Р Е
Ш Е Н И Е
№ 213 20.08.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова т.д.№ 540 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Елтимир“ № 4 А, представлявано от управителя Стефан Александров Александров, чрез адвПолина Стаменова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Смирненски“ 44, вх.Б, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Ангел Динков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, с посочена цена на обективно и субективно съединените искове от 56 388,10 лв., от които 37 537,50 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г. и 18 850,60 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2008 г. ответниците и ищцовото дружество сключили предварителен договор за учредяване право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. Царево, област Бургас, УПИ III, в кв. 71В по плана на гр. Царево срещу задължение за построяване на жилищна сграда. Окончателният договор във формата на нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело **, бил сключен на 06.02.2009 г. На 10.02.2011 г. между страните била сключена и спогодба, като по силата на чл. 2 ответниците се задължили да заплатят на ищеца „обезщетение, изразяващо се в 35 кв.м. от цялото РЗП на сградата“, най-късно до датата на издаване на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация - 06.11.2014г., видно от удостоверение № 93 на Община Царево.
Ищецът твърди, че до момента плащане от ответниците не е постъпило, въпреки отправената покана, поради което е налице правен интерес да претендира от ответниците заплащане по настоящите пазарни цени (550 евро на квадратен метър) на 35 кв.м., съгласно уговорките в споразумението от 2011 година. Счита, че ответниците са изпаднали в забава на 06.11.2014 г., от която дата дължат мораторна лихва.
С отговора на исковата молба ответниците на първо място изразяват становище за нередовност на исковата молба с оглед изложените там разсъждения за правната природа на обезщетението за причинени вреди, както и поради смесването на понятията стойност на строителството и обезщетение за вреди. Считат претенциите за неоснователни и правят възражение за нищожност на спогодбата на основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД поради липса на нотариална форма. Сочат, че със спогодбата по съществото си се изменят клаузи от нотариалния акт, предвид което считат същата за анекс, а не за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. На следващо място възразяват, че в т.2 от спогодбата и в т.XXIV от нотариалния акт не се съдържат ликвидни задължения.
В условията на евентуалност правят възражение за прихващане под условие, че исковете бъдат уважени с вземането си за неустойка по т.IX от нотариалния акт в размер на 30 000 евро. Считат, че ищецът е в забава за изпълнение на задължението си за строителство по т.VIII от нотариалния акт, като срокът е изтекъл на 17.10.2011 г., а в случай че спогодбата е действителна – на 01.03.2013 г. По отношение на лихвата за забава заявяват, че не се дължи, тъй като прихващането възниква на най-ранната възможна дата, на която е могло да бъде извършено – дата на удостоверението за въвеждане в експлоатация.
С допълнителната искова молба ищецът уточнява исковата си претенция в смисъл, че претендира реално изпълнение с обезщетение за забава и прави изменение на иска като предявява в условията на евентуалност иск за същите суми на друго на друго основание. Счита, че е налице валиден договор, по който ищецът е изпълнил задължението си за построяване на сградата, така както е уговорено в предварителния договор и нотариалния акт. Ответниците са получили 71,81 кв.м. повече от първоначално уговорените 30% от общата РЗП на сградата. С оглед забава на строителството, страните редуцирали и „обезщетение“ се дължи само за 35 кв.м., а не според първоначално уговореното. Ответниците не оспорват, че са получили в повече от предвиденото „обезщетение“. Предвид това счита, че ответниците дължат реално изпълнение и заплащане на договорените 35 кв.м. по цена, съобразена с пазарните условия и извършените продажби на обекти в сградата. Плащане не е извършвано в уговорения краен срок - датата на снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация - 06.11.2014г.
Сочи, че поради неизпълнение на поети с нотариалния акт ангажименти, по пътя на спогодбата страните постигнали една нова уговорка, обективирана в т.2 от спогодбата. Поради забавата на строителя ответниците да дължат заплащане на стойността на 35 кв.м. вместо на 71,81 кв.м., като срокът на строителството бъде удължен с 12 месеца. Счита, че липсва законово изискване изменението на задължения, които са упоменати в нотариален акт, но не съставляват прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права, да бъдат променяни между страните свободно.
В случай, че съдът приеме спогодбата за нищожна, предявява иск на основание т. XXIV от нотариалния акт за частично плащане на дължимото от ответниците - само левовата равностойност на стойността на 35 кв.м., в размер на 37 537,50 лв. (обезщетение за получената в повече квадратура с 35 кв.м.) и 18 850,60 лв. мораторна лихва за периода от 06.11.2014 до 17.10.2019 г.
По възражението, че задължението не е ликвидно сочи, че основанието на задължението е посочено в нотариалния акт и спогодбата, а размерът съгласно т. XXIV от нотариалния акт следва да се уговори допълнително между страните при съобразяване на пазарните условия и извършените продажби на обекти в сградата, като ответниците не са възразили срещу посоченият в поканата размер. Счита, че вземането на ответниците е погасено с тригодишна давност, считано от 01.03.2013 г.
С допълнителния отговор на исковата молба ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която прихващане е допустимо и с погасено по давност вземане. Правят възражение в случай че съдът допусне изменението на иска, чрез обективно съединяване в условията на евентуалност на нов иск със същия петитум на ново правно основание, то същият е погасен по давност към датата на предявяването му (датата на допълнителната искова молба).
В изпълнение на указанията на съда ищецът уточнява, че отговорността на ответниците е солидарна, тъй като те са съпрузи и имотът, върху който са учредили право на строеж е бил съсобствен при условията на съпружеска имуществена общност, предвид което и на основание чл. 32, ал. 2 от СК, счита че съпрузите отговарят солидарно. Отправя петитум за солидарното осъждане на ответниците.
С протоколно определение в съдебно заседание от 18.05.2020 г. е прекратено производството на основание чл.233 от ГПК поради направен отказ от ищеца от предявената претенция с допълнителната искова молба стр. 3 параграф 2-ри от същата (лист 64 от делото), представляващо искане към съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 56388,10 лева, от която сумата от 37537,50 лева, представляваща обезщетение за получената в повече квадратура от 35 кв. м. на основание т.XXIV от нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело **, и сумата от 18850,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.11.2014 до 17.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на молбата.
С протоколно определение в същото съдебно заседание е прието направеното увеличение на иска в частта на размера на предявения иск за главница, като същият се счита за предявен в размер от 46200 лв.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание в чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Елтимир“ № 4 А, представлявано от управителя Стефан Александров Александров, чрез адв. Полина Стаменова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Смирненски“ 44, вх.Б, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Ангел Динков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 46 200 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г. и 18 850,60 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Ответниците, редовно уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, оспорват исковете по основание и размер, правят възражение за нищожност на спогодбата поради липса на форма, с правно основание в чл. 26, ал. 2 вр. чл. 18 от ЗЗД, и в условията на евентуалност правят процесуално възражение за прихващане на сумата от 30 000 евро дължима неустойка по т.IX от нотариален акт, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № 116, том I, дело 88, с правно основание в чл. 103 и 104 от ЗЗД.
С допълнителната искова молба Ищецът е направил възражение за изтекла погасителна давност с правно основание в чл. 111, б. „б“ от ЗЗД на въведеното с възражението за прихващане вземане за неустойка.
Страните не спорят по съществуването и действителността на цитираните в исковата молба предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти от 09.05.2008 г. и нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обекти в жилищна сграда, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № 116, том I, дело 88. Не се спори и относно наличието на забава на строителството. Спори се по действителността на спогодбата от 10.02.2011 г. във връзка, с което се спори и по дължимостта на претендираните суми, както и по дължимостта на предявената с възражение за прихващане неустойка.
Видно от доказателствата по делото, с предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти от 09.05.2008 г. ответниците семейство Т. се задължават да сключат окончателен договор, с който да учредят на ищеца право на строеж върху дворно място с площ от 525 кв.м., находящо се в гр. Царево, област Бургас, УПИ III, в кв. 71В по плана на гр. Царево, представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.501.186, срещу задължение за построяване на жилищната сграда съгласно съгласуван идеен и инвестиционен проект със средства на ищеца. В чл. 3 е уговорено, че ответниците-учредители ще запазят за себе си право на строеж в размер на 30% от цялата разгъната използваема застроена площ на предвидената за изграждане масивна жилищна сграда. В чл. 4 е предвидено, че строителството следва да приключи в срок от 18 календарни месеца от откриването на строителна площадка, като в него не влизат периодите на строителна забрана. В предварителния договор е инкорпориран и договор за изработка, с подробно уговорени параметри на бъдещото строителство. В чл. 22 е налице уговорка за диференцирана неустойка при незавършване на строителството в срок: при забава до 3 месеца – 10 000 евро, от 3 до 6 месеца – 20 000 евро и при повече от 6 месеца – 30 000 евро. Тези предварителни уговорки са пренесени и в окончателния договор, сключен на 06.02.2009 г. във формата на нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, н.дело № ** от **.**.**** г. на нотариус Мария Василева, вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело ** (срокът за строителство – в чл. VIII и неустойката – в чл. IX). В чл. XXIV от нотариалния акт е предвидено, че разликата в повече над 30%-ното обезщетение за собствениците на дворното място, договорено в предварителния договор, изразяваща се в 71,81 кв.м. от цялата РЗП на сградата ще бъде заплатена от ответниците на ищеца най-късно до издаването на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация по допълнително уговорена цена, съобразена с пазарните условия и извършените продажби на обекти в сградата.
В нотариалния акт е инкорпориран и договорът за изработка на строително-монтажните работи. На 10.02.2011 г. между страните е сключена и спогодба, по силата на която срокът за строителството е удължен с още 12 календарни месеца, а за неизпълнението на поетото с предварителния договор задължение на ответниците да запазят за себе си само 30% от правото на строеж и съответно с построяването на сградата да станат собственици на 30% от РЗП (т.е. останалите 70% от правото на строеж да бъдат учредени на ищеца), за разликата в повече, равняваща се на 71,81 кв.м., ответниците се задължават да заплатят на ищеца стойността на 35 кв.м. от цялата РЗП на сградата.
Страните спорят относно правната природа на така сключената спогодба – дали съставлява спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД или анекс към процесния нотариален акт, както и относно действителността ѝ поради липса на нотариална форма. С оглед избягването на двусмислие, съдът в по-нататъшното изложение ще нарича спогодбата от 10.02.2011г. „съглашение“. Предвид възникналия спор съдът следва внимателно да изследва формулировката на клаузите на съглашението и чрез тълкуване да се изведе действителната воля на страните, с оглед на което и да се направи преценка за правната му природа и изискуемата за действителността му форма.
Действително в титулната си част документът е озаглавен „Спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД към договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обекти в жилищна сграда, сключен под формата на нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, н.дело № ** от **.**.**** г. на нотариус Мария Василева“, като е посочено, че се сключва на основание чл. 365, ал. 1 от ЗЗД във вр. с т.XXV от нотариалния акт (предвиждаща, че предварителният договор от 09.05.2008 г. е неразделна част от него) и чл. 32 от предварителния договор (предвиждащ промени в сроковете и условията по договора да се извършват с допълнителни споразумения в писмена форма). Съгласно чл. 1 от съглашението, страните се съгласяват, уговорения в чл. 4, буква „Ж“ от предварителния договор срок на строителството да бъде удължен с още 12 месеца. Освен това, в края на съглашението е записано, че след като предварителният договор е станал неразделна част от нотариалния акт за учредяване на право на строеж, то договореното в чл. 1 следва да бъде съотнесено към т.VIII от нотариалния акт с внасянето на промяна в тази точка в горния смисъл и същата е разписана. В чл. 2 от съглашението, страните уговарят, че в чл. 3 от предварителния договор, собствениците-учредители запазили за себе си право на строеж на 30% от цялата РЗП на предвидената да се построи жилищна сграда, като съгласно изработения инвестиционен проект за разликата над 30%, изразяваща се в 71,81 кв. м. от цялото РЗП на сградата собствениците-учредители се задължават да заплатят на приобретателя-изпълнител обезщетение, изразяващо се в 35 кв. м. от цялото РЗП на сградата. Отново в края на документа е записано, че така договореното в чл. 2 следва да бъде съотнесено към т.XXIV от нотариалния акт с внасянето на промяна в същата и е записано изменението ѝ. Следователно от буквалния прочит на текстовете се на пръв поглед се налага извода, че се касае за изменение на договорни клаузи чрез анекс.
Тук обаче освен буквалната формулировка следва да се вземат предвид и конкретните обстоятелства при, които е било сключено съглашението и връзката им с обвързващите страните договори. Несъмнено е смесването на понятията обезщетение и уговорена парична престация, както е отбелязал съдът и в доклада си. Видно от посочената разпоредба на предварителния договор, ответниците е следвало да запазят за себе си само 30% от правото на строеж. Очевидно тази уговорка не е спазена и последиците от неизпълнението ѝ са закрепени в чл. XXIV от процесния нотариален акт, с който ответниците са се задължили да заплатят на ищеца сума, равняваща се на стойността на 71,81 кв.м. от РЗП на сградата (71,81 кв.м. от правото на строеж, което по силата на предварителния договор е следвало да бъдат учредено на ищеца-строител и които по силата на нотариалния акт ответниците са запазили за себе си). Страните не са имали разногласия относно последиците от това неизпълнение, като са ги закрепили договорно в чл. XXIV от нотариалния акт, с който ответниците са се задължили да заплатят цена, равняваща се на стойността на 71,81 кв.м. от РЗП на сградата, която стойност да бъде допълнително уговорена между страните, съобразена с пазарните условия и извършените продажби на обекти в сградата. Основанието за постигането на тази договорка почива на плоскостта на института на обезщетението за неизпълнен договор, но е закрепена в нотариалния акт и по правната си същност съставлява договорно поето задължение за заплащане на неопределена, но определяема сума пари с падеж до издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация - 06.11.2014 г. (видно от удостоверението на л. 51 от делото). Предвид което в настоящия случай не следва да се изследват предпоставките на обезщетението за неизпълнен договор, тъй като с нотариалния акт вече е поето едно договорно задължение. Със съглашението страните са се договорили тази цена да бъде намалена на стойността на 35 кв.м. от РЗП на сградата. Тази цена не съставлява престация по учредяването на правото на строеж и респективно не е съществен елемент от договора, за който законът предвижда специалната форма на нотариален акт, нито представлява цена за прехвърлено право на собственост.
Видно от представения по делото протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, първоначално уговореният 18-месечен срок за завършване на строителството е започнал да тече на 12.02.2009 г. Съглашението, с което този срок е удължен с още 12 месеца е сключено три месеца преди изтичането на този срок. Т.е. очевидно е, че страните са съзнавали, че първоначалният срок не може да бъде спазен, предвид което строителят е щял да изпадне в забава и да дължи уговорената в нотариалния акт неустойка. Същевременно с нотариалния акт ответниците са се задължили да заплатят на ищеца парична сума, съизмерима с цената на 71,81 кв.м. от РЗП на сградата най-късно до въвеждането ѝ в експлоатация. При така създалата се ситуация, чрез взаимни отстъпки страните са избегнали един бъдещ спор, като срокът на строителството е бил удължен, с което строителят е избегнал заплащането на неустойка, а в замяна на това се е съгласил да се намали дължимата от ответниците сума, съизмерима със стойността на само 35 кв.м. вместо на 71,81 кв.м. от РЗП на сградата. Безспорно е налице хипотезата на чл. 365, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и страните със сключената спогодба са избегнали един възможен спор, като са си направили взаимни отстъпки. Този извод се налага и от съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства. Предвид горното съдът счита, че съглашението по правната си природа представлява спогодба.
Със спогодбата не се прехвърлят права, които да изискват специална форма, предвид което не е налице твърдяната недействителност. Тук следва да се посочи и че, дори и да се възприеме тезата, че съглашението представлява договор за изменение на нотариалния акт (анекс), която кореспондира с буквалния му прочит, отново не е налице недействителност поради липса на форма. За договора за строителство, който по съществото си е такъв за изработка не е налице изискване за специална форма. Същият първоначално е бил инкорпориран в предварителния договор, в който е налице уговорка, измененията в него да се правят в писмена форма. Липсва подобна уговорка в нотариалния акт, в който също е инкорпориран договора за строителство. Уговорките в съглашението касаят клаузи от договора за строителство и коментираното по-горе договорно задължение за заплащане на парична сума, чието основание не почива на плоскостта на учредяване или прехвърляне на вещни права, предвид което уговорената от страните в чл. 32 от предварителния договор писмена форма е спазена. От всичко гореизложено се налага извода, че съглашението от 10.02.2011 г., било то спогодба или анекс, не е нищожно поради липса на форма.
От приетото по делото заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че средната единична пазарна цена на квадратен метър на самостоятелни обекти в сградата в поземлен имот с идентификатор 48619.501.186 (УПИ III, в кв. 71В) по плана на гр. Царево към 2014 г. е 1 100 лв./кв.м. без ДДС (или 1 320 лв./кв.м. с ДДС). Предвид така даденото заключение съдът е приел извършеното в съдебно заседание увеличение на иска за главница. Съдът намира заключението за последователно и обосновано и като такова го кредитира. Съдът следва да съобрази при преценката на размера на дължимата от ответниците престация и продажбите в сградата, предвид изричната уговорка между страните в този смисъл. На л.28 от делото е представен нотариален акт за продажбата на самостоятелен обект № 5 в процесната сграда с площ от 43,47 кв.м. за сумата от 44 750 лв. с ДДС, което прави 1029,45 лв./кв.м. с ДДС.
Съдът като съобрази, че не е налице уговорка за тежестта на двете ценообразуващи компоненти, намира че следва да приеме усреднената от двете стойности или 1 175 лв./кв.м. с ДДС, като стойността на 35 кв.м. възлиза на 41 125 лв. При това положение искът за главница по спогодбата от 10.02.2011 г. е основателен и доказан до размера на 41 125 лв., като за горницата над тази сума до претендираните 46 200 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид основателността на иска за главница, съдът следва да разгледа и възражението за прихващане.
На първо място в тази връзка съдът следва да обсъди договора за цесия, с който ищецът се домогва да докаже, че ответниците не са титуляри на претендираното с възражението вземане за неустойка. Въведеният от ищцовата страна в спора договор за цесия, е представен едва в третото съдебно заседание, което е недопустимо, като сторено след преклузивния срок. От една страна, ищецът е следвало да изчерпи всичките си възражения срещу възражението за прихващане още с допълнителната искова молба. От друга страна, от представената от ищеца нотариална покана от 2014 година по никакъв начин не се доказа твърдението му, че е узнал за цесията едва между второто и третото заседание по делото, а негова е доказателствената тежест да установи това обстоятелство. Ищецът твърди, че посоченият в нотариалната покана като приложение договор за цесия не му връчен заедно с поканата. Същевременно ответниците представят отговор от ищеца на тази покана, от който след съвкупната преценка на целия доказателствен материал по делото може да се направи заключение, че ищецът е бил наясно както с прехвърлянето на правото на строеж, така и на вземането, предмет на договора за цесия. Предвид недоказаността на факта на късното узнаване, договорът за цесия не е новоузнато обстоятелство и не следва да бъде преценяван от съда при съобразяване на възражението за прихващане.
За пълнота тук следва да се посочи, че дори и да беше новооткрито доказателство и допустимо в настоящия процес, договорът за цесия не би повлиял на крайния изход на спора. На първо място, следва да се посочи, че този договор е нищожен поради липса на форма. Същият е сключен безвъзмездно, като в този случай разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД изисква писмена форма с нотариално заверени подписи. Освен това, с договора е прехвърлено единствено вземането за изпълнение на строително монтажните работи. Останалите вземания по нотариалния акт не са прехвърлени, включително и вземането за неустойка. Съгласно трайната практика на ВКС вземането, предмет на договора за цесия, следва да е ясно индивидуализирано. Т.е. не може да се предполага, че наред с вземането за изпълнение на СМР е прехвърлено и вземането за неустойка, още повече, че към момента на сключване на договора за цесия такова вземане не е съществувало, тъй като към този момент строителят не е бил в просрочие, а бъдещи права не могат да бъдат предмет на договор за цесия. В заключение се налага извода, че титуляри на вземането за неустойка са ответниците.
В чл. IX от процесния нотариален акт е налице действителна уговорка за неустойка в размер на 30 000 евро при забава на ищеца да завърши строителството с повече от 6 месеца от уговорения срок. Както посочихме по-горе, първоначално уговореният срок от 18 месеца е удължен с още 12 месеца по силата на спогодбата или общо 30 месеца, считано от 12.02.2009 г., като срокът не тече по време на лятната строителна забрана. Като съобрази това, съдът счита, че срокът за завършване на строителството следва да бъде удължен с 4 летни сезона по 4,5 месеца на строителна забрана, факт по който страните не спорят или с още 18 месеца. Предвид това срокът за изпълнение е 12.02.2013 г. Удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено на 06.11.2014 г., т.е. ищецът е бил в забава много повече от 6 месеца. Предвид това, възражението за прихващане се явява основателно и доказано в размер на 30 000 евро. Ищецът е направил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Действително задължението за неустойка е погасено с кратката тригодишна давност, тук обаче съдът следва да съобрази дали са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Съдебното решение установява със сила на присъдено нещо съществуването на вземането не само към момента на приключване на устните състезания, но и към момента, в който същото е възникнало. Затова съдебното решение не е предпоставка за възникване на предвидените в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането като от тази разпоредба не следва извод за това, че решението по възражението за прихващане има конститутивно действие или за това че прихващането има действие от влизането на съдебното решение. С оглед на това във всички случаи прихващането поражда действие от предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент. (така в Решение № 103 от 01.08.2017 г. по т. д. № 61323 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение)
При това положение съдът намира, че съдебното възражение за прихващане поражда действието си от датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация 06.11.2014 г., когато е станало изискуемо вземането на ищеца и към който момент давността не е била изтекла. Вземането на ответниците надхвърля по размер вземането на ищеца, предвид което претенцията следва да бъде отхвърлена и до размера на 41 125 лв. поради извършеното прихващане.
Предвид отхвърлянето на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 18 850,60 лв., както и претенцията за законна лихва. Този извод следва както от частичната неоснователност на главната претенция, така и поради извършеното прихващане. В този смисъл е и даденото разрешение на правния въпрос в цитираното по-горе решение на ВКС, съгласно което обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент и отпада отговорността за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. При забавено изпълнение прихващащият отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент (06.11.2014 г.), от момента на забавата, до момента, в който прихващането е породило действие, какъвто настоящият случай не е.
По разноските : С оглед отхвърлянето на исковете, ищецът следва да заплати на ответника С.Т., от чието име се претендират, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. (л. 137 и 138 от делото).
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Елтимир“ № 4 А, представлявано от управителя Стефан Александров Александров, чрез адв. Полина Стаменова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Смирненски“ 44, вх.Б,, против С.Г.Т., ЕГН ********** и Д.В.Т., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Ангел Динков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, за солидарното осъждане на ответниците за сумата от 46 200 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г., като: до размера на 41 125 лв. - поради извършено прихващане с вземането на ответниците за неустойка по чл. IX от нотариален акт вписан в СВ-Царево вх. № 167/06.02.2009г., акт № ***, том *, дело **, а за горницата над 41 125 лв. до претендираните 46 200 лв. като неоснователна. ОТХВЪРЛЯ иска за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 18 850,60 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БГС – Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Елтимир“ № 4 А, представлявано от управителя Стефан Александров Александров, чрез адв. Полина Стаменова, АК-София, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Хр. Смирненски“ 44, вх. Б да заплати на С.Г.Т., ЕГН **********, ***, чрез адв. Ангел Динков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №2, ет.2, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :