Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 4.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 13569 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран от „С.“ ЕООД с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД: за възстановяване на неправомерно прекъснатото
електрозахранване за имот, находящ се в гр. София,
ул. „*******.
Ищецът
твърди, че сключил с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД договор за продажба на електрическа енергия
за стопанска и обществена дейност за имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******. Заявява, че на 28.01.2015 г. електрозахранването на обекта с
електрическа енергия било прекратено от външната мрежа без предупреждение и
основание за това. Ето защо, ищецът моли съда да задължи ответника да
възстанови електрозахранването на имота.
С отговора на исковата молба „ЧЕЗ Р.Б.“ АД оспорва исковата претенция. Твърди,
че обектът на горния адрес бил стопанисван от ищеца като наемател, но на
27.01.2015 г. бил сключен нов договор за доставка на електроенергия за същия
обект между един от собствениците на имота - Е.З.А., и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, като от А.
били представени документи за прекратяване на наемния договор на „С.“ ЕООД. Е.А.
подала до „ЧЕЗ Р.Б.“ АД заявление вх.№ **********/27.01.2015 г. за временно
преустановяване на захранването на имота с електроенергия. На същата дата
постъпило и искане за преустановяване на захранването и от страна на крайния
снабдител „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. „Ч.Р. България“
АД удовлетворило посочените молба и искане. Ответникът счита исковата претенция
спрямо него за недопустима, а алтернативно – неоснователна, тъй като не се
намира в договорни отношения със „С.“ ЕООД, а със собственика на имота, както и
защото искът касае доставка на електроенергия и като такъв следва да бъде
насочен срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
СРС е приел иска за допустим, но неоснователен. За да
отхвърли иска, съдът е изложил съображения, че страна по договора за продажба
на електроенергия, както и по договора с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД може да бъде само лице,
което има основание да ползва имота, като в случая „С.“ ЕООД не е такова лице.
Срещу първоинстанционното решение
е подадена въззивна жалба от „С.“ ЕООД.
Жалбоподателят оспорва изводите на СРС, че не се намира в договорни
правоотношения с ответника, като се позовава на представените с исковата молба
договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №
210029704020/14.06.2013 г. и споразумение към него от 18.06.2013 г. и сочи, че
във въпросните документи не фигурира трета страна. Излага, че в общите условия
на ответника не е предвидено, като основание за спиране на електрозахранването,
оттеглянето на съгласие за присъединяване, дадено от собственик на съоръжение.
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД счита въззивната
жалба за неоснователна.
Третото лице помагач на страната на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД - Е.З.А., не взема становище пред СГС.
Пред СГС не са събрани нови доказателства.
След преценка доводите на страните и доказателствата
по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният
съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната
жалба въпроси.
Видно от исковата молба и от въззивната
жалба, „С.“ ЕООД поддържа, че се намира в договорни отношения с ответника „ЧЕЗ Р.Б.“
АД, като по тази причина квалифицира претенцията си по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът счита, че по делото не се установява твърдението на „С.“ ЕООД, че към 28.01.2015 г. – датата на прекъсване на електрозахранването,
както и след тази дата, дружеството се е намирало в договорно правоотношение с
ответника относно имота в гр. София, ул. „*******, респективно – че
жалбоподателят е имал качеството на ползвател на електроразпределителната мрежа
по смисъла на чл.1, ал.2 и чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Представените с исковата молба договор от 14.06.2013 г. и споразумение към
него от 18.06.2013 г. са сключени не с ответника, а с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, което е
различен правен субект, и се отнасят до продажбата на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност, докато
„ЧЕЗ Р.Б.” АД има лиценз и конкретни права и задължения да извършва
експлоатацията и поддръжката на електроразпределителните мрежи и да осигури преноса на електрическа енергия през разпределителните мрежи до границите на собственост на потребителя. Съгласно чл.1, ал.2 и чл.4, ал.1 от Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД ползвател на електроразпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е
присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство. От клаузите
на посочените ОУ, в частност чл.6, ал.1, следва, че по общо правило за
потребител, респективно – за страна по договора с електроразпределителното
дружество, следва да се счита собственикът на имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Такива могат да бъдат – по аргумент от чл.4,
ал.2, т.2 на Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм.) и Наредба № 6 от
24 февруари 2014 г. за ППКЕЕПРЕМ, също и наемателите и ползвателите на имота. В
случая не се твърди „С.“ ЕООД да е собственик на електроснабдения
имот, нито има данни дружеството да е сключило договор с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД в
качеството си на наемател.
Същевременно по делото са събрани
доказателства (нотариална покана), че действително „С.“ ЕООД е било наемател на
описания по-горе имот, но наемният договор е бил развален от наемодателите,
считано от 12.01.2015 г. След развалянето на наемния договор, видно от
споразумение № **********/27.01.2015 г., Е.З.А. - един от собствениците на
имота, е сключила договор с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за продажба на електрическа енергия
за имота, като е декларирала и че е влязла във владение на същия. Следователно „С.“
ЕООД е престанало да бъде страна и по договора за продажба на електрическа енергия с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
Последното е в съответствие с правилата - чл.4, ал.3, залегнали в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
По изложените съображения въззивният съд намира, че страните не са обвързани от
облигационно правоотношение и „С.“ ЕООД няма основание да иска ответникът да
възстанови електрическото захранване за имота, находящ
се в гр. София, ул. „*******. Това обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение поради съвпадане в изводите.
Ответникът по жалбата има право на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.02.2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 55 състав, постановено по гр. дело № 17535 по описа за 2015 г.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД да
заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД разноски пред СГС в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на Е.З.А. - трето лице помагач
на страната на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.