РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от Г. О. Б., в качеството му на длъжник по и.д. №
20127580400258, по описа на ЧСИ М. *********на КЧСИ, с район на действие ПОС,
против разпореждане от 01.09.2021г., с което е оставена без уважение молбата на
настоящия жалбоподател за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт. Твърди се, че последното изпълнително действие е извършено през
2012г., като от тогава и до момента не са инициирани никакви изпълнителни действия
от страна на взискателя. Развива и доводи, свързани с разликите между погасителната
давност и перемпцията. Счита, че след като не са извършвани изпълнителни действия
повече от две години, то е настъпило прекратяване по право на изпълнителното
производство. Поддържа и че обжалваното разпореждане е немотивирано. Моли съда
да отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответната страна, взискател в производството А. Т. Ц., чрез адв. В. С., оспорва
жалбата, като сочи , че длъжникът по делото е извършвал доброволни плащания за
целия период. Счита, че допълнителни изпълнителни действия не са били необходими,
както и че приемането на периодични погашения не доказват дезинтересираност на
1
взискателя. Със спиране на плащанията през 2020г., взискателят веднага е поискал
извършването на изпълнителни действия. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за пълномощника по реда на чл.38 от ЗА.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но
неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване
на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да
настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в
рамките на две години. По конкретното изпълнително дело липса период, в който не са
извършвани изпълнителни действия, т.к. от образуването му длъжникът е започнал
периодично да погасява дълга. Счита, че приемането на частично погашение от
взискателя не може да се приравни на бездействия по поддържане висящността на
процеса. Сочи и съдебна практика, според която както предприемането на действие по
принудително изпълнение, така и доброволните плащания в изпълнителния процес
прекъсват не само погасителната давност , но и срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице
– длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена
против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2,
т.6 от ГПК.
По същество намира следното :
Производството по и.д. №20127580400258, по описа на ЧСИ М. О****** на
КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 23.02.2012г.. по молба на А. Т. Ц.
против Г. О. Б. за събиране вземането му от 10 000лв. по представен изпълнителен
лист. Видно от положените печати за събиране на суми на гърба на изпълнителния
лист от 23.04.2012г. до 28.05.2020г. по делото са постъпвали суми ежемесечно, като
има само единични месеци , в които не е постъпвала никаква сума. По делото са
приложени и платежните документи, с които длъжникът е внасял сумите по
изпълнителното дело.
С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2012-2020г.,
спорът се заключава дали са предприемани изпълнителни действия, които да
прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Съдът намира следното от
правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното
производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това
правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и
задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
2
изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съгласно общите правила за давностните срокове, обективирани в чл.115 и
чл.116 от ЗЗД давността може да бъде спирана и прекъсвана. Така чл.116, б.А от ЗЗД
повелява, че давността прекъсва с признаване на вземането. Признаване на вземането
може да бъде направено както като материално-правно изявление, така и фактически –
чрез плащането му или частично плащане по него. В настоящия случай е налице
ежемесечно плащане от страна на длъжникът в полза на взискателя, което е извършено
в рамките на изпълнителното производство. В този случай приемането на частичното
изпълнение от страна на взискателя не може да се приравни на процесуално
бездействие, нито пък да се тълкува в полза на длъжника. Нещо повече, законодателят
е предвидил изрична възможност за погасяване на дълга на части – чл.454 от ГПК, в
която хипотеза взискателят ще е принуден да приеме това частично изпълнение.
Доколкото няма забрана за взискателя да приема частични погашения и извън
посочената хипотеза, то не може да се приеме, че в този случай ще е налице
процесуално бездействие от негова страна. По конкретното дело не е налице период от
повече от две години / в случая само от месец в някои от годините/ , в който
длъжникът да не е изпълнявал и взискателят да е бездействал, за да се приеме, че е
настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство.
С оглед тези разяснения, съдът намира, че в случая процесното изпълнително
дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години,
през които да не е плащано по изпълнителния лист и не са предприемани действия от
взискателя по събиране на дълга. Ето защо съдът намира, че не са настъпили
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е
прекратено по силата на закона.
Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прогласи това прекратяване е
3
законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на адв. В.Ц. С.,
БУЛСТАТ **********, сумата от 200лв., за оказана правна помощ на ответната страна
А. Т. Ц. по реда на чл.38 от ЗА.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба от Г. О. Б., ЕГН **********, в качеството му на
длъжник по изп.д. № 20127580400258 по описа на ЧСИ М. ******** на КЧСИ, с
район на действие ПОС, против разпореждане от 01.09.2021г., с което е оставена без
уважение молбата му за прекратяване на изпълнителното производство поради
настъпила перемпция.
ОСЪЖДА Г. О. Б., ЕГН **********, да заплати на адв. В.Ц. С., БУЛСТАТ
**********, сумата от 200лв., за оказана правна помощ на ответната страна А. Т. Ц. по
реда на чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4