътен контрол“ в РУ – Д., който е осъществил връчването при условията на отказ в изпълнение на правилото по чл.180, ал.4 от НПК. Съдът е установил, че съгласно писмо от началника на РУ – Дупница, нормативната уредба на МВР не изисква служителите, на които е вменено връчването на НП, да получават същите срещу подпис от деловодството. Съгласно графика за дежурство, на датата на връчване на НП св.Ш. и св.И. са изпълнявали служебните си задължения в гр.Д. Съдът е кредитирал като достоверни показанията на двамата свидетели и останалите свидетели, които е приел за установяващи една и съща фактическа обстановка относно връчването на НП.

            От правна страна съдът е приел редовно връчване на НП поради изпълнение на изискванията на чл.180, ал.4 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Съдът е посочил, че от датата на връчване на НП започват да текат всички срокове, включително и тези за обжалване по съдебен ред, от където е формирал извода, че считано от 17.11.2017г. за жалбоподателят е започнал да тече 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП. Подадената жалба срещу НП на 01.11.2018г. е просрочена. Преклузивният срок за оспорване на НП е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, поради което депозирана жалба се явява недопустима. По посочените правни доводи съдът е отменил определението за ход на съдебните прения, възобновил е производството по делото и е прекратил наказателното производство по делото поради недопустимост на жалбата. Съдът е дал 15-дневен срок за оспорване на съдебния акт.

            Жалбата срещу определението на районния съд е подадена в рамките на указания от съда срок, поради което следва да се приеме за допустима.

            Определението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма при правилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Правилен е извода на съда за недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата срещу НП.

С оспореното пред районния съд НП деецът е наказан за нарушения на правилата за движение по пътищата по санкционни състави от ЗДвП, поради което по препращане от чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените случаи в закона за съставянето на АУАН, издаването и обжалването на НП се прилагат общите правила на ЗАНН. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН нарушителят има право да обжалва НП в 7-дневен срок от неговото връчване. Правилото за връчване на НП по чл.58, ал.1 от ЗАНН съдържа изискване за връчване срещу подпис на нарушителя, т.е. за лично връчване. Начините за осъществяване на връчването са предмет на законова регламентация в чл.180 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В случая по делото на районния съд, е осъществена хипотезата на чл.180, ал.4 от НПК поради доказан отказ на дееца да получи и подпише НП, видно от показанията на св.Ш. и св.И. Оформянето на разписката за връчване на НП съдържа релевантната информация за редовно връчване по чл.180, ал.4 от НПК. Съдът правилно е ценил показанията на св.Ш. и св.И. като достоверни, т.к. са във връзка с останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите на нарушителя и писмените доказателства. От депозираните писма на началника на РУ – Д. и документите към тях е видно, че връчителят на НП и свидетелят на отказа на нарушителя са полицейски органи от състава на РУ – Д., което управление е част от структурата на ОДМВР – К., в която се намира и издателят на НП, че на датата на отказа служителите са изпълнявали служебните си задължения и че нарушителят е запознат с обвиненията в НП, което е предложено за подпис.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на действащи вътрешни правила относно начина на връчване на НП. Дори да има такива, същите представляват вътрешноведомствени актове, които обвързват единствено техния издател и подчинените нему органи и длъжностни лица. Процесуалните правила за връчване на НП, регламентирани в ЗАНН и НПК са от публично правен ред, императивни и изчерпателни, поради което разширителното им тълкуване е недопустимо.

            Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА определение №2/02.01.2020г. по а.н.д. №1566/2018г. на РС -Д.

            Определението е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.