РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.02.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и Ш.
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря И.И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12469 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищецът Е.Б.Е. твърди, че на 27.11.2012 г.,
около 02:20 часа, в с. С.М., обл. М., на кръстовището на ул. „*********“, е
реализирано ПТП, с участие лек автомобил „Мерцедес“, модел „220Д“ с рег. № *******,
управляван от Й.П.Й.. Сочи, че в резултат на ПТП ищецът като пешеходец получава
мозъчна контузия, разкъсно-контузна рана на главата, масивно кръвонасядане
около дясна орбита, охлузвания по гърба и порезни рани по долните крайници.
Поддържа, че е преживял и продължава да търпи болки и страдания в резултат на
произшествието. Ищецът твърди, че към датата на увреждането за лекия автомобил е
била налице валидно сключена застраховка „гражданската отговорност“ със „З.Д.Е.“
АД. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната
лихва върху нея от датата на деликта 27.11.2012 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „З.Д.Е.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че не е налице деликт, доколкото липсва
виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил.
Поддържа, че пострадалият-пешеходец се е движил по пътното платно в нетрезво
състояние, предприел е изненадващо пресичане, при силно намалена видимост
поради мъгла, с което е поставил в обективна невъзможност шофьора да
предотврати инцидента. При условията на евентуалност, заявява, че в случая е
налице съпричиняване от страна на ищеца, както и че претендираното обезщетение
е в завишен размер и не отговаря на твърдените телесни увреждания, получени при
инцидента. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.),
дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на
деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното
МПС.
По делото е приет констативен протокол за
ПТП, съставен на 20.12.2012 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР, както и протокол
за оглед на местопроизшествието и скица към него. Отбелязано е, че лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с рег. № *******, управляван от Й.П.Й., около
02:00 часа, в с. С.М., обл. М., на кръстовището на ул. „*********“, реализира
ПТП с участници пешеходците Б. Е.Б. и Е.Б.Е.. Посочено е, че шофьорът не е бил
употребил алкохол, както и че ПТП се е случило през тъмната част на денонощието, при суха настилка
и мъгливо време. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ,
с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По повод установяването механизма на ПТП са
събрани гласни доказателства от разпита на трима свидетели.
Свидетелят Й.П.Й., шофьор на лекия автомобил
„Мерцедес“, сочи, че процесното ПТП се е случило около два часа след полунощ. Твърди,
че на завоя на пътя, на осевата линия, в последния момент е видял силуети, като
се е опитал да ги заобиколи, но въпреки това ги е ударил с дясната част на
автомобила. Сочи, че е имало гъста мъгла, но не си спомня каква е била конкретната
видимост.
Свидетелят Р.З.Н., приятел на пострадалия и
очевидец на инцидента, сочи, че заедно с ищеца и бащата на ищеца, са се движили
в края на дясната част на пътното платно в посока, срещуположна на автомобила.
Твърди, че е имало слаба мъгла, като и тримата са възприели отдалече фаровете
на автомобила, но въпреки неговото предупреждение пострадалият и баща му са
решили да пресекат, притичвайки пред автомобила, при което са били ударени.
Сочи, че в момента на удара ищецът се е намирал по средата на пътното платно, а
автомобилът се е движил със скорост над 50 км/ч. Според показанията му и
тримата пешеходци са били употребили алкохол преди инцидента.
Изслушани са и показанията на Свидетелят Б. Е.Б.,
баща на ищеца, също пострадал при инцидента. Сочи, че на кръстовище, при слаба
мъгла заедно със сина си и свидетеля Й., решили да пресекат, като изведнъж
видели фаровете на автомобил, който ударил първо него, а след това и сина му.
Твърди, че след сблъсъка, видял сина си
на „стотина метра“ от мястото на удара.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, лекият
автомобил „Мерцедес“, в условията на мъгла се е движил по улица „Първа“ в
посока с. Василовци със скорост около 50 км/ч., която е била в рамките на разрешената
за този пътен участък. При наближаване на кръстовището с ул. „Ш.“ пострадалият
пешеходец Е.Е., който се е движил срещуположно на автомобила, в дясната част на
пътното платно, е предприел неочаквано пресичане на платното за движение, като
е тичал или притичвал в посока отдясно наляво. Последвал е удар на пешеходеца
от автомобила с предната му дясна част, вследствие на което е бил отхвърлен на
около 18,8 метра, а автомобилът е спрял на около 61 метра след удара. Според
заключението пешеходецът е предприел пресичане в опасната зона за спиране на
автомобила, което е поставило в невъзможност водача да спре и да предотврати
удара, като при това положение е било без значение дали видимостта е била
ограничена. Вещото лице сочи, че ако мъглата е била гъста (с далечина на
видимост не повече от 30 метра), тогава установената скорост на автомобила от
50 км/ч., макар и да е разрешена по закон, не е била безопасна предвид
условията на мъгла и се е явявала несъобразена. При тази втора хипотеза, вина
за ПТП би имал и водачът на МПС. Съгласно САТЕ тротоар е имало само вдясно от
платното, по което се е движил автомобила, но не и вляво от платното, в която
част са се движили пешеходците, преди да предприемат пресичането.
Представен е Протокол №595 от 30.11.2012 г.,
издадено от експерт-химик от научно – техническа лаборатория към ОД на МВР- гр.
М., от която се установява, че в иззетата на 27.11.2012 г. от ищеца кръвна
проба, се установява съдържание на етилов алкохол от 1,60 промила.
Съгласно изслушаната и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза, наличието на 1,60 промила алкохол в кръвта е
средна степен на алкохолно опиянение, което поначало се отразява върху
способността да се преценява разстоянието, видимостта, скорост на движение на автомобилите
по пътното платно, както забавя рефлексите и походката на движение.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в конкретния случай не е налице
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, довело до
настъпването на процесното ПТП. В тази връзка съдът кредитира заключението на
САТЕ във варианта, при който мъглата е била слаба (с видимост над 30 метра), доколкото
свидетелите-пешеходци Н. и Б. безпротиворечиво дават показания в тази насока.
Макар шофьорът Й. да сочи, че мъглата е била гъста, самият той видно от
показанията му, дадени в съдебно заседание, не е сигурен в това обстоятелство, а
и не конкретизира колко метра е била видимостта. В тази връзка, съдът взема
предвид показанията на свидетелят Н., че видимостта е била 40-50 м., и че е видял
фаровете на автомобила отдалече. Също така, свидетелят Б., сочи, че след като
автомобилът е ударил сина му, го е видял „чак на стотина метра“, „на кръстовището, докъдето е колата“. Съпоставяйки,
приетото в автотехническата експертиза, че след удара ищецът е бил отхвърлен на
около 18,8 м. напред, а автомобилът е спрял на около 61 м., с твърденията на
втория свидетел, че след удара е видял както сина си, така и автомобила, то и
се налага обоснован извод, че видимостта не е била силно ограничена (под 30
метра).
Съгласно заключението на вещото лице при
положение, че ищецът е предприел внезапно пресичане, движейки се бързо, водачът
на автомобила не е имал техническа възможност да спре дори и при неограничена
видимост, а още по-малко при слаба мъгла. Избраната скорост от 50 км. е била
разрешена за този пътен участък, като същата е съобразена и с обстоятелствата,
визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото се касае за малко населено място, в
такава част на денонощието, в която обичайно липсва движение на пешеходци, на
пътен участък, в който липсва пешеходна маркировка. Следва да се отбележи, че за
спазването на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на МПС от
значение е дали евентуалното препятствие е било предвидимо, която предвидимост
следва да се преценява спрямо правомерно и обичайно поведение, но не и спрямо
неправомерно такова, доколкото никой не е длъжен да предвижда неправомерното
поведение на друго лице. В случая поведението на ищеца несъмнено е било противоправно,
тъй като същото е било в нарушение на забраната по чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП - от
свидетелските показания на Р. Н. се установява, че пострадалият е възприел отдалече
приближаващия автомобил и е бил предупреден да изчака преминаването му, но
въпреки това е пресякъл, без да отчита, че в тъмната част на денонощието,
видимостта за водачите на МПС е намалена. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на другия свидетеля Б., че не е видял автомобила, отчитайки
неговата заинтересованост като пострадал от ПТП и баща на самия ищец. Ето защо,
с оглед на всички обстоятелства по делото, съдът приема, че с неправомерното си
поведение Е. Е. сам е създал предпоставки за възникването на инцидента и е
направил ударът му с автомобила непредотвратим за шофьора.
По изложените съображения, ищецът, при
условията на пълно и главно доказване, не установява първия елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение
у деликвента-автомобилист, което обстоятелство е достатъчно искът му да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно
разноските:
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в общ
размер на 650 лв., от които 250 лв. депозит за автотехническа експертиза, 100
лв. депозит за съдебно-медицинска експертиза и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.Б.Е. с ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. В.Н., срещу „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 100 000 лв. (сто хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 27.11.2012 г., в с. С.М., обл. М.,
на кръстовището на ул. „*********“, по вина на Й.П.Й., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ******, към посочената дата е била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Е.Б.Е. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.Н., да заплати на Е.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред настоящата инстанция в общ размер
на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: