Присъда по дело №527/2023 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 49 от 17.10.2023 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 527 по описа за 2023 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Р. К. К.
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от
месец декември 2018 - до месец април 2023 г.,включително в град Хасково,
като е осъден с Решение №36/19.03.2019г. по гр. дело № 693/2018г. по описа
на Районен съд - Гълъбово, в сила от 25.07.2021г. да издържа свой низходящ -
дъщеря си - Б. Р. К. родена на **.**.**** г. съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 52
месечни вноски по 180 лева на обща стойност 9 360 лева, дължими на С. Г. К.
от с. *******************, като майка и законен представител на детето.
В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, не поддържа
обвинението във вида, в който е предявено, като счита, че за периода от месец
декември 2018 г. до датата на влизане на съдебното решение, с което
подсъдимият бил осъден да издържа своя низходящ в сила, отговорността на
подсъдимия била само гражданскоправна, позовавайки се на съдебна
практика, а от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в
останалата част за инкриминирания период, освен, че било доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна, били установени и
обстоятелства за прилагане на привилегирования състав по ал. 3 на чл. 183 от
НК. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, но за
периода от влизане в сила на съдебното решение до месец април 2023 г., а на
визираното в закона основание и доколкото, извън самата забава за заплащане
на издръжка, не били настъпили други вредни последици, да не му налага
наказание.
Частният обвинител С. Г. К., в хода на съдебните прения, лично и чрез
повереника – адв. М. П. заявява, че поддържа повдигнатото обвинение и
претендира присъждане разноски.
Защитникът на подсъдимия Р. К. К. – адв. Х. Ч. се солидаризира с
изложеното от прокурора и счита, че били налице формалните основания за
прилагане на чл. 183, ал. 3 НК по отношение на подзащитния му за част от
периода, а за друга следвало да бъде оправдан, но настоява и на заетата още в
хода на разпоредително заседание позиция, че на досъдебното производство
били допуснати съществени процесуални нарушения и развива подробни и
конкретни аргументи в тази насока.
Подсъдимият Р. К. К. заявява в разпоредително заседание, че желае да
му бъде дадена възможност да представи доказателства за погасяване на
задължението си за издръжка. В съдебни заседания, насрочени по общия ред,
се явява лично и заявява становище по обвинението, както и участва в хода на
1

проведеното съдебно следствие и съдебните прения, но не дава обяснения,
като се придържа към заявената от неговия защитник позиция. При
упражняване правото на последна дума излага аргументи за наличие на
основание за оправдаването му, тъй като решението на ВКС по претенцията
за издръжка все още не му било съобщено и се чувствал невинен.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р. К. К., роден на ***************************, с
настоящ адрес град *******************.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 493,
издадена от Районен съд – Димитровград на 15.06.2020 г. същаият не е
осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. От
представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че по отношение на подсъдимия няма данни за регистрирани
криминални прояви.
Установено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд е, че свид. С. Г. К. от с. *******************, обл. Х. и подс. Р. К. К. от
гр. Г. сключили граждански брак през **** г. От брака си имали едно дете -
Б. Р. К., родена на **.**.**** г. Бракът бил прекратен през 2014г., като тогава
упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Р. К. било
предоставено на бащата Р. К. К.. С Решение № 36 от 19.03.2019г. по гр.д. №
693/2018г. по описа на Районен съд - Гълъбово, влязло в сила на 25.07.2021г.
упражняването на родителските права по отношение на детето Б. К. било
предоставено на майката С. Г. К.. Със същото решение подс. Р. К. К. бил
осъден да заплаща на малолетното си дете Б. Р. К., чрез неговата майка С. Г.
К., ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаването на
исковата молба в съда - 21.11.2018г. Р. К. обжалвал така постановеното от
Районен съд - Гълъбово решение пред Окръжен съд - Стара Загора, като след
нееднократно връщане на подадените въззивна и частни жалби, то влязло в
сила едва на дата – 25.07.2021 г.
Установено е, че за периода от постановяване, както и след влизане в
сила на съдебното решение, подс. Р. К. К. не заплатил нито една вноска за
издръжка на детето си - Б. Р. К..
Видно от представената в хода на съдебното следствие и приета като
писмено доказателство разписка подписана от С. Г. К., същата е получила от
Р. К. К. сумата от 4680 лева, представляваща дължима издръжка по НОХД №
527/23 г. за малолетното дете за периода 23.07.2021 г. до 23.10.2023 г. или 26
вноски по 180 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство и
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свид. С. Г. К., които
се възприемат от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото,
2

като еднопосочни помежду си и съответни на останалия събран
доказателствен материал, поради което не е необходимо да бъдат подлагани
на детайлен анализ за тяхната достоверност.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че
подсъдимият Р. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 3 от Наказателния
кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна
отговорност, но само за задължението му за издръжка за част от периода, а
именно: от месец юли 2021 г. до месец април 2023 г.
Изпълнителното деяние на престъплението по основния състав - чл.
183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по
чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата
от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно
от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най -малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите,
посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно установена обективната страна на
деянието. Подсъдимият Р. К. К. е осъден с влязло в сила решение на
гражданския съд да издържа свой низходящ – малолетното дете Б. Р. К.,
негова дъщеря, но въпреки това не е изпълнил доброволно своето задължение
за периода от месец юли 2021 г. до месец април 2023 г., включително. В
случая се налага и важното уточнение, че за периода, предшестващ момента
на влизане в сила на съдебното решение, без значение дали е допуснато или
не предварително изпълнение и без значение дали е образувано или не
изпълнително производство за принудително погасяване на задължението за
издръжка, отговорността на задълженото лице при невнасяне на две или
повече вноски остава единствено гражданскоправна и не може да бъде
3

предоставена наказателноправна защита. Това виждане произтича от
еднопосочното тълкуване на нормата от Особената част на НК по чл. 183, ал.
1 в съдебната практика и не се налага допълнителен анализ, поради което
подсъдимият Р. К. К. бе признат за невинен в това, че за периода от месец
декември 2018 - до месец юни 2021 г., включително, в град Хасково, като е
осъден с Решение № 36/19.03.2019 г. по гр. дело № 693/2018г. по описа на
Районен съд - Гълъбово, в сила от 25.07.2021 г. да издържа свой низходящ -
дъщеря си - Б. Р. К., родена на **.**.**** г. съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 30
месечни вноски по 180 лева, всяка, дължими на С. Г. К. от с.
*******************, като майка и законен представител на детето и на
основание чл. 304 от НПК съдът го оправда по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 183, ал.1 от Наказателния кодекс в тази част.
В останалата част на инкриминирания период, следва да бъде
продължен анализа, че от гледна точка обективните признаци на състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, не е необходимо срещу подсъдимия да е
образувано изпълнително производство при държавен или частен съдебен
изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка, като за
съставомерност на деянието е достатъчно да е установено, както в случая,
съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания
период от време. Извод, който не се променя от факта, че подсъдимият не бил
получил както сам твърди, постановените съдебни актове от въззивната и
касационна инстанции, тъй като спецификите на съдопроизводството по ГПК
изискват да се внесе яснота, че подлежат на връчване всички, но само всички
подлежащи на обжалване съдебни актове, каквито тези, постановени от ВКС,
като касационна инстанция не са, както и постановените от първата или
въззивна инстанция окончателни съдебни актове.
Поради изложеното, налице е основание подс. Р. К. К. да понесе
наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично
постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си
в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за значително повече от две месечни вноски, а именно за
периода от месец юли 2021 г. до месец април 2023 г., включително 22
месечни вноски в размер на по 180 лева всяка за детето на подсъдимия, което
той има задължение да издържа.
Подсъдимият Р. К. К. е извършил деянието при условията на пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод, който
не се променя в зависимост от това дали подсъдимият е разполагал с
достатъчно средства да изпълни задълженията си, дали има или не постоянна
работа и други източници на доходи, но така или иначе твърдения още по –
малко доказателства за проявление на такива обективни фактори липсват, за
да се налага тяхното обсъждане.
4

След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимия Р. К. за даване на издръжка за повече
от два месеца, съдът го призна за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Налице е обаче последващо негово
поведение, след повдигане на обвинението, в резултат на което фактически
същият е изпълнил задължението си за издръжка до постановяване на
присъдата от първата инстанция, отнасящо се до инкриминирания период по
отношение на малолетното дете, за което е имал такова задължение и се
дължи наказателноправна защита и поради това задължението е най –
обременително за дееца. Това поведение, както бе посочено, е осъществено
до датата на приключване на съдебното следствие пред първата инстанция и
липсват установени други вредни последици, настъпили за детето, вследствие
неплащането на издръжка, извън самото забавяне на плащането, както сама
свид. С. Г. К. потвърди в показанията си пред съда. Поради това, настоящият
съдебен състав счита, че е налице възможност и следва да се приложи
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК, като на подсъдимия не се
наложи наказание. Този подход освен, че се следва по силата на закона,
съответства и на неговия смисъл, предвид положените усилия за
възстановяване, макар и не в пълен размер причинените вреди,
обективираното от подсъдимия осъзнаване, че следва занапред да полага
усилия и да изпълнява своевременно и с приоритет задълженията си за
издръжка, още повече, че в работоспособна възраст и здравословно
състояние, които позволяват това. Това е от решаващо значение за преценката
на съда, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
като в допълнение следва да се отбележи, че не е налице и визираната от
законодателя пречка за това, доколкото липсват данни за водено в предходен
момент срещу подсъдимия Р. К. К. наказателно производство за същото по
вид престъпление, което да е било прекратено, поради активиране на
привилегированата норма на чл. 183, ал. 3 от НК.
По отношение на разноските, в контекста на отправеното от частния
обвинител искане за присъждане на сторените такива за адвокатско
възнаграждение, следва да се отбележи, че действително още на етапа на
провеждане на разпоредително заседание преди решаване на въпросите по чл.
148, ал. 1 и ал. 2 НПК е представен и приложен по делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между С. Г. К. и адв. М. П. за сумата в размер
на 1000 лева, но липсва отбелязване така уговореното възнаграждение да е
действително заплатено, нито пък са представени каквито и да е
доказателства или данни за хипотеза по чл. 38, ал. 3 от ЗАдв за оказана
безплатна правна защита от адвоката на страна в процеса. По аналогичен
начин стои въпроса и с приложения договор за правна защита и съдействие в
ДП. Поради това, и доколкото на присъждане подлежат единствено и само
действително сторените разноски, то искането бе оставено без уважение без
да е необходимо обсъждане на предпоставките по чл. 189а, ал. 3 от НПК от
гледна точка изхода на делото. При това развитие не е необходимо
5

претенцията да се отхвърля с диспозитив в присъдата, доколкото такъв се
дължи само при присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6

Номер на акта:	49
Дата:	17 октомври 2023 г. (в сила от 1 ноември 2023 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20235640200527
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юни 2023 г.

Присъда по дело №527/2023 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите