№ 18544
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110130874 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. М., ЕГН: **********,
адрес: ....................., чрез адв. П. В. от САК, срещу ................, седалище и адрес
на управление: ...................., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено от ответника със
заповед № .......... г., за незаконно и неговата отмяна; 2) иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от
него преди уволнението длъжност „експерт-логистика“ при ответника.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
7/13.05.2022 г., ведно с допълнителни споразумения към него, ищецът бил
назначен на длъжност „експерт-логистика“ при ответното дружество с място
на работа ................. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните
било прекратено едностранно и без предизвестие от работодателя със заповед
№ .......... г., връчена на ищеца на 05.04.2024 г., за дисциплинарно уволнение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 188, т.
3 КТ. В посочената заповед било посочено, че на ищеца се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в три
последователни дни в периода от 20.03.2024 г. до 22.03.2024 г., нарушаването
на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред се изразявало в неявяване на
работа, в явяване на работа на 25.03.2024 г. в нетрезвен вид/състояние и
1
демонстративно иницииращ сигнали и нанасяне на обиди на колегите му,
злоупотреба с доверието на работодателя, нарушаване на правилника за
вътрешния трудов ред и трудовата дисциплина. Сочи се, че заповедта не била
посочена датата, от която трудовото правоотношение между страните следва
да се счита за прекратено. Ищецът оспорва уволнението, извършено с
посочената заповед, като незаконно по следните съображения. Твърди, че не е
бил в безпочвено нетрезво състояние при явяването му на работа на 25.03.2024
г., както и че не е извършвал каквито и да е действия по злоупотреба с
доверието и/или уронване на доброто име на работодателя. Сочи, че отсъствал
от работа по здравословни причини, за което уведомил представител на
работодателя. Твърди, че на 20.03.2024 г. бил в разрешен от управителя
отпуск, поне такова било създаденото у него впечатление, тъй като бил подал
молба за отпуск и бил уведомен, че отпускът е разрешен. Здравословно му
състояние се влошило и тъй като нямал сили да отиде до офиса и лично да
подаде молба за отпуск се обадил до „личен състав“ и помолил за удължаване
на отпуска с още два дни – за 21.03.2024 г. и 22.03.2024 г. По същата причина
не било възможно да посети и кабинета на личния си лекар или на лекар
специалист. Предвид неговото заболяване, с което работодателят бил
запознат, преценил, че медикаментозно лечение у дома би дало добър
резултат, както се било случвало и преди. Освен това помолил майка си да
посети офиса на работодателя, за да съобщи за отсъствието му поради
влошеното му здравословно състояние и да разбере какво се случва,
доколкото ищецът не можел да се свърже с колегите си по телефона. Твърди,
че когато на 25.03.2024 г. отишъл на работа, не бил допуснат до офиса, като
колегата му ................ му казал да напусне. В следващите дни не успял да се
срещне с управителя на ответното дружество, а през следващата седмица
получил покана да даде обяснения по случая в срок до 29.03.2024 г. В отговор
на тази покана ищецът дал писмения обяснения, в които подробно обяснил за
случилото се и изложил своята позиция, че не е налице основание за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Оспорва заповедта за
уволение като незаконосъобразна. Първо, в нея не били изложени нито
обстоятелствата, нито мотиви, на които се основава уволнението му. Сочи, че
липсата на мотиви е съществено нарушение, което не може да бъде санирано в
хода на съдебния спор, тъй като се касае за спазване на предвидената в закона
форма. Освен това, липсата на мотиви правела невъзможен и съдебния
контрол при оспорване на наказанието пред съда. Сочи, че в оспорената
заповед работодателят се позовавал на протокол от извършена проверка от
дисциплинарна комисия, назначена със заповед № ........... г., в който било
отразено извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, но
ищецът узнал за тази комисия и извършената от нея проверка едва с
оспорената заповед. Твърди, че посоченият протокол не му е бил представен и
не е запознат с констатациите в него. Освен това, не били посочени никакви
факти и обстоятелства, от които работодателят е извел наличието на
злоупотреба с доверието на работодателя, което го е мотивирало да наложи
2
дисциплинарното наказание. Не били посочени никакви факти и относно това
с кое свое поведение ищецът е извършил конкретни нарушения на правилника
за вътрешния трудов ред и трудовата дисциплина. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
............ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. А. Ч.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено с оспорената заповед №
.......... г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на
05.04.2024 г. Твърди, че посочването в заповедта на датата, считано от която се
прекратява трудовото правоотношение, не е задължителен реквизит и не води
до незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Сочи, че доколкото в
случая се касае за прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, заповедта влиза в сила в момента на
нейното издаване и независимо от това кога е връчена на работника. Оспорва
твърденията на ищеца за липса на мотиви на процесната заповед, като твърди,
че в нея са описани констатациите за извършените нарушения, както и че
същите се явяват нарушения по Кодекса на труда. Оспорва твърдението, че
ищецът е научил за дисциплинарното производство и за извършената
проверка едва с връчването на заповедта за уволнение. От приложената към
исковата молба покана от работодателя за даване на писмени обяснения и
дадените от ищеца такива, било видно, че последния е узнал за образуваното
срещу него дисциплинарно производство относно извършените от него
нарушения – неявяване на работа и нарушаване на трудовата дисциплина.
Оспорва ищецът да е подал молба за отпуск за процесните дни от 20.03.2024 г.
до 22.03.2024 г. и за 25.03.2024 г. и че такъв му е бил разрешен. Твърди, че
ищецът е поискал да ползва отпуск, който не му е бил разрешен и същият е
отсъствал от работа без да изчака и получи становището на работодателя.
Оспорва работодателят да е знаел за заболяванията на ищеца. Твърди, че
ищецът има и други провинения, за които през м.04.2023 г. е проведено друго
дисциплинарно производство, в резултат от което със заповед № ............. г. на
управителя на ответното дружество на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Твърди, че са налице периодично повтарящи се
действия от ищеца, изразяващи се в злоупотреба с алкохол, нарушаване на
трудовата дисциплина както по отношение на спазване на графика на
работния процес, така и с неявяване на работа, така и с отношението му към
членовете от колектива на предприятието. Сочи, че многократните нарушения
на трудовата дисциплина са били частично прощавани от работодателя, но в
този случай ищецът вместно да осъзнае, че със своето поведение е довел до
условна анархия – да се явява или не на работа, когато си поиска, не си е взел
забележка от предходни негови нарушения и само едно наложено наказание,
въпреки че е било възможно да бъде наказан над пет пъти към момента.
3
Твърди, че същият е злоупотребил с доверието на работодателя. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа
страна следното:
С доклада по делото е отделено за безспорно, че между ищеца, в
качеството му на работник, и ответника, в качеството му на работодател, е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с процесната заповед.
Посочените обстоятелста, освен безспорни между страните, се установяват и
от приетите по делото писмени доказателсва – трудов договор № ............. г. и
заповед № .......... г. на управителя на .............
Видно от представения по делото трудов договор № ............. г., сключен
между ............, в качеството му на работодател от една страна, и Н. М. М., в
качеството му на работник от друга, ищецът е приел да изпълнява длъжността
„експерт логистика“, с място на работа ................, при пълно работно време и
основно месечно възнаграждение в размер на 3000 лв., платимо до 30-то
число на месеца, следващ месеца, за който е положен труда. Видно от
отбелязване в трудовия договор, ищецът постъпил на работа на 16.05.2022 г.
На 01.08.2023 г. между ищеца и ответника било сключено допълнително
споразумение № 17 към трудов договор № ............. г.
От представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
„експерт логистика“ се установява, че основна функция на длъжността била
снабдяване, митническа, складова, транспортна и производствена логистика;
планиране и дистрибуция; интегриране на бизнес процесите на компанията и
маркетингова оптимизация. В раздел III „Организационни връзки и
взаимоотношения“ от длъжностната характеристика е посочено, че
длъжността „експерт логистика“ е пряко подчинена на търговския директор и
управителя на дружеството, като в хода на своята работа комуникира със
служители от офиса (дилъри, транспорт, склад, митнически отдел и др.),
митнически служители, служители на транспортни фирми – подизпълнители,
клиенти, държавни и общински администрации и нейни поделения,
министерства, застрахователни компании и др. Видно от извършеното върху
длъжностната характеристика отбелязване, ищецът е бил запознат с нея и е
получил екземпляр от същата на 16.05.2022 г.
Със заповед № ..... г. на управителя на ответното дружество, във връзка с
получена информация за нарушения на трудовата дисциплина от страна на
ищеца, било разпоредено образуването на комисия в състав: .............. –
председател, .............. – член и ......... – член, която да извърши служебна
проверка, като събере данни за наличие или липса на нарушения на трудовата
дисциплина и вътрешния трудов ред, извършени от ищеца, като на осн. чл.
193, ал. 1 КТ му бъде връчена покана за предоставяне на писмени обяснения в
4
тридневен срок. Разпоредено е, при констатирани нарушения на трудовата
дисциплина и вътрешния трудов ред от страна на ищеца, да бъде съставен
протокол, в който да се определи вида на извършеното нарушение съгласно
чл. 187 КТ и да се даде предложение за налагане на дисциплинарно наказание
съгласно чл. 188 КТ. Посочено е, че комисията следва да извърши проверка в
срок до 05.05.2023 г., а при констатиране на нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, в същия срок следва да изготви протокол. На
03.05.2023 г. на ищеца било връчено искане за даване на обяснения във връзка
с извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина на 28.04.2023 г.,
изразяващо се в следното: преждевременно напускане на работа на 28.04.2023
г., както и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
работодателя. Обясненията следвало да бъдат представени в срок до
04.05.2023 г. Видно от извършеното върху искането отбелязване, ищецът е
отказал да даде обяснения. Видно от протокол с изх. № ........... г., във връзка с
извършената проверка, комисията установила следните обстоятелства: на
28.04.2023 г. ищецът се явил на работа навреме, но впоследствие в 11 часа
самоволно решил да си тръгне. След около един час, ищецът започнал да
звъни многократно по телефона на ....... – офис мениджър при работодателя,
като по нейна преценка ищецът бил в нетрезво състояние. В един от
разговорите ищецът изразил устно желание да ползва един ден платен
годишен отпуск, но това му право не било отразено в заявление за отпуск и не
било утвърдено от работодателя, поради което комисията приела, че ищецът
отсъствал самоволно на 28.04.2023 г. Ищецът се обадил неколкократно на
.......... – IT консултант при работодателя, с искане да получи парола за
служебния си имейл, което изцяло противоречи на фирмената политика за
поверителност и ограничаване на възможностите за разпространение на
служебна тайна и ползване на служебата информация. След като получил
категоричен отказ да получи паролата на служебния имейл, ищецът изпратил
крайно обиден и циничен имейл на .........., което противоречи на всички
етични норми за поведение. В резултат от извършената служебна проверка,
комисията приела, че е налице нарушаване на трудовата дисциплина,
състоящо се в преждевременно напускане на работа на 28.04.2023 г., както и
злоупотреба е доверието и уронването на доброто име на работодателя от
страна на ищеца, с което същият е навредил на интересите на работодателя.
Във връзка с гореизлоеженото и с оглед теежестта на нарушението комисията
предложила на ищеца да бъде наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. Със заповед № ............. г. на управителя на ............, на основание
чл. 195 и чл. 192 КТ и във връзка с протокол от извършена проверка на ..........
– председател на дисциплинарна комисия, назначена със заповед № ..... г.,
поради констатирано нарушение на трудовата дисциплина, попадащо в
хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 8 КТ, е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ поради нарушение на трудовата дисципилна и
вътрешният трудов ред, което се изразява в преждевременно напускане на
работа, злоупотреба с доверието на работодателя, неетично поведение и
5
нарушаване на правилника за вътрешният трудов ред и трудовата дисциплина
от страна на ищеца. Посочено е, че нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и по
чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ са извършени на 28.04.2023 г. Видно от извършеното
върху заповедта отбелязване, същата е връчена на ищеца на 09.05.2024 г., като
няма данни наложеното наказание да е било оспорено от работника по
съдебен ред.
Със заповед № ........... г. на управителя на ответното дружество, било
разпоредено образуването на комисия в състав: ............. – председател, .......... –
член и ........... – член, която да извърши служебна проверка, като събере данни
за наличие или липса на нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния
трудов ред, извършени от ищеца, като на осн. чл. 193, ал. 1 КТ му бъде
връчена покана за предоставяне не писмени обяснения в тридневен срок.
Разпоредено е, при констатирани нарушения на трудовата дисциплина и
вътрешния трудов ред от страна на ищеца, да бъде съставен протокол, в който
да се определи вида на извършеното нарушение съгласно чл. 187 КТ и се даде
предложение за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 188 КТ.
Посочено е, че при констатиране на нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищеца, комисята следва да изготви протокол в срок до 26.03.2024 г.
На 27.03.2024 г. на ищеца било връчено искане за даване на обяснения
във връзка с това, че в периода от 20.03.2024 г. до 25.03.2024 г. е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в
периода от 20.03.2024 г. до 22.03.2024 г., явяване на работа във видимо
нетрезво състояние на 25.03.2024 г., както и злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на работодателя. Обясненията следвало да бъдат
представени в срок до 29.03.2024 г. Видно от извършеното върху искането
отбелязване, ищецът е отказал да даде обяснения. Независимо от това същият
подал писмени обяснения с вх. № .......... г. Видно от протокол с изх. № ........ г.,
във връзка с извършената проверка, комисията установила следните
обстоятелства: на 20.03.2024 г. ищецът не се явил на работа; в 7:00 ч. сутринта
същият се обадил по телефона на .......... - специалист логистика при
работодателя, пред който изразил устно желание да ползва един ден платен
годишен отпуск, но това му право не било отразено в заявление за отпуск и не
било утвърдено от работодателя, поради което комисията приела, че ищецът
отсъства самоволно на 20.03.2024 г.; след няколко часа, в 10:51 ч., ищецът
изразил устно желание по телефона отново пред .......... да продължи да
отсъства до 22.03.2024 г. включително, като по преценка на последния
ищецът бил в нетрезво състояние; правото за използване на платен годишен
отпуск не било отразено в заявление за отпуск и не било утвърдено от
работодателя, поради което комисията приела, че ищецът отсъства самоволно
на 21.03.2024 г. и на 22.03.2024 г.; на 20.03.2024 г. в 10:15 ч. ищецът се обадил
неколкократно и на .............IT консултант при работодателя, като създал
впечатление, че е в нетрезво състояние, с искане да получи парола за
служебния си имейл, който да използва на личния си компютър, като това
противоречало на фирмената политика за поверителност и ограничаване на
6
възможностите за разпространение на служебна тайна и опазване на
служебната информация; след като получил категоричен отказ да получи
паролата на служебния имейл, ищецът си позволил крайно обидни и цинични
епитети по адрес на ........ което противорчало на всички етични норми за
поведение; в 10:25 ч. на 20.03.2024 г. първоначално и още четири пъти
впоследствие ищецът се обадил на ....... - инженер роботика при работодателя,
и използвал обидни епитети и грозни квалификации по отношение на него,
като ....... останал с впечатление, че ищецът бил в нетрезво състояние; в 18:15
ч. на 20.03.2024 г. след изтичане на работното време ищецът неколкократно се
обадил на ......... - специалист търговия и маркетинг при работодателя, и
отново започнал да използва обидни епитети и определения, като по преценка
на .............. ищецът бил в нетрезво състояние; на 25.03.2024 г. ищецът се явил
лично във видимо нетрезво състояние, силно миришещ на алкохол в офиса на
работодателя, находящ се в .............., като предизвикал скандал и отново
започнал да обижда ............... В резултат от извършената служебна проверка,
комисията приела, че е налице системно нарушаване на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 20.03.2024 г. до
22.03.2024 г., явяване на работното място в състояние, което не позволява да
изпълнява служебните си задължения на 25.03.2024 г., както и злоупотреба с
доверието и уронването на доброто име на работодателя, като предложила на
ищеца да бъде наложено дисциплинарно накзание „уволнение“.
Със оспорената заповед № .......... г. на управителя на ............, на
основание чл. 195 и чл. 192 КТ и във връзка с протокол от извършена проверка
на ............. – председател на дисциплинарна комисия, назначена със заповед №
........... г., поради констатирано нарушение на трудовата дисциплина,
попадащо в хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 , т. 7 и т. 10 КТ, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради
неявяване в три поредни дни на работа в периода от 20.03.2024 г. до 22.03.2024
г. Посочено е, че нарушението на трудовата дисцлиплина и вътрешния трудов
ред се изразява в неявяване на работа, в явяване на работа на 25.03.2024 г. в
нетрезвен вид/състояние и демонстративно иницииращ сигнали и нанасяне на
обиди на колегите в офиса и обиди към търговския директор в дружеството,
злопупотреба с доверието на работодателя, нарушаване на правилника за
вътрешния трудов ред и трудовата дисцлиплина. Посочено е, че нарушението
по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ е извършено в периода от 20.03.2024 г. до 22.03.2024
г., а нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 7 и т. 10 КТ са извършени на
25.03.2024 г. Не е спорно между страните, че заповедта за уволнение е била
връчена на ищеца на 05.04.2024 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По
искане на ищеца са разпитани свидетелите ............ М.а (майка на ищеца), а по
искане на ответника – свидетелите ...... (служител на ответника), ...........
(служител на ответника) и .......... (служител на ответника).
Свидетелят ........... заявява, че е таксиметров шофьор и познава ищеца от
7
повече от десет години и знае къде работи същият, тъй като е закарал майка
му до офиса на работодателя му. От показанията му се установява, че през
м.03.2024 г. ищецът и майка му са се обаждали на свидетеля, за да купи
лекарства и хранителни продукти. Сочи, че майката на ищеца му е дала пари и
той първият път отишъл за лекарства, а вторият път – за хранителни продукти.
В хода на разпита сочи, че е купувал единствено аналгин. След това майката
на ищеца му се обадила, за да я закара до офиса на работодателя на ищеца.
Сочи, че я е водила до адрес в ...... два пъти в рамките на седем-десет дни.
Съдът кредитира показанията на свидетелката единствено в обсъдената част
като обективни, последователни, подробни и логични.
От показанията на свидетелката ....... М.а, преценени от съда по реда на
чл. 172 ГПК, се установява, че ищецът има здравословни проблеми с кръвното
налягане и нивата на кръвната захар, като в тази връзка приема съответните
предписани от лекар медикаменти. Сочи, че от сина си узнала, че на
19.03.2024 г. е подал молба за отпуск за 20.03.2024 г., тъй като имал проблем с
кръвната захар. Същата свидетелства, че на 20.03.2024 г. ищецът е бил в дома
си, тъй като отново е имал проблем с кръвната захар, поради което пожелал
през следващите два дни да ползва платен годишен отпуск. В тази връзка
направил опит да се свърже с колегите си от офиса, за да им обясни
състоянието си – че има главоболие и нивата на кръвната му захар не са в
норма, и да удължи отпуска си, но без успех. Сочи, че на 21.03.2024 г. ищецът
я помолил да се обади на колегите му от офиса и да научи какво се случва, тъй
като той нямал връзка с тях, а имал нужда да продължи отпуска си.
Свидетелства, че е разговаряла по телефона с ...., служител на ответника, на
която обяснила за състоянието на ищеца и че е добре два дни да си удължи
отпуска. Същата я е поканила в офиса, след което на 21.03.2024 г.
свидетелката отишла в офиса на работодателя, където била закарана от
свидетеля ............. Когато отишла там, обяснила на .... и ........, служители на
ответника, какво е положението, като ........ казала „То ще има наказание и
разрешава управителката ..........“. Свидетелства, че на 25.03.2024 г., когато
синът й отишъл на работа, не бил допуснат до офиса, поради което на
26.03.2024 г. отново отишла там, като поискала да се срещне с управителя.
Сочи, че успяла да се срещне с управителя, но разговорът бил много кратък и
не успяла да изложи всичко пред него, като последният заявил, че е
категоричен в решението си. Вторият път отново била закарана до офиса на
сина й от свидетеля ............. Свидетелства, че не са звъняли на Спешна помощ
и не са ходили на лекар, тъй като ищецът и преди се е чувствал по този начин
и се е лекувал вкъщи, като разчитали, че ще отшуми. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като обективни, последователни, подробни и
логични, с изключение на частта в която същата свидетелства, че ищецът е
бил подал молба за отпуск за 20.03.2024 г., доколкото в тази част свидетелката
пресъздава обстоятелства, които не е възприела лично, а са й споделени от
ищеца по делото и в частта, в която същата свидетелства, че причината за
неявяваенто на ищеца на работа през процесните дни е влошеното
8
здравословно състояние на същия. Действително свиделката е била очевидец
на случилото се през тези дни, но показанията й не се подкрепят от
ангажираните ищеца в тази връзка писмени доказателства – амбулаторен лист
от 10.04.2024 г., изд. от .........., амбулаторен лист от 16.05.2024 г., изд. от ......,
амбулаторен лист от 16.05.2024 г., изд. от .............а, амбулаторен лист от
30.05.2024 г., изд. от ......, лабораторни изследвания от 10.04.2024 г.,
22.05.2024 г. и 05.07.2024 г., доколкото последните се отнасят за период,
следващ исковия.
Свидетелката ........ ............. сочи, че с ищеца са споделяли един кабинет
през последните два месеца, в които ищецът е работил при ответника. Сочи,
че съвместява няколко длъжности, вкл. е и „личен състав“. От показанията на
свидетелката, преценени от съда по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че на
19.03.2024 г. ищецът е тръгнал по-рано от работа и на 20-ти, 21-ви и 22-ри
изобщо не е дошъл. Свидетелства, че на 20-ти сутринта ищецът се обадил на
техен колега, за да му каже, че няма да дойде на работа. Сочи, че практиката
във фирмата е, че когато служител желае да ползва полагаемия му се годишен
отпуск, следва да подаде заявление, което следва да бъде съгласувано от
неговия ръководител. Сочи, че към 7 ч. ищецът се обадил на техен колега, за
да каже, че няма да дойде, а след това отново се обадил към 10 ч., за да каже,
че няма дойде и на следващия ден. Свиделества, че след това ищецът започнал
да звъни на колегите им и на нея около 7-8 пъти, но тя не отговорила. Сочи, че
ищецът е звънял и на системния администратор, за да иска паролите за
служебния му имейл, но предвид предмета на дейност на ответното
дружество, фирмената политика била служителите, с изключение на
системния администратор, да нямат достъп до служебните пароли. Твърди, че
ищецът, както и всички служители в дружеството, е подписал декларация за
конфиденциалност, а действията му са в разрез със същата. Свидетелства, че
през предходната 2023 г. отново е имало подобен случай, в който ищецът
отново е искал достъп до информация, на която служителите нямали право на
достъп от вкъщи. Свидетелства, че през целия ден ищецът е звънял на
колегите им, като се държал грубо с тях и ги обиждал. Обажданията от страна
на ищеца продължили три дни – сряда, четвъртък и петък. Сочи, че когато
понеделник отишла на работа, видяла ищеца да спи на бюрото си, същият бил
видимо неугледен, нечист, неизбръснат, във видимо състояние без никаква
координация и имал вид на човек, който не може да изпълнява служебните си
задължения. След като и останалите колеги дошли на работа, ищецът
започнал да вдига скандали с викове и крясъци и обиди към служителите.
Сочи, че през 2023 г. е имало дисциплинарно производство срещу ищеца като
случаят бил идентичен с настоящия – ищецът отново спрял да идва на работа,
започнал да звъни по телефоните, да обижда и да се държи невъзпитано,
отново искал пароли за работа от вкъщи. Сочи, че майката на ищеца е идвала
два пъти до офиса, като тя е присъствала и на двете срещи, при които същата
не представила никакви документи. При първото посещение на майката на
ищеца, присъствали тя и нейна колежка ..... Двете се опитали да успокоят
9
майката на ищеца, която била много притеснена. При второто посещение вече
присъствали повече хора. Същата имала среща и с управителя на ответното
дружество. Майката на ищеца споменала, че последният е отсъствал, защото е
болен от диабет.
Свидетелката ....... сочи, че познава ищеца от 2022 г., когато последният
започнал работа при ответника. Сочи, че е офис мениджър и се занимава с
документацията на офиса. Свидетелства, че два пъти се е случвало ищецът да
идва на работа видимо пиян. За първия път имало наказание, като ищецът не
бил уволнен. Същият провел разговор с управителя, който му дал още един
шанс. Свидетелства, че се е случвало ищецът да идва на работа пиян, да не
идва на работа, да идва впоследствие пиян. След това започвал да тормози
нея и останалите колеги по телефона, с позвънявания от около 25-30 пъти на
ден, включително и от майка му. Първият случай бил през 2023 г., когато
ищецът не дошъл на работа, а вторият през 2024 г., когато същият не дошъл на
работа в продължение на три дни. След това, в понеделник дошъл на работа
във видимо пияно състояние и се скарал с колегите, поради което бил помолен
да си тръгне. Сочи, че не знае причината, поради която ищецът не е дошъл на
работа през въпросните три дни, но сутринта около 6:50 ч. на 20.03.2024 г.
същият се обадил по телефона на техен колега, фъфлел и не можел да говори.
Свидетелства, че около 8:10 ч. била в кабинета си и ищецът вече бил
разговарял с колегата им .........., който влизайки в офиса казал, че нещо се
случва с ищеца, който е мъртво пиян и му звъни по телефона, а той не знае
какво да му отговори. След това започнали позвъняванията на друг техен
колега – ........, който включил телефона си на високоговорител и се чуло как
ищецът му казал „Какво просто момче си ти, ........е“. След това ищецът
започнал да звъни на нея, за да му пусне отпуск, защото нямало да идва на
работа, а тя му отговорила, че това не е в нейните правомощия. След това
започнала и майка му да звъни, като единия ден имала около 33
прозвънявания. Свидетелства, че ищецът видимо е бил пиян, не можел да
говори, фъфлел. Сочи, че ищецът не е дошъл да й остави заявление за отпуск,
като такова не й оставил и в понеделник, когато вече е бил на работа.
Свидетелят .............. сочи, че е бил на длъжност „търговски директор“
при ответното дружество и че познава ищеца. Свидетелства, че сутринта в
понеделник или вторник е бил на съвещание с директора и след края му
разбрал, че ищецът се ядосал за нещо и си е тръгнал. Следобеда на същия ден
от колегите разбрал, че ищецът е звънял на различни колеги в нетрезво
състояние, като това продължило два-три дни и до края на седмицата не се
явил на работа. Сочи, че от колега, отговарящ за отпуските, разбрал, че
ищецът е искал да ползва отпуск, но сочи, че за да се ползва отпуск, същото
следва предварително да бъде съгласувано – пише се заявление, иска се
разрешение. Свидетелства, че вечерта, докато се прибирал, ищецът му се
обадил, като според него същият е бил в нетрезво състояние. Сочи, че му
казал да се успокои и да дойде да си поговорят. В понеделник сутринта
ищецът дошъл в офиса на свидетеля и започнал да му обяснява „кой е бил той,
10
какъв е бил той, че едва ли не е бил гадже на шефката и затова е получил
длъжността на директор, от къде на къде и т.н.“, което ядосало свидетеля и
той му казал да напусне. Сочи, че след това започнало дисциплинарното
производство срещу ищеца. Свидетелства, че ищецът не е подал молба за
отпуск предварително, а се опитал, вече след като си е тръгнал, да каже, че си
пуска отпуск. Сочи, че се е срещнал с майката на ищеца, която молила да не
уволняват иищеца, както и че когато същата е идвала в офиса не е представяла
никакви документи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите ........ ............., ....... и
.............. като обективни, последователни, подробни и логични.
Обстоятелството, че същите и към настоящия момент са служители на
ответното дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на
техните показания. Обстоятелството, че същите са служители на ответното
дружество, им е дало възможност да придобият преки впечатления както от
цялостната организация на работата в ответното дружество, така и от
обстоятелствата, при които са извършени отделните нарушения, като съдът
няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и
желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат
в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими
към настоящия спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – трудов спор за законността
на извършено от работодателя уволнение, в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно
потестативното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя. С оглед на това той следва да докаже в хода на съдебното
производство, че служителят е извършил нарушението на трудовата
дисциплина, за което е наказан, респ. че доводите за незаконност на
уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни (виж
решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№ 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 на ВКС, ІV г.о. и др.). Съгласно трайно
установената практика ищецът по иск за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове
решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се
произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца
в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и
съответно съдът не може да се произнася по него (виж решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №
11
258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г. на ВКС, ІV г.о. и цитираните в
последното решения).
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
са свързани със следните оспорвания: 1) че заповедта не е мотивирана
съгласно изискванията на чл. 195 КТ; 2) че описаните в уволнителната заповед
действия и бездействия не съставляват дисциплинарни нарушения, при
фактически твърдения, че на 20.03.2024 г. е бил в разрешен отпуск, а на
21.03.2024 г. и 22.03.2024 г. не се явил на работа поради влошено здравословно
състояние, за което уведомил представител на работодателя, а на 25.03.2024 г.
не е бил допуснат до офиса и му било казано да напусне от негов колега
..............; 3) че ищецът не е извършил твърдяното нарушение „злоупотреба с
доверието на работодателя“.
По първия довод на ищеца за незаконосъобразност на уволнението
съдът намира следното. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание. Съобразно посочената разпоредба заповедта за дисциплинарно
наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, описание на нарушението
и време на извършването му, наложеното наказание и законният текст, въз
основа на който се налага. За да се гарантира възможността за ефективна
защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин,
указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването
на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, както и с цел
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на
изискванията на чл. 195 КТ (виж решение № 78/11.04.2018 по гр.д. №
1835/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и цитираната в него съдебна практика; решение
№ 102/12.03.2014 г. по гр. д. № 5501/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
164/22.06.2015 г. по гр. д. № 6474/2014 г. на ВКС, III г.о., решение №
857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
278/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и
по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му. Мотивите на работодателя за
налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за
налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други
документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от
работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни
на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със
заповедта за налагане на наказанието. Същественото е от съдържанието на
заповедта, съответно от документите, към които препраща тя, да следва
12
несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е
прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има
възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да може да
извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е
законосъобразно. Дисциплинарните нарушения може да бъдат
индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието, на който е станало достояние на наказаното лице, т.
е. заповедта за уволнението е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ,
когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е
посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено. Когато изложените в заповедта за дисциплинарно наказание
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на посочените изисквания,
заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 КТ (виж решение №
78/11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и цитираната в него
съдебна практика; решение № 43/07.03.2018 г. по гр. д. № 2085/2017 г. на ВКС,
IV г.о.; решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на ВКС, IV г.о.;
решение № 629/01.11.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение
№ 130/03.04.2012 г. по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, IV г.о.; решение №
857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
278/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение №
322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на ВКС, III г.о. и др.). Работодателят
може по своя преценка да посочи часа на нарушението, но няма такова
задължение. Достатъчно е в заповедта да фигурира датата или период на
извършване на нарушението. Не се изисква заповедта да съдържа всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво
дисциплинарно нарушение според квалификация в чл. 187 КТ е извършено.
Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително
и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, без
да е необходимо удостоверяването на връчването на документите (решение №
128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г. на ВКС, IV г.о).
В настоящия случай, в оспорената заповед за уволнение са посочени
следните нарушения: неявяване в три поредни дни на работа в периода от
20.03.2024 г. до 22.03.2024 г.; явяване на работа на 25.03.2024 г. в нетрезвен
вид/състояние и демостративно иницииращ сигнали и нанасяне на обиди към
колегите си в офиса и към търговския директор; злоупотреба с доверитето на
работодателя, нарушаване на правилника за вътрешния трудов ред и трудовата
дисциплина.
В частта относно първото нарушение, а именно неявяване на работа в
13
продължение на три последователни дни, съдът намира, че оспорената заповед
за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочено в
какво се изразява нарушението и периодът, в който ищецът не се е явил на
работа – от 20.03.2024 г. до 22.03.2024 г. Посочен е нарушителят, както и вида
на наложеното наказание. По изложените съображения, съдът намира
оспорената заповед за достатъчно мотивирана и в частта относно второто
нарушение, а именно явяване на работа на 25.03.2024 г. в нетрезвен
вид/състояние. Нарушенията, които се твърдят като извършени от ищеца, са
описани в степен, достатъчна работникът да се ориентира относно това за кои
негови действия и/или бездествия, съставляващи дисциплинарни нарушения,
се налага дисциплинарното наказание. Срещу всяко от тях в исковата молба
ищецът е изложил насрещни твърдения, с които поддържа, че действията му
се дължат на обективни причини, а когато в отношенията между работника и
работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно
наказание, заповедта се счита надлежно мотивирана. С оглед изложеното по-
горе се налага извод, че изискванията на чл. 195 ГПК за мотивиране на
заповедта за уволнение по отношение на посочените нарушения са спазени –
посочени са конкретни данни за времето, мястото и продължителността
/периода/ на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
В частта относно останалите нарушения обаче съдът намира, че
заповедта не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и
доводите на ищеца за ненадлежно мотивиране на уволнителната заповед в
тази част са основателни. Допуснатото нарушение обаче не опорочава
уволнителния акт изцяло, а само в тази й част. Така от посоченото в заповедта
поведение на работника като „демостративно иницииращ сигнали и нанасяне
на обиди към колегите си в офиса и към търговския директор“ не става ясно в
извършването на какви точно провинения е обвинен работникът. Не са
посочени конкретни фактически действия, които са били възприети и оценени
от работодателя като обиди, отправени към други служители на работодателя.
Последните не представляват твърдения за извършени конкретни фактически
действия/бездействия, а оценъчно съждение на органа на дисциплинараната
власт. Действително в случая в оспорената заповед работодателят се позовава
на протокол за извършена проверка на дисциплинарна комисия, назначена с
негова заповед № ........... г. и констатирани от нея нарушения от страна на
ищеца, но както бе посочено по-горе, за да се приеме, че заповедта за
уволнение отговаря на изискванията на чл. 195 КТ в случаите, в които
нарушенията на трудовата дисциплина са индивидуализирани в друг
документ, посочен в уволнителната заповед, съдържанието на последния
следва да е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че
заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. В
настоящия случай ищецът оспорва да е бил запознат със съдържанието на
посочения протокол на дисциплинарната комисия, като от ангажираните по
делото доказателства не се установява същият да е бил връчен на работника
или да е станало негово достояние най-късно с връчването на заповедта, с
14
която му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. При съобразяване
на горецитираната съдебна практика, следва да се приеме, че с позоваването
на протокола на дисциплинарната комисия нередовностите в съдържанието на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са санирани, тъй като
по делото няма данни за връчване на протокола на дисциплинарната комисия
на ищеца Н. М.. В този ред на мисли и в контекста на цитираната по-горе
съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е имал
възможност да разбере заповедта в тази й част, респ. и причината, поради
която е уволнен, а съдът не може да извърши проверка и въз основа на това да
заключи дали уволнението е законосъобразно. Изложеното дотук е относимо
и по отношение на посоченото в заповедта нарушение „злоупотреба с
доверието на работодателя“. „Злоупотреба с доверието“ по чл. 190, ал. 1, т. 4
КТ е вид нарушение на трудовата дисциплина, следователно е действие или
бездействие, което причинява неизпълнение на трудово задължение.
Доколкото злоупотребата с доверие представлява правна квалификация на
поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, то следва
да бъдат посочени конкретните фактически действия и/или бездействия на
работника или служителя, които са били възприети и оценени от работодателя
като дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. С оглед изложеното,
в частта относно нарушението, квалифицирано от работодателя като
„злоупотреба с доверието на работодателя“, оспорената заповед е
немотивирана, доколкото не са посочени конкретни действия и/или
бездействия на работника, които са мотивирали работодателя да приеме, че е
налице соченото дисциплинарно нарушение и по делото няма данни за
връчване на протокола на дисциплинарната комисия на ищеца. Изложеното
дотук е напълно относимо и към последните две дисциплинарни нарушения,
посочени в оспорената заповед за уволнение.
По втория довод на ищеца за незаконосъобразност на уволнението съдът
намира следното. Съгласно чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушенията на трудовата
дисциплина, като основание за налагане на санкции от страна на работодателя,
е всяко неизпълнение на трудовите задължения т. е. на което и да е
задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение. В чл.
187, ал. 1 КТ са изброени примерно, а не изчерпателно нарушенията на
трудовата дисциплина, сред които са и неявяване на работа – т. 1, предл. 3;
явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му
позволява да изпълнява възложените му задачи – т. 2; неспазване на правилата
за здравословни и безопасни условия на труда – т. 5; неизпълнение на
законните нареждания на работодателя – т. 7 и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение – т. 10.
Съгласно чл. 190, ал. 1 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага
за: неявяване на работа в течение на два последователни работни дни
15
(т.2);системни нарушения на трудовата дисциплина (т.3); злоупотреба с
доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него
сведения (т. 4); други тежки нарушения на трудовата дисциплина (т. 7).
Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от
работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че работникът/служителят може
да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на
изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т. е. само след
като е узнал за това, докогато той е длъжен да продължава да изпълнява
задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е предвидено
задължение за работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си
да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на
работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до
работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения
начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 КТ, за
каквото може да се наложи и наказание „дисциплинарно уволнение“ с оглед
тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
работника - чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ (определение № 1099/23.11.2017 г. по
гр. д. № 3858/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 542/23.08.2010 г. по гр. д. №
1767/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 127/05.03.2007 г. по гр. д. №
1102/2004 г. на ВКС, III г.о.; решение № 812/27.04.2011 г. по гр. д. № 198/2010
г. на ВКС, IV г. о.; решение № 2/226.02.2016 г. по гр. д. № 3546/2015 г. на ВКС,
III г. о.; определение № 26/21.01.2020 г. по гр. д. № 3454/2019 г. на ВКС, IV г.
о.; определение № 715/26.05.2014 г. по гр. д. № 1320/2014 г. на ВКС, IV г. о;
решение № 142/03.05.2016 г. по гр. д. № 6286/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др.). В
същия смисъл е и решение № 44/15.02.2012 г. по гр. д. № 532/2011 г. на ВКС,
III г.о., в което е прието, че: „От разпоредбата на чл. 173 КТ следва, че
субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в
закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или
служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се
посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на
искания отпуск (освен в изрично предвидените случаи, в които платеният
годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника или
служителя), така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото
правоотношение (работодателя), с което се разрешава отпускът. Ползването на
отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на
трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи
дисциплинарна отговорност“.
В конкретния случай, ищецът не оспорва, а и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Б. М.а, Т. ........... Е. ...... и А. ....... (които в
тази част са еднопосочни и категорични) се установява по безспорен начин, че
за времето от 20.03.2024 г. до 22.03.2024 г. ищецът не се е явил на работа. От
ангажираните по делото доказателства не се установява работодателят
писмено да е разрешил на ищеца ползването на отпуск за посочения период.
16
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че същият
останал с впечатлението, че му е било разрешено ползването на отпуск за
20.03.2024 г., тъй като бил подал молба за ползване на отпуск за същия ден и
бил уведомен, че отпускът е разрешен. В съдебната практика се приема, че
незнанието на работника, че поисканият отпуск не е разрешен, не е основание
за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“ за нарушение по чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ. Отпускът не може да бъде разрешен устно дори и в
случаите, в които работникът счита, че е бил заблуден, че поисканият отпуск
му е надлежно разрешен. Дори и при тези обстоятелства не се намалява
тежестта на дисциплинарното нарушение и респективно не обуславят
несъответствие с наложеното дисциплинарно уволнение (решение №
812/27.04.2011 г. по гр. д. № 198/2010 г. на ВКС, IV г.о.). Независимо от това,
от ангажираните по делото доказателства не се установява ищецът
действително да е подал молба за ползването на платен годишен отпуск за
20.03.2024 г., доколкото както бе посочено по-горе, показанията на св. .......
М.а в частта, в която същата свидетелства, че ищецът е подал молба за
ползването на отпуск за посочения ден, не се кредитират от съда по
изложените вече съображения. Отделно от това, в приложените по делото
писмени доказателства се съдържат шест броя заявления, подадени от ищеца с
искане за ползване на платен годишен отпуск, като липсва такова, с което се
иска ползването на отпуск за процесните дни. От посочените доказателства
може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е бил запознат с реда, по
който се ползва отпускът. След като ищецът не е разполагал с валидно дадено
разрешение за ползване на отпуск, същият е бил длъжен да се яви на работа и
неявявайки се в три последователни дни на работа същият е извършил
визираното в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ нарушение. Липсата на дадено надлежно
разрешение за ползване на отпуска е достатъчен мотив за аргументиране на
виновното нарушаване на трудовите задължения от ищеца по смисъла на чл.
186 КТ. Настоящият съдебен състав счита, че ищецът виновно не е изпълнил
трудовите си задължения – чл.186 КТ. Това е така, доколкото на първо място,
твърдението на ищеца, че е подал молба за отпуск за 20.03.2024 г. и е бил
уведомен, че ползването на отпуска е разрешено, остана недоказано, а
недоказаният факт е неосъществил се. И второ, същият е бил запознат с реда
за ползване на отпуска и съзнавал, че не е подал молба за отпуск за дните
21.03.2024 г. и 22.03.2024 г., респ. че ползването на такъв не му е разрешено от
работодателя. Предвид извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение
работодателят го е наказал с най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение” - чл.190, ал. 1, т. 2 КТ. Тук съдът намира за необходимо да
отбележи, че доколкото ищецът е бил запознат с реда за ползване на платен
годишен отпуск, в случай, че същият действително е бил в състояние, което не
позволява личното му явяване в офиса, за да подаде заявление за ползване на
отпуск, то същият е имал възможност да подаде заявлението чрез трето лице,
например чрез майка си или с куриер, а не да иска от трети лица – негови
колеги да сторят това от негово име. Обстоятелството дали в периода от
17
20.03.2024 г. до 22.03.2024 г. ищецът не се е явил на работа поради
здравословни проблеми е относимо не към въпроса дали извършеното от него
представлява дисциплинарно нарушение, а към въпроса дали нарушението е
тежко, доколкото представлява обстоятелство, при което е извършено
нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Доколкото в исковата молба не са наведени
доводи, че при налагането на дисциплинарното наказание не са спазени
критериите по чл. 189 КТ, а както бе посочено и по-горе, при оспорване от
страна на работника на наложеното му дисциплинарно наказание по съдебен
ред съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени
от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които
не са въведени от ищеца в исковата молба. Предмет на делото по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ е потестативното право на работника или служителя за отмяна на
незаконното уволнение. Поради състезателното начало в процеса, ищецът е
длъжен да въведе в обстоятелствената част на исковата молба
правовъзникващите факти на правото си, което е предмет на делото и да ги
докаже при условията на пълно и главно доказване. За да не накърни
равнопоставеността на страните в процеса, съдът е длъжен да се произнесе
само по наведените от страните факти и да посочи дали ги приема за доказани,
а след това да ги квалифицира, като каже дали е възникнало потестативното
право за отмяна на уволнението, съществува ли или е погасено. Съдът не
следи служебно за други факти, извън предмета на доказване, очертан от
страните, които да имат за правна последица незаконосъобразност на
уволнението, нито ответникът е длъжен да докаже, че такива "други" факти
не са се осъществили.
В обобщение, по делото се установява, че ищецът, неявявайки се на
работа в периода от 20.03.2024 г. до 22.03.2024 г., е извършил дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 186 КТ, за което на осн. чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ, ответникът му е наложил най-тежкото наказание дисциплинарно
„уволнение“. Настоящият съдебен състав намира, че изложеното е достатъчно
да се приеме, че уволнението, атакувано в настоящето производство, е
извършено законно и не подлежи на отмяна.
Съдът намира за необходимо да отбележи за пълнота, че от показанията
на разпитаната по делото св. Е. ...... се установява, че на 25.03.2024 г. ищецът
се явил на работа във видимо нетрезво състояние, поради което е извършил
нарушение на трудовата дисцлиплина по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ. В тази връзка,
твърденията на ищеца, че на посочената дата не бил допуснат до офиса и му
било казано да напусне са ирелевантни относно съставометността на
деянието, доколкото нарушението се изразява в явяване на работника на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи, а не в преждевременно напускане на работа. В практиката на ВКС се
приема, че явяването на работа в състояние след употреба на алкохол е тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението е различна в
зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на
алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите
18
задължения и за безопасността на условията на труд (решение №
551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Дали са настъпили
допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на
нарушението като "тежко"; ако такива последици има, несъмнено неговата
тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на
сериозно алкохолно опиянение е достатъчно тежко нарушение. Това следва не
само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури
нормално протичане на производствения процес, но и поради значително
увеличения риск от настъпване на трудова злополука. Отговорността на
работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна,
затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от
настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този
интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни
вредни последици (решение № 52/06.03.2019 г. по гр. д. № 3636/2018 г. на
ВКС, IV г. о.). С оглед изложеното, явявайки са на работа на 25.03.2024 г. в
нетрезво състояние ищецът е извършил нарушение на трудовата дициплина,
за което на осн. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ ответникът му е наложил оспореното
дисциплинарно накзание. Предвид изложеното уволнението, атакувано в
настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед не е мотивирана
съгласно изискванията на чл. 195 КТ по отношение на останалите посочени в
нея дициплинарни нарушения, то съдът е в невъзможност да извърши
преценка относно законосъобразността на уволнението в тази част, вкл. и по
третия довод на ищеца, а именно, че не е извършил твърдяното
дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е извършил процесните
дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и т. 2 КТ, вр. чл. 186
КТ и законосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Ето защо, съдът приема, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид обстоятелството, че оспорваното по съдебен ред уволнение е
законно, съответно следва да бъде отхвърлен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
предявен за възстановяване на уволненият работник на заеманата преди
уволнението длъжност.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане
за присъждане на такива, но същият не е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
19
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. М., ЕГН: **********, адрес:
....................., чрез адв. П. В. от САК, срещу ................, седалище и адрес на
управление: ...................., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението на ищеца,
извършено от ответника със заповед № .......... г., за незаконно и неговата
отмяна и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението
длъжност „експерт-логистика“ при ответника, като неоснователни и
недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20