№ 194
гр. Шумен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201191 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, Х. М. М., с ЕГН ********** от гр. ********, ул. А.С. № 66
твърди, че с Наказателно постановление № 21-1729-000169 от 15.06.2021г, издадено от
Началник РУ при ОД МВР гр. Шумен му било наложено административно наказание
“глоба” за нарушение на ЗДв.П. В жалбата си твърди, че не отговаря на истината, вписаното
в акта, че е бил паркирал на спирка на превозни средства от редовните линии на общ. превоз
на пътници по бул. Симеон Велики. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и в полза на ОД МВР Шумен да бъдат
присъдени разноски.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 31.05.2021г. след 09,40 часа, свидетелите Й.
Т. Т. и М. ИСМ. Р. - служители в РУ при ОД МВР гр. Шумен се движели по бул. Симеон
Велики в гр. Шумен. Изчаквайки на кръстовището с ул. Васил Друмев на светофарната
уредба, двамата свидетели забелязали паркиран автомобил „Фолксваген Голфо“ с рег. №
Н79 34ВР на спирка за обществен превоз на пътници, в близост до ДСК Банка. Автомобилът
бил паркиран в след входа за бензиностанция „Шел“ и след пътния знак Д 24. След зеления
1
сигнал на светофара, свидетелите потеглили с патрулния автомобил и спрели зад
паркирания „Фолксваген Голф“, от който не видели да слиза или да се качва пътник.
Двамата свидетели извършили проверка на документите на водача и установили, че същия
бил жалбоподателя Х. М. М.. За констатираното нарушение свидетелят Й.Т. съставил
АУАН сер.АА, бл. № 312784 на 31.05.2021г. в присъствието на свидетеля М.Р., както и на
жалбоподателя Х.М., който отказал да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише акта
за установяване на административно нарушение бил удостоверен с подписа на свидетеля М.
ИСМ. Р.. В АУАН, актосъставителят посочил, че на 31.05.2021г. по бул. Симеон Велики, в
посока от ул. Васил Друмев към ул. Панайот Волов е управлявал и паркирал л. а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Н79 34ВР, собственост на М.Х.М., като паркира на спирка на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници до ДСК Банк,
обозначена с п. з. Д-24, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.3 от ЗДв.П. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение, Началник РУ при ОД МВР гр. Шумен на
15.06.2021г. издал Наказателно постановление № 21-1729-000169, с което на жалбоподателя
Х. М. М. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДв.П, за това, че на
31.05.2021г. около 09,40 часа в гр. Шумен на бул. Симеон Велики до ДСК Банк е управлявал
и паркирал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н79 34ВР, собственост на М.Х.М.
като паркира на спирка на превозните средства от редовните линии за общ. превоз на
пътници, обозначена с пътен знак Д-24.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и
свидетел.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна
страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган, като в хода на
административно наказателното производство не са осъществени съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.
Материално - правната норма, посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото
по - горе нарушение, е тази на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба престоят и
паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници. Нормата на чл.184, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда на свой ред,
че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на
пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.11 от ППЗДвП, пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват
началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се
определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният
указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.
Както в съставния АУАН, така и в оспореното НП е отразено наличието на някои от
сочените в цитираната норма, а именно пътен знак Д-24, който указва началото на спирка на
2
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Другият ориентир
относно ситуирането на автомобила на автобусната спирка са свидетелските показания на
свидетелите Т. и Р., които заявиха в съдебно заседание, че автомобилът е бил паркиран на
автобусната спирка.
Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от
длъжностни лица по установен ред и форма, като на чл.189, ал.2 от ЗДвП, същия има
доказателствена сила до доказване на противното. До неговото съставяне се стига чрез
извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и
дали е извършено виновно, чрез събиране по надлежния ред на допустими и относими
доказателства за релевантните за спора факти. От всички материали по
административнонаказателната преписка и от показанията на полицейските служители в
съдебно заседание се установява, че нарушението- паркиране на спирка и авторството на
жалбоподателя като водач на превозното средство, са установени лично от актосъствителя.
Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на
съдебното производство, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта обстоятелства и не е оспорил в нито едни момент факта, че е
бил водач на автомобила.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в разпоредбите на
чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДв.П. Според чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно -разтоварни работи, в присъствието на водача. Разпоредбата на
чл.93, ал.2 от ЗДв.П постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" –
освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на
спирането следва да е – качване или слизане на пътници или извършване на товарно -
разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят се е намирал при
автомобила, когато същият е бил установен от органите за контрол и регулиране на
движението. Простото присъствие на водача в автомобила обаче далеч не е достатъчно за да
се приеме, че не е налице паркиране. Това е така, доколкото по изричната воля на
законодателя, за да не е налице паркиране, това присъствие следва да е функционално
подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност: - за
качване и слизане на пътници; - за извършване на товарно-разтоварни работи; -за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или - за да се
изпълнят правилата за движение. Съдебната практика е категорична, че дори изчакването на
пътници да дойдат и да се качат представлява паркиране, щом спирането не е
кратковременно за непосредствено и незабавно слизане или качване. В конкретния случай
от доказателствата по делото се установява само, че водачът е бил в автомобила, но не и
3
втората кумулативно изискуема предпоставка- функционалния критерий, доколкото
присъствието на водача не е било подчинено на нито една от гореизложените цели, които
биха дисквалифицирали престоя като паркиране.
От всичко гореизложено се налага извод, че приемайки, че е налице "паркиране"
наказващият орган е приложил правилно материалния закон, особено на фона на
категоричните твърдения на двамата свидетели, които са непосредствени очевидци на
нарушението.
Съдът констатира известно несъответсвие в АУАН и в издаденото въз основа на него,
наказателно постановление касаещо собственика на лекия автомобил. В АУАН сер.АА, бл.
№ 312784 от 31.05.2021г. е вписано, че автомобила е собственост на М.Х.М., ЕГН
**********, а в НП е вписано, че автомобила е собственост на нарушителя Х. М. М., ЕГН
**********, което обаче не е съществено нарушение. Съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с
вр. чл.335, ал. 2 НПК и чл.348, ал.3, т.1 от НПК съществено е само това процесуално
нарушение, което е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.
Настоящия състав намира, че при издаване на атакуваното НП, не са били допуснати
нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, поради което
атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият
орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-1729-000169 от 15.06.2021г.
на Началник РУ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Х. М. М., с ЕГН ********** от гр.
********, ул. А.С. № 66 на основание чл.183,ал.4, т.8 от ЗДв.П е наложена „глоба“ в размер
4
на 50 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА Х. М. М., с ЕГН ********** от гр. ********, ул. А.С. № 66 да заплати на ОД
МВР Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5