Решение по дело №141/2022 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 139
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20224220100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Дряново, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20224220100141 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от М. Р. В. от гр. Дряново, ул. “***“ ***, съдебен адрес гр.
Габрово, ул. ***, „Адвокатско дружество Н.-М. и съдружници“, против Я. Х. А. от гр.
Дряново, ул. “***“ ***, се твърди, че страните са родители на детето Б. Я. А., родена на
*** г. и Р. Я. А., вече пълнолетна. С решение № **/*** г. по гр. дело № ***/*** г. на
ДРС, влязло в сила на 15.02.2010 г., бракът на страните бил прекратен, като
упражняването на родителските права по отношение на двете деца било предоставено
на майката. Още по време на бракоразводния процес ответникът напуснал семейното
жилище, не се интересувал от децата и не ги търсел. Ищцата нямала никакъв контакт
или връзка с него.
С решение № **/*** г. по гр. дело № **/*** г. на ДPC, влязло в сила на 25.06.2015
г., по предявен иск с основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът разрешил издаване на
паспорт и осъществяване на задгранични пътувания на децата, без съгласието на
бащата. На 25.05.2022 г. ищцата депозирала заявление за подновяване, поради
изтичане на срока, на издадения международен паспорт на Б., но получила отказ да се
издаде нов паспорт, тъй като по горецитираното съдебно решение вече бил издаден
паспорт на детето. Твърди се, че е обективно невъзможно двамата с ответника да
решат заедно въпросите, свързани с подновяване на паспорта и задграничните
пътувания на дъщеря им Б., тъй като повече от 13 години няма контакт с ответника.
Излага се, че понастоящем Б. живее с ищцата и съпруга й Ч. Р.. Завършва 7-ми
1
клас в гр. София, където семейството временно пребивава заради бизнес ангажименти.
Предстоят й матури и смяна на училището за записване в гимназиално ниво на
обучение. Посочва се, че ищцата и съпругът й възнамеряват да закупят ваканционен
недвижим имот в *** ***. Международният паспорт бил необходим на детето, за да
има възможност да продължава да пътува със семейството си на почивки и екскурзии
извън граница, както и във връзка с продължаващото й обучение в страната и в
чужбина, което било невъзможно без съгласие на бащата.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се разреши издаване на
документ за самоличност - паспорт за задгранично пътуване на детето Б. Я. А., само
със съгласието на майката, както и да се разреши до навършване на пълнолетие детето
да напуска пределите на *** България и да пътува в чужбина, включително до
европейските държави, държавите от ЕС, *** *** и *** ***, ***, ***, държавите от
Балканския полуостров, включително *** и *** *** *** за неограничен брой
пътувания, придружавано от майката или от упълномощени от нея лица, без да се иска
съгласието на бащата.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Н. Д., особен представител на ответника, е
депозирал отговор, с който счита предявения иск за допустим и основателен, в случай,
че се докажат изложените в исковата молба твърдения. Посочва, че на 10.08.2022 г.
детето Б. Я. А. е навършило 14-годишна възраст, което обстоятелство следвало да се
приеме като факт, настъпил след предявяване на иска и от значение за спорното право
по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. При даване на исканото разрешение съдът следвало
да се ръководи от най-добрия интерес на детето, правото му да напуска страната и да
се завръща в нея, както и от становището на детето, което като непълнолетно можело
да формира и изявява правно валидна воля, включително относно пътувания в
чужбина.
Счита, че при липса на индиции за опасности и нежелани ефекти върху детето,
съдът не би следвало да ограничава правото му на свободно придвижване, както и
правото на майката да търси оптимални условия за развитието и благосъстоянието му,
включително чрез пътувания в чужбина с цел туризъм, обучение, участие в
международни мероприятия и др., поради което с оглед дезаинтересоваността от
страна на бащата и липсата на лични отношения между него и детето, искът следвало
да бъде уважен.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск.
Назначеният особен представител на ответника счита, че е в интерес на детето
искът да бъде уважен.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
2
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № ***/*** г. на общ. Габрово, се установява, че Б. Я. А. е родена на ***
г. от майка М. Р. А. и баща Я. Х. А..
С Решение № **/*** г. по гр. дело № ***/*** г. по описа на ДРС бракът на
страните по делото е прекратен с развод. Упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца Р. и Б. е възложено на майката, като на бащата е
определен режим на лични контакти.
С Решение № **/*** г. по гр. дело № **/*** г. по описа на ДРС, е разрешено
издаване на паспорт за задгранични пътувания на детето Б. Я. А., само със съгласието
на неговата майка М. Р. В., без да се иска съгласието на бащата Я. Х. А., както и до
навършване на десетгодишна възраст на *** г. детето да напуска пределите на ***
България и да пътува до страните – членки на Европейския съюз, държавите от
Балканския полуостров, включително ***, *** и други държави, в които ще вземе
участие в конкурси и международни изяви, придружавано от майка си М. Р. В. или
упълномощени от нея лица, без да се иска съгласието на бащата Я. Х. А..
От изготвения социален доклад от ДСП гр. Севлиево и от гласните доказателства
по делото се установява, че 40 дни след раждането на Б., родителите й са се разделили.
Бащата не е осъществявал никакви контакти и срещи с дзъщеря си и по никакъв начин
не е участвал в нейното отглеждане. В момента Б. е на 14 години, ученичка в 8-ми клас
на II СУ “***“, гр. София.
От показанията на свидетеля Ч. Р., съпруг на ищцата, става ясно, че живее с нея от
14 години и той е отгледал Б., която никога не се е срещала с баща си и не го познава.
Когато детето имало паспорт, пътувало през ваканциите със семейството си до ***, ***
и ***. След изтичане срока на паспорта, Б. не можела да пътува с тях и оставала в
България под грижите на по-голямата си пълнолетна сестра или на бабите. Свидетелят
споделя, че семейството възнамерява да закупи апартамент в *** част на ***.
При изслушването детето Б. Я. А. заяви, че няколко пъти е била със семейството
си в ***, където много и харесва и иска да отиде пак. Била е с тях и в *** и ***. От три,
четири години родителите й пътували сами в чужбина, включително няколко пъти до
***, но тя не може да отиде с тях, тъй като няма паспорт. Детето е разочаровано от
това. Заявява, че желае да участва във всички пътувания на семейството си и да бъде
заедно с тях по време на почивките им зад гратица. Детето споделя, че посещава школа
за модерни танци и във връзка с това може да има възможност да ходи на състезания в
чужбина.
Становището на социалните работници е, че разрешение за издаване на паспорт за
задгранични пътувания на детето е изцяло в негов интерес.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
3
правна страна:
За осъществяване на задгранични пътувания от деца законодателят изисква
общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия,
единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на
съда. Според разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК при разногласие между родителите
относно въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, спорът се решава от районния съд след
изслушване на другия родител. В настоящия случай безспорно се установи, че липсва
съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и пътуванията му в
чужбина. Ответникът – баща на детето е с неизвестен по делото адрес и не е възможно
изслушването му от съда, поради което единствената възможност за детето Б. Я. А. да
пътува в чужбина, при липсващо съгласие за това от страна на бащата, е то бъде
заместено от съда.
При постановяване на решение по делото съдът съобрази разпоредбата на чл. 10,
т. 2 от Конвенцията за правата на детето, съгласно която правото на децата да напускат
която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и
са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото
здраве или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с
другите им права, признати в тази Конвенция. Според чл. 33, ал. 3 от Закона за
българските документи за самоличност правото на българските граждани да напускат
страната и да се завръщат в нея не подлежи на ограничения, освен ако те са
необходими за за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на
гражданите или на правата и свободите на други граждани. Многократно в практиката
си ВКС е посочвал, че съдът при решаване на спора по чл. 127а от СК следва да се
ръководи единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът определя
конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства
относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава.
От представените по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че е в интерес на детето Б. Я. А. да му се издаде паспорт единствено със
съгласието на майката. Бащата се е дезинтересирал от детето си почти от раждането му
и не е осъществявал никакви лични контакти с него. Единствено майката и новият й
съпруг задоволяват потребностите и насърчават творческите заложби на детето. От
представения по делото социален доклад се установява, че майката е отговорен родител
и не би изложила на риск живота и здравето на детето си. Б. посещава школа за
модерни танци и във връзка с това има възможност за международни изяви, като освен
това изрично заявява желанието си да бъде заедно със семейството си, когато пътуват
на екскурзия или на почивка в чужбина и поддържа направеното от майка й искане.
4
Изхождайки от интереса на детето съдът счита, че следва да уважи иска, като даде
разрешение детето Б. Я. А. да пътува в чужбина само със съгласието на своята майка
М. Р. В. или с упълномощени от нея лица, без да се иска съгласието на бащата Я. Х. А.,
до страните – членки на Европейския съюз, *** *** и *** ***, ***, ***, държавите от
Балканския полуостров, включително *** и *** *** ***.
Съдът взе предвид още, че детето Б. е навършило 14-годишна възраст и периодът
до навършване на пълнолетието е по-малко от 4 години. Налице е сравнително малка
вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства, както и за злепоставяне интересите му през този период от време. Освен
това детето, като непълнолетно, е ограничено дееспособно, т. е. може да формира и
изявява правно-валидна воля, включително и относно пътувания в чужбина, поради
което разрешението за пътуване в чужбина следва да бъде дадено до навършване на
пълнолетие на Б..
Пътуването в чужбина следва да се извършва с необходимите за това документи,
поради което основателно се явява и искането за издаване на задграничен паспорт на
детето без съгласието на бащата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, да бъде издаден паспорт за
задгранични пътувания на детето Б. Я. А., ЕГН **********, само със съгласието на
неговата майка М. Р. В. - Р., ЕГН **********, двете от гр. Дряново, ул. ***, без да се
иска съгласието на бащата Я. Х. А., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, детето Б. Я. А., ЕГН
**********, за период от датата на влизане на настоящото решение в сила до
навършване на пълнолетие на 10.08.2026 г. да напуска пределите на *** България и да
пътува до всички страни членки на Европейския съюз, *** *** и *** ***, ***, ***,
държавите от Балканския полуостров, включително *** и *** *** ***, придружавано
от майка си М. Р. В. - Р., ЕГН **********, или упълномощени от нея лица, без да се
иска съгласието на бащата Я. Х. А., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5