Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.07.2020г.
гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен съд в публичното си
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
,в състав:
Районен съдия:Христо Георчев
Членове :
Съдебни заседатели :
С
участието на секретаря Ангелина Добрева ,като разгледа докладваното от съдия
Христо Георчев АНД № 252/2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е Наказателно постановление №
20-0351-000260 издадено на 01.04.2020 г. от Бончо Цветанов Бонев на
длъжност началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград упълномощен с мз 8121з
- 515 /14.05.2018 г.въз основа на АУАН аа480246/ 08.03.2020 г съставен от Н.П.К.
на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, против Ж.С.С.,
егн/лнч ********** с адрес *** , , води се на отчет в ОДМВР Хасково,за това, че
на 08.03.2020 г. около 17:10 часа в гр.Любимец на кръстовището на ул. „Шар
планина“ и бул. „Одрин“ в гр. Любимец в посока
бензиностанция Петрол,като неправоспособен водач – на хонда цбр 600 с per № х1836к, държава България
при обстоятелства: управлява личния си мотоциклет хонда цбр 600 с рег. № x 1836
к, като при подаден сигнал от контролен орган водача нe спира, нa okaзаното
място, а продължава движението си в неизвестна посока. С. е установен малко
по-късно. - водача нe притежава СУ на МПС от категорията от която спада
управляваното от него МПС не представя СУ
на МПС и кт към него е извършил:
1) нe спира плавно на посоченото място, или
в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнаЗДвП,
2) управлява моторно превозно средство, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство.,с което виновно е нарушил
чл.150а ал. 1 от ЗДвП,
3) нe носи свидетелство за управление на МПС
от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната
категория.,с което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, поради което и
на основание чл. 53 от ЗАНН и no чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП ; чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП ; чл.183ал.1т.1 пр.1,2от ЗДвП му е наложено наказание по чл.175 ал.1 т.4 лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца 2)чл.177ал.1 т.2пр.1 3)чл.183ал.1т.1 пр.1,2 ,
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца глобата се заменя с обществено
порицание
Жалбоподателят Ж.С.С. , редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Административно
наказващия орган Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград, редовно призовани,
не изпращат представител.
Страна
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в седмодневен ,предвидения от закона изискуем преклузивен срок , от
надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва , пред компетентен орган ,
поради което е процесуално допустима и редовна
Като такава е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Съдът ,след като обстойно прецени
събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено следното : Свидетелите И.А.И. и св. И.Ж. на 08.03.2020г. били назначени наряд , като автопатрул за времето от 15.00 до 23.00 часа. Около 17,00 часа заели позиция
на кръстовището на бул. „Одрин“ и ул. „Шар Планина“ и
около 17,05 часа видяли червен
мотор с неустановена марка - пистов и св. И.И. в присъствието на
колегата си решил да го спре за проверка. За целта подал със стоп палка сигнал, но същия навлезнал
в лентата за насрещно движение, не се подчинил на подадения от знак със стоп палка, ускорил, преминал
островчето което се получавало на улиците
и продължил движението си в посока село Бисер, и гр.Харманли. След около
10 минути преминали още два мотора,
единият от които бил жълт –
кросов, пак се опитал да ги спре, жълтия не се подчинил и също продължил в посока село Бисер. Черния на
цвят мотор се подчинил на подадения знак със
стоп палка, установили самоличността му като Георги Даниелов Стайков и
снели писмено сведение. От неговите данни в сведението разбрали, че червения –
пистов мотор се управлява от лицето Ж.,
без бащино и фамилно име. За водач на жълтия мотор посочил лицето Христо.
Подали информацията към дежурния в
Свиленград, уведомили началника на участъка и дежурния в РУ Харманли, тъй като установения водач живеел в
гр.Харманли и посочил тези момчета решили, че най - вероятно и те също са от гр.Харманли. От колегите им
от Харманли били установени лицата, едното от които бил Ж.С.С.. Лицата били
доведени с родителите си, тъй като били непълнолетни в ПУ Любимец, също бил
извикан и св. инспектор К. – полицейски
инспектор за съставяне на акт. След извършената проверка се установило, че
лицето няма категория за съответния
мотор. Св.И.И. когато се опитал да го спре мотора той бил голям, не бил мотопед. Съставен бил акта
в негово присъствие и в присъствието на баща му, запознат бил със съдържанието
на акта, подписал го и му връчили препис от него.
Горната фактическа обстановка се доказва и от събраните доказателства съдържащите се в
Административно наказателната преписка
писмени документи и материали, които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат
фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени при условията и по предвидения в НПК ред.
Съдът, кредитира изцяло възпроизведените с
гласни доказателствени средства
доказателства – показанията на разпитаните свидетели,които намира за
последователни,безпротиворечиви, логически обосновани, открояващи се с
убедителност и обективност относно предмета на процесното НП..Съдът е
длъжен да отбележи следното- показанията
, като доказателства придобити чрез гласните доказателствени средства –разпит на свидетел по делото , са
изключително ясни , конкретни и недвусмислени по отношение на визираните в НП
нарушения и вменени на жалбоподателя.
Именно убедителността е най важния и
ключов критерий за обективност и откровеност. Освен това имайки предвид
характера на това производство и
ограничения кръг от възможните допустими процесуални способи и методи за
събиране на доказателства , то разпита бе проведен по начин такъв , че да
възпроизвежда доказателства , като изпълни изцяло отредените му от закона функции.
Относно
доводът, че изискуемата предпоставка за ангажиране на
отговорността на непълнолетното лице, дали непълнолетния е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,съдът намира
, че след като му е издадено СУ независимо от категорията , то е преминал съответните медицински прегледи
включително за неговата вменяемост.Още
повече дори и в наказателния процес този въпрос се изследва , само ако има
съмнение , каквото в случая отсъства категорично. Що се отнася до участието на родител ,съдът дължи следните
съждения - Претенцията на защитата е основно, за допуснато съществено
процесуално нарушение от АНО, което се изразява в нарушаване правото на
наказаното непълнолетно лице, тъй като при предявяването на АУАН и връчването
на НП не са присъствали неговите родители, което следвало от чл.4, ал.2 от
ЗЛС.Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) Непълнолетните извършват
правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат
сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди
и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.Неоснователно е
възражението , че административно-наказващия орган е следвало да предяви
съставения акт за установяване на административно нарушение и връчването на
наказателното постановление да се извърши и на родител/и на жалбоподателя,
който не е спорно, че към момента на извършване на нарушението е бил
непълнолетен по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЛС.Този извод се извежда от
систематичното и логично тълкуване на приложимите правни норми. Цитираната
норма от ЗЛС регламентира условията за възникването на граждански
правоотношения, по които едната от страните е непълнолетна, но е неприложима в
административнонаказателното производство. При гражданските правоотношения
правните субекти са равнопоставени и за да бъде валидно изразена воля от
непълнолетното лице, законодателят е въвел изискването за наличие на съгласие
на неговите родители или попечители. Във втората част от цитираната норма е
въведено изключение от това правило – „могат сами да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили
със своя труд“, което обосновава и извода на съда, че това правило е създадено
за нуждите на гражданския оборот.Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е
лична, а в ал. 2 на чл. 26 от ЗАНН изрично е прието от законодателя, че
административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Няма
твърдения непълнолетния С. да не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си
към момента на извършване на административното нарушение – 08.03.2020 г.,
когато е бил навършил 17 години. В настоящия случай е неприложима нормата на
чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, тъй като непълнолетният не е във възрастовата група от
14 до 16 години, а е навършил 17 години към момента на деянието. Отделно от
изложеното, не се твърди, респ. не е установено по делото родителите на С. ,
съзнателно да са допуснали извършването на нарушението за което е наказано
непълнолетното лице, поради което последните не носят отговорност за това
деяние (по аргумент на чл.26, ал.3 от ЗАНН), респ. АНО не дължи извършването на
процесуални действия по отношение на тях. Този състав на съда ,намира, че
преценката на административнонаказващия орган за това, че наказания е могъл да
разбира и да ръководи постъпките си, е обективирана със самото издаване на
наказателното постановление, а и липсват доказателства в обратна насока, т.е.
че наказаният не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководи постъпките си.Същевременно се установи, че жалбоподателя
своевременно е упражнил правото си на
защита, като е оспорил пред съда НП, Следва извод, че наказаният не е бил лишен от възможност да упражни ефективно правото
си на защита.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.Подадена е жалба от лице,
на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение
от ЗАНН.Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред
компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК
в тази насока, предвид, което съдът разгледа жалбата по същество .
Проверявайки поотделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с
материалните и процесуални норми,съдът намира:
Въз основа на обстоен и всестранен анализ на
доказателствата преценени в тяхната цялост ,
взаимна връзка и зависимост ,събрани по делото чрез гласните
доказателствени средства -разпит на свидетел и писмените доказателствени
средства намиращи се в административно наказателната преписка и приобщени по
делото по надлежен ред, съдът намира, че при издаването на процесното НП е отстранена неточност в акта изразяваща се в
термина „не представя” СУ и т.н. и съответно
в НП е прецизирано, като правилно е
посочено , че не носи СУ и .т.н. Не се
касае за съществено процесуално
нарушение, тъй като в НП този недостатък е саниран ,а и същия не може да
предизвика неяснота или да създаде
ограничения за упражняване на защитата адекватно и в пълен обем.
При така установената обстановка следва да се
отбележи, че е налице разбираемо единство в словесното описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП и отделно визираните нарушения като материално-правни
разпоредби на закона в НП. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй
като осигурява правото на защита на жалбоподателя, като в съдържанието му се
включва и правото му на защита да знае точно в какво административно нарушение
се твърди, че е извършил, за да може да организира своята защита пълноценно.
По
отношение на първото нарушение правилно
и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност и
наложено справедливо наказание.По отношение на останалите нарушения , където се предвижда глоба правилно и законосъобразно същата е заменена с „обществено порицание”
В
този смисъл– именно НП има характер и може да се разглежда като една
своеобразна Присъда, тъй като с него се налага наказание за извършено
административно нарушение, а с Присъдата - за извършено престъпление. АНО е
първата инстанция, а неговият правораздавателен акт подлежи на въззивно
обжалване пред съответния Районен съд. Всяка грешка представлява съществено
процесуално нарушение и е предпоставка за неговата отмяна, какъвто би бил и
случаят при подобна грешка в една Присъда. Това е така, защото в крайна сметка
не става ясна действителната воля на АНО, а Съдът няма правомощия да я тълкува.
Отделно от това няма предвиден ред за поправка на техническа или друга грешка.
В настоящия процес и в ЗАНН не е предвидена възможност
за поправка на явна фактическа грешка при издаването на обжалваното наказателно
постановление . Следва да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно,за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления
са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК.
Поради това те не могат да бъдат променяни,допълвани, допълнително мотивирани и
др.под. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път законово определените им реквизити,в частност съдържанието на
обективната им страна и правна квалификация , както и съответното по вид наказание. Поради това и изискването
към наказващия орган относно постановяването им е завишено в процесуален аспект.Именно
в негова тежест е да докаже соченото нарушение и да го квалифицира адекватно ,
като определи правилно и законосъообразно наказанието за вмененото на жалбоподателя нарушение .
В НПК не е предвиден
процесуален ред за отстраняване на фактически грешки при постановяване на
съдебните актове. Ето защо, дори и да се приеме, че посоченият порок на НП е в
резултат на грешка неговото отстраняване не
може да се осъществи чрез
поправка, или по друг процесуален ред, тъй като такъв не е предвиден в
приложимия пред първоинстанционният съд НПК. В конкретния случай самото НП
е издадено при съобразяване на
всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН и е
осигурена възможност , каквато е явна да
се атакува процесното НП с всички
допустими от закона способи, да се упражни правото на защита , каквато е
налице и то адекватно. При издаването на Наказателното постановление,наказващият
орган е установил всички обстоятелства по случая и по този начин е постановил
един законосъобразен акт.
Административното наказание се
определя за всеки конкретен случай , в рамките на посочените в правната норма
вид и размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние, както и с
неговата възраст.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с неговата вина, възраст и различните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на
нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото,че наказаният
е извършил виновно действие,което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение,но
при определяне на вида на наказанието административнонаказващият орган е отчел
факта,че нарушителят е непълнолетен и е съобразил разпоредбата на чл.27,ал.4
във връзка с чл.15,ал.2 от ЗАНН ,
съгласно която:”По отношение на
непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено
порицание”(последната може да се приложи само от административнонаказващият
орган)
За пълнота съдът намира за
необходимо да изложи и становище относно наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
Безспорно в случая нарушението не е маловажно.
Осъщественото нарушение
засяга особено важни обществени отношения, поради което нарушенията от този вид
по правило са с по - висока степен на обществена опасност.Не се установи на
следващо място степента на обществената опасност на конкретното деяние да е по-ниска в сравнение с обичайните случаи на този вид нарушения.Обстоятелствата относно
обществената опасност на дееца са взети предвид от наказващия орган при
определяне размера на наказанието и не водят до извод за наличие маловажност на
нарушението по чл.28 ЗАНН.Ето защо, според настоящия съдебен състав, с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
Налице и материалноправната
компетентност на АНО.
Доводите
на защитата релевирани в жалбата и писмената молба , този състав на съда намира
за неоснователни.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно,
и следва да бъде потвърдено .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0351-000260 издадено
на 01.04.2020 г. от Бончо Цветанов Бонев на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към
ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515 /14.05.2018 г.въз
основа на АУАН АА480246/ 08.03.2020 г съставен от Н.П.К. на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР ХАСКОВО, РУ , против Ж.С.С., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес ***
, кат. , води се на отчет в ОДМВР ХАСКОВО,за това, че на 08.03.2020 г. около
17:10 часа в Гр.Любимец на кръстовището на ул. „Шар планина“ и бул.
„Одрин“ в гр. Любимец в посока
бензиностанция Петрол ,като неправоспособен Водач - ХОНДА ЦБР 600 с per №
Х1836К, държава България при обстоятелства: управлява личния си мотоциклет
хонда цбр 600 с рег. № x 1836 к, като при подаден сигнал от контролен орган
водача н e спира, нa okaзаното място, а
продължава движението си в неизвестна посока. С. е установен малко по-късно. -
водача нe притежава СУ НА МПС от категорията от която спада управляваното от
него мпс. - нe представя СУ на МПС и кт към него е извършил:
1) нe спира плавно на посоченото място, или
в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен ОРГАН.,с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП,
2) управлява моторно превозно средство, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство.,с което виновно е нарушил
чл.150А ал. 1 от ЗДвП,
3) нe носи свидетелство за управление на МПС
от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория.,с
което виновно е нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и no чл.175 АЛ.1 Т.4
от ЗДвП ; ЧЛ.177 АЛ.1 Т.2 ПР.1 от ЗДвП ; ЧЛ.183АЛ.1Т.1 ПР.1,2отЗДвП му е наложено наказание по ЧЛ.175 АЛ.1 Т.4 лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца 2)ЧЛ.177АЛ.1 Т.2ПР.1 3)ЧЛ.183АЛ.1Т.1 ПР.1,2 , лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца ГЛОБАТА СЕ ЗАМЕНЯ С ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като
правилно и законосъобразно .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Хасково в 14 дневен срок от съобщението
до страните,че е обявено.
Районен съдия:……..